Ивановден

Първо - да са живи и здрави всички адаши на патерица. До нови срещи по високото и на if, и на Ивайло което не е прякор, и на neocom от Пловдив, а и на всички с имена тръгващи от Йоан
А сега да благодаря за всички чудни пожелания, които долетяха вчера от разни планини И разбира се - най-вече за доброто настроение на групата на "Синята стрела"
Тъй като вече започнаха да ме питат - първо докладвам - иглута нямаше, но пък без снежна постройка не сме се разминали. Майстор Стоян се хвана за мистрията и спретна снежна дупка. Така малко безименно звучи - но след кратък разбор сутринта се разбрахме, че не може да е пещера щом е на равното, а не е и иглу щом се копае а не се строи.... Строежа се оказа добър по сведения на оцелелия вътре Емо. Андон оцеля в доста по-студения "стар заслон" - но за него едва ли някой се съмнява
Сега по реда си. Основната група се събра още на Дървеница ,ала не пропуснахме и кръчмата в Железница - хем да изчакаме Андон, хем пък да уважим местните вкусотии Тъкмо на тръгване ни настигна и fantony с раничката с китарата - и групата с настроение пое нагоре. Андон набързо направил сделка с една железнишка баба и тръгна да ни убеждава да останем на гости, но заслона ни чакаше
Времето беше чудно за ходене, накъдето погледнеш бяло и красиво. Е не всичко се виждаше, но мъглата беше приемлива. Почивките отбелязвахме с младото винце от раницата на Мария, докато засичахме показанията на новия "умен" часовник на Веско с двата GPS-а. По средата на пътя разбрахме че групата на Стоян-Синята стрела вече празнува на заслона Ивановден, но ще слизат. "Домоуправителя" Иван не изглеждаше особено щастлив, че сме тръгнали и ние натам, но затова пък Стоян много ни се зарадва. Човека да е жив и здрав си ходеше като младеж въпреки 80-те си години - сутринта пак нагоре се беше запътил Побъбрихме си с него към половин час малко преди заслона - хубав човек По това време ни подминаха група младежи - оказа се че ходят всяка събота на заслона - да си уважават тревата
Сбрахме се все пак и двете групи и всеки се хвана с каквото може - Стоян отиде да строи в снега, Андон да си избере леговището, останалите - да подредим масичка за празника. След първото наздраве fantony извади китарата. Бях забравила песнопойка напечатана да взема, затова пък и бате Веско, и Краси, и цялата група се включиха в песнопеенето и всичко си дойде на мястото. Покрай закачките неусетно дойде време първата група да потегля надолу - малко трудно но ги пуснахме по тъмно - дали са си пяли по пътя - те ще споделят По-късната група - Гьоко и Емо - още бяха на път и получаваха указания по телефона. Побъбрихме още и затърсихме място за сън. Аз предишния път си спах пред заслона (лято беше:-) и никак не бях броила местенцата - на сутринта смятахме че комфорта му е към 8, но с леко нарушение на комфорта и с допълнителните "спални" се сместихме.
В неделя се оказа че по-голямата част от групата сме се разложили и никак не ни се бие пъртина накъм Черни връх. Пък и едни тъмни облаци се бяха запътили натам Та след кратки кафе-консултации поехме обратно към сборния пункт.
Аз май се унесох в писане - но да благодаря на Стоян и на бате Веско за среднощната идея за ходене към заслона и че не ми позволиха да се откажа като тръгнаха дъждовете през седмицата, на fantony за песните, на Андон че се разходи чак от Пловдив въпреки черните ми точки и на всички че си бяха донесли пълни торби с настроение
До скорошни срещи и с тези които не успяха да дойдат

И от мен честито на патерица на всички, които празнуваха! И на групата на "Синята стрела"!
Ваня, късните групи бяха две - моята група се състоеше от мене , а Емо явно е бил член на своята група. Все пак, когато пристигнах, всички бяха там. Друга забележка: когато аз пристигнах, Тони, Мария и Краси още не бяха тръгнали. Нещо хронологията ти се губи . Ама то впредвид изпаренията, простено е ... хихихи!
А според думите ти за виното на Мария, заключавам, че освен хубава ракия, има и хубаво вино! И аз искаааааааааааааааааам
Към Альоша: Абе, човек, за какви 50 мин се стигало от Железница до заслона? Час и 40 мин ходих, притесних се, че съм хванал друга посока .... Добре, че имах връзка с хората горе, та те бяха готови да организират спасителна акция Та да видиш тогава как всички щяха да се изпогубят
Хайде, до нови срещи! И повече китари другия път

"О, неразумний юроде! Поради что се срамиш да се наречеш болгарин...."

Моя грешка Гьоко - май съм позадремвала снощи като писах... Ясно че си се включихте и Вие с Емо един по един в хора Тя и една китара си стигаше ама защо ли пуснахме китариста с групата към София А и те тримата си затръгваха още рано-рано и така няколко пъти - та ме пообъркаха
А що се отнася до споменатото вино - ще опитаме да уредим нова дажба и за следващия поход, но ако пак тръгнеш по-късно - дали ще го настигнеш
Пък за 50-те минути - ако си беше взел уокмен като Ралица можеше и за 40 да стигнеш Видя ли я каква скорост разви като сложи слушалките
А снимки не съм получила още...

Ванче, не заблуждавай хората! Как го изчисли този комфорт на осем души? На масата да, но за спане - не повече от четири. Или на теб по натесничко ти е по-комфортно
Да допълня само, че така хубаво си пеехме и пийвахме, че младежите чак се учудиха как може без трева да ни е толкова гот . Ванчето се беше погрижила добре за трапезата, за нас остана удоволствието да я уважим. Колко му трябва на човек


Планинското притегляне е обратно на земното - не надолу, а нагоре!

Хм, тая неделя и аз бях на Витоша, колкото за поразкършване... качих се по обяд от Княжево и след Конярника се отклоних от пътеката, за да пробвам новите снегоходки на Христина. Заобиколих от юг връхчето Самаро и там си харесах едно от скалистите предвръхчета на Черни връх, да видя как са тия снегоходи на голям наклон. Обиколих най-стръмното отстрани и почти стигнах до връхчето, когато усетих как снегът се размърда и пред мен се отвори пукнатина. Бързо изскочих от нестабилното място и веднага зад мен се откъсна плоча, да речем, 10 на 15 метра, с дебелина половин метър, която се сурна по склона, разчупвайки се на няколко отделни плочи. Мина двайсетина метра, толкова е цялото склонче, но пак си е лавинка. Новият сняг не се беше залепил добре в стария, понеже явно този склон е бил от подветрената страна...
От върха обиколих през Скопарника и после към Железница.

Планински зимен пътеводител

Страхотно е, когато можеш да си в толкова ведра компания и да се върнеш само за някакви си минути назад във времето, което иначе толкова бясно препуска напред. Не бях нощувала в заслон преди и ми се стори адски романтично! Спомних си за летата на село някога, когато и при най-безобидната буря спираше тока и човек сякаш загубваше връзка със света. В Синята стрела беше нещо подобно; хареса ми, че можеш да постигнеш усамотение /ако го търсиш/, а си на нищожно разстояние от големия град. Неотчела и едно посещение на Витоша миналата година, сега отцених богатствата на тази планина наново. Сега струва ми се по-честичко ще търся условия за релакс там.

Благодаря на именничката Ваня и на останалите планинари за сладките приказки и пълноценната почивка, на която се насладих с тях! Доскоро

а аз пък да похваля:
1) Рилец и Гьоко, които със силни гласове допринесоха за това да не секне китарата и след като прегракнах. повече "репетиции" трябва да има за да оттренираме и останалите в хора.

2) Мария и Веско, които дори не гъкнаха когато колата се понесе страховито към канавката и след това към срещуположните храсталаци по заснежено-заледения път на един завой. Аз ли не бях свалил достатъчно промилите в кръвта или завоя беше станал по-остър от преди, не знам, важното че след изписаната синусуида отново бяхме в правия път.

Малко Снимки

Снимките издават едно весело изкарване на празника!
Ако позволите да запитам, нищо че съм от София и на Витоша съм ходил повече от веднъж, ама къде се намира всъщност този заслон, предполагам в гората над Железница, но не разбирам дали по реката нагоре или по пътя към Академика. Въпросът ми е единствено от любопитство, в този студ не бих тръгнал да мръзна горе, тук е студено достатъчно...

по реката нагоре или по пътя към Академика.

Заслонът се намира на отсрещния рид, спускащ се към Железница от вр. Белчева скала, т.е. нужно е да се върви високо по десния бряг на Железнишка река. Има няколко подхода, но най-удобен е този, който започва при асфалтирания път София-Ярлово-Самоков в самото с. Железница. Тръгва се не по пътеката за Академика / Черни връх, а по отсрещния бряг на реката, а нагоре се гони билото.

Турист

Водач за българските планини

и още снимки от мен