този пубертет!

Дъщеря ми е на 15 и половина години. Притеснява ме поведението й напоследък и не знам само пубертетът ли е виновен?Прекарва поне по 4-5 часа на ден в чата, нервна е, избухва, изобщо не си подрежда стаята, мръсните дрехи ги натъпква в гардероба, за да не се въргалят по столовете и леглото,откъдето аз ги изривам веднъж седмично за пране.Има някакви "гаджета" с които излиза 1-2 пъти седмично до към 21 часа, най-късно 22 часа, но постоянно ги "къса" или те я "късат", което е повод 1-2 дни да ходи нацупена и да реве. С училището /учи в "елитна" гимназия/пък е почти трагедия - учителите казват,че е разсеяна или говори с приятелки в час,дори една от учителките й намекна,че тя явно има други интереси,което ми прозвуча направо обидно.Само учителката й по математика каза добри неща за нея - в смисъл,че е умна и интелигентна,иначе помислих,че не говорят за моето дете. Разговаряли сме много пъти за тези "проблеми",тя нервничи,казва че ще си оправи успеха,което не ми е най-голямото притеснение всъщност. Чудя се дали не й трябва някаква друга помощ - психолог например?

малко късен, но пубертет
ако има късмет това ще отмина за 5-6 месеца
ще се трансформира на подскоци в друго поведение
бе ти не си ли била на 15????
ако не си сговните отношенията - няма страшно
инак примери бол за изтървани деца
мека неспирна комуникация му е майката

прекрасна, ужасна - все тая, резултатът е съсипващ

breeiiiii ili maika mi go e pisala tva, ili prosto s du6terqta na tazi jena si prili4ame stra6no mnogo ;))) ami moga da vi kaja samo edno - v momenta VSI4KO ni e super oburkano , no 100% 6te mine sled vreme, taka 4e nqma smisal da se pritesnqvate :))))) pubertet e, ni6to drugo

И при нас е същото.Само че дъщеря ми е едва на 13 год.за което и аз съм много притеснена.Използвахме всякакви методи,лишаване,наказване,но няма оправия.
Принудих се да ходя всеки ден до училище и да наблюдавам процеса на работа.
Стигнах до извода че не е само моето дете,което малко ме успокои.
Всички си приказват,шушукат,даже и бележки си пишат,никой не внимава в час и си мисля че учителите много трудно се справят с положението.
Доста много хора ме съветват да се обърна към психолог,но все още разучавам кое ще е най добре за нея.
Лошото е че се държи с нас като че ли не сме й родители ,нервна,сприхава,избухлива,много ни отговаря,и тона с който ни говори е много далеч от нормалния.
Като за начало мога да те посъветвам само да ограничиш достъпа й до интернет или временно да го спреш,но ти си преценяваш от това дали ще има други последствия.
Сложната ситуация с децата ни е взаимна.
Желая ти в най скоро време да можеш да се оправиш с положението.
Успех и късмет!!!



Си което бях,ще бъдеш което съм

Ако на моята майка и беше хрумнало да дойде в училище да "наблюдава процеса на работа" направо щях да си загубя тона, а не да и държа тон.

Стига простотии бе, тате!

Господи, вие нормални ли сте?!
Какви психолози, какви доктори... май вие сте за психолог. Защо не се срещнете с някой, който да ви обясни какво се случва с децата по време на пубертета и как е нормално да се държат, за да сте наясно поне.
"нервна,сприхава,избухлива,много ни отговаря,и тона с който ни говори е много далеч от нормалния"
Имате една съвсем нормална тийнейджърка, жалко, че не го разбирате.
Ама то човек като си няма проблеми и си намира за какво да се кахъри...

Моята дъщеря е почти на17.проблемите са същите.Никакъв интерес към училише,постоянно е нервна.Срещнахме се с психолог,съвета към мен е да имам безкрайно търпение и любов.Но и моите нерви не издържат.Разбрах,че наистина трябва само с добро,така тя е по-спокойна , но прав и пак своите неща-чата,излиза и не я интересува,че утре е на училище,Решила сам да продължа раговорите с психолога и да се опитвам да бъда добра ...........засега резултатът е една крачка напред-пет назад!!!!!!!!!ПОмогнете!!!!!!!!!!!!

Търся помощ,търся психолог,които да ми помогне.Защо дъщеря ми непрестанно лъже.Та тя е почти на 17и аз смятам,че е голяма,защо ние родителите не познаваме децата си/

Моят беше така в седми клас. Направо щях да откача. Сега се е кротнал и много рядко става такъв нервен. Е, мързи го да учи, но не повече от мен на неговата възраст. И е доста по-толерантен вече. Сега е на 15- за протокола.

Стига простотии бе, тате!

Не мисля че трябва да ти обяснявам мотивите поради които съм присъствала в училище.И щом съм го направила значи има за какво и не е само по собствено желание.С високо вдигната глава мога да отбележа че даде голям резултат,и за поведението и за успеха й.Защото до 5 клас беше пълна отличничка,сега е 6 и си намали малко успеха,а и дисциплината й беше малко под нормалното.
Не мисля че съм я злепоставила,а напротив това й помогна много.
Всяко дете изкарва пубертета по различен начин.
Но явно не си в състояние да ме разбереш.
И тук всеки си казва мнението и болката,а в нито един твой постинг не видях разбиране и помощ.
Личи си че не си преживяла това което аз преживявам.
Но не мисля че трябва да продължавам този така наречен спор.
Приятен ден!



Си което бях,ще бъдеш което съм

Много се извинявам ама и ние сме били деца и долу горе сме наясно с пубертета.
Не е неоходимо някой да ми напомня че дъщеря ми е тийнейджърка,защото аз отлично го знам.Няма нищо лошо в това в един даден момент да поискаш от някой съвет тъй като си на ръба на нервната криза и неможеш да вземеш правилно решение за момента!
Именно за това са лекарите и психолозите за да те насочат към правилната посока.
Който има нужда от психолог го посещава и смятам че е правилно!



Си което бях,ще бъдеш което съм

Напомняш ми до голяма степен на мен като пуберче, точно на тия години и на мен ми изби- нервна, избухлива, всезнаеща, това за мръсните дрехи...Скоро се смяхме с майка ми, как й бях заявила, че е маниячка и на мен ми харесвало да е разхвърляно, по- нормално било (като в другите семейства)

Аз бях отличничка, но също и си патех от "бунтарското" ми поведение в училище, съответно си "получавах заслуженото" вкъщи.

Мога само да ти кажа, да говориш много с нея, да избягваш да й се караш (даже, когато ти се иска да и извиеш вратлето) и най-вече да не я наказваш (освен ако наистина е неизбежно). Тя трябва да те чувства близка, а не като враг. Най-вече трябва да знае, че имаш вяра в нея! Моите родители много ме отчуждиха с отношението си. Да не говорим, че станах "патетична лъжкиня" към тях. Имаше моменти, когато ги лъжех просто ей така "по навик"... Това беше моя начин да избегна караниците вкъщи. Работеше успешно, но родителите ми живееха в пълна заблуда относно мен, чувствата, амбициите, приятелите ми...

А що се отнася до учителката, ти попита ли я, какво има впредвид? "Други интереси' може да означава много неща

Последно за гаджетата, аз бих се опитала да ги привлека тези "гаджета", за да видя с кого излиза...За сексуалната култура няма да влизам в подробности, но дано я образоваш. Със сигурност знаеш, колко са напред с материала днешните деца...

Иначе всичко отминава, въпросът е дали може да отмине мирно или с "гръм и трясък"

Споко,момичета!
Всичко минава и заминава.
Аз имам двама тийн в къщи и картинката е подобна.
Понякога е по спокойно,по някога ми иде да се изнеса,но като цяло сме приятели.Хубавото е,че много споделят и за всичко питат мен.Баща им се срамува да говори по табу теми като снощната например "Защо не съм искала да си сложа селикон на гърдите"
или "Как съм създаден аз?","Колко често превехте секс като нямахте деца?"...
Всяка вечер ми разказват за дивотиите си в училище и аз трябва да играя ролята на момиче на 14 год. и да обяснявам как се чувстват момичетата,едновременно с това да се поставям на мястото на учителите...

По мое наблюдение деца който се държат добре в къщи са кофти в обществото и обратно.

Различни са децата.Няма модел за преодоляване на кризата.Може би най важното е да сте приятели и да споделят за да не поемат по грешни пътища. А с училището... колкото могат -толкова.
Аз лично не поставям училището на първо място.Разбирам ги,че не могат да бъдат гении по всички предмети.Казвам им,че по някой се зубри като за изпит, но трябва да се направи защото ще им трябва занапред.Давам им примери с реални неща.

И ние сме били деца и едва ли някой от нас е искал да го наричат "зубрач" или "люхия" ... Истината е,че всичко с годините се променя,единствено човека си остава такъв какъвто е.Всичко ,което е било "вчера"с нас е същото с децата ни днес.

Браво, страхотна си!

Мисля, че ти не разбираш. Когато бяхме ученици в четвърти клас, по-голямата част от класа се подиграваха на едно момиче, което се прибираше с майка си от училище. Всички останали ходехме сами. Не казвам дали е правилно това, но е факт. В сегашно време, да отиде майка ти и да стои на задния чин в училище, за да следи учебния процес... че те ще я скъсат от подигравки, бе, жено неразумна. Изобщо не споря с теб, щото ти си отишла в друго измерение.
Слава Богу не съм преживяла това, което преживяваш ти. Обаче, честно казано, си мисля, че не само Господ има заслуга за това. Аз говоря с децата си, те ми споделят много неща. Няма нужда да шпионирам в училище, за да разбера какво става.

Стига простотии бе, тате!

Нека пак да повторя че не съм там само по собствено желание,а и да уточня че не съм единствената майка която присъства.
След като съм от родителския актив и след като ми сигнализират че моето дете нарушава учебния процес би трябвало да взема тези драстични мерки.
Има деца които са отишли там за да научат нещо,а такива дразнители като моята дъщеря им пречат много.Но слава богу с моето присъствие и с присъствието на още 4 майки положението се нормализира.
Ако за теб това е шпиониране,за мен е помощ не само на мойто дете а и на всички останали.
Всичко което се случва с моето дете аз отлично го знам и то от самата нея.
И не си мисли че съм безотговорна и че не се интересувам от това което се случва с детето ми.Всичко ми споделя за което съм й страшно благодарна.
И мое лице вижда не само майка а и много добра приятелка!!!!



Си което бях,ще бъдеш което съм

Благодаря на всички, които ми писаха!Естествено гледам да сме приятелки с детето,но понякога направо издивявам - като я гледам с тези сенки под очите,зачервени и възпалени очи от чата,трябва да се дебнем дали е в нета или учи,защото тя просто не може да си наложи да прочете нещо.Един следобед ми сервира,че на другия ден има класно по литература и трябва да прочете "Илиада" - за няколко часа!!! да се подготви за класното, а дори се оказа,че нямаме книгата.Е добре,че го има интернет!Другия ми проблем е обличането - ходи гола в студовете, а е все болна, кашля, но сутрин се измъква набегом полугола, едвам смогвам да я накарам да изпие чаша мляко, че да не припада по улиците, защото после яде май чак когато се прибера аз от работа. Изобщо вреди сама на себе си и от това най-много ме е страх - нормално ли е за пубертета да си саморазрушител? Аз не помня чак такава да съм била.Даже със сигурност не съм била.По-скоро бях малко отнесена по едно време, помързяваше ме да ходя на училище, ама се стягах в края на срока и наще дори не усещаха, че е имало някакъв проблем.

Със сигурност не ти е лесно...Аз често се чудя, как ще се справя като ми дойде ред...Моите родители бяха прекалено строги и подозрителни с мен, аз се опитвам да действам по друг начин. Все пак си давам сметка, че някои от крайностите им, са ми се отразили добре, но пък с цената на отношенията ни Кое е било по-важно?

Мен пък ме мъчи, че моят син (8г) не се интересува от нищо и някак не успявам да му привлека вниманието нито за спорт, нито за музика...Най-после поне го позапалих да чете...А компЮтърът е разрешен строго по часове...В училище е добре, хвалят го, но виждам, че не е от най-добрите, а и не се старае (аз винаги съм била начело). Оставям го да се развива според собственото си темпо, но се чудя, как ще израстне това мое дете??? От друга страна пък ме радва фактът, че идва при мен като приятел, споделя ми, изслушваме се, знам кое го притеснява, кое го прави щастлив... Той е част от всичко, което става вкъщи...Давам си сметка, че е малък и нещата много ще се променят, но също така в тези години се формира характера, амбициите, интересите. Децата имат нужда да бъдат насочвани

Мисля, че последното важи с пълна сила и за дъщеря ти. Това май е една от най-трудните задачи на родителя, но всеки от нас трябва да си намери сам клЮча към отрочето...

Ако мога да ти дам 2 съвета за момичето обаче:
1) компЮтъра - или ви трябва по-добър монитор (но според мен зачервяването е повече от недоспиване, отклокото от чата) или по-евтиното решение- очила с предпазни стъкла. Аз имах такива преди години, но прекарвах заради работата си по около 10 часа дневно пред компЮтъра. Не са скъпи, а много помагат и ще й запазят очите! Сега има много модерни рамки и ако успееш да я убедиш, че са аксесоар и е готино (пр. снимки от списание Коса или някой Космополитан...)
2) за обличането- тя става жена и трябва да се пази вече. Ще си досадна за опяването, но аз бих й натяквала. Обаче, защо не я заведеш и не й купиш нещо "cool" за студовете. чоропогащник едва ли ще носи под панталона, но пък има разни дълги чорапи (до или над коляното), които са много оригинални. Или пък варианта плътен чоропогащник и къса пола (даже е по-топло от панталон). После памучно, но все пак секси белъо. Тя сигурно е наясно, че прашките са отживелица и сега са модерни "кукленските" бикини с разни интересни картинки по тях...Някаква комбинация от шапка и шал, като аксесоари...Такива работи...

Що се отнасе до яденето, ако виждаш, че примерно вечер се храни добре, хич не й бери грижа. Това ще си дойде само на мястото...Ти на тази възраст не си ли пазила диети? Аз лично бях побъркана на тема разделно хранене. Никаква храна до 12.00, "разтоварващ ден", какви ли не щуротии...

Синът ми също е на 15 години. И аз издивявам много често, защото сякаш пред мен не е моето дете на моменти. Когато е вкъщи или спи, или е пред компютъра. Интересът към училището почти липсва. Той също учи в елитно училище, където бе приет по първо желание. Според него повечето предмети са излишни и няма да му трябват за в бъдеще. Много е умен и се спрява дори само със слушане в час. Но естествено за мен това не е достатъчно. В училище се държи предизвикателно на моменти и винаги търси справедливост по най-неподходящия начин. Имаше много негативни отзиви за поведението му и затова разговарях с много от учителите му. Радвам се, че с повечето постигнахме разбирателство и аз просто им помогнах да намерят правилния подход към детето ми. Това промени и неговото отношение към тях, а също и обратното. Резултатите не закъсняха. Но при някои учители срещнах незаинтересованост и лицемерие, те просто нехаят за интересите на децата, за това на какво ще ги научат, а ги интересува само да имат тиха стая за да си предата урока и да излязат. На тази възраст не може да се очаква да стоят мирно в час, без да мърдат, без да говорят. Просто трябва да има граница. И мисля, че децата много добре я усещат. Но в крайна сметка всичко зависи от учителите. Авторитет се гради много трудно,а много лесно и бързо се сгромолясва. Затова има часове, в които се държат много добре, а в други се качват на главите на учителите си. Съчувствам на тези учители, но те нямат подход. С крясъци и заплахи не се постига нищо.
Опитвам се да обясня на сина си как да бъде по-толерантен към останалите, да се опита да управлява емоциите си, да бъде себе си, но не на всяка цена. Много ми е трудно. Стискам зъби и си повтярям, че това е преходен период. Много хора ми го казват. Просто трябва да сме търпеливи, да не загубваме доверието на децата си, да бъдем с тях, дори когато не одобряваме постъпките им, да говорим и пак да говорим...Закани, постоянни упреци и натяквания действат обратно. Те трябва сами да се убедят в нещо, за да го правят. А това, че са "саморазрушители" е вярно, но те по този начин искат да докажат себе си.
И момчетата ходят леко облечени, никакви шапки, за шалове изобщо не става дума, маратонки вместо боти/макар че ботите са нови и маркови/, разкопчано яке, а под него разкопчана жилетка ... и много подобни неща. И здравословните проблеми никак не са малко. Но какво ли щеше да бъде, ако не излизаха никъде, ако постоянно стояха вкъщи на топло, ако само учеха и учеха, ако изпълняваха всяко наше желание и т.н.?! Тогава също щяхме да се притесняваме, а може би и повече от сега. Това е техния живот и те се нуждаят от свой опит - и положителен, и отрицателен. Дано успеят да се научат от грешките си. За това трябва да им помогнем.
Нека бъдем такива родители, каквито сме искали да имаме самите ние, когато сме били на тази възраст. Нека бъдем приятели с децата си, нека поддържаме доверието им, и най-вече нека ги обичаме. С любов и търпение ще постигнем много. Макар че сега звучи нереално, аз силно вярвам в това. Всичко ще мине и нашите "пубертети" ще станат прекрасни млади хора. Нека им дадем шанса да го направят сами и така както те искат!!!

Пред компютъра може да се стои и 10 часа без проблем, стига да се спазват някои елементарни правила - почивка на всеки час, удобен стол и най-важното - важна е честотата на опресняване на монитора - минимум 85 херца. Понякога честотата е 60 херца, което предизвиква умора, главоболие и други неприятни ефекти. Често стоя дълго пред компютъра и досега нямам никакви проблеми. Бях и на очен лекар, освен късогледството (отпреди 10 години) - също нямам проблеми. И един съвет към родителите - не мислете, че децата затъпяват пред компютъра - четенето на книги понякога е далеч по-лошо занимание. При него информацията е приемана пасивно. Докато в интернет всеки избира най-доброто за себе си, може да открие информация по въпросите, които го интересуват. Заобикалящият ни свят все повече се променя и информацията става все по-достъпна. Не е ли по-правилно да научим някого да открие нужната му информация когато му потрябва, вместо да му задръстваме мозъка с ненужни факти. Също така всяка съвременна игра - например най-разпространените - diablo и counter-strike (warcraft също, но лично на мен не ми харесва) развива мисленето много повече, отколкото шахматът. Разбира се мнозина няма да са съгласни с това, но един виртуален свят дава много повече възможности за творческа изява, отколкото 32 фигури (9 вида). Както и да е, разликата между поколенията винаги я е имало - поне през последните няколко хилядолетия.

You must defeat Sheng Long to stand a chance.