Обичам

Обичам да съм с колегите си на работа, да се смеем, докато решаваме разни въпроси, да пием кафе, да се подкрепяме взаимно, да си взимаме бира в края на деня...
Обичам да виждам как новите колежки от университета са ми запазили място до тях сутрин, обичам да обядваме и да се опознаваме...
Обичам да разговарям с родителите си, когато се видя с тях веднъж месечно, да се шегуваме и даже да танцуваме вкъщи (на Коледа си спретнахме цял купон)...
Обичам да лудея с бившите си съученици, с които вече седем години не преставаме да се виждаме поне два пъти годишно, а с някои - и ежемесечно....
Обичам приятелите си. Винаги.
Обичам да прекарвам колкото се може повече време с любимия... да готвим заедно, да гледаме филми и ... да правим разни други работи...
Обичм да чета в ГЗС, да научавам нови неща, да разглеждам различни мнения, даже обичам да се ядосвам на някои от тях....
Обичам да си говоря с хора, с които вече нямам толкова емоционално наситени отношения и въпреки това се чувствам добре в тяхно присъствие...

Провокирана от темата на Киро за абсолютното щастие, която чак сега разгледах, искам да споделя (без да дърпам дявола за опашката): аз съм абсолютно щастлива и обичам да разговарям, да си пиша, да се смея и въобще да прекарвам времето си с голям брой хора. Дали едното е следствие на другото? Дали зависимостта е правопопорционална? Броя на хората, с които се чувстаме чудесно, влияе ли на (или пък зависи ли от) щастието, което изпитваме?

защо обичаш толкова много неща и защо някой друг не обича нищо и картинката ще е пълна.

Стига простотии бе, тате!

Значи имаш добри социални контакти...Бройката на нищо не влияе

Можеш да си абсолютно самотен сред 100 човека...можеш да си съвсем НЕсам и когато си самичък...

блазе ти, ако си от тези, за които ми пука

Влияе енергийката, която насочваш от обич, чрез обич. Тя привлича хора и събития, в които има подобен заряд и се "зареждате" взаимно, когато сте заедно и даже, когато не сте. Излиза, че щастието зависи от способността да обичаме. Ако обичаш секса, изпитваш и удоволствие от него, и обратно - прогресивно, при това.

Смятам, че има връзка с броя на хората, с които обичаш да общуваш или по-скоро има връзка с наличието им. На мен ми е кофти само дето нямам време за всички тях толкова, колкото бих искала, но пък е чудесно, че ги има. Най-силно е положителното влияние на ТВОЯТА благоразположеност и позитивност към тях.

Луд е, който ми вярва, който не - МНОГО ПОВЕЧЕ!

Това е едно от нещата, с които определено ме впечатляваш Изключително позитивната нагласа към света и хората не е често срещано явление, особено напоследък.
Много ти се радвам
А на въпроса ти - много зависи от човека. Който обича да е сред хора, разбира се, че ще се чувства истински щастлив, когато има повече контакти и създава повече приятелства.

Браво!!! Много ти се радвам !!! И аз изпитвам същото , веднъж правих списък на нещата и хората които обичам и тези които не обичам , две страници за обичането а само две неща за обратното се получи .

Мда, права си, ама за секса - как да обича някой секса, ако той никога не му е носил удоволствие например? Нещата зависят в много голяма степен и от другите около нас.

Не обичам да има много хора около мен.

Не обичам безразборни контакти.

Не обичам приятелите ми,когато говорят,че са "осъзнали" кои са най-ценните неща,без сами да си вярват.

Не обичам да им гледам семейните свади и скука и след това да ме убеждават,колко хубаво било,все едно съм от Марс.

Не обичам да ги слушам,как се оплакват един от друг.

Не обичам да ги гледам и да виждам какви лицемери са станали един към друг.

Не го обичам това,че всеки плещи едно и също.

Всеки път коли,ебане,и вечното мрънкакне на жените им,а в същото време,колко е важно семейството така между другото.

Не обичам фалша.

Но аз ги обичам и слушам,защото така искам.

А, това беше просто пример, тематичен.
Вярно е, че зависи. Но, нали щастието е еквивалент на удоволствените изживявания. Щастлива си, кагато се радваш - на нещо, на някого, с някого. Ако искаш и си способна да се радваш, ще се намерят и "други", които да споделят това с теб. За секса това важи в пълна сила, защото се прави от двама. Защо ще го правя с някой, за когото не е удоволствие да ми достави удоволствие или пък, ако аз самата не изпитвам удоволствие да доставям удоволствие на партньора си?

ПП Случвало ли ти се е да фъфлиш на ум?
Пробвай да употребиш УДОВОЛСТВИЕ повече от веднъж в едно изречение!