тормоз в училище

Моля за съвет как да постъпя
Малко предистория : от два месеца детето/ 6-ти клас/ ми се оплаква, че 3-ма от неговите съученици го обиждат, ритат, чупят химикалки, късат тетрадки , плюят по якето му и все такива неща. При което аз му казвам да се оплаче на класната. Оплаква се на класната, но всичко продължава. Споделяйки с мен ми казва, че би отишъл и при директорката, но тя няма да му повярва. Тогава му казах, че с директорката би трябвало да си общува писмено и би му обърнала внимание ако отиде в канцеларията и подаде писмено оплакване на което да му поставят входящ номер /разбира се обясних му за вх.№, като му показах документи които аз подавам на различни места / по професия съм счетоводител/ и как вероятността нещо да се покрие е по-малка и т.н. Това става още преди Коледа.
И днес детето, прибирайки се у дома ми заявява :”Сядам да пиша оплакване”. След половин час идва и ми показва следното нещо което е сътворил


До Директора
на
копие–класен ръководител

МОЛБА

От


Уважаема г-жо Директор,

Бих искал да Ви информирам, че ежедневно съм подложен на физически и психически тормоз от страна на съучениците ми /изреждат се поименно/.
Физическият тормоз се състои в следното:
 ритане по краката и други части на тялото ми
 удари без причина
 прилагане на хватки от популярни предавания за кеч по GTV
психическият:
 постоянно и безпричинно нагрубяване със следните изрази, цитирам с извинение: “педераст, нещастник, тъпак, идиот, да ти е.. майката, черен гъз, мангал, говно” и много други нецензурни изрази, които унижават личното ми достойнство.
 заплахи за физическа разправа с мен след учебните занятия.

Смятам, че правата, дадени ми от правилника за училищния ред се нарушават системно и за това моля за Вашето съдействие.

С уважение ..
При което аз се шокирах и просто не знам какво да правя. Звъннах на класна и и прочетох молбата и тя също беше шокирана, но ми каза проблема е голям, защото това са изпуснати още от миналата година деца. Родителите са викани, но обвиняват учителите ,че преувеличават и ,че техните деца били много добри и те не виждали проблем.

А и обстоятелствата така се стекоха, че днес има родителска среща.
Обръщам се към всеки който може да ми даде някакъв съвет как да постъпя, как да се държа на родителската среща, ох.. .. просто съвет. Много съм притеснена и объркана, защото не знам как да постъпя в случая. А и също много ме е страх да не му причинят нещо въпросните гаменчета.
Не знам да потърся друго училище ли? Това в което учи сега има репутацията на едно от добрите в София.Моля за вашето мнение и съвет.

Стъпките са следните: писмено оплаване до директора, след това до районния инспекторат, след това до министерството. Ама това е бавна работа. По лесно е да се "стимулира" директорът, като директно в оплакването се напише "с копие до районния инспекторат". Това е що се отнася до училището.

За тормоза извън училище се пише оплакване до РПУ. Добре е да има свидетели. Следва посещение на кварталния при родителите и неприятни за тях разговори.

Искам само да попитам в това училище има ли Педагогически съветник?
Защото аз имах подобен проблем и се обърнах към него.
И трябва да Ви кажа че имаше голям резултат.
И по тази причина не се стигна до Директорката поне за сега!
Но ако няма такъв пишете молби до Директорката и ако тя не вземе някакви мерки тогава се обърнете към по висши инстанции!
Успех!



Си което бях,ще бъдеш което съм

Трябва да защитиш детето си,това е твой дълг.

