Повод за размисъл

Като тръгнах да се женя, прегледах всичките си снимки и диапозитиви и де що имаше жена по тях, всичко унищожих. Да ми е мир на главата. Предположих, на никоя съпруга няма да й е приятно да се натъква на подобна информация, както и на никой съпруг. Все изхождам от себе си. Било каквото било. От сега започва друго и това е. И всеки да си опича акъла. Това до тук беше като предговор.

Снимки, негативи и диапозитиви имам много. Публикуваното до сега далеч не е всичко. Мислих да свършвам със снимките от миналото, щото ми беше писнало да сканирам. Пък и преди време сканерът ми се повреди. Преди няколко дни взех че си купих нов. И уж а да го изпробвам, та сканирах едни диапозитиви от една екскурзия до Лондон със сестра ми, през 1978 година. Екскурзията беше до Лондон и Париж, но парижките диапозитиви не ги намерих и затова ще отложа тяхното публикуване за по-натам, като ги намеря. [линк]

След тях, попаднаха ми диапозитиви от една по-късна екскурзия, с едно гадже, през 1980 година. Тя живееше в САЩ а аз бях на работа в Саудитска Арабия. Като ми дойде време за ваканция, обадих й се и си уредихме среща в Париж. От там щяхме да вземем влака за Швейцария, където щях да взема кола под наем и да кръстосаме това място на длъж и шир. Така и стана.

Сканирам диапозитив след диапозитив и цялата ваканция взе да ми се възстановява в главата. Какво беше, как беше и т.н. Но ... нали бях унищожил всичко де що имаше жена по снимки и диапозитиви, жената я нямашееее. Не бе, не съм я забравил. Размислих се за това, че на тази жена не й остана веществен спомен от тази ваканция. Нищо! Само каквото се сети, но колко ще е то след 20 и кусур години ако няма какво да я подсети. Нашата памет е така устроена, че с времето, информация складирана без да се ползва, потъва на дъното и там остава ако няма някоя "въдица" да я дръпне нагоре. Покрай тия снимки, моите спомени са още живи. Тези, които са били включени в моите сценарии, едва ли си спомнят дори, въвлечени в техните си ежедневия. Мислейки си за това, стана ми кофти заради тях, лишени от чудесните спомени за времето, когато сме били заедно.
Някои от снимките може да видите на този адрес.
[линк]

Може да ви е направило впечатление, че по моите снимки няма много хора. Даже на някои, няма хич. Ами всичко идва от опит. Когато по снимките ми имаше хора и после трябваше да ги унищожавам, голяма част от снимките ми отидоха на кино. Затова, ако нещо държа да го имам на снимка и да ми остане във времето, на тези снимки не трябва да има (близки) хора. Така снимките стават неутрални.

"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш"

> ... всичко унищожих

Да ги беше дал на мен на "отговорно пазене"! Така ли се унищожават снимки!?
А и имам опит в тази дейност. Преди 15-на години един приятел точно по същия повод ми се изтресе посред нощ с един албум снимки. Хванал си ново гадже, на което много държал и искал всичко да е пърфект. А снимките, които ми даде за съхранение бяха с предишното му гадже, вкл. някои "по-така'...

Две неща -
1. Неутрални снимки - снимки за показване!!
2.Снимки с близки хора - снимки за себе си !!

Ако трябва да кажа кои са ценните -
това са унищожените, защото са с хора ,
носещи твоите спомени - нещо като унищожени спомени??
Их, че ме натъжи.........

Ами Спунки и аз се натъжих. Но пък кое е по-ценното? Да си запазя спомените за сметка на евентуални проблеми в семейството или да започна на "чисто"? Дадох си сметка, че нищо хубаво не могат да ми донесат, но проблеми - колкото искаш. От сантименталност по миналото да си прецакам бъдещето? Не върви! По-добре да ги няма.
Ако не бях рекъл да ги сканирам, нямаше и да се сетя. Значи не са чак толкова ценни.

"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш"

Ако един мъж се жени не в първа младост,
съпругата не трябва да очаква да се жени за човек без минало и без спомени!

Моят баща е бил на 35, когато се е оженил за мама - 15 г разлика. Още пазим цяла кутия "спомени" - с много жени, места, застинали събития, история.....По тези снимки съм узнала за баща си много пове4е от неговите разкази...

- Днес си е ден за спомени, размисли и уф -
не трябва да се натъжаваме !
Ти си подценил, май, интелигентността на жена си
- боиш се от проблеми, които се съмнявам , че си щял да създадеш!
Що не я попиташ - сега? не си ли говорите, та тя има дъщеря не от теб, а ти си се уплашил от...снимките!ОПТИМИСТ такъв!!

Здравейте,клубари!
Винаги ви чета,сега мисля и да драсна няколко реда
Всичко пазя...имам доста голям архив-дневници,стихчета,стенвестници,някакви студентски бележки.Съжалявам,че някои неща се загубиха при честото ни местене.
Тези неща са интересни само и изключително за мен.Без тях няма да съм цяла-просто не всичко се запомня,такава е човешката памет.
Също така не е вярно че щом не го помня,значи,не е било важно.
Колко случки биха били забравени,ако ги нямаше снимките!
А що се отнася до скъпоценната ми половинка-ми,това съм аз,или ме приемаш,или...Още преди 22 години се бяхме разбрали по въпроса

Let me entertain you...

За вас жените, спомените са много важно нещо. Дори, ето ти едно мое наблюдение споменавано и тук преди време. "Жените живеят в настоящето със спомените от тяхното минало". На мен затова ми домъчня. Не за мен. За жените чиито снимки съм унищожил. На мен не ми пука толкова. Моите снимки както виждаш, са останали. Спомените са ми живи. В техните спомени ще има бели петна.

Аз се ожених на 50. Нямах време за "корекции" и не исках да взимам шансове. Я си представи, че семето на съмнението вземе да поникне. Да вземе да се съмнява във всичко и във всички. Ми това живот ли е?
За миналите си похождения не говорим. Няма полза. За какво? На кого му трябва? Нито я питам, нито искам да ме пита. Има достатъчно други теми за разговор.

Всъщност какво липсва в снимките ми? Лицето и фигурата на жена, която я няма вече и няма да се появи. За какво да го пазя? За да се дразни сегашната ми жена ли? Пък и не ми е важно. Един път отписал ли съм я, пиши я бегала.

Отношението ни към едни и същи неща е различно за всеки. Това прави и разликата в мненията ни.

"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш"

Не знам, явно си попаднал на такива хора.
Всички те ми гаджета след първото идване в нас искат да видят две неща
- снимките от сватбата
- снимки на предишни гаджета.

И се сърдят ако не ги показвам.
Но си рпав за едно - има разни снимки, които не ти се иска да виждаш в даден момент заради хората на тях.

Bukvite.com

> За вас жените, спомените са много важно нещо.

И за мен също! Жалко, че едва в последните години се появиха удобни и достъпни спомено-документиращи средства. Тъй де, преди се налагаше да се черви човек в някои по-деликатни случаи, когато дава снимки за проявяване във фото-ателиета или в краен случай да врънка на надежден приятел обладаващ собствена фото-лаборатория.
Но пък имам и аудио-документи на касети! И ги прехвърлих ги на МР3-ки.

като не им ги показваш, а като те кандърдисат най-накрая и ги видят и се разлютяват съвсем!

Обстоятелствата при които съм живял са различни от тези на който и да е българин останал си в България. Една от разликите се състои в това, че изборът ми на българки беше силно ограничен.

Като емигрант със силно куцащ английски език в началото, изборът ми се ограничаваше до жени с подобни съдби. Пак емигранти, демек. Та полякини ли не щеш, чехкини ли, сръбкини, американки но от южна и средна Америка и всякакви други. Попадал съм и на китайки. От целият този натрупан опит установих едно - там де Рачо рачат, Рачо ги не рачи а там де Рачо рачи, Рачо го не рачат.

Накрая реших, че трябва да е българка, но поради силно ограниченият избор на българки в Америка, дойдох си в България да я търся. И я намерих. Намерих каквото търся, но ... щеше ли да е резонно да очаквам да бъде толкова широко скроена, че да приеме без никакви резерви цялата тази палитра от разнородни гаджета с които съм бил? Реших че не. Жена ми произлиза от силно консервативно семейство, което познавах още от моето детство. В нейното семейство се изповядваха ценности, които съвпадаха с моите. Не можех да сложа на масата нередактирани албуми, които да бъдат разглеждани както от жена ми, така и от нейни близки роднини, приятели и познати. Не става! Жениш ли се за бългрка, жениш се и за майка й, за баща й, за сестрите и братята й. Значи не трябва да мисля само за това какво жена ми ще види а и за цялата й рода.

С жена ми сме обиколили Америка с кола два пъти. Обикаляли сме Европа. Албуми и снимки - колкото искаш. Каквото е останало от преди е силно редактирано, да не оставя горчив вкус където не трябва. Това е.

Сложи в сметките и още нещо. Ако съм имал гаджета от силно ограниченият български кръг в Америка и тези гаджета са навсякъде по снимките ми, какво става когато заведа жена ми и я представя на този ограничен кръг от българи? Както съм и направил. Абе не става както и да го погледнеш. Таралеж в гащите си не ща.

"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш"

Тъй де, преди се налагаше да се черви човек в някои по-деликатни случаи,

Нямам такива снимки! Дискретност, произлизаща от чувство за отговорност, както към себе си, така и към жената с която съм.

"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш"