Страх от самота...

Малко off-topic, но сте мъдри тук и обичам да ви чета:

Случвало ли ви се е, след загуба на близък, след смъртта му, да ви спохождат моменти на панически страх от самота?... В моя случай става въпрос за човек, който живееше вкъщи, за член от семейството. Разбира се, възрастта предполагаше, че скоро ще си отиде, и все пак - в определени мигове имам чувството, че ще остана съвсем сама, противно ми е да стоя вкъщи, тихо и някак празно е... И с гаджето нещата не вървят, не сме се виждали от два месеца ("гаджето" може би), а го чувствах много близък... Чувствам се адски сама.

а от липсата на свястно другарче, с което да си споделяш мислите. Щото ако има с кого, може да ти е тъжно, можеш да ес скъсаш от рев в определени моменти, но няма да ти е самотно. А иначе, естествено че е противно да живееш в празна къща.

Стига простотии бе, тате!

Да, може би по-скоро, когато малко ми се избистриха мислите, ми е тъжно, че губя този, който мислех, че беше точно за мен и се допълвахме чудесно. Че в такъв момент като сегашния той "мълчи". Винаги преди това ми е било самотно и съм нямала човек до себе си. А съм на 25 почти.

Сама, или самотна?
Щото това са две различни неща. И второто е много по-страшно, тъй като е състояние емоционално, а не физическо.
А още по-страшно е, когато не си сам, а се чувстваш самотен.
Всеки има своя рецепта за такива случаи. Моята се състои в това да предвиждам някои потенциални състояния и предварително да имам приблизителен план за изход от тях. Тоест, когато зная, че имам начин да изплувам от дадена неприятна, но неминуема ситуация, нещата при мен се канализират. Не уточнявам, забележи, дали възможният път е приятен и лек, но го има и съм подготвена психически в общи линии да го следвам. Но това е въпрос на лична философия и плод на тактиката - опит/грешка.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

В отговор на:

---

Сама, или самотна?

---

И двете. Като започнем от това, че израснах почти сама, без майка, без особено внимание, после аз сама започнах да се изолирам... А в момент като този - и самотна, изплашена, че винаги ще бъде така, че винаги и физически, и емоционално, ще бъда сама.

дали винаги ще бъде така, освен ако не го искаш, а не такъв е случаят доколкото разбирам.
Въпрос и на късмет е, но и както беше казало гевречето, трябва да му помогнем на късмета.
Не искаш съвет, но ще си позволя да ти кажа само да не се фиксираш в един единствен човек, защото тогава разочарованието е неминуемо. Не бива да зависиш от добрата воля на един, който и да е той, както и да те е разбирал досега. Не е имало очевидно по-специален случай, в който да му видиш реакцията, то когато не става нищо особено, човек дори и с мен може да се разбере...
И не се плаши, защото страхът страх извиква, каквото заложиш, такова ще получиш в ответ.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

В отговор на:

---

Не е имало очевидно по-специален случай, в който да му видиш реакцията,

---

Е, сега има особен случай при него. Не очаквах да ме държи настрана, в този смисъл - има някакво разочарование, да...

10х за съветите.

mdaaaaaaaaa
drugo gaje trebwa.............
da pomagam?

животът е магия....

да си призная и аз...

Страх от самота не, но страх, че няма да успея да си кажа всичко с човека - ей това забелязвам при мен и не е от сега.

По Коледа се хванах, че разпитвам панически баба ми (на 88 години... последната от бабите и дядовците) за всичко, което се сети. Забихме едни 1-часови спомени за бомбандировките над София и как за късмет излезли половин час преди да им сринат къщата до основи... и в един момент се усетих, че адски ме е яд, че не нося нищо, с което да я запиша.
А изобщо не знам ще се видим ли пак... би трябвало съвсем друго да ми е в главата

През лятото почина свекър ми и първото, което си помислих беше: "Баси, колко много неща още можех да науча от този човек..."

Звучи ми доста ненормално, не знам... ще взема да потърся някой психолог за хелп :)


Ти имаш ли?

ДЪЩЕ

И ТИ САМОТНИЧКА
кат нас си

но за умница
се пишеш!!!!

кажи на баща си
неукйи

какво тва САМОта

бели стени ли
да гледаш

телефон ням
ли да слушаш

по гробища
ли да ходиш

или в размисли
самотни

света да
оглеждаш

кажи ми ти дъще
умнице ти моя

кво тва Е??

САМОТА !!!!!!!!

Все си мислех, че съм го написала. Да няма на кого да кажеш "здрасти" сутрин и вечер, на никой да не му пука особено за теб, да нямаш около себе си човек, който да те разбира само като те погледне, примерно. Ако имаш всичко това, не си самотен. Говоря за себе си, пък за теб не знам.
И забравих да попитам: така ли си общуваш обикновено, в иронични опити за рими с весели въпросчета? А кажи според теб какво е самотата?

Като за начало си вземи едно кученце!))) Грижи се за ннего, разходки, почистване, храна....дано професията ти и начин на живот ти позволяват да си вземеш тая грижа на главата. Но знаеш ли колко ще те радва, ще скача около теб, ще те гледа умно)))...даже понякога като ти прекипи можеш и на глас да му се оплачеш! Лека полека и другите неша ще си дойдат на местата)))...но не взимай горката животинка, ако ще ти е от полза само за кризисният период)))...ти си знаеш най-добре какъв характер си!
Все пак е разрешение)))...представяш ли си някой "пухльо", с влажна муцунка и махаща опашка)))

Грижи се и за някакви цветенца)))...въобще всичко, което може да предизвика заетост и грижа у теб го прави...*за деца за сега не говорим)))...ама и това ще дойде като му дойде времето, нали?
Ако имаш възможност и желание замини за малко някъде, екскурзиика някаква, гостуване, ти прецени...много е от полза!
Купи си нова дреха, смени прическата...припомни си отново филма "Ах този джаз")))...It's show time!

Една клетка отиде да търси птица.
Кафка

Човек може да придобие почти всичко в самотата, освен характер.
Стендал

Хайде и умната, защото от тук насетне съветите са ми по пазарна тарифа!

Аз не съм от мъдрите хора в този клуб! Само го чета от време на време. :-)
Нито съм женен, нито съм развеждан, нямам и гадже. Живея сам.
Е та?!?!
Голям Праззззз!!!!
На никой не му пука за мен, тъй както на мен ми пука за мен :-))

Едва на 35 съм и най-хубавите неща в живота ми те първа предстои да се случат :-)

Изхода от ситуацията ти е - БЪДИ ХЕДОНИСТКА! Доставяй си удоволствия и не изпадай в самосъжаления. Майната му на гаджето - света е пълен с готини мъже които мечтаят да бъдат с теб. Само че за да те забележат не трябва да подсмърчаш. Тогава ще се чудиш кой от тях да избереш! :-))))
Намери точната среда и хора с които да се забавляваш.

Живота продължава и е хубав и след 25, и след 35, и след 45 ... и след загуба на близък човек...

Интернета, чатовете, форумите... не са най-доброто нещо, но е начин например да направиш първа крачка към забавлението.

Дядо ми беше на 98 и половина. Доста неща научих от него, наистина... Беше много интересен, твърд и суров човек, адски ми харесваше, макар че съм чула и немалко остри думи от него. Иначе беше прав, за всичко...

Говори с баба си, а и още нещо - наснимай я. Аз така направих с дядо ми, още лятото.

В отговор на:

---

Нито съм женен, нито съм развеждан, нямам и гадже. Живея сам.
Голям Праззззз!!!!

---

Съгласна съм, че е голям праз, но има разлика в това, когато по принцип на дадено място си живял сам винаги, и когато от години знаеш, че когато се прибираш, има нечие присъствие вкъщи, някой те чака, пита те как си, и т.н., и ти си привикнал с това.

В отговор на:

---

Изхода от ситуацията ти е - БЪДИ ХЕДОНИСТКА! Доставяй си удоволствия и не изпадай в самосъжаления. Майната му на гаджето - света е пълен с готини мъже които мечтаят да бъдат с теб. Само че за да те забележат не трябва да подсмърчаш. Тогава ще се чудиш кой от тях да избереш! :-))))
Намери точната среда и хора с които да се забавляваш.

---

Да, почти всяка вечер се забавлявам с музика и много танци, много ми помага това - и хората, и атмосферата там.

В отговор на:

---

Животът продължава и е хубав и след 25, и след 35, и след 45 ... и след загуба на близък човек...

---

Едва пролетта на вече миналата година започнах да вярвам, че животът е хубав...