ПРИТЧИ
12 отговора
573 прегледа
ПРИТЧИ
Притча от Света гора
Дяволът се разхождал с един приятел. Гледат по едно време някакъв човек върви, спира се, взима нещо от земята и радостен продължава по пътя си.
- Какво намери този човек? -пита любопитен приятелят на дявола.
- Какво намери? Ами намери парченце истина - отвръща дяволът.
- Парченце истина! А ти защо не му попречи да я вземе? - разтревожен пита приятелят.
- Не се безпокой, този човек сега това парченце истина ще го уголеми, ще го разкраси, ще го постави в центъра на своя живот, ще го превърне в цялата истина, нова религия от него може да създаде.
Не всеки, който ми казва Господи, Господи, ще влезе в ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО.
Дяволът се разхождал с един приятел. Гледат по едно време някакъв човек върви, спира се, взима нещо от земята и радостен продължава по пътя си.
- Какво намери този човек? -пита любопитен приятелят на дявола.
- Какво намери? Ами намери парченце истина - отвръща дяволът.
- Парченце истина! А ти защо не му попречи да я вземе? - разтревожен пита приятелят.
- Не се безпокой, този човек сега това парченце истина ще го уголеми, ще го разкраси, ще го постави в центъра на своя живот, ще го превърне в цялата истина, нова религия от него може да създаде.
Не всеки, който ми казва Господи, Господи, ще влезе в ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО.
Редактирано от Valentina на
Re: Притча от Света гора
2 Тимотей:
4:3 Защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение; но, понеже ги сърбят ушите, ще си натрупат учители по своите страсти,
4:4 като отвърнат ушите си от истината, ще се обърнат към басните.
Благодатта на Господа Исуса Христа, любовта на Бога и общението на Светия Дух да бъде с всички вас.
4:3 Защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение; но, понеже ги сърбят ушите, ще си натрупат учители по своите страсти,
4:4 като отвърнат ушите си от истината, ще се обърнат към басните.
Благодатта на Господа Исуса Христа, любовта на Бога и общението на Светия Дух да бъде с всички вас.
Редактирано от Popeto64 на
Архим. Серафим..
"В един манастир живеел един много учен и горд монах. Той четял непрестанно Словото Божие, изучавайки го и мъчейки се да го тълкува. Ала въпреки многогодишните си занятия все още не можел да го проумее. Много места в него му оставали тъмни. Веднъж дошъл в манастира един простичък монах, неграмотен и непросветен, но много смирен и искрено търсещ Господа. Той жадувал да научи пътя на спасението и да посвети на Бога живота си. Но кой би могъл да го упъти? Той се приближил до учения и го замолил да му каже каква е волята Божия, за да може да я изпълнява. Ученият се изсмял на наивността на простия и му рекъл :
- Аз толкова години вече непрестанно чета Библията и не съм разбрал, каква е волята Божия, а ти искаш с две думи да ти кажа това!
Натъжил се простичкият, като разбрал, че не може да се научи така лесно на спасителната Божия воля и навел замислено глава. В тоя миг той видял една голяма книга на масата на учения монах и го запитал:
- Каква е тая книга?
- Това е Библията, която аз изучавам, - бил отговорът.
Очите на простичкия се отворили широко в благоговейна почуда. Той се навел, целунал Библията със страхопочитание и рекъл:
- Ти познаваш Библията. Моля те, кажи ми поне коя е първата и най-важна заповед, та от нея да почна спасението на душата си!
Ученият монах намерил съответното място в Новия Завет и зачел:
- Първа от всички заповеди е: "Слушай, Израилю! Господ, Бог наш, е един Господ, и възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всичката си сила". Тази е първа заповед. Втора, подобна ней, е: "възлюби ближния си като себе си". Друга заповед, по-голяма от тия, няма. (Марк. 12:29-31)
- Стига, стига! - рекъл развълнувано простичкият монах. - Това е толкова голямо, че аз сега искам само него да запомня и само него да изпълнявам. А кога го изпълня, ще дойда пак при тебе да ми прочетеш още нещичко от Библията.
С тия думи той се отдалечил. Душата му била преизпълнена с някакво топло чувство. Той тръгнал да изпълнява двете заповеди за любов към Бога и към ближния. Непрестанно се молел на Бога и дето виждал скърбящи, утешавал ги, дето срещнел бедни, помагал им. Болни наглеждал, слаби подкрепял, паднали в грях повдигал, отчаяни ободрявал, страдащи облекчавал, и чувствал, как в душата му все повече и повече се усилвала обичта му към Бога и ближните. Но той все бил недоволен от себе си, защото в душата му се разгаряла неутолимата жажда на вечната любов. Тъй преминал целият му живот в служба на Бога и на ближния.
На края на живота си той пак дошъл в същия манастир, за да се оплаче на учения си събрат, че все още не бил изпълнил достатъчно двете най-главни заповеди. Той заварил многоучения монах наведен над Библията, все още зает с туй да тълкува трудните в нея места.
По това време довели в манастира едно болно момче, единствен син на баща и майка. Родителите се обърнали към многоучения монах с молба да се помоли за здравето на угасващото им дете. Ала колкото и да се молел, ученият монах не бил чут, защото молитвата му била разядена от колебания и съмнения. Тогава угрижените родители в отчаянието си се примолили на простичкия монах той да измоли от Бога милост за техния син. Простичкият издигнал очи и ръце към небето и казал с трогателна вяра:
- Господи всемогъщи и милостиви! Ти си Любов! Смили се над тия плачещи родители! Върни здравето на тяхната рожба! Не ги оставяй да си отидат печални! Заради тяхната вяра, помогни им!
И веднага детето оздравяло.
Тогава многоученият монах се почудил и разбрал, че не в многото знания се състои познанието на Бога, а в голямата любов."
- Аз толкова години вече непрестанно чета Библията и не съм разбрал, каква е волята Божия, а ти искаш с две думи да ти кажа това!
Натъжил се простичкият, като разбрал, че не може да се научи така лесно на спасителната Божия воля и навел замислено глава. В тоя миг той видял една голяма книга на масата на учения монах и го запитал:
- Каква е тая книга?
- Това е Библията, която аз изучавам, - бил отговорът.
Очите на простичкия се отворили широко в благоговейна почуда. Той се навел, целунал Библията със страхопочитание и рекъл:
- Ти познаваш Библията. Моля те, кажи ми поне коя е първата и най-важна заповед, та от нея да почна спасението на душата си!
Ученият монах намерил съответното място в Новия Завет и зачел:
- Първа от всички заповеди е: "Слушай, Израилю! Господ, Бог наш, е един Господ, и възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всичката си сила". Тази е първа заповед. Втора, подобна ней, е: "възлюби ближния си като себе си". Друга заповед, по-голяма от тия, няма. (Марк. 12:29-31)
- Стига, стига! - рекъл развълнувано простичкият монах. - Това е толкова голямо, че аз сега искам само него да запомня и само него да изпълнявам. А кога го изпълня, ще дойда пак при тебе да ми прочетеш още нещичко от Библията.
С тия думи той се отдалечил. Душата му била преизпълнена с някакво топло чувство. Той тръгнал да изпълнява двете заповеди за любов към Бога и към ближния. Непрестанно се молел на Бога и дето виждал скърбящи, утешавал ги, дето срещнел бедни, помагал им. Болни наглеждал, слаби подкрепял, паднали в грях повдигал, отчаяни ободрявал, страдащи облекчавал, и чувствал, как в душата му все повече и повече се усилвала обичта му към Бога и ближните. Но той все бил недоволен от себе си, защото в душата му се разгаряла неутолимата жажда на вечната любов. Тъй преминал целият му живот в служба на Бога и на ближния.
На края на живота си той пак дошъл в същия манастир, за да се оплаче на учения си събрат, че все още не бил изпълнил достатъчно двете най-главни заповеди. Той заварил многоучения монах наведен над Библията, все още зает с туй да тълкува трудните в нея места.
По това време довели в манастира едно болно момче, единствен син на баща и майка. Родителите се обърнали към многоучения монах с молба да се помоли за здравето на угасващото им дете. Ала колкото и да се молел, ученият монах не бил чут, защото молитвата му била разядена от колебания и съмнения. Тогава угрижените родители в отчаянието си се примолили на простичкия монах той да измоли от Бога милост за техния син. Простичкият издигнал очи и ръце към небето и казал с трогателна вяра:
- Господи всемогъщи и милостиви! Ти си Любов! Смили се над тия плачещи родители! Върни здравето на тяхната рожба! Не ги оставяй да си отидат печални! Заради тяхната вяра, помогни им!
И веднага детето оздравяло.
Тогава многоученият монах се почудил и разбрал, че не в многото знания се състои познанието на Бога, а в голямата любов."
Re: Архим. Серафим..
Много вълнуващо !!!
А ето и една друга притча !!!
Числа:
21:4 А когато отпътуваха от планината Ор, по пътя към Червеното море, за да обиколят Едомската земя, людете излязоха от търпение в душата си поради пътя.
21:5 И людете говориха против Бога и против Моисея, казвайки: Защо ни изведохте из Египет да измрем в пустинята? защото няма ни хляб ни вода, и душата ни се отвращава от тоя никакъв хляб.
21:6 За това Господ изпрати между людете горителни змии, които хапеха людете, та измряха много люде от Израиля.
21:7 Тогава людете дойдоха при Моисея и казаха: Съгрешихме за гдето говорихме против Господа и против тебе; помоли се Господу да махне змиите от нас. И Моисей се помоли за людете.
21:8 И Господ рече на Моисея: Направи си една горителна змия, и тури я на висока върлина; и всеки ухапан, като погледне на нея, ще остане жив.
Йоан:
3:14 И както Моисей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син,
3:15 та всеки, който вярва в Него [да не погине, но] да има вечен живот.
3:16 Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот:
3:17 Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него.
3:18 Който вярва в Него не е осъден; който не вярва е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божий Син.
3:19 И ето що е осъждението: светлината дойде на света, и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли.
3:20 Понеже всеки, който върши зло, мрази светлината, да не би да се открият делата му;
3:21 но който постъпва според истината отива към светлината, за да се явят делата му, понеже са извършени по Бога.
Благодатта на Господа Исуса Христа, любовта на Бога и общението на Светия Дух да бъде с всички вас.
А ето и една друга притча !!!
Числа:
21:4 А когато отпътуваха от планината Ор, по пътя към Червеното море, за да обиколят Едомската земя, людете излязоха от търпение в душата си поради пътя.
21:5 И людете говориха против Бога и против Моисея, казвайки: Защо ни изведохте из Египет да измрем в пустинята? защото няма ни хляб ни вода, и душата ни се отвращава от тоя никакъв хляб.
21:6 За това Господ изпрати между людете горителни змии, които хапеха людете, та измряха много люде от Израиля.
21:7 Тогава людете дойдоха при Моисея и казаха: Съгрешихме за гдето говорихме против Господа и против тебе; помоли се Господу да махне змиите от нас. И Моисей се помоли за людете.
21:8 И Господ рече на Моисея: Направи си една горителна змия, и тури я на висока върлина; и всеки ухапан, като погледне на нея, ще остане жив.
Йоан:
3:14 И както Моисей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син,
3:15 та всеки, който вярва в Него [да не погине, но] да има вечен живот.
3:16 Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот:
3:17 Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него.
3:18 Който вярва в Него не е осъден; който не вярва е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божий Син.
3:19 И ето що е осъждението: светлината дойде на света, и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли.
3:20 Понеже всеки, който върши зло, мрази светлината, да не би да се открият делата му;
3:21 но който постъпва според истината отива към светлината, за да се явят делата му, понеже са извършени по Бога.
Благодатта на Господа Исуса Христа, любовта на Бога и общението на Светия Дух да бъде с всички вас.
Re: Притча от Света гора
И още...............
Марк:
4:33 С много такива притчи им прогласяваше словото, според както можеха да слушат.
4:34 А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите !
Благодатта на Господа Исуса Христа, любовта на Бога и общението на Светия Дух да бъде с всички вас.
Re: Архим. Серафим..
Чудесна притча
По този повод се сещам за друга, от една проповед на о. Александър Лашков :
Един преподавател по богословие, дал задание на студентите си да се подготвят върху притчата за добрия самарянин, като им казал че на другия ден ще ги изпита.
На следващия ден, преди началото на часа, преподавателят помолил един просяк да застане на двора и да спира студентите с молба за помощ.
Обаче, единственият отговор, който чувал просякът било -
"Остави ме сега, бързам! Имам работа, не ми пречи!", и студентите го подминавали ...
По този повод се сещам за друга, от една проповед на о. Александър Лашков :
Един преподавател по богословие, дал задание на студентите си да се подготвят върху притчата за добрия самарянин, като им казал че на другия ден ще ги изпита.
На следващия ден, преди началото на часа, преподавателят помолил един просяк да застане на двора и да спира студентите с молба за помощ.
Обаче, единственият отговор, който чувал просякът било -
"Остави ме сега, бързам! Имам работа, не ми пречи!", и студентите го подминавали ...
Редактирано от н@блюдaтeл на
в отговор на н@блюдaтeл
#13
Re: Архим. Серафим..
Toва сериозно ли е?
Ако да,то тогава е многоооо добър пример.
Това се казва "практическо" богословие.
................................................................................
ще се постарая да го запомня..защото направо си е в духа на патериците
евала на преподавателя
"И разумните ще сияят като светилата на твърдта.. вовеки, за всякога".
Ако да,то тогава е многоооо добър пример.
Това се казва "практическо" богословие.
................................................................................
ще се постарая да го запомня..защото направо си е в духа на патериците
евала на преподавателя
"И разумните ще сияят като светилата на твърдта.. вовеки, за всякога".
Редактирано от ЛюбимeЦ 12+1 на