моят син е в 5 клас до миналата година им преподаваше една учителка тази година вече имат класна и други по предметите та тази класна много бързо разбра че има 2 деца които системно пречат на другите имат много забележки крадат бият се- както ги нарича вашата госпожа - изпуснати деца и много скоро им намери члена по който ги пхремести като на нас родителите само ни загатна добре би било и вашата да вземе пример- това което тя казва изобщо не е оправдание а и вие трябва да предприемете нещо-- вярно е че детето може да се срамува ако отидете в училището и поставите въпроса пред всички но това е бъдещия голям човек който трябва да може да има самочувствие и да взима бързи и правилни решения за своите деца дори и за вас помислете за тове- сега се гради неговото самочувствие и увереност аз до сега бих побъркала от чистачката до директора- всички детето ви е много притеснено за да пише като голям човек а вие още в понеделник да сте в училището и успех извинявам се за правописа но бг писането ми е по-трудно

Абе..., няма ли кой да ги "посъветва" тези гаменчета, че това дето го вършат не е хубаво? Някъде на тихо и безлюдно място, а? Някой, който да направи с тях това, което те правят с детето ти, за да видят колко е "гот"! Навремето и аз имах подобен проблем със съученици на сина ми, но тогава нямаше педагог. съветници в у-ще! Просто един ден хванах единият от тях за яката и го посдрусах / нищо, че беше с една глава над мене! /, казах му няколко думи - сериозно и откровено. Изглежда съм изглеждала много вбесена и решена на крайности, защото тормоза поспря. Казвам "поспря", защото пак имаше "закачки", но в сравнение с преди - направо се живееше! Та думата ми беше - някой да ги посплаши, защото не вярвам директора и педагог. съветник да успеят да им повлияят!

Временно явление!

И моя е пети клас. И при нас има такива проблеми. На всичкото отгоре е и най-високия и най-едрия и за да няма издънки винаги досега съм го съветвала да се въздържа. Страхувала съм се, че дори да блъсне или падне върху някой може да има сериозни последици. Да, ама някои свикнаха той да стои като изтукан и в един момент се превърна в боксова круша за съученици.

Съвета да се каже на класната - върви донякъде. Но ако тя не е под ръка, или ако не обърне внимание, какво прави детето? Ето например при нас - в час по математика (класната предава по друг предмет), след двучасово дразнене и предизвикване, скъсване на учебник, тетрадка, и т.н. и т.н. нашия става и пред целия клас фраска дразнителя. Това не е единичен случай. От три години назад имаме проблеми с въпросното момче. Правили сме и очна ставка с другата майка и с децата. Предишната класна беше в течение. Но всичко е само временно. Новите учителки не са запозната и в момента моя е с предупреждение за преместване в друго училище от директора. Защо? Защото се е защитил.

Ходих след това - срещах се с класната, с психолога (дето хич го няма психологически). И какво? Класната казва - да знаем, има проблеми с това момче. И други "издънки" е правил, но нали разбирате, въздържайте детето си, защото е с предупреждение за преместване в друго училище. А майката на другия бабаит въобще не рачи да се яви в училището.

И какво излиза - ние, по-стриктните, по-правите ще си налягаме парцалите, а нарушителите ще си развяват байраците. Нямам думи!!!!

Сега съм му забранила въобще да контактува с този съученик. Но как да бъда спокойна, че от другата страна няма да има мераци. Защо да не се позабавлява малко? И вижте какво конфузно положение - ние сме пубери. Малки, ама пубери. Имаме крещяща нужда от самочувствие и изява. И в такъв момент, за най-малкото да ходим и да "клепаме" пред класната. ("Ама госпожо, той пък се бииее!) Е, това в детската градина не беше стимулирано. А сега - и за него нямам думи!!!!

Ако трябва да дам съвет - всички на куп при класната първо. Ако тя не върши работа - при директора. Не само децата, а и родителите. И там пред всички да си кажат кой към кого има претенции и какви са те. Какво има да делят и защо не могат да го направят. Ако потърпевшите са повече от едно дете да се присъединят към срещата.

Живота е хубав, въпреки гадните му номера!!!!

На моето дете, което е 10 годишно негов съученик му изби предния зъб след като й приложи хватка от "кеч". За нашата класна ръководителка това е просто инцидент по време на игра. Отворила съм тема по въпроса за насилието в класната стая. Моля за вашето мнение.

Моят син още не е тръгнал на училище, но аз Ви се чудя, как още когато детето ви е споделило, че е подложено на тормоз, оставихте просто така нещата и го посъветвахте да напише жалба. Аз бих реагирала светкавично, ще дам да се разбере колко опасни зверове има в това училище, с цел превениця за други деца и родители, а моето дете повече няма да стъпи там. Веднага го сменям, същия ден сменям училището. Направо се чудя как така безотговорно може да реагирате на толкова сериозни неща. Ами, вашето дете расте и каквото и да си мислите, травмата от системния тормоз остава и никой не знае как може да се трансформира след време. ДЕЙСТВАЙТЕ! Децата имат най- много нужда от нас в такива ситуации!

във всяко училище и във всеки един клас има по една малка групичка кретеноидчета, които пречат на учебния процес и тормозят останалите.
Където и да си преместиш детето, винаги ще има проблем с въпросната групичка. Обикновено бащите на тези деца налитат на бой повече от тях, а майките са от онази порода, на които училището и учителите са виновни за всичко.

На времето думичката "ТВУ" имаше магически ефект върху нашите кретенчета в даскалото... всъщност до края на 10-ти клас по-голямата част от групичката замина тихо и кротко в тази посока.

Не знам какъв е еквивалента на това заведение в момента, но жената е посъветвала сина си правилно и точно такава молба, подадена от ученик и подкрепена от родителя, ще има много по-голям ефект.


Ти имаш ли?

Напълно подкрепям мнението ти.
Защото във всяко едно училище си има такива дечица които изкарват яроста си на други,и ако се премества едно дете от училище на училище проблема се задълбочава.
Защото няма гаранция дали там където отиде няма да го има същия проблем,а учителите и директорите които не са обърнали внимание на това остават безнаказани.
И така става верижна реакция.
Днес е вашето дете премествате го,утре е моето и аз го премествам в друго училище и така няма наказание за тях а наказание има само за нашите деца,които са преживели физическа и психическа травма!!!



Си което бях,ще бъдеш което съм!

Е това е проблем на възпитателите да му се незнае(може и да повтарям нечие мнение, признавам че не съм ги чел внимателно).

Какво правят учителите в такива случаи?Имам преки наблюдения-в много редки случаи реагират адекватно.Методите за борба с това явление варират от предупреждение до родителите- и то често във вида:"сина ви пречи на учебния процес"-до мнение (само когато им е поискано обаче) че проблемното дете/деца е/са много палави.
Или са с криворазбрана любов към децата и техните бели, или са пълни нехайници, държащи единствено да не им се пречи докато си преподават урока.
Около и над 50% от времето на децата минава в училище, хрумва ли им на възпитателите, че тази среда която е създадена формира някакво изображение за света в детските умове?В останалите 50% детето е наполовина вкъщи, наполовина с приятелчета навънка, но много често средата навънка копира тази в училището.Рядко е обратното, но тогава топката пак е във възпитателите.

Просто учителите трябва да вземат отношение и мерки ако разберат че детето проявява агресия, както с индивидуален подход, така и с колективен, беседи, разговори, проследяване на събития извън учебния час, дори и извън училището, анализ... ако сметнат за необходимо дори да предложат методи за лечение (има случаи и на вродена агресия в децата).А за да правят това учителите, отношение пък трябва да вземат директорите и да се погрижат те да го правят, а не само да отбиват номера и да обвиняват родителите за всичко.
А пък за да правят това директорите-следват инспекторат, регионален инспекторат, министерство на образованието...

Засега само и единствено бюрокрацията и бумащината е усвоена перфектно, нищо друго в това толкова важно министерство не е уредено, нито нормативно, нито като психологическа нагласа.


Елате повече!

В училище винаги е имало насилие. Но отношението на учителите, ме поразява. Дотам ли сме стигнали! Може би следващият път когато пак реват за заплати, трябва родителите да се вдигнат на стачка.На род. среща открай време ходят само родителите на "добрите" деца. И на тях се изливат оплакванията на учителите срещу хулиганчетата.