Barbarianism
30 отговора
523 прегледа
Re: Barbarianism
Sluchkata e svurzana s iziasniavane razlikite v mirogleda na edna mestna dama, ubivashta svobdnoto si vreme v izuchavane na razni nauki (predimno matematika) ot edna strana i mestna tulpa s predimno hristianiansko veroizpovedanioe. Podrobnostite okolo sluchkata ne sa za pisane dori i v istoricheski forum.
.
"In umbra, igitur, pugnabimus"
.
"In umbra, igitur, pugnabimus"
в отговор на Last roman
#6
Re: Barbarianism
Т.е. какво заначи само по име?
Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!
Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!
в отговор на Black Wolf
#7
Re: Barbarianism
Абе все й е едно на тълпата - тя няма религия - само й дай да руши... С какъвто кеф е избивала християните преди Теодосий, с такова настървение почнала да избива и елинистите след това... Говорим са индиферентната паразитна сган в градовете, разплодила се за 3 века римски мир....
Ad majorem pharmacie gloriam!
Ad majorem pharmacie gloriam!
в отговор на Last roman
#8
Re: Barbarianism
Hm... Dokolkoto znam, Aleksandriiskiat Arhiepiskop (budesht sv. Kiril) ima dosta goliam dial v cialata rabota , a i izpolzvaneto na mideni cherupki opredeleno e inovacionnen moment v razpravata s inakomisleshtite.
V kraina smetka tia ne e bila edinstvenata elinistka v Aleksandria v nacahloto na V vek, no opredeleno e bila edinstvenata zhena, koiato e bila filosofka, uchen -eksperimentator, matematichka i nai-vazhnoto - protivopostavila se e na goneniata ne evreite na sv. Kiril.
Dokolkoto znam sled neia, znachimi filosofi ili ucheni v zapadnata imperia ne se sreshtat (ako ne broim hristianskite takiva). Uchenicite na Hypatia migrirat v Atina - Iztochnata imperia.
"In umbra, igitur, pugnabimus"
V kraina smetka tia ne e bila edinstvenata elinistka v Aleksandria v nacahloto na V vek, no opredeleno e bila edinstvenata zhena, koiato e bila filosofka, uchen -eksperimentator, matematichka i nai-vazhnoto - protivopostavila se e na goneniata ne evreite na sv. Kiril.
Dokolkoto znam sled neia, znachimi filosofi ili ucheni v zapadnata imperia ne se sreshtat (ako ne broim hristianskite takiva). Uchenicite na Hypatia migrirat v Atina - Iztochnata imperia.
"In umbra, igitur, pugnabimus"
Re: Barbarianism
Chel sum samo otkusi i analizi (ot B. Russel). Vse pak ne mislia, che hristianskite filosofi (V-XIV vek) mogat da se sravniavat s dostizhenia na misulta suizmerimi s tezi na nai-dobrite elinistichni takiva.
Vse pak Epathia e po-izvestna s tova, che e purvata zhena matematik (za koiato imame informacia), a ne chak tolkova s filosofskite i traktati (ako ima takiva) vupreki, che triabva da priznaia, che razlikata mezhdu filosof i matematik e doniakude uslovna po tova vreme .
Znachimo e, che deistviata se razvivat v nachaloto na V vek, che sled neia na praktika niama golemi elinstichni filosofi i/ili ucheni v zapadnata imperia. Iavno nachina, po koito e zavurshil zhivotut i, ne e bil osobeno okurazhavasht za ostanalite (gramotni muzhe i zheni) i te sa predpocheli da se susredotochat vurhu filosofskite vuprosi na novoto udaistichno uchenie. Sledva, che propusnatite vuzmozhnosti za napreduk v naukata i tehnologiite, kakto i posledvashtoto unishtozhavane na po-goliama chast ot veche postignatoto poznanie sa rezultat, kakto na vunshni varvari, taka sushto i na vutreshni takiva, organizirani i predstaveni ot instituciite na hristianskata curkva.
"In umbra, igitur, pugnabimus"
Vse pak Epathia e po-izvestna s tova, che e purvata zhena matematik (za koiato imame informacia), a ne chak tolkova s filosofskite i traktati (ako ima takiva) vupreki, che triabva da priznaia, che razlikata mezhdu filosof i matematik e doniakude uslovna po tova vreme .
Znachimo e, che deistviata se razvivat v nachaloto na V vek, che sled neia na praktika niama golemi elinstichni filosofi i/ili ucheni v zapadnata imperia. Iavno nachina, po koito e zavurshil zhivotut i, ne e bil osobeno okurazhavasht za ostanalite (gramotni muzhe i zheni) i te sa predpocheli da se susredotochat vurhu filosofskite vuprosi na novoto udaistichno uchenie. Sledva, che propusnatite vuzmozhnosti za napreduk v naukata i tehnologiite, kakto i posledvashtoto unishtozhavane na po-goliama chast ot veche postignatoto poznanie sa rezultat, kakto na vunshni varvari, taka sushto i na vutreshni takiva, organizirani i predstaveni ot instituciite na hristianskata curkva.
"In umbra, igitur, pugnabimus"
Re: Barbarianism
Аз пък се доверявам на Бакалов, който смята че наследстовото на езическата елинско-римска философия е прието от първите християнски апологети. Което прави не остатъците от езическите философски школи силни философи, а тъкмо обратното - християнските. Все пак те са били знаменити познавачи на предците си от римската културна мисъл.
Sledva, che propusnatite vuzmozhnosti za napreduk v naukata i tehnologiite, kakto i posledvashtoto unishtozhavane na po-goliama chast ot veche postignatoto poznanie sa rezultat, kakto na vunshni varvari, taka sushto i na vutreshni takiva, organizirani i predstaveni ot instituciite na hristianskata curkva.
Това на бих приел, понеже и предишните мислители (езически) не са направили кой занеи колко за "напредъка в науката и технологиите", а и нехристиянските съвременни им.
Sledva, che propusnatite vuzmozhnosti za napreduk v naukata i tehnologiite, kakto i posledvashtoto unishtozhavane na po-goliama chast ot veche postignatoto poznanie sa rezultat, kakto na vunshni varvari, taka sushto i na vutreshni takiva, organizirani i predstaveni ot instituciite na hristianskata curkva.
Това на бих приел, понеже и предишните мислители (езически) не са направили кой занеи колко за "напредъка в науката и технологиите", а и нехристиянските съвременни им.
Re: Barbarianism
Аз пък се доверявам на Бакалов, който смята че наследстовото на езическата елинско-римска философия е прието от първите християнски апологети. Което прави не остатъците от езическите философски школи силни философи, а тъкмо обратното - християнските. Все пак те са били знаменити познавачи на предците си от римската културна мисъл.
Niakoi sa bili, drugi ne chak tolkova, a treti edvam sa srichali na grucki ili vuobshte ne sa go vladeeli, take che e triabvalo da izpolzvat edinstveno tova, koeto e ocelialo kato latinski prevodi (fragmentirano i nepulno). Osven tova izglehda sa bili zapoznati predimno s trudovete na po-kusnite grucki filosofi kato Platon, Aristotel, a trudovete na po-starite Thales ot Miletus, Pythagoras ot Samos, Parmenides ot Elea, Democritus ot Abdera i dr.) sa lipsvali ot bibliotekite im. Za tova i v tiahnata kosmologia (ako moga taka da se izrazia) zemiata e ploska i se govori za razni nebesni sferi (vupreki, che vekove predi tova horata sa izhislili dosta tochno i diametura na planetata i razstoianieto do lunata i do slunceto (poslednoto ne chak tolkova tochno). Predpolagam Epathia, kakto i ostanalite obrzovani grazhdani na Alexandria e znaela dobre goreizbroenite izchislenia i kak se e stignalo do tiah.
Az licho spodeliam mnenieto na B. Russel, che Socrat polaga nachaloto na upaduka v gruckata filosofska misul, produlzhen v trudovete na Aristotel i osobeno Platon.
"In umbra, igitur, pugnabimus"
Niakoi sa bili, drugi ne chak tolkova, a treti edvam sa srichali na grucki ili vuobshte ne sa go vladeeli, take che e triabvalo da izpolzvat edinstveno tova, koeto e ocelialo kato latinski prevodi (fragmentirano i nepulno). Osven tova izglehda sa bili zapoznati predimno s trudovete na po-kusnite grucki filosofi kato Platon, Aristotel, a trudovete na po-starite Thales ot Miletus, Pythagoras ot Samos, Parmenides ot Elea, Democritus ot Abdera i dr.) sa lipsvali ot bibliotekite im. Za tova i v tiahnata kosmologia (ako moga taka da se izrazia) zemiata e ploska i se govori za razni nebesni sferi (vupreki, che vekove predi tova horata sa izhislili dosta tochno i diametura na planetata i razstoianieto do lunata i do slunceto (poslednoto ne chak tolkova tochno). Predpolagam Epathia, kakto i ostanalite obrzovani grazhdani na Alexandria e znaela dobre goreizbroenite izchislenia i kak se e stignalo do tiah.
Az licho spodeliam mnenieto na B. Russel, che Socrat polaga nachaloto na upaduka v gruckata filosofska misul, produlzhen v trudovete na Aristotel i osobeno Platon.
"In umbra, igitur, pugnabimus"
Re: Barbarianism
Човек ти от девет кладенци вода носиш, ама май не разбираш за какво говоря.
Оставяме тия, които не знаят да четат и пишат; ако за тебе те са лицето на ранните христитяни, проучи нещата по-добре.
Нека обърнем внимание на пишещите и четящи, и то не какво да е, а и "езическа литература".
Казваш, че не позвнавали добре елинската философия, понеже не познавали ранните философи, а късните. Ти познаваш ли ранните? От тях нищо цялостно не е запазено, доколкото знам. Те как да ги познават тогава?
Друго което ме притесни е това кои ти смяташ за ранни и кои за късни: "късните" (Платон и Аристотел) са всъщност ранни, понеже са класически, а наследниците им, съвременици на християнството - са късни. Другите са легендарни родоначалници на "научната мисъл" и правилно наречени мъдреци, а не точно философи - в класическто разбиране на думата.
Ръсел не съм го чел, но ексцентрици винаги има и ще има. А мнението му е оределено такова.
Кажи ти, или той, защо точно упадъкът да дапочва със Сократ и да е продължен от Арисотел и особено то Платон?! Много ми стана интересно. Това са най-преписваните и четени философи, именно творили в златните години, а вие ги наричате упадъчни, пък сигурно се възхищавате на други, от които почти нищо не е запазено. Затова и християнските отци познават класиците, понеже са смятани за най-добри. Работата е, че ги познават и признават, а не отхвърлят, както са правили и ония впрочем с "раннте"!
Оставяме тия, които не знаят да четат и пишат; ако за тебе те са лицето на ранните христитяни, проучи нещата по-добре.
Нека обърнем внимание на пишещите и четящи, и то не какво да е, а и "езическа литература".
Казваш, че не позвнавали добре елинската философия, понеже не познавали ранните философи, а късните. Ти познаваш ли ранните? От тях нищо цялостно не е запазено, доколкото знам. Те как да ги познават тогава?
Друго което ме притесни е това кои ти смяташ за ранни и кои за късни: "късните" (Платон и Аристотел) са всъщност ранни, понеже са класически, а наследниците им, съвременици на християнството - са късни. Другите са легендарни родоначалници на "научната мисъл" и правилно наречени мъдреци, а не точно философи - в класическто разбиране на думата.
Ръсел не съм го чел, но ексцентрици винаги има и ще има. А мнението му е оределено такова.
Кажи ти, или той, защо точно упадъкът да дапочва със Сократ и да е продължен от Арисотел и особено то Платон?! Много ми стана интересно. Това са най-преписваните и четени философи, именно творили в златните години, а вие ги наричате упадъчни, пък сигурно се възхищавате на други, от които почти нищо не е запазено. Затова и християнските отци познават класиците, понеже са смятани за най-добри. Работата е, че ги познават и признават, а не отхвърлят, както са правили и ония впрочем с "раннте"!
Re: Barbarianism
Пастор Бакалов е един изключително невеж човек, който не знам кой го е направил професор...
В неговото невежество се убедих лично при един спор с него преди 5-6 години. Той може и да разбира от християнство, богословие и пр. (все пак такова му е образованието
), но примерно за езическите религии има такива примитивни и глупави представи, че аз в първия момент онемях! Наистина! Не можех да осъзная няколко минути как професор по история може да ръси такива глупости, за нещо, свързано с историята... Да не говорим за съвремието...
Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!
В неговото невежество се убедих лично при един спор с него преди 5-6 години. Той може и да разбира от християнство, богословие и пр. (все пак такова му е образованието
), но примерно за езическите религии има такива примитивни и глупави представи, че аз в първия момент онемях! Наистина! Не можех да осъзная няколко минути как професор по история може да ръси такива глупости, за нещо, свързано с историята... Да не говорим за съвремието...Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!
Re: Barbarianism
Жалко , че не са познавали някои от по-ранните философи наистина. Та нали още Аристарх е предложил хелиоцентричен модел на Вселената и идеята че земята е сфера, а не някаква си плоска тепсия.
Предполагам че любимите философи на ранните християни са били Плотин и Порфирий
Според мен едно проитане на Ръсел няма да ти се отрази зле. На места не е съвсем благочестив, но какво да се прави...
In the shape of things to come
too much poison come undone
Предполагам че любимите философи на ранните християни са били Плотин и Порфирий
Според мен едно проитане на Ръсел няма да ти се отрази зле. На места не е съвсем благочестив, но какво да се прави...
In the shape of things to come
too much poison come undone
в отговор на Black Wolf
#16
Re: Barbarianism
Тебе колко си вещ те виждам по форумите. Нагълтал си се с хапчета подбуждащи агресия и бегом в християнските форуми.
Но трабвяше да започнеш с това:В неговото невежество се убедих лично при един спор с него преди 5-6 години. - пък после да казваш кого смяташ за невеж. Работата е там че разбира и от "езически" религии. А ти си просто фанатик-ексцентрик.
Но трабвяше да започнеш с това:В неговото невежество се убедих лично при един спор с него преди 5-6 години. - пък после да казваш кого смяташ за невеж. Работата е там че разбира и от "езически" религии. А ти си просто фанатик-ексцентрик.
в отговор на bloody_dewfall
#17
Re: Barbarianism
Няма спор, че ще ми се отрази добре прочитането на Ръсел, стига да кажеш коя негова книга и има има в нета някъде.
Не знам кои са им били любимите философи на ранните християни и какво са писали Плотин и Порфирий. Но защо предполагаш, че са те?
Само малко ме смути това: Жалко , че не са познавали някои от по-ранните философи наистина. Та нали още Аристарх е предложил хелиоцентричен модел на Вселената и идеята че земята е сфера, а не някаква си плоска тепсия.
Защо мислиш че на са ги чели? И какво прави идеята за сферичността на земята по-добра от тази, че е "плоска тепсия" за религията?
Не знам кои са им били любимите философи на ранните християни и какво са писали Плотин и Порфирий. Но защо предполагаш, че са те?
Само малко ме смути това: Жалко , че не са познавали някои от по-ранните философи наистина. Та нали още Аристарх е предложил хелиоцентричен модел на Вселената и идеята че земята е сфера, а не някаква си плоска тепсия.
Защо мислиш че на са ги чели? И какво прави идеята за сферичността на земята по-добра от тази, че е "плоска тепсия" за религията?
Re: Barbarianism
Защо пък в нета? Отиваш в някоя нормална библиотека и намираш История на Западната Философия. В нета има Analysis of Mind и Proposed roads to freedom, но те в случая не са дотам релевантни.
Язък за закачката ми щом не знаеш какво са писали тези двамцата.
Мисля , че идеята е къде по добра и ако са я чели, поне да я бяха възприели за да не правят свинщини в последствие и да трепят невинни хора.
In the shape of things to come
too much poison come undone
Язък за закачката ми щом не знаеш какво са писали тези двамцата
.
Мисля , че идеята е къде по добра и ако са я чели, поне да я бяха възприели за да не правят свинщини в последствие и да трепят невинни хора.
In the shape of things to come
too much poison come undone
Re: Barbarianism
Zdraveite,
Siguren sum, che History of Western Philosophy mozhe da bude namerena v internet na anglliski (pdf file v emule, kaaza i t.n.), a iavno go ima i v bulgrarski prevod. S udovolstvie bih otgovoril na vuprosite vi, no sum zatrudnen v momenta, tui kato po goliama chast ot bibliotekata mi e opakovana i ne razpolagam s knigata v (predstoi mi premestvane ot edno miato na drugo i shte razpolagam s knigite si chak sled okolo 6-7 meseca). Po pamet moga da citiram, no nai-veroiatno shte propusna vazhni momenti ot argumentaciata na Russel, a tova niama da e dobre.
Vse pak nai-obshto kazano Russel tursi logical inconsistencies vuv vsiaka edna filosofka teoria. Tezi na Aristotel i osobeno Platon sa s mnozhestvo takiva. Osven tova dokolkoto si spomniam nito Aristotel nito Platon ne se otlichavat s osobena originalnost, a dori ima i opredelen regres (othvurlianeto na heliocentrichnata teoria naprimer, no ne sum mnogo siguren v poslednoto, kakto kazah niamam dostup do knigata v momenta).
Predlagam vi da ostavim vuprosa otvoren za po-kusno tazi godina (kraiat na liatoto ili esenta). Suzhaliavam oshte vednuzh, che ne moga da vi dam dobur otgovor.
"In umbra, igitur, pugnabimus"
Siguren sum, che History of Western Philosophy mozhe da bude namerena v internet na anglliski (pdf file v emule, kaaza i t.n.), a iavno go ima i v bulgrarski prevod. S udovolstvie bih otgovoril na vuprosite vi, no sum zatrudnen v momenta, tui kato po goliama chast ot bibliotekata mi e opakovana i ne razpolagam s knigata v (predstoi mi premestvane ot edno miato na drugo i shte razpolagam s knigite si chak sled okolo 6-7 meseca). Po pamet moga da citiram, no nai-veroiatno shte propusna vazhni momenti ot argumentaciata na Russel, a tova niama da e dobre.
Vse pak nai-obshto kazano Russel tursi logical inconsistencies vuv vsiaka edna filosofka teoria. Tezi na Aristotel i osobeno Platon sa s mnozhestvo takiva. Osven tova dokolkoto si spomniam nito Aristotel nito Platon ne se otlichavat s osobena originalnost, a dori ima i opredelen regres (othvurlianeto na heliocentrichnata teoria naprimer, no ne sum mnogo siguren v poslednoto, kakto kazah niamam dostup do knigata v momenta).
Predlagam vi da ostavim vuprosa otvoren za po-kusno tazi godina (kraiat na liatoto ili esenta). Suzhaliavam oshte vednuzh, che ne moga da vi dam dobur otgovor.
"In umbra, igitur, pugnabimus"