Сант Балджит Синг

26 март 2005, вечерен сатсанг
Наван Нагар, Индия
Сант Балджит Синг
(преведен от хинди на английски)

Скъпи мои братя и сестри, моите поздравления към вродената сила на Отеца Бог, която е вътре във всички вас. Поздравявам всички ви.

(От Ади Грант:) „Всяка частица, в съответствие с Твоята воля, ще излезе наяве.”
Гуру Нанак Дев Джи великолепно разказваше от духовния текст [the Jap Ji]:
„Как човек може да знае истината и да преодолее облака на измамата? Има начин, о Нанак, като направим Неговата воля наша собствена; Неговата воля, която вече действа в нашето съществувание.”

Каквато и да е неговата воля, в съответствие с която ще трябва да се движим; ние ще преживеем онова, което е записано за нас. Желанията и нежеланията, нюансите и сълзите няма да променят това. Ако плувате по течението, тогава ще ви е по-лесно. Когато плувате срещу течението, тогава ще се увеличи болката. Всъщност, когато следвате духовния път, тогава дори не е нужно да плувате; просто седнете в тишина. Не е нужно нищо да се прави. Ние трябва да пребиваваме във волята на нашия съвършен отец. Нека не се опитваме да налагаме своята воля върху него. Ние не трябва да се оплакваме и да скърбим за това какво ни се случва и защо. Каквато и да е неговата воля, нека да възтържествува. Нека живеем в такива условия, каквито той избира за нас.
Сега, както подобава вечер, аз ще разкажа приказка за възрастни.
Някога бил построен един ашрам в отдалечено планинско място. Когато бил завършен, изпратили съобщение на ръководителите да организират и изпратят компетентен човек, с опит и напреднал в себеотрицанието (отшелничеството) и аскетичността, за да управлява и ръководи новото начинание. Майсторът от основния ашрам получил съобщението. В отговор той изпратил десет човека, независимо че молбата била само за един човек. Това изненадало всички обитатели на ашрама, които не разбирали каква е причината. Това било отвъд тяхната способност да разберат; те не могли да си го обяснят. Те се обърнали към Майстора, за да им разкрие загадката на своите действия. Майсторът им отговорил, че те не трябва да се тревожат за това и че когато дойде подходящото време, всичко ще стане ясно.
Това се случило преди няколко хиляди години, когато средствата за пътуване били много примитивни. Нямало удобни пътища. Човек трябвало да пресича през джунгли и планини. Десетимата избрани поели по пътя си към местоназначението. По онова време всяко човешко селище било построено така, че имало входна порта. Когато за първи път спрели пред портата на едно село, водачът на групата аскети бил заговорен от човек, който обяснил, че един светец, опитен познавач на светите писания, го посъветвал да ожени дъщеря си за първия пристигнал в селото тази сутрин. Човекът имал една дъщеря, която била красива. Той бил богат и щял да търси друго решение, само ако първият пристигнал не проявявал интерес. Излишно е да казваме, че не му се наложило да търси друг.
Останалите девет от групата продължили напред, спирайки на различни места, изнасяйки духовни беседи, сблъсквайки се с трудности, попадайки в капани до момента, до който останали само двамина смелчаци. Те стигнали до едно село. След като си отпочинали през деня, късно вечерта отишли да изнесат духовна беседа (сатсанг). По време на сатсанга, един човек от публиката, крещейки несвързано, предизвиквал говорещия да му покаже Бога. Тогава аскетът, който изнасял сатсанга, решил да остане в селото, за да превърне невярващия във вярващ.
Накрая, само един от цялата първоначална група от десетима, пристигнал до местоназначението. До главния ашрам дошло благодарствено съобщение, което потвърждавало, че един човек е пристигнал, така като било поискано. Не е учудващо, че това предизвикало силно смайване сред обитателите на главния ашрам, за които било трудно да си представят тази загуба. Тогава Майсторът обяснил, че когато десетима души тръгнат за някъде, едва един може да достигне до местоназначението, това е основно правило.
В Египет съществува такава поговорка, че само един от хиляда пристига благополучно до местоназначението. Пътят до Бога не е лесен. Той преминава през неравни полета, с препятствия, пръснати по пътя. На всяка крачка, алчността и привързаностите изпробват своята власт. В това са замесени роднините, личните връзки, различни вериги от обвързаности, удобства и вкусови усещания, които ви обкръжават и държат в плен. Този стръмен път на поклонение изисква решимост и усилия на всяка стъпка от него и затова не е лесен път. Издигането винаги е по-трудно от спускането. Спускането предлага по-нататък възможността от изпадане от дестинацията – нещо, което е несъвместимо с издигането. Пътят е замърсен с всякакви видове привързаности и алчност – огромни привързаности в живота под формата на деца, годеници и съпрузи – всичко това стои като пречка по пътя ви. Аз напълно разбирам и зная проблемите, пред които се изправяте.
Въпреки, че сме само едни малки хора, ние сме в състояние да постигнем трудни и значими резултати. Помолили Исус Христос да опише царството на неговия Господар; той го описал като рибарска мрежа. Рибарят хвърля мрежата си и в нея се улавя риба – аз давам примери от една епоха, когато Светците са записвали такива случки, във времената, когато все още е съществувало милосърдие и състрадание в сърцата на хората. В наши дни, между другото, жестокостта действа в пълен размах, без да прави никаква разлика между големи и малки. Исус Христос сравнил царството на своя небесен отец с рибарска мрежа. Рибата, която била подходяща (вкусна) била отделяна настрана; другата била хвърляна обратно във водата.
Вашето положение не е по-различно, за вас не е известно колко пъти сте хващани в мрежите. Спомняте ли си броя на своите прераждания, срещите с Майстор, посещенията на свети места, постите, ритуалите, боготворенето и изпитанията, които сте понесли? Вашата приказка не започва днес, а се простира назад в древното минало през множество цикли на раждане и смърт. Какво е това, което не сте опитали? Казано е, че Бог е разпръснал и разпилял души из земята по време на сътворението.
Всички тези души все още са тук, с изключение на онези, които са спечелили опрощение с помощта на Съвършен Майстор. Вашето присъствие тук днес е утвърдително доказателство, че сте тук още от деня на сътворението. Вашата история не е история само на този живот сега; напротив, тя се простира назад във вечността, в необятността на времето. Кой може да каже колко пъти сте приемали Майстор, стремили сте се към неговата защита и сте слушали беседите му – колко често сте се озовавали в рибарската мрежа. Бог е сроден с рибаря. Майсторът е сроден с рибарската мрежа. Водата означава светът. Вие се хващате в рибарската мрежа, но вие трябва да следвате интереса на рибаря, в противен случай ще се върнете обратно във водата! – обратно във водите на този свят. Вие сте били в мрежите много пъти, но рибарят не е проявил интерес към вас, защото ви е липсвало нещо и затова не сте заслужили неговото внимание. Вие сте тези, които трябва да покажат своите достойнства; никой друг не може да го направи вместо вас. За да се придобият достойнства, е необходима вътрешна сила и енергия – това можете да постигнете само с отдаденост. Някой ден ще трябва да завършите това дълго пътуване. Затова, заемете се да придобиете достойнства, така че рибарят да отправи интригуващ поглед към вас. Придобийте тези достойнства, така че да не трябва да се връщате в този свят отново. Този свят, както споменах по-горе, е представен под формата на водата.

Всъщност, да станеш достоен не е лесна задача. Вие можете да постигате светски неща, продължавайки по начина, по който го правите, но Бог може да бъде достигнат само когато станете като него. Трябва да се опитате да станете като Бога, затова ви е дадена връзката. Това предполага значителни промени и обрати във вашия живот. Всички семена, които сте посяли, всичко, което сте направили, ще трябва да бъде променено и вие буквално би трябвало да започнете всичко отново от нулата. Това може би не е приемливо за вас, може би не желаете да се разделите с нещата от този свят. Може би сте опитвали в миналото, но без никаква полза. Без последователни и непрестанни усилия нищо не може да бъде постигнато.
Не се ли нуждаете да притежавате някои от същите добродетели като неговите? Поне един слънчев лъч трябва да достигне своя източник. Ако можете да издържите на топлината само от няколко слънчеви лъчи, ще можете ли да понесете топлината от цялото слънце? Постарайте се да станете Бог в умален вид, така че да можете да се изправите лице в лице със своя небесен отец. Трябва да изградите взаимоотношения. То е както при използването на минимално количество кисело мляко, което като се поставя в цялото мляко, за да го превърне в кисело. По подобен начин, няколко божествени качества ще ви превърнат в Бог. Да слушате мен и да четете книги не е достатъчно. Вашата история се разпростира върху много цикли на живот и смърт. Тази история трябва да приключи, колкото по-скоро, толкова по-добре. Слушането на беседи и изучаването на писанията няма да замести практиката и действието – времето за тях е сега. Няма друг начин.
Този свят е владението на Кал, негативната сила, управлявана от времето, когато всички форми се предават преждевременно на „смъртта” – понастоящем в предсмъртната агония на Желязната Ера. Не би могло да съществуват по-трудни времена, и все още предстоят много по-тежки времена. Условията ще станат засилено по-трудни – затова за вас е спешно да завършите святото си пътуване, достигайки най-напред божествени качества, за да постигнете и своята собствена божествена същност. Милиарди хора населяват тази огромна планета. Тя е осеяна с неизброимо количество храмове, църкви и джамии. Хората са ангажирани в най-различни форми на богослужение, ритуали, изкупления, медитации, благотворителност, жертвоприношения, звън на камбани и т.н., всяко едно свързано с някаква форма на действие. Всъщност, всичко това е лишаване и изпразване на душата от нейната същност. Ето защо, нищо стойностно не може да бъде постигнато.
Тази сутрин наблегнах на това, че е по-важно как правите нещата, отколкото какво правите. Разликата между как и какво е изключително важно да се разбере. Посещаването на храмове и слушането на свята музика не може да ви донесе желания резултат, защото това все още принадлежи на външния храм. Всички подобни усилия обслужват една много ограничена цел, само да ви подтикнат да тръгнете по Пътя. Истинският храм на Бога е вътре във вас и вие сте образа (идола) и символа на този истински Бог. Бог създава всичките идоли за преклонение. Така и вие сте били скроени от него. Външният храм ви приканва да започнете търсенето, така че един ден да можете да влезете във вътрешния храм. Вие търсите навсякъде. Често ненадейно попадате на полъх от онзи божествен аромат. Вие го вдъхвате, без да разберете, че той се излъчва отвътре, от самите вас.
Може би сте чували за мускусния елен, който тича опиянен през джунглата, блъскайки се в дърветата и разкървавявайки се, всичко това в търсенето на онзи мускус, който стои запечатан в областта на неговия пъп (център). Вашето положение не е по-различно, вие сте твърде устремени в своето външно търсене, докато най-накрая усещате Бога чрез сладка мелодия, вкус или аромат. Богът е присъщ на цялото творение. Неговите лотосови корени (неговата любов) обитават вашето сърце. Той пребивава вътре във вас. Всичките ви проблеми произтичат от това, че търсите във външния свят. Обърнете внимание на думите ми: че всичко, което ви увлича чрез вкус или аромат е вложено от вас самите от вътрешното ви Аз – при всеки човек в съответствие в неговия собствен вкус. Хората често откриват сладък аромат у друг човек, съпруг(а), деца, в чест, обществено положение, богатство и т.н. и търсят спокойствие там. Всъщност, проблемът е да се открие вечно (безкрайно) спокойствие и наслаждение.

[От Ади Грант:]
„Бог е единственият, който може да дари вечно спокойствие; няма друг.”
Истинският, нашият съвършен баща, е единственият източник на неизменно спокойствие и облекчение. Не търсите ли точно това? Някак да се сдобиете със спокойствие, да превъзмогнете болката – това е, за което копнеете. Да сложите край на страданията, които понасяте между раждането и смъртта; изкореняване на необходимостта от повторно завръщане в този свят, това търсите вие. Само че, търсите това в този свят, на други места – например в брака, децата, земите, богатствата, къщите, колите и т. н. – някои в общественото положение, почестите – почти всички търсят облекчение и спокойствие. Въпреки всичко, вие търсите Бога на всички погрешни места и докато търсите в тези посоки, се изчерпвате и всичко приключва с това, че изгубвате Бога. Няма нужда от търсене, защото той вече пребивава вътре във вас. Тази сутрин аз ви подтикнах настойчиво да изличите себе си. Като направите това, Първият, на когото ще се натъкнете ще бъде самият Бог и нищо друго. Всичко, което е нужно, е да изличите и елиминирате себе си – своето его, своето погрешно отделно съществуване. За да разпознаете Бога, търсете корените му (любовта му) в сърцето си.
Разберете, че вие сте храм на живия Бог, както и образа му въплътен вътре. В деня, в който се хванете здраво за това разбиране, че Бога трябва да бъде достигнат единствено вътре във вас самите, ще държите решително ключа от небесата в ръцете си. Малцината, които постигнат това разбиране и дори още по-малка част от тях, се обръщат навътре. Останалите избират да останат в невежеството. Сред стотици милиони, едва малцина избират да влязат вътре. Ето защо, Светият Кабир е заявил: „Едва човек и половина ще се приближи до това да стане като теб.” Човек и половина означава рядко срещан човек; само рядко срещан човек ще се доближи до това да бъде като Бога.
Тази сутрин, цитирах Гуру Нанак, отнасяйки го към Бог като Истинския. Изглежда Светият Кабир е предизвикал недоумение като е казал, че от стотици милиони едва малцина успяват да достигнат желаната дестинация. Как да проникнем в причините за това явление? Къде се намира препятствието? Светият Кабир продължава нататък:
„Само онзи, който е победил похотта, гнева, алчността и привързаностите ще познае божия престол.”
„Само онзи, който е победил похотта, гнева, алчността и привързаностите ще познае божия престол.”
Между вас и Бога са поставени три основни препятствия и стоят като преградна стена, която ви отделя от Него, това са похотта, алчността и привързаностите. Често вие обявявате невъзможността си да откриете нищо, което си заслужава усилията, въпреки медитациите ви на Звук. Отстранете тези три препятствия и няма повече да казвате това. Сега ви се дава лекарство, за да излекувате това. Глътнете лекарството сега! – и всичко ще бъде наред.
„Едва човек и половина ще се доближи до това да бъде като теб.”
„Само онзи, който е победил похотта, гнева, алчността и привързаностите ще познае божия престол.”
Вижте отново, че горните три, особено похотта, алчността и привързаностите представляват препятствията по вашия път.
Нека се опитаме да разберем похотта. Тя едновременно има както едно лице, така и множество други, включително и присъщи предразположения, желания за богатство, брачно партньорство, потомство, светски притежания, материално благосъстояние, в това число и постигане на освобождаване и постигане на самия Бог – всичко това съставлява „похотта”. На практика, всичко, което желаете е „похот”. Всяко желание, което извира от чувството за недостиг е „похот”.
Докато пътувате по пътя на живота, събитията се появяват сами. Често можете да намерите на пътя малко монети, някаква вещ, или можете да се натъкнете на злополука. Това са събития, които се появяват без наличието на каквото и да било желание от ваша страна. По подобие на всичко това е и срещата с Бога, която се случва без да взима под внимание никакви подобни желания от ваша страна, без никакво желание от ваша страна такава среща може да ви се даде.
Вие можете да продължите да чукате на вратата ми, но аз няма да я отворя. Вашето нетърпение да ме срещнете няма да е от полза. Не вашата жажда и желания са тези, които могат да направят това да се случи. Когато това трябва да се случи, то ще се случи самό. Не трябва да се отдавате на желания, дори и когато седите в медитация. Вие имате желание да откриете Бога, вие не трябва да анализирате разликата между егоистично и неегоистично действие. Несъмнено вие въвличате себе си в егоистично действие. Вашите жажда и желание няма и на йота да променят нещата. Всъщност те са препятствие. Най-важното нещо е, че вие искате нещо. Критичната точка за разбирането е, че желанието се поражда от чувството за недостиг. Когато вниманието ви е насочено към „недостига”, тогава вие виждате недостиг навсякъде около себе си. Той се увековечава.
Заради желанието, излъчващо се от недостига, вие стигате до загуба на спокойствието на ума, а тревогата е резултатът. Това води до напрежение и вътрешни сътресение. Вие бродите наоколо в това състояние. Дори и когато се опитвате да медитирате, вие можете да накарате само физическото си тяло да седне, но умът ви продължава да танцува другаде. Натам, накъдето желанието го води, винаги увлечено в плетенето на своята паяжина.
Например, ако мечтаете за мотоциклет, вие правите така, че да чувствате липсата му. Всъщност, вие не знаете кога това желание ще ви бъде изпълнено. Може да е утре, вдругиден, след месец или дори след година. Това никой не знае. Всичко това ще накара ума ви да продължи да броди в бъдещето, в състояние на непрекъснато размишление. Така умът ще се прилепи към бъдещето или в бъдещето, тъй като желанията и копнежите са синоними на бъдещето. Мрежата на бъдещето е огромна и просторна. Докато живеете в настоящето, вниманието ви е насочено в бъдещето и вие не осъзнавате нуждите на настоящето. Всичко, което трябва да се случи, излиза наяве само в настоящето. Съществува ли някаква гаранция за бъдещето? Дори и в следващия момент вие бихте могли да не сте тук. Следващият дъх не е сигурен. Ако го няма следващият дъх, вие напускате този свят.
Заплитането в желания, копнежи и похот в крайна сметка ви впримчва в мрежата на бъдещето, отплащайки се с това, че ви прави неспособни да използвате правилно настоящето – защото само в настоящето Бог съществува, вътре във вас, съществува неизменно, без пропуск дори и за частица от секундата. Ето защо, вие трябва да се насочите навътре, при това сега – не утре или в някакъв бъдещ момент. Настоящият момент е всичко, което има значение, следващият момент е несигурен. Вашето местоживеене е във вътрешния храм. Може да имате навика да правите дългосрочни планове, може би обхващащи цели 10 години, но единственият съществен (съдържателен) момент е настоящият. Който е компетентен да го използва правилно, той ще достигне успех.
Вие дори няма да разберете, че сте впримчени в огромните мрежи на желанията и бъдещето. В необятната сфера на желанията и бъдещето можете безкрайно да се отдавате на дневни сънища с отворени очи. Наистина е лесно да се направи това. Седнете в кресло, опънете си краката и започнете да гледате мечтите си с широко отворени очи, няма да са нужни усилия за това! Колкото по-големи са мечтите, толкова е по-голяма липсата, толкова е по-голяма нуждата и следователно толкова е по-голям бедняка! Императорите и управниците умират като просяци, докато просяците по улиците биват дарявани с величие, издигане и благоволение, които е трудно да бъдат описани. Вашата безкрайна мисъл за недостиг ви прави просяци и вие разрушавате себе си.
Вие правите същото като децата, които играят с балоните си и помпате все повече въздух в балоните на своите желания. При децата поне балонът може да се спука и да сложи край на всичко това. Във вашия случай балонът не е направен от тънка гума. Неговата граница е небето. Представете си колко много въздух може да побере той! Вашият балон няма ограничения, на практика той е безграничен. Има само две неща, които са безгранични – едното е мечтата (съня), а другото е свръхпричинното и отвъдното. Разликата между тях е, че едното е реално, а другото нереално – едното е Истина, другото лъжа. Не се впримчвайте в огромната мрежа на желанията и бъдещето. Това е равносилно на събирането на пясъка от всички океани на този свят.

От друга страна, настоящето е като малко зрънце, изгубено в океан от пясък, без да се знае дали ще го откриете отново. С изгубено настояще и без гарантирано бъдеще, вие ще се изгубите. Вие ще бъдете свършени – това ще е КРАЯТ. Вие плачете за миналото, понякога мислите за бъдещето, без нужда от настояще и всичко това е повик за вашето внимание. Краката ви са заклещени в миналото, ръцете са в бъдещето, а помежду тях вие стоите здраво засадени като дърво. Вашето настояще е портата към вътрешния храм. Това е тясна порта. Исус Христос е казал: „Тясна е моята порта и труден е пътят.” След като пората е тясна, пристъпвайте през нея внимателно. Може да има и други там, вероятно оформяйки тълпа. Когато се озовете вътре до портата, тогава има малко време за мислене. Може просто някой да ви избута през нея. След като портата е тясна, вие ще подтиквате себе си внимателно през нея, докато се отвори малко повече пространство.
С тази задача трябва да се борави по интелигентен начин. Само наличието на желание не обслужва достигането на целта. Вместо това, само по себе си желанието ще доведе до неутолима жажда, неудовлетворение и напрежение. Постоянно медитиращите пеят една песен от Ади Грант:
„Всяко парченце, съобразено с Твоята воля, ще направи всички неща да се случват.”
Научете се да бъдете доволни от всичко, което сте получили до момента. Изразявайте и показвайте своята благодарност вместо да се оплаквате. Не вие трябва да казвате дали сте подходящи за това, другото или третото. Трябва да се чувства и да се изразява признателност за получените неща, по начин сякаш вие, може би, не заслужавате всичките благословения, които се изливат върху вас. Такова отношение ще даде спокойствие на ума ви, който в отговор ще унищожи похотта и гнева.
„Само онзи, който е победил похотта, гнева, алчността и привързаностите ще познае божия престол.”
„Едва човек и половина ще се доближи до това да бъде като теб.”
Задоволството унищожава пречките, предизвикани от похотта, докато ненаситността действа като масло в огъня. Научете се на добродетелта на задоволството и признателността. Светият Кабир е описал всичко това в съответния ред , но ние нека отделим настрана явлението гняв за момент, за да можем по-добре да разберем всички цялостно, особено, похотта, гнева и алчността.
Нека най-напред да разгледаме алчността. Това е наклонност да задържате здраво всичко, което сте придобили в миналото, напр. пари, богатство, земи, имоти – вие смятате всички тези парчета прах (пепел) за ценни. Вие не желаете никакво намаляване; страхувате се от загубата им и не искате да давате и да споделяте. Всичко това е алчност. Алчността винаги ви привързва към миналото, тъй като всичките ви придобивки се отнасят към миналото и вие искате да ги задържите в здрава хватка, страхувайки се да не ги загубите. Както се казва в пословицата: „Вие сте готови дори да продадете кожата си за малко дребни монети.”
Каквото и да притежавате, вие не желаете да го споделяте. Вие сте загубили способността си да давате и да споделяте. Тя е изличена. Постоянният страх от загуба ви разяжда и вие здраво се държите за притежанията си. Онзи, който страда от алчност, винаги живее в миналото. Той ревностно пази счупените парчета от придобитата прах (пепел), богатството от този свят, опасявайки се да не го изгуби и изгубвайки силата да дава. Качеството да се споделя (да се дава) бива унищожено и той действа само като пазач. Как можете да казвате, че притежавате нещо, без да имате способността да давате? Бих казал, че само когато давате, вие за пръв път осъзнавате, че всъщност сте собственик. Вие можете да давате само онова, което ви принадлежи, не можете да давате нещо, което принадлежи на друг. Само тогава ние осъзнаваме връзката между даването и притежаването. Алчният човек действа само като пазач, чувствата за недостиг и ненаситност са го превърнали в скъперник.
Само погледнете лицето на скъперника. То има изражението на страха, поздравява хората забързано и хладно (високомерно), опасявайки се от близостта, избягвайки приятните разговори и възможността за даване и взимане. Избягвайки вторачването, той идва и си отива като стрела, винаги изпитвайки страх, че някой ще го помоли за едно или друго нещо. В цялото това творение няма никой по-грозен от скъперника, никой по-ужасен. Той живее живота си в неспирен страх от загуба, от даване. Когато имате такъв страх в сърцето си, как ще можете да медитирате на Звук? Страхът ви измъчва отвътре, защото сте алчни. Изглежда си мислите, че ако трябва да затворите очите си за медитация, съседът ви може да ви обере. Повярвайте ми, състоянието на алчния човек винаги е нещастно.
Обратно на това, щедрият човек, който знае как да дава, става безстрашен. Научете се как да давате и ако изпитате недоимък, тогава елате да говорите с мен. Просто е да разберете, че ако бяхте започнали да давате и да споделяте, може би никой нямаше да изпитва недостиг или недоимък от нищо. Недостигът е единствено за сметка на трупането, скатаването в банки и сейфове. Ако се ангажирате с даване-и-взимане, никой повече няма да страда от никакъв недостиг. Ваша е отговорността за създаването на пречки. Ръката, която е пълна, е зад вас. Празната ръка е протегната напред.
Научете се да давате. Не се оплаквайте от недостиг. Станете безстрашни и се научете без страх. Не количеството на даденото ще изчерпи богатството. В крайна сметка, Богът вътре във вас е този, който е даващият и получаващият. Богът дава на Бога. Исус Христос е казал: „Ако трупате, ще загубите натрупаното; ако давате с цялостно отдаване, ще получите много повече.” Това изглежда като приказка, обърната на обратно, трудна за разбиране. Обикновено, ние мислим, че даването ще изчерпи, докато трупането настрани ще съхрани.
Всъщност, даващият е този, който дава на околните, който кара другите да дават; а вие изпълнявате ролята на посредник, служител. Само че, вие си присвоявате ролята на богат заемодател и приписвате всичко на себе си. Има ли нещо повече, което можете да дадете, освен богатството? Споделянето на богатството може да дойде на последно място. Такова е предназначението на просяка, този, който няма нищо за даване. Колко неоценимо е да кажеш на някого няколко думи на любов или да прегърнеш плачещо дете с любов или да сложиш ръка, изпълнена със състрадание на главата му. Далеч по-щедро е да вдигнеш някого, който е паднал край пътя, да му помогнеш да се изправи, вместо да подминаваш, забравил за всички останали около теб. Вие не сте дали никакви пари, джобът ви е непокътнат, но щедро сте дали своята физическа енергия и любов. Как този човек би могъл да не оцени това? Ако някой е болен – отидете и седнете до него, окуражете го, поговорете любящо с него, пожелайте му оправяне. Само си представете ефекта от подобни безценни думи и действия.
Дори и лекарите казват, че молитвата помага повече от медицината. Лекарят само изпълнява своята отговорност. Попитайте който и да е лекар и той ще ви каже, че преди да предпише лекарство, той винаги отправя тиха молитва вътрешно да излекува пациента. Подобно, вашите молитви за пациента ще донесат повече полза отколкото лекарството и пациентът ще усети нов прилив на вътрешна енергия, дори и когато се е отказал от всякаква надежда да живее. Причината е, че той ще започне да мисли, че някой има грижа за него и се моли за него. Ако сложите една роза върху възглавницата на пациента, бихте ли могли да си представите какъв ефект ще има това върху него? Някъде съхне растение. Дарете го с вода и то ще се върне обратно към живота. По този начин ще се научите да давате.
Просякът иска милостиня, поставя ви в неудобно положение пред другите хора. Вие искате да се отървете от него. Всяко даване в подобна ситуация не е истинско даване, защото му е отнета любовта – нещо е дадено само с гняв. Научете се да развивате изкуството на даването. Похарчете част от парите си и тогава дайте и в крайна сметка, желанието да давате ще унищожи преградите създадени от алчността.
„Победителят на похотта, гнева, алчността и привързаностите ще познае божия трон.”
Похотта и алчността са сравнително по-лесни за идентифициране, но гневът е далеч по-неуловим. Как нахлува гневът? Например, когато сте пиян (под влиянието на алкохол) и съпругата ви не одобрява това или когато същата съпруга вдига скандал заради интереса ви към друга жена, или пък когато някой препречва неоспоримата ви печалба, тогава гневът ви измъчва. Когато и да се появят пречки по пътя на изпълнението на вашите желания, гневът ви връхлита. Както казах, това може да е желанието ви за алкохол или някаква друга грешна постъпка и тогава може да е жена ви или пък просякът, които се опитват да ви разубедят. В този момент вие можете да негодувате, окачествявайки това като намеса и четене на конско. Гневът оцелява в пространството между похотта и алчността. Нещо повече, може да се каже, че гневът прилича на рекичка, а двата й бряга, от двете страни, са похотта и алчността. Гневът ви връхлита винаги, когато желанието ви е неудовлетворено и алчността ви не е заситена, затова той е много коварен.
Той ми създава проблем, когато много хора ми се молят да изчистя техния гняв. Ако аз трябваше да им кажа истината, те не биха могли да се изправят пред нея. Не е ли достатъчно, че човек поне е дошъл да търси помощ, той разпознава че е болен и би могъл да се оправи в бъдеще. Ако аз трябваше да го посъветвам да изкорени похотта и алчността, много е вероятно той да не се върне никога – следователно аз запазвам мълчание. Сега, проблемът който се създава за мен е много по-голям от неговия собствен, защото ако трябваше да му дам точния отговор, този екзалтиран „Господин” можеше никога да не се върне.
Когато такива хора се молят, те не правят това, за да осъзнаят Бога, а само за да може спокойствието да вземе надмощие над ожесточеното преследване от страна на похотта и алчността. Всъщност, те желаят по-голям успех в тяхното преследване, създавайки така огромен проблем. Докато похотта и алчността съществуват, гневът не може да бъде отстранен. Гневът няма свое собствено съществуване, той е вторичен продукт на другите две, похотта и алчността. Гневът се ражда от другите две, похотта и алчността и не притежава независима същност. Всъщност, той е защитникът и пазачът на другите две. Всяка намеса в който и да е от вашите стремежи незабавно поражда войнствен инстинкт у вас, чиято последица е заплахата от отмъщение у вас, включително и физическо нараняване. Ако похотта и алчността си отидат, тогава няма да има нужда от защитник, който не притежава свое собствено независимо съществуване. Този пазач също самичък ще си замине. Ето защо, моля ви отървете се най-напред от похотта и алчността и гневът ще изчезне от само себе си. Обаче вие не се интересувате от това да отървете себе си от тези две злини.
„Само победителят на похотта, гнева, алчността и привързаностите ще познае божия трон.”
„Едва човек и половина ще се приближи до това да стане като теб.”
Вие продължавате да изхождате от чувства на недостиг, жадуване, похот, алчност, гняв, бъдеще и минало – в този порядък. Вие сте заклещени в миналото и бъдещето и не живеете в настоящето. На всичко отгоре, вие дори не осъзнавате състоянието си. В този момент вие идвате при Майстора в силно страдание и болка, молейки за облекчение.
Изненадва ме това, че живеейки в миналото и бъдещето, вие все още сте живи в настоящето. Вие наистина сте някакви много издръжливи души, наистина!!! Изпълнени с напрежение, с крака заклещени в миналото, ръце и очи протегнати в бъдещето, без сетива за настоящето. Какво друго можете да очаквате освен болка? Постигнете контрол върху тези демони на похотта, гнева и алчността. Така ще се сдобиете с достъп до Божията любов и страданията ви ще приключат. Който победи тези три болести ще открие спокойствие, друго лекарство не съществува. Да се освободите дори и от най-малката частичка похот и гняв не е лесно. Изходът са постоянни, упорити усилия.
Чрез отдаденост започнете да изграждате баланса. Ако не в този живот, тогава може би в друг, вие отново ще срещнете Майстора, защото той е вечен. Всъщност, задачата става по-тежка. Аз само ви обяснявам трудностите по пътя. Не се опитвам да ви обезкуража. Само се изтъкват пречките, тъй като вие често обяснявате, че сте инициирани от Сант Кирпал Синг, но все още не сте открили нищо, което си струва усилията.
„Само победителят на похотта, гнева, алчността и привързаностите ще познае божия трон.”
„Едва човек и половина ще се приближи до това да стане като теб.”
Това не е лесна задача, затова Светият Кабир е казал:
„Само победителят на похотта, гнева, алчността и привързаностите ще познае божия трон.”
„Едва човек и половина ще се приближи до това да стане като теб.”
Единственият човек, който ще достигне Бога е онзи, който може да победи тези три злини. Бог е вътре във вас. Ето защо, не е нужно да го търсите другаде. Всичко е вътре във вас. Когато успеете да подчините тези трима врагове, ще откриете че Божията любов живее в сърцето ви.

„Онзи, който познае четвъртия стадий, достига до най-високото положение.”
„Tamas, rajas, satvic – и трите са негова игра, негово развлечение.”
Творецът е разделил цялото творение на три гуни (gunas) – раджи (rajas), тамо(tamo) и сато (sato) [това са качествата, които създават движещата сила за всичките ни действия и постъпки, в съответствие с нашата вродена природа]. Всичко това е илюзия, неговата игра. Майа означава, че онова, което възприемаме за действително, е недействително; и онова, което виждаме, не е такова. Затова казваме, че това творение е Божията игра. То много прилича на играта, „пускам пускам топче”, която децата играят, пускайки на ужким топчето от един в друг джоб. Всички тези неща (същества) – топчетата – бродят в кръг от осемдесет и четири. Той не е засегнат от тази игра на 8 400 000, защото значението на играта е, че всяко нещо едновременно Е и НЕ Е. В реалността то не се случва. Но пред очите на човека, се случва. Вие можете да видите това творение, но в реалността то не съществува.
Цялото проявление е под влиянието на тези три свойства или качества, често разглеждани като тримурти (trimurti) – образ с три лица – Брахма (създателят), Вишну (хранителят) и Махеш или Шива (разрушителят). Всеки, който е започнал някога вътрешното пътуване, е открил, че Единственият се разделя на три, защото трите са отражения на Единствения. В Християнството това се нарича троица. Учените са открили атома и след по-задълбочени изследвания са установили, че той съществува като електрон, неутрон и протон.
Този свят, както и неговите материални богатства, са проявление, базирано на принципа на трите гуни . Едното проявява себе си като три, под формата на Брахма, Вишну и Махеш (Създател, Хранител, Разрушител). По-нататък в процеса тези три се размножават и се проявяват като девет. Така се е появил светът, разливайки се (преизпълвайки се) със създадените неща. Този свят засиява с всичките си цветове като пъстър пазар. После деветте отново се потапят в Едно, което означава, че Едното е всеобхващащо и всепоглъщащо. Това е процес на сгъване и разгъване. Всеки човек, който има познание за този свят трябва винаги да е наясно, че има един наблюдател, който наблюдава тази игра на Едното в неговите плуралистични проявления.
„Tamas, rajas, satvic – и трите са негова игра, негово забавление. Онзи, който познае четвъртото състояние, ще достигне най-високото положение.”
В него, Единственият, цялото творение се оттегля и поглъща. Той е свидетел на всичко, което се случва, винаги съществуващ от само себе си. Това разбиране изличава смисъла на само-извършването. Ние наричаме своя Бог Отец, Ниренджен (Niranjan), което означава съществуващ от само себе си Бог, който не се смесва с нищо или с никакво действие. Той е безформен и затова не е ангажиран във физическо действие. Той обаче е действащата сила и е присъщ на всички неща. Той едновременно се намира във всички неща, но не принадлежи нито на едно. Той е присъщ, защото е във всички неща, основата на действието, движи се, идва, отива си, умира и поглъща по едно и също време – докато наблюдава и вижда всичко.
Вие отивате на кино, за да гледате филм, знаейки, че освен екрана, наоколо няма хора. Когато филмът започне, вие се потапяте в него (изгубвате се). Ако не се потопите (изгубите) във филма, вие ще станете неспокойни, ще се въртите наоколо и ще мърдате постоянно, а на излизане ще се оплачете, че филмът не е бил добър, защото не е могъл да ви погълне, че във филма не е имало нищо, което да ви накара да забравите за себе си. Да бъдете погълнати означава да забравите за себе си. Когато не успеете да постигнете това, тогава ставате неспокойни. Около вас могат да седят други, които да са толкова потопени (погълнати), че да избухнат в плач. Ако става въпрос за тежка сцена, тогава бихте могли да започнете да роните сълзи тихо, така че човекът до вас да не ги забележи. Разликата между тези двама души е, че единият се върти, движи се неспокойно в стола си, докато другият рони сълзи. Толкова погълнат е той във филма, че не подлежи на описание.
Сега, проблемът с първия човек, който се върти в стола си е, че филмът не е успял да го завладее. Затова той все още е в състоянието, в което продължава да изпитва своята болка, мъчение и нещастие. Той не е в състояние да забрави болката и страданието си; следователно той е в неуравновесено състояние за сметка на невъзможността си да се потопи във филма. Другият, който рони сълзи, идентифицира себе си с актьора във филма до такава степен, че смята себе си за него. Изглежда той смята, че е обектът на цялата тази болка и тъга и по този начин копира актьора.
Случва се наоколо да има и друг човек, който седи отделно. Той нито се върти, нито рони сълзи, а наблюдава всички останали и действията, които извършват. Той е изолиран, наблюдател на всичко, което се случва, без да бъде погълнат в сцените на екрана. По-нататък, той е само наблюдател на всичките свои светски трудности и болки, на всичко, което се случва около него. Просто, както, ако застанете край пътя и наблюдавате всичко, което идва и отминава – всичко това няма да ви донесе удовлетворение. Този човек е осъзнал, че той е само свидетел, без да има нужда да става актьора и да приключи, облян в сълзи. Той носи разбирането, че за него няма нужда да става актьор, за да лее сълзи. По този начин вие ще достигнете до познанието, че трябва да станете просто свидетели – и че свидетелят живее вътре във вас. Този вътрешен свидетел, както казах по-рано, е нашият върховен, божествен Баща, който съществува от само себе си, който е както извършителят, така и свидетелят. Тази много напредничава гледна точка е четвъртото състояние, споменато по-горе като най-високо.
„Онзи, който познае четвъртото състояние, достига най-високото положение.”
Човек трябва да достигне четвъртото състояние, следвайки трите.
„Tamas, rajas, satvic – и трите са неговата игра, неговото забавление. Онзи, който познае четвъртото състояние, достига най-високото положение.”
Кое е това четвърто същество? Той е свидетелят/наблюдателят, онзи, който вижда всичко. Такъв човек не смята себе си за извършителя, не откликва на обиди и критика, независимо какво правите. Той остава в състояние на невъзмутимост (спокойствие) и никога не бива обхващан от гняв. Ето затова, за вас е най-важно да достигнете и да постигнете четвъртото състояние; вие ще се освободите от желанията, гнева, възхвалите и укорите – така ще се превърнете в светец.

Сега отново на предпазливостта на Светия Кабир към опасността от това да се изгубим. Това се случва, когато хората ви обсипват с възхвали, след като сте постигнали състоянието на святост. Това също ще трябва да бъде пуснато да отмине, защото то отново поражда егоцентризъм – самоизтъкващото се его води до навика и в действителност насочва вниманието върху себе си. Вие ще се опиянявате, виждайки толкова много поклони в крака та си – това ще ви накара да се подхлъзнете обратно надолу.
„О, човече, откажи се от желанието за възхвала и порицание. Суетата и високомерието също трябва да пожертваш.”
Онзи, който е постигнал добродетелта да бъде свидетел, ще оцени възхвалата като безсмислена. Когато го възхваляват, това няма значение за него. Кой мислите, че непрекъснато търси възхвала? Това винаги са обществените водачи и актьорите. И двете категории копнеят за аплодисменти и ръкопляскания. Светците, от своя страна, нямат желание за това. Помнете винаги, че водачите и актьорите винаги мамят хората. Затова, ние не се нуждаем да бъдем като тях. Онзи, който се издигне до четвъртото ниво, не се нуждае от възхвали и представления. Никакви възхвали няма да му повлияят, никакви укори няма да го обезпокоят, колкото и много камъни и ругатни да отправите върху него. Можете да го обсипвате и с цветя. Това също няма да му повлияе. Възхвалите нищо не могат да му дадат, нито пък порицанията да му отнемат – такъв човек не е свързан с вас повече. Когато съществува такава връзка, тя влияе само на вас. Докато пътувате по пътя, вие не се безпокоите за хората отстрани, не се чудите какво правят. Когато развиете това качество да бъдете свидетел, останалите губят връзката с вас, защото само две неща, които се харесват, са свързани. С тази нова перспектива вие вече не сте извършител. Затова, губите връзката с друг извършител. Сега, човекът ще има връзка с вас само във функцията ви на свидетел. Каквото и да бъде направено – възхвала, порицание, вреда или полза – няма да има значение. Онзи, който стане свидетел, се отказва от всички желания и копнежи.
Иначе, на онзи, който е постигнал Бога, какво още му остава да достига? Когато се откажете да желаете, някакъв вид тъга ви наляга. Всъщност, светските хора могат да определят това като безнадеждност и потиснатост. Безнадеждността може да се появи само, когато желанието е неудовлетворено – защото желанието е нейният родител. Ако вие не изпитвахте желания, как бихте могли някога да се почувствате потиснати? Човекът, който се е отказал от всичките желания за възхвала, порицание, от този материален свят и всичките му скъпоценни вещи, достига състояние на умствено спокойствие, изгубвайки накрая себе си в собствената си печал. Всъщност, това не е печал, а състояние на дълбоко умиротворение, при достигането на най-висок статус. Може да си мислите, че чрез печал бихте могли да откриете Бога, но това не е така. Можете да изпитате печал след като откриете Бога, защото тогава нищо от този външен свят няма да ви привлича повече.
Съществуват определени секти, които практикуват тази форма на печал. Наричат се Udasis – което означава тъжни хора. Те седят в кръг в това състояние на печал, с жужащи наоколо им насекоми, но въпреки това не са в състояние да открият Бога. Само погледнете двама печални човека, които са седнали наоколо. Между тях може да бъде забелязана разлика. Единият би могъл да е човек от този свят, разочарован от това, че не е могъл да спечели от тотото, или който е възлагал големи надежди на сина си, а те не са се оправдали. По тази причина, неговата печал е за сметка на неизпълнените му желания. Той е имал купчина желания, останали неизпълнени. Затова той е печален.
Докато, от друга страна, другият човек, който седи наоколо и изглежда печален, е достигнал четвъртото състояние, да бъде свидетел. За него надпреварата е приключила. Той е спокоен. Затова, тази така наречена печал, е напълно различна. За него, външният свят и всичко, което той съдържа, е станало безсмислено, без стойност. То изглежда като боклук. До онзи ден, той е бил свързан с лъжливия блясък на този свят, но това вече не е така. Той е бил отдаден на преследването на нямащия стойност лъжлив блясък на този свят толкова дълго и не е открил диамант, както и не е знаел за съществуването му. Днес той е открил скъпоценен камък вътре в себе си. Следователно, какъв интерес би предизвикала и каква стойност би имала мърсотията на външния свят?
Вие не откривате диаманта като изоставяте мърсотията. Вие изоставяте мърсотията, когато откриете диаманта. По същия начин, вие ще откриете Бога не чрез изоставянето на мърсотията и боклуците. Обратно, чрез откриването на Бога, фалшивият блясък на този свят ще ви напусне завинаги.
Интересно е да се наблюдава как дете играе с играчката си. Ако се опитате да му я отнемете, то ще направи такава бъркотия, ще протестира плачейки толкова силно, че няма да ви позволи да му вземете играчката. От друга страна, ако му дадете по-хубава играчка, влакче или самолет, тогава то ще захвърли старата си играчка – не само ще я хвърли настрани, но и ще я счупи, за да види какво има вътре. Като откривате по-добри неща, вие изоставяте старите, диамант на мястото на мърсотията на този свят. Откриването на Бога ще направи така, че този свят да ви напусне завинаги. Ето защо, установяването в четвъртото състояние означава, че вие ставате просто свидетел, преизпълнен със спокойствие и може би изглеждащ тъжен.
„О, човече! Откажи се от желанието за възхвала и порицание. Суетата и високомерието също трябва да пожертваш.”
Сега похотта, гнева и желанието за възхвала и за осъждане и порицание вече са изоставени. Обаче в този момент Светият Кабир казва: „Суетата и високомерието също трябва да пожертваш.” Решаващо е човек да се откаже от суетата, както и от високомерието.
Нека оставим „суетата” настрана и да погледнем първо „високомерието”. Високомерието има свойството да е до известна степен забележимо и лесно за разбиране. Високомерието е подобно на цветето и суетата по своя едва доловим аромат. Високомерието е по-лесно да се разбере, отколкото суетата.
Има история, която засяга егоцентризма и високомерието. Едно време, някакви отшелници имали възможността да се срещнат. Те всички изповядвали отшелничество от едно и също потекло, поддържали постоянно взаимодействие помежду си. По време на срещата, един от отшелниците заявил, че неговият ашрам обучава най-даровитите ученици в сравнение с всички останали. Когато попитали втория отшелник, той заявил, че неговият ашрам обучава велики интелектуалци, които са несравними в цял свят по способностите си да изнасят беседи, да пишат трактати и коментари върху духовни текстове. Всички се съгласили и потвърдили, че е така. Третият отшелник, когато го попитали, отговорил, че мъдрите хора, които неговият ашрам обучавал, били група, ненадмината по смиреност. Той казал: „Ние сме върхът на смиреността. Никой не може да ни доближи.” Това е лъжливо чувство на суета. Първите двама са измъчвани от високомерие. Откъде правите заключение, че това е егоцентризъм. Където не съществува егоцентризъм, основаващ се на индивидуалността, там съществува Безформеният. Когато се прави изказване (твърдение) за Безформения, тогава това се превръща във фалшиво чувство за суета.

Вземете пример с човек, който е богат. Той ходи, перчейки се високомерно. Това е лесно да се разбере, защото то е за сметка на богатството. Както и да е, ако този същият човек трябва да се откаже от цялото си богатство, той би продължил да се държи по същия начин. Сега, това вече е чувство на суета, защото то не е било преодоляно и се крие в по-дълбоко ниво, така става по-неуловимо. Докато съществува високомерието, демонът на суетата се подхранва. Суетата е като отрова, колкото по-дълбока (рафинирана) става, толкова е по-опасна. Ето защо, вие трябва да се откажете и от двете – както от високомерието, така и от суетата.
„Онзи, който се издигне над желанието за възхвала и преценка, се отрича от високомерието и суетата; за него желязото и златото изглеждат еднакви.”
На този етап, в ролята ви на свидетел, би трябвало да израсне (да се развие) разбирането за единство с цялото творение. Високо и ниско, голямо и малко, богатство и бедност, привлекателност и грозота, здраве и страдание, роднина и непознат, желязо и злато, злато и мърсотия придобиват единство и всички ще изглеждат еднакви. Това осъзнаване на единството на творението трябва да бъде постигнато – О човече, виж желязото и златото като едни и същи. Всичко е едно, всички аспекти на единия Бог и неговите деца. Не милвайте само собствените си деца и не отблъсквайте така наречените „други”. Те всички са негови. Те всички са едно. Те всички са едно. Онзи който гледа на желязото и на златото като на едно и също нещо, става изображение на Бога, точно като самия Бог.
„Онзи, който се издигне над желанието за възхвала и осъждане, се отрича от високомерието и суетата, гледа на желязото и златото като на едно и също нещо, той самият се превръща в изображение на Бога.”
В този момент, подобен човек не е вече просто човек. Той се превръща в жив, дишащ образ на Бога.
“Всичките размишления, че Бог е най-висшият. Те водят до поглъщане в Бога.”(Of all the contemplations, that of God is the highest. It leads to absorption in God.”)
Тогава този човек става образ на Бога. През цялото време той мисли само за Бога. Въпреки това, Бога не може да бъде постигнат само с мислене за него, защото когато мислите повече и повече, мислите се надигат. Колкото по-голямо е мисленето, толкова по-големи са мислите. Това безпокои и замърсява ума. Очите се замъгляват и отразяват парата от мислите. Накрая, вие откривате, че Бог вече не се вижда от мисли.
„Съзерцавайте скъпоценния камък на съзерцанието; съзерцанието на Бога е този скъпоценен камък на съзерцанието”, казва Светият Кабир.
Подобно на това, в полето на мислите мисълта за Бога е най-висша, макар че Богът е отвъд обсега на мисълта. Съзерцанието (размишляването) за Бога и мисълта за Бога не са едно и също нещо. Когато концентрирате мисълта си върху Бога, ще откриете, че той няма форма и облик. Затова не може да бъде намерен с инструмента на мисълта, а само когато инструментът на мисълта отсъства. Вие няма да го откриете чрез мислите, защото това ще ви доведе до объркване. Само „безмисловният” може да открие „безформения” – само когато вътре във вас не се появяват повече мисли!
Нанак казва: „О, човече! Спечели това достойнство да действаш като мъртвец, макар че си жив.”
Затова всички Светци наблягат на важността да се научим как да умираме докато живеем, така че когато сте мъртви никакви мисли да не се появяват. Докато вие възприемате себе си като живи, цикълът на нескончаеми мисли продължава навеки вътре в главите ви. Той остава и продължава да се движи в ума ви. Вие ще откриете, че ангажирани с нескончаемия мисловен процес, ще бъдете в състояние да намерите Бога само, когато сте прекратили процеса на мислене и сте станали безмисловни. Безформеният е достижим единствено чрез безмисловния. Като достигнете този етап вие се сливате с Бога – с неговата любов. Смирени в неговата воля, вие заемате мястото си. Тогава Светият Кабир казва:
„О, човече, откажи се от цялата неутолима жажда на желанията, а също и на суетата.”
Тук Кабир засяга друг проблем, че дори след като сме достигнали любовта на Господа, неутолимата жажда на желанията и суетата е все още прилепнала към нас. Сега нека анализираме и да видим, че неутолимата жажда на желанията (Тришна) наистина съществува. Това е скрита (рафинирана) форма на желание, каквато е похотта. Дори и когато се откажете от всички желания, дори тогава нещо остава вътре във вас, то е много подобно на повей от вятър, на много фина струйка дим, като шумолене вътре във вас. То е съсредоточено в желанието ви да знаете какво ще се случи сега, след като вече сте се отказали от похотта, гнева, алчността, високомерието, възхвалата и склонността да съдите. „Какво ще се случи сега?” питате вие. Това е много, до голяма степен тришна – неутолимата жажда от желания. Това е много скрита (рафинирана) форма на желание.
Някои хора отправят този въпрос към мен като казват: „Вратата не е отворена; какво ще правим?” Когато ги питат дали са се отказали от всички желания, те отговарят, че вече са се отказали от всички желания. Много малка част от хората осъзнават, че това, за което питат, също е желание. Това е дълбока загадка, това нещо, което е колебливо вътре във вас. Това е желание, вътрешен копнеж, когато не знаете какво трябва да се случи. Ще мога ли да се справя или пък, ще се проваля ли? Това е жаждата от неутолимо желание. То е много рафинирано; всъщност, то може да нарасне, първо да се появи като зрънце, а после зрънцето може да поникне. Това е като проказа и тази болест може да се разпространи и да стане по-лошо.
Това страдание от неутолимата жажда на желанието ще продължи да оцелява докато не достигнете състоянието на съзерцание, където не съществува никаква мисъл. Това се нарича състояние на безмисловно съзерцание или самадхи. Това е етапът, когато умът застива. Когато това се случи, съзерцание, както и онази страна на ума, където са складирани всички впечатления от миналото, наречена чит (chit), ще бъде изкоренена, сведена до нула. В това състояние ще има пълно отсъствие на мисли, безмисловно състояние. Докато това състояние не е достигнато, желанието в неговата рафинирана форма на неутолима жажда, ще продължи да съществува.
Както казах по-рано, дори и след достигането на състояние на безмисловност, тази неутолима жажда на желанието – тришна – може все още да се трансформира в пълноценно желание. Ако това се случи, тогава вие отново се връщате от състояние на безмисловност в мисловна форма. Тогава умът излиза и отново започва да броди неуморно наоколо, така се премахва състоянието на безмисловност, което сте били достигнали по-рано. За да обобщим, тази рафинирана форма на неутолимо желание ще съществува, до времето, когато достигнете до състояние на безмисловност. Веднъж достигнали дотам, с благоговеено съзерцание, най-накрая и най-малкото зрънце от този недостатък ще бъде превърнато в пепел. След като веднъж това зърно е изгорено, вие ще бъдете в състояние на липса на всякакво зрънце (seedlessness), когато нищо не може да се зароди във вас. Едва след като зрънцето на неутолимата жажда на желанието е превърнато в пепел, вие ще достигнете състоянието, което е изцяло неплодородно (без никакъв зародиш). Кабир казва: „Такъв човек е истински служител на Бога.” Едва тогава вие ще станете истински служители на Бога, със сигурност не преди това, дотогава това ще е фалшива игра, нещо изкуствено.
Много от вас казват: „Майсторе, аз те обичам, затова моля те, не ме отпращай.” Но, виждате ли сега колко е трудно в действителност да станеш истински служител на Бога? Сега у вас не би трябвало да е останало съмнение, че само чрез достигане на състояние на „липса на всякакъв зародиш”, можете да станете истински служител на Бога.
„Само необикновени хора стават като Бога.”
Затова Светият Кабир казва, че само необикновен човек достига до състоянието на липса на зародиш. Това е трудно пътуване. Пътят е осеян с изпитания, прегради в най-пълния им вид, изобилие от възможности за подхлъзване и падане. Вие обаче продължавате да упорствате в усилията си да осъзнаете общността на Единството, не своята самостоятелност и така ги правите да изгледжат две. Моят Майстор, Сант Такар Синг, е обещал да ви отведе нататък отвъд точката, до която можете да достигнете сами и за да бъде изпълнено това обещание, вашето съдействие е много необходимо. Моля ви, разберете, че ваша е отговорността да положите много усилия и старание, за да станете единни, а не обратното – да създавате множество от една реалност. Само достигнете Божията любов, която живее в сърцето ви. То е както, когато един слънчев лъч става средство да достигнете слънцето. Вашата задача е само опипом да търсите любовта на Бога, да се хванете за нея и така да установите чиста връзка. Останалата част ще бъде изпълнена от Майстора, от Бога, който ще ви издигне и ще ви постави в своята пазва. Нищо повече не се очаква от вас освен да достигнете любовта (предаността) към Бога. Всичко останало ще бъде изпълнено единствено от Бога – за вас.
Моля ви, помнете, че Богът не е същество, което не се ангажира с никакво действие – неговата същност е, че той е бездействащ в действието. В същото време е невидим за външните ви сетива, които не могат да го възприемат. Същевременно, Бог е най-върховният любящ в цялото това творение. Той ще ви обича до степента, до която и вие го обичате. Колкото по-близо отивате вие към него, толкова по-близо идва той към вас. Това е единственият път, който трябва да изминете сами. Вие изминавате половината; Бог ще измине половината. Така, някъде по средата двамата ще се срещнете.
С тези добри пожелания, аз благодаря на всички ви, че сте дошли тук по случай рождения ден на моя Майстор Сант Такар Синг. Ще продължа и нататък своите добри пожелания към вас като ви кажа, че обещанията дадени от моя Майстор стоят изпълнени за всички вас. С тези думи, моля да ви напусна.
Както моят Майстор по негово време ви молеше: моля заемете местата си за медитация, със същото благоприличие, както го направихте и сутринта. Вярно е, че отнех много от времето ви, но моля ви помедитирайте малко. Аз ще се върна след като изпълня определена задача. Тогава ще ви кажа да завършите медитацията. Междувременно, моля започнете вашите медитации.

[Майсторът излиза и след това се връща, след като хората са медитирали известно време.]
Да, мои братя и сестри, сега е време да се събудим. Вие наистина медитирате много добре. Толкова хубаво изглежда, когато медитирате. Със същото спокойно отношение и съсредоточено само в едно нещо внимание, както практикувахте сега, моля продължете да развивате времето и продължителността на медитациите си. Продължавайте да увеличавате времето, отдадено на вашите медитации. Аз съм наясно с факта, че съществуват много затруднения в този свят, но тест също е нужен. Всичко, постигнато лесно, губи стойността си. Ако беше толкова лесно да се достигне Бог, може би щяхте да кажете, че нещо толкова малко не заслужава усилията, вниманието и интереса ви. Вие може да не сте заинтересувани от полагането на каквито и да е усилия, изобщо. Умът обича да се катери по финикови палми. Неговата специалност е да се ангажира със сложни задачи. Той презира всичко лесно. Такава е природата на ума.
Задачата пред вас без съмнение е тежка, но е възможно да бъде изпълнена, след като всички светци и велики са го направили, а също и са ни показали как да го направим. Ние им дължим своята благодарност. Те са тези, които са ни показали, как са го направили и са постигнали желания резултат. Тяхното велико достойнство е, че са споделили всичко с нас, а не са избрали да го запазят в тайна. Те ни описват метода, който са използвали. Те много искат и ние да го постигнем. Вие поне сте започнали пътуването, намирайки подслон при Майстора, спечелвайки неговата защита, правейки първата крачка навън от дома си чрез получаването на дара на посвещението. Святото пътуване е започнало. Колкото и дълго да е то, всичко започнато трябва да се завърши, да достигне своя резултат, да стане така, че да не го изоставите по средата. Вземете твърдо решение да завършите задачата. Тя ще бъде напълно завършена, защото вие вече сте я започнали.
Благословенията на Майстора остават винаги във вас. Така че, изпълнявайте добрите му пожелания. Майсторът никога не иска нищо за себе си. Всичко, което той иска, е вашето добруване и благополучие. Майсторът иска да види краят на вашите болки, защото не е спокоен да ви гледа да страдате. Как може бащата да е спокоен, когато децата му са объркани? Всичките му учения са в тази посока. Всяко негово усилие е за ваше подобрение (напредък), във ваша полза. Той може да говори сурово и да ви наказва. Но със сигурност то е във ваша полза, единствено с тази цел.
Майсторът идва в този свят единствено във ваша полза, заради което се отрича от всичко за себе си. Той не притежава нищо от този свят, няма нищо в този свят. Той идва във физическо одеяние, за да поеме върху себе си страдания, единствено за да ви облекчи, да ви направи добро. Той е тук, във физическото си тяло в този свят, за да ви покаже истинския път, който води обратно към дома. Той поема вашите страдания върху себе си, за да могат децата му да не страдат повече.
Ето защо, със сключени (като за молитва) ръце, аз моля всички ви да продължавате с медитациите на Звук, със симрана и да продължавате да вървите по пътя на отдадеността. Осъзнайте Единството – отдайте се на доброто, бъдете добри, станете добри. Продължавайте да следвате ученията, предадени ви от моя Майстор. Още веднъж моите искрени благодарности на всички ви. Моите почтителни поздрави за всички вас.

***

Не случайно сте го превели, това дълго нещо - не е за хората от клуба. Всичко е ясно - поредната секта в Б-ия (ако не е дело на Сахаджите...)

[линк]

[линк]

масово са плъзнали, а сега и у нас
много ги бива в агитацията

Брахмане, кажи нещо за САНМАТ!?!
Ама, сериозно се обръщам към теб!!!

толкова сте изкукуригали патки...
какъв брахман съм ти, БЕ?

Аз се обръщам към Брахман, а не към теб!

апропо
патка и то изкукуригала си ти.

тогава защо ме наричаш Брахман?
иди се прегледай

хамелеон

Кой е преводача?