:)
0 отговора
30 прегледа
:)
Ние
Било е първо газ, а след това този газ се е свивал, свивал в резултат на притегляне и скоростно въртене и се е превърнал в плътна маса. Господ е дал живот на човеците, животните и растенията. Човекът е смес от духовна-фина енергия и телесна материална маса. Животни и растения също, но разликата между хората и другите видове организми на Земята, е че тяхната фина енергия е в количество пъти по-малка от човешката. Всички сме създадени с любов, много любов, която е чиста и лъчиста искрена и необременена с отрицателни мисли и чувства.
Каква е идеята за живота в съвременния триизмерен свят? Хиляди и милиони години в развитието на цялата милионна цивилизация хората са се опитвали да разберат фундаменталния въпрос „ЗАЩО СМЕ ТУК?” Велики учени-мастити, поети, творци, гении, художници, лидери, водачи, луди са се борели срещу собствената си съдба, цел която като малки дечица се опитваме да разберем със разума си и да отричаме истината, която ни блъска като мълния дъб по време на буря. ЗАЩО?
Какво е АД? Има ли рай? Има ли прераждане? Това е една малка искрица, която проблясва в черния мрак на нашето съзнание.
Човекът е създание, което живее на този триизмерен свят, за да се бори, за да се развива и да стигне на онова място във вечността, така наречената НИРВАНА. Ние трябва да се борим с нас самите. Случващото се сега с нас е борбата, която трябва да ни направи кристални, чисти като слънчевата светлина, които преминават през капките вода оттичащи се от листата на дърветата след дъжд. Адът е тук и сега. Някои от нас са живели много хиляди прераждания, като всеки следващ живот изкупува греховете ни от миналите и така докато избистрим душите си. След това отиваме в безкрая горе при Господ БОГ. Там няма време. Няма нищо друго освен божествена и чиста любов. Всъщност сам Бог е любов, която не е обременена с човешка лошотия. Тази любов, която изпитваме сега и преди един към друг, любовта на мъж към жена, влюбването са неискрени и опасни същевременно. Защо?... Ясно е, че влубването и любовта между половете е егоистична нечиста любов. Това е егоизъм. Ние не даваме чиста любов. Искаме да бъдем обичани, а за да даваш любов трябва да се себеотдадеш без нищо в замяна. Майката към детето дава чиста любов истинска любов.
Такава е и божествената любов. Обич, която те кара да скимтиш от сладост от силата, която излъчваш към себеподобните си.
Ние не съзнаваме, че с раздялата или друго негативно отношение към друг човек му отпращаме негативна – лоша енергия и обременяваме кармата му. Малко са личностите изпратени ни на Земята, които да са се отрекли от всичко. Те са били истински водачи на човечеството за периода в който са живели, но фундаменталната човешка глупост ги е погубила. Примери безброй: Исус, Всички безбройни Буди от източните части на Земята.
Един голям автор е казал: „Ако бях по-млад щях да напиша история за човешката глупост, после щях да се изкача на планината Макейб и да сложа тази история под главата си.”
Ние трябва да живеем в хармония с природата… това ще рече да живеем божествено, както Бог ни е наредил.
Хорицата, които отричат Бог, заклеймявайки Бог и божествената искрица в тях отричат самите себе си. Но тяхното отрицание е самозаблуда, от страх може би?! Логичното е, че ако някой не вярва и отрича Бога и хармонията в космоса той не би трябвало да оценава живота като даденост, като шанс, който ни се дава. Възможност и то не една, която може да ни направи по-добри, по-кристални и по-щастливи. То този нещастен човечец, няма да живее и да се бори така устремено със себе си и околните. Той би се самоубил дори?! Би бил разрушител, не че не ги е имало и такива. Хитлеровците, Сталиновци, Лениновци, Бушовци, Хюсеиновци, Наполеоновци са божествени хора, които в своята духовна същност са мощен източник на енергия, която е обърната срещу самите тях . Те са като дечица токущо приели духовната си същност и чувствайки се сами, както може да се чувстваме само тук на Земята!
Бог прощава. Той е и прошка. Малко са останали духовните центрове, които движат света ни, които ни пазят. Мощният разрушител Съединените Щати работят в обратна посока. Наближило е времето, в което Земята ще си промени точката на въртене и ъгълът на остта и ще се измени с фаталното планетно число 6666. Дали Господ ще се откаже от нас като всезнаещ, всеможещ едва ли? Простата елементарна истина е пред очите ни.
