ЧАЙНА ГЪБА - КОМБУЧА
81 отговора
1592 прегледа
ЧАЙНА ГЪБА - КОМБУЧА
Отглежда ли случайно някой гъбата Комбуча, която живее в сладък чай?
Аз имах такава преди доста време, сега отново бих искала да имам. Ще съм много благодарна, ако някой може да помогне. Зная, че по традиция се разпространява безплатно, но с удоволствие бих я заплатила.
Аз имах такава преди доста време, сега отново бих искала да имам. Ще съм много благодарна, ако някой може да помогне. Зная, че по традиция се разпространява безплатно, но с удоволствие бих я заплатила.
Re: ЧАЙНА ГЪБА - КОМБУЧА
Личен опит в това нямам, но мой близък познат е ползвал (по съвет на професор-онколог) екстракт от чай комбуча за възстановяване след проведена химиотерапия. По нататък е продължил с комбуча профилактично като средство за прочистване на токсините и поддържане на силна имунна система.
Не съм сигурна, обаче, до колко ефективен ще бъде чаят при едно такова напреднало състояние на заболяването. Може би, в комбинация с друг лечебен метод ще има добро влияние, но, ако се разчита само на него, ефектът, за да се прочви, ще отнеме много дълго време. Въпросът е има ли толкова време?
Не съм сигурна, обаче, до колко ефективен ще бъде чаят при едно такова напреднало състояние на заболяването. Може би, в комбинация с друг лечебен метод ще има добро влияние, но, ако се разчита само на него, ефектът, за да се прочви, ще отнеме много дълго време. Въпросът е има ли толкова време?
Re: ЧАЙНА ГЪБА - КОМБУЧА
Чаената гъба - древният стимулатор на имунитета
Ферментиралият разтвор е богат на органични киселини и витамини
Дори да не се сетите името на гъбата комбуча, като я видите, ще я познаете веднага. Ще си спомните, че навремето баба ви е получила от съседката буркан с кафява течност, в който плува нещо като медуза. Вероятно силно ви е агитирала да пиете от течността, защото е много полезна. "Модата" на тази напитка идва на талази у нас, като името й варира от чаена гъба през комбуча до манджурска гъба и руски квас.
Първите сведения за чаената гъба са отпреди повече от 2 000 години и идват от Китайската империя. Името Kombucha е японско. В превод означава настойка, подобна на чай (cha), от кафяви морски водорасли (kombu). Този японски чай обаче не е ферментирал и няма нищо общо със съвременния Kombucha tea. Допуска се, че грешката идва от 1900 година, когато описание на японската Kombucha се свързва с друг вид напитка, която е ферментирала.
Предполага се, че гъбата първоначално е култивирана в Китай. Досега обаче никой не е установил дали тя вирее в естествени условия. В древността е била добре позната в Мексико. Там обаче не са я размножавали в чаена запарка, а в разтвор, в който плували ситно нарязани парченца от смокиня.
В Англия, Франция и Германия използвали гъбата за производство на оцет, не само в домашни условия , но и в масовото производство. Във фабриките я отглеждали в специални дървени съдове, в които тя стигала гигантски размери - до 100 килограма.
В Русия чаената гъба идва през 1900 година след Руско-японската война. Тя е пренесена от войниците, които се връщат от фронта по родните си места. Става особено популярна като "японска" или "манджурска" гъба.
У нас за първи път чаената гъба е описана от големия български учен проф. Асен Златаров. Той е изследвал нейния състав и я описва като "японска чаена гъба".
Гъбата се предава от древността от човек на човек, от семейство на семейство. Тя е символ и знак на приятелство и доброжелателство.
Тