SINDROM NA DAUN
4 отговора
363 прегледа
SINDROM NA DAUN
Zdraveite!6te bada mnogo blagodarna ako polu4a malko pove4e informatsia za sindroma na daun i ot kade moga da nameria literatura za tov.........BLAGODARIA VI PREDVARITELNO

Re: SINDROM NA DAUN
от Google можеш да намериш информация.
в полето за търсене пишеш "Down syndrome" или "Синдром на Даун" според езика, който разбираш по-добре. излизат хиляди статии и материали.
в полето за търсене пишеш "Down syndrome" или "Синдром на Даун" според езика, който разбираш по-добре. излизат хиляди статии и материали.
Re: SINDROM NA DAUN
Аз съм логопед и работя с 3 дечица със синдрома на Даун. Работя още с 1 дете със синдрома на Корнелия де Ланге, 1 дете с синдрома на Уилямс и с 1 дете с множествени генетични малформации, т.е. с неуточнена диагноза.
Всички тези деца с генетични синдроми са прекрасни дечица, които са имали шанса да останат в семействата си, заради смелостта на техните родителите да ги приемат такива каквито са и са поели отговорността си към тях, създавайки ги да могат и да се грижата за тях, както е естествено да направи всеки един родител.
Разбира се, че в самото начало всичко е много трудно. Трудно е да приемеш мисълта за това, което те е "сполетяло". Но нещата с течение на времето се нормализират. Познавам тези семейства и знам, че никой от тях за миг не съжалява, че се е "решил да гледа детето си".
Нужно е хората да знаят, че тези дечица са изключително любвеобилни и имат шанс само, ако останат в семействата си. Ако се започне да се работи с детенцето от рано, биха могли да се постигнат високи резултати.
Познавам дори дете с Даун от двуезичен брак, което ползва разгърнато и двата езика.
Окуражавайте родителите и ги подкрепяйте в този толкова труден момент за тях.
Всички тези деца с генетични синдроми са прекрасни дечица, които са имали шанса да останат в семействата си, заради смелостта на техните родителите да ги приемат такива каквито са и са поели отговорността си към тях, създавайки ги да могат и да се грижата за тях, както е естествено да направи всеки един родител.
Разбира се, че в самото начало всичко е много трудно. Трудно е да приемеш мисълта за това, което те е "сполетяло". Но нещата с течение на времето се нормализират. Познавам тези семейства и знам, че никой от тях за миг не съжалява, че се е "решил да гледа детето си".
Нужно е хората да знаят, че тези дечица са изключително любвеобилни и имат шанс само, ако останат в семействата си. Ако се започне да се работи с детенцето от рано, биха могли да се постигнат високи резултати.
Познавам дори дете с Даун от двуезичен брак, което ползва разгърнато и двата езика.
Окуражавайте родителите и ги подкрепяйте в този толкова труден момент за тях.