Страданието ни е причинено от това, че не сме готови да стигнем божественото. Душите, когато се преродят в ново тяло идват от Бога, те носят неговата сила, обич разбиране. Защо бебетата проплакват? Защото душата страда дори само от климата, който имаме. Защо се казва, никога не губи детското в себе си! Очевадно е чак болезнено. Разбира се, защото малките деца са още много чисти и духовно извисени божествени, създадени с много, много, много любов. Любовта обърната наопаки сее смърт страдание и болка. Обратното е красивото, романтично, нежно, щастието!
Това е нашата карма, борбата ни с ин и ян. Доброто и злото! Трябва да преодолеем злото. Господ не ни наказва, напротив Той ни учи и е справедлив. Той е въздесъщ със знанието си. За да опитаме от светлината, която е фина нискочестотна енергия трябва да сме също толкова финни и ние. Дъждът, росата, снега, слънцето, пролетта, мирисът на цветя, теменугите, розите, тревата, пчелите всичко е част от хармонията във вселената. Бог е част от нас, Той е навсякъде. В усмивката и глъчката на малките бебета до сълзите на болезненото място на същите, от блясъка на любов и щастие в очите на близкия ти човек до тъгата и скръбтта в очите на човек който е загубил близък, от мириса на пролет и новия живот до смъртта и студента тръпка, която те пронизва, когато предчувсташ смъртта, от себеотдаването, любовта нежността на жената до теб до раждането на първото ти дете. Изобщо всичко онова, което е от доброто до злото случващо се на всички ни. Каква е идеята? Следното... трябва да спрем със злобата, омразата към близките дребните мерзавски чувства и страсти, болката, борбата срещу себе си и природата. Унищожението, алчноста, материализма, тъпотата, арогантността, насилието, нихилизма, простотията, грубостта, песимизма, отрицанието, егоизма, ограниченоста. Нужно ни е да си отворим съзнанието с всички енергийни точки да приемем себе си, да се разберем, да не отричаме. Нужно ни е разширение на кръговзора, да отхвърлим американския материализъм, но и беднотата, защото ни е нужен прогрес дори и в технически-материален апсект. Трябва да се развиваме всестранно. Но не до крайности и порнография в сферата на атомните и химическите оръжия! Да развием атомната енергетика, но за лекуване на болести, за развитие на енергия, която да е безопасна за нас, а не противното! Излекуваме ли се от негативното, злото, човешките унижения тогава ще започнат да изчезват и повечето от болестите. Трябва ни пример, нов лидер, който да ни поведе!
Дали Господ ще се откаже от нас?! Дали ще ни пожертва, както е пожертвал например атлантите на Платон, динозаврите, лемурийците, и другите милионни цивилизации преди арийците т.е. ние! Последната 5та раса – човешка е арийската нашата дефакто.
Блаватска, Нострадамус, други мастити предсказват гибел смърт бедствия, аварии ето ги те са реалност. Зачестяват раковите клетки в човешкия организъм. Докъде ще отидем в саморазрухата си?? Ще се самоунищожим ли отново? Ще провалим ли генетичния материал на лемурийци, атланти, лемуро-атланти, а и след това в нашето съвремие египетски, римски, елински, шумерски, вавилонски, асирийски, тибетски, китайски, японски, арабски, еврейски, български, руски, индиански, мексикански, френски, немски култури? Ще провалим ли милионен генен материал с труд и кръв създаден и съхранен през вековете?...
Само Бог знае, той е справедлив. Нека се преборим със самите себе си. Само ние си вредим! Никой не ни е виновен, няма значение един единствен индивид има значение 7млрд. души. Те са виновни, няма невинни. Малко са гениалните хора, които се борят срещу всички, за да пробудят светлина в съзнанията и умувете ни.
Не малко са дали живота си за тази кауза.
Човечеството ще го бъде ние ще продължим... еволюираме, издигаме се в спиралата, която създаваме съзнателно през вековете, ерите, хилядолетията на историята, на битието, на триизмерното пространствено време в тази пространствена материя в нашето ежедневие.
Ние сме гениално творение на Бога, защото сме организми от душа – фина енергия и материя – плът и кръв, които в цел за съзнателна еволюция и развитие са обречени да се борят до съвършенството, което ще ги издигне в божественото и ще се слеем с него в пространството и материята във вселената и космоса... защото ние можем... отнощенията между човек и Бог е като рибаря, който е уловил рибката и я държи в мрежата си под водата жива, но тя плува и живее още, но винаги рибарят когато рещи ще я изтегли и ще я умъртви.
Един от най-тъжните, най-потресаващите и гротесни събития в човешкия живот е закона гласящ : „Щастието на един се крепи върху нещастието на друг”. Все пак в този живот, в свят на сълзите всеки има нужда от малко чувство на хумор... нали? ...
Ако си обичал така някой или някоя земя това е достатъчно, а после и да умреш няма значение! Ехх, ние хората когато сме 17годишни и си мислим че знаем всичко, когато сме на 97 и пак си мислим че знаем всичко, то все още сме на 17. Бог ни дава големия шанс Sottm – РЕАЛИЗИРАЙТЕ СЕ САМИ!!!
ТАКА Е ТО...
………………………………………………………………………………….....
Това хората сме странни същества! Най-опасните са тези человеци, които са злобни, злобни на целия свят, че са се родили, те са с черни души. Готови на всичко да се докажат като зли гении. Борят се срещу всички и всичко, но просто един поглед, една целувка, една нежност, една подадена ръка с любов да с любов и разбирателство, с чувство за разбиране е достатъчно и тя тоест любовта „подадената ръка” ще пропука леда, защитата на тези грешни человеци. Първоначално от нацепената гранитна защита ще стуруи леко лъчисто, после ще се пръсне на хиляди парченца. Има такива хора наистина. И от тъмните и от стуйните. Достатъчно е да погледнеш кротките им очи ( независимо от цвета им ) и да го поемеш и с порите на кожата си и с онова 6то чувство така нареченото.
Заради деградацията си в абсолютен мащаб и перманентното и до безкрай материализиране тези низши-визши организми хорицата са изгубили сетивата си на финочестотни вълни. Животните обаче, колкото и хищни да ни изглеждат са ги запазили. Парадокс!!
Те разкъсват, отравят, ядът мърша, но това е начин на оцеляване. Борба за живот. Нищо повече. Не случайно едно куче осеща дали човек го е страх от него, дали ще го нападнат и така нататък.
Генетически ние сме обременени. Хиляди години пролята кръв, трябва да се изкупят. Достатъчно е едно малко дете, да те погледне в очите и да се почувстваш нещо малко повече. Виждаш глобалното мащабното в БИТИЕТО. Нямаме право да съдим другите, нека видим гредата в нашите очи и после съдим другите. Откъде на къде имаме право да имаме роби, кои сме ние да съдим на смърт престъпника, защо трябва да воюваме с други религии, какво значение има цвета на кожата? В този живот упадък на духа, крушение и пречупени криле. Нека престанем да си играем на творци. НИЕ ХОРАТА НИКОГА, НИКОГА няма да бъдем творци!
На нас ни трябват пастири, които да водят стадото. Излезе ли някой жертвал се в човешкото име и трабва да бъде убит зверски. Ненаситната глутница хора за кръв и зрелища, за смърт и низост. Замисляйки се на фолософския въпрос Бог смял ли се е, Бог имал ли е чувство за хумор? Разбира се, че НЕ! Като всезнаещ не би трябвало да има чувство за хумор и да се смее. Но ние сме непредвидими. Винаги вървим срещу течението на реката. Борбата е безмилостно жестока.
Обобщавайки стигаме до генералния извод, че: мастити като например: Достоевски, Толстой, Лермонтов, Тургенев, Клавел, Стайнбек, Хемингуей, Ботев, Левски, Драйзер, Редфилд, Мулдашев, Рьорих, Блаватска, Бредбъри и много други учени, творци, изкуствоведи, поети и т.н. са писали дали своя принус за човешката глобална всеобхватна култура с един единствен извод, а именно че ЛЮБОВТА е в центъра, в ядрото и генетичния смисъл на вселената, на космоса, на цялото. А цялото го разбираме: минало – настояще – бъдеще. Идеята за оцеляването през милионите години е тази. Това е решението на пъзела, на загадката за битието и живота. Животът ни е дар, даден за да се усъвършенстваме, защото ние можем, сами развивайки се и съответно заслужавайки си го. Ние ще пребъдем с любовта.
Така е то...
Било е първо газ, а след това този газ се е свивал, свивал в резултат на притегляне и скоростно въртене и се е превърнал в плътна маса. Господ е дал живот на човеците, животните и растенията. Човекът е смес от духовна-фина енергия и телесна материална маса. Животни и растения също, но разликата между хората и другите видове организми на Земята, е че тяхната фина енергия е в количество пъти по-малка от човешката. Всички сме създадени с любов, много любов, която е чиста и лъчиста искрена и необременена с отрицателни мисли и чувства.
Каква е идеята за живота в съвременния триизмерен свят? Хиляди и милиони години в развитието на цялата милионна цивилизация хората са се опитвали да разберат фундаменталния въпрос „ЗАЩО СМЕ ТУК?” Велики учени-мастити, поети, творци, гении, художници, лидери, водачи, луди са се борели срещу собствената си съдба, цел която като малки дечица се опитваме да разберем със разума си и да отричаме истината, която ни блъска като мълния дъб по време на буря. ЗАЩО?
Какво е АД? Има ли рай? Има ли прераждане? Това е една малка искрица, която проблясва в черния мрак на нашето съзнание.
Човекът е създание, което живее на този триизмерен свят, за да се бори, за да се развива и да стигне на онова място във вечността, така наречената НИРВАНА. Ние трябва да се борим с нас самите. Случващото се сега с нас е борбата, която трябва да ни направи кристални, чисти като слънчевата светлина, които преминават през капките вода оттичащи се от листата на дърветата след дъжд. Адът е тук и сега. Някои от нас са живели много хиляди прераждания, като всеки следващ живот изкупува греховете ни от миналите и така докато избистрим душите си. След това отиваме в безкрая горе при Господ БОГ. Там няма време. Няма нищо друго освен божествена и чиста любов. Всъщност сам Бог е любов, която не е обременена с човешка лошотия. Тази любов, която изпитваме сега и преди един към друг, любовта на мъж към жена, влюбването са неискрени и опасни същевременно. Защо?... Ясно е, че влубването и любовта между половете е егоистична нечиста любов. Това е егоизъм. Ние не даваме чиста любов. Искаме да бъдем обичани, а за да даваш любов трябва да се себеотдадеш без нищо в замяна. Майката към детето дава чиста любов истинска любов.
Такава е и божествената любов. Обич, която те кара да скимтиш от сладост от силата, която излъчваш към себеподобните си.
Ние не съзнаваме, че с раздялата или друго негативно отношение към друг човек му отпращаме негативна – лоша енергия и обременяваме кармата му. Малко са личностите изпратени ни на Земята, които да са се отрекли от всичко. Те са били истински водачи на човечеството за периода в който са живели, но фундаменталната човешка глупост ги е погубила. Примери безброй: Исус, Всички безбройни Буди от източните части на Земята.
Един голям автор е казал: „Ако бях по-млад щях да напиша история за човешката глупост, после щях да се изкача на планината Макейб и да сложа тази история под главата си.”
Ние трябва да живеем в хармония с природата… това ще рече да живеем божествено, както Бог ни е наредил.
Хорицата, които отричат Бог, заклеймявайки Бог и божествената искрица в тях отричат самите себе си. Но тяхното отрицание е самозаблуда, от страх може би?! Логичното е, че ако някой не вярва и отрича Бога и хармонията в космоса той не би трябвало да оценава живота като даденост, като шанс, който ни се дава. Възможност и то не една, която може да ни направи по-добри, по-кристални и по-щастливи. То този нещастен човечец, няма да живее и да се бори така устремено със себе си и околните. Той би се самоубил дори?! Би бил разрушител, не че не ги е имало и такива. Хитлеровците, Сталиновци, Лениновци, Бушовци, Хюсеиновци, Наполеоновци са божествени хора, които в своята духовна същност са мощен източник на енергия, която е обърната срещу самите тях . Те са като дечица токущо приели духовната си същност и чувствайки се сами, както може да се чувстваме само тук на Земята!
Бог прощава. Той е и прошка. Малко са останали духовните центрове, които движат света ни, които ни пазят. Мощният разрушител Съединените Щати работят в обратна посока. Наближило е времето, в което Земята ще си промени точката на въртене и ъгълът на остта и ще се измени с фаталното планетно число 6666. Дали Господ ще се откаже от нас като всезнаещ, всеможещ едва ли? Простата елементарна истина е пред очите ни.
Страданието ни е причинено от това, че не сме готови да стигнем божественото. Душите, когато се преродят в ново тяло идват от Бога, те носят неговата сила, обич разбиране. Защо бебетата проплакват? Защото душата страда дори само от климата, който имаме. Защо се казва, никога не губи детското в себе си! Очевадно е чак болезнено. Разбира се, защото малките деца са още много чисти и духовно извисени божествени, създадени с много, много, много любов. Любовта обърната наопаки сее смърт страдание и болка. Обратното е красивото, романтично, нежно, щастието!
Това е нашата карма, борбата ни с ин и ян. Доброто и злото! Трябва да преодолеем злото. Господ не ни наказва, напротив Той ни учи и е справедлив. Той е въздесъщ със знанието си. За да опитаме от светлината, която е фина нискочестотна енергия трябва да сме също толкова финни и ние. Дъждът, росата, снега, слънцето, пролетта, мирисът на цветя, теменугите, розите, тревата, пчелите всичко е част от хармонията във вселената. Бог е част от нас, Той е навсякъде. В усмивката и глъчката на малките бебета до сълзите на болезненото място на същите, от блясъка на любов и щастие в очите на близкия ти човек до тъгата и скръбтта в очите на човек който е загубил близък, от мириса на пролет и новия живот до смъртта и студента тръпка, която те пронизва, когато предчувсташ смъртта, от себеотдаването, любовта нежността на жената до теб до раждането на първото ти дете. Изобщо всичко онова, което е от доброто до злото случващо се на всички ни. Каква е идеята? Следното... трябва да спрем със злобата, омразата към близките дребните мерзавски чувства и страсти, болката, борбата срещу себе си и природата. Унищожението, алчноста, материализма, тъпотата, арогантността, насилието, нихилизма, простотията, грубостта, песимизма, отрицанието, егоизма, ограниченоста. Нужно ни е да си отворим съзнанието с всички енергийни точки да приемем себе си, да се разберем, да не отричаме. Нужно ни е разширение на кръговзора, да отхвърлим американския материализъм, но и беднотата, защото ни е нужен прогрес дори и в технически-материален апсект. Трябва да се развиваме всестранно. Но не до крайности и порнография в сферата на атомните и химическите оръжия! Да развием атомната енергетика, но за лекуване на болести, за развитие на енергия, която да е безопасна за нас, а не противното! Излекуваме ли се от негативното, злото, човешките унижения тогава ще започнат да изчезват и повечето от болестите. Трябва ни пример, нов лидер, който да ни поведе!
Дали Господ ще се откаже от нас?! Дали ще ни пожертва, както е пожертвал например атлантите на Платон, динозаврите, лемурийците, и другите милионни цивилизации преди арийците т.е. ние! Последната 5та раса – човешка е арийската нашата дефакто.
Блаватска, Нострадамус, други мастити предсказват гибел смърт бедствия, аварии ето ги те са реалност. Зачестяват раковите клетки в човешкия организъм. Докъде ще отидем в саморазрухата си?? Ще се самоунищожим ли отново? Ще провалим ли генетичния материал на лемурийци, атланти, лемуро-атланти, а и след това в нашето съвремие египетски, римски, елински, шумерски, вавилонски, асирийски, тибетски, китайски, японски, арабски, еврейски, български, руски, индиански, мексикански, френски, немски култури? Ще провалим ли милионен генен материал с труд и кръв създаден и съхранен през вековете?...
Само Бог знае, той е справедлив. Нека се преборим със самите себе си. Само ние си вредим! Никой не ни е виновен, няма значение един единствен индивид има значение 7млрд. души. Те са виновни, няма невинни. Малко са гениалните хора, които се борят срещу всички, за да пробудят светлина в съзнанията и умувете ни.
Не малко са дали живота си за тази кауза.
Човечеството ще го бъде ние ще продължим... еволюираме, издигаме се в спиралата, която създаваме съзнателно през вековете, ерите, хилядолетията на историята, на битието, на триизмерното пространствено време в тази пространствена материя в нашето ежедневие.
Ние сме гениално творение на Бога, защото сме организми от душа – фина енергия и материя – плът и кръв, които в цел за съзнателна еволюция и развитие са обречени да се борят до съвършенството, което ще ги издигне в божественото и ще се слеем с него в пространството и материята във вселената и космоса... защото ние можем... отнощенията между човек и Бог е като рибаря, който е уловил рибката и я държи в мрежата си под водата жива, но тя плува и живее още, но винаги рибарят когато рещи ще я изтегли и ще я умъртви.
Един от най-тъжните, най-потресаващите и гротесни събития в човешкия живот е закона гласящ : „Щастието на един се крепи върху нещастието на друг”. Все пак в този живот, в свят на сълзите всеки има нужда от малко чувство на хумор... нали? ...
Ако си обичал така някой или някоя земя това е достатъчно, а после и да умреш няма значение! Ехх, ние хората когато сме 17годишни и си мислим че знаем всичко, когато сме на 97 и пак си мислим че знаем всичко, то все още сме на 17. Бог ни дава големия шанс Sottm – РЕАЛИЗИРАЙТЕ СЕ САМИ!!!
ТАКА Е ТО...
………………………………………………………………………………….....
Това хората сме странни същества! Най-опасните са тези человеци, които са злобни, злобни на целия свят, че са се родили, те са с черни души. Готови на всичко да се докажат като зли гении. Борят се срещу всички и всичко, но просто един поглед, една целувка, една нежност, една подадена ръка с любов да с любов и разбирателство, с чувство за разбиране е достатъчно и тя тоест любовта „подадената ръка” ще пропука леда, защитата на тези грешни человеци. Първоначално от нацепената гранитна защита ще стуруи леко лъчисто, после ще се пръсне на хиляди парченца. Има такива хора наистина. И от тъмните и от стуйните. Достатъчно е да погледнеш кротките им очи ( независимо от цвета им ) и да го поемеш и с порите на кожата си и с онова 6то чувство така нареченото.
Заради деградацията си в абсолютен мащаб и перманентното и до безкрай материализиране тези низши-визши организми хорицата са изгубили сетивата си на финочестотни вълни. Животните обаче, колкото и хищни да ни изглеждат са ги запазили. Парадокс!!
Те разкъсват, отравят, ядът мърша, но това е начин на оцеляване. Борба за живот. Нищо повече. Не случайно едно куче осеща дали човек го е страх от него, дали ще го нападнат и така нататък.
Генетически ние сме обременени. Хиляди години пролята кръв, трябва да се изкупят. Достатъчно е едно малко дете, да те погледне в очите и да се почувстваш нещо малко повече. Виждаш глобалното мащабното в БИТИЕТО. Нямаме право да съдим другите, нека видим гредата в нашите очи и после съдим другите. Откъде на къде имаме право да имаме роби, кои сме ние да съдим на смърт престъпника, защо трябва да воюваме с други религии, какво значение има цвета на кожата? В този живот упадък на духа, крушение и пречупени криле. Нека престанем да си играем на творци. НИЕ ХОРАТА НИКОГА, НИКОГА няма да бъдем творци!
На нас ни трябват пастири, които да водят стадото. Излезе ли някой жертвал се в човешкото име и трабва да бъде убит зверски. Ненаситната глутница хора за кръв и зрелища, за смърт и низост. Замисляйки се на фолософския въпрос Бог смял ли се е, Бог имал ли е чувство за хумор? Разбира се, че НЕ! Като всезнаещ не би трябвало да има чувство за хумор и да се смее. Но ние сме непредвидими. Винаги вървим срещу течението на реката. Борбата е безмилостно жестока.
Обобщавайки стигаме до генералния извод, че: мастити като например: Достоевски, Толстой, Лермонтов, Тургенев, Клавел, Стайнбек, Хемингуей, Ботев, Левски, Драйзер, Редфилд, Мулдашев, Рьорих, Блаватска, Бредбъри и много други учени, творци, изкуствоведи, поети и т.н. са писали дали своя принус за човешката глобална всеобхватна култура с един единствен извод, а именно че ЛЮБОВТА е в центъра, в ядрото и генетичния смисъл на вселената, на космоса, на цялото. А цялото го разбираме: минало – настояще – бъдеще. Идеята за оцеляването през милионите години е тази. Това е решението на пъзела, на загадката за битието и живота. Животът ни е дар, даден за да се усъвършенстваме, защото ние можем, сами развивайки се и съответно заслужавайки си го. Ние ще пребъдем с любовта.
Така е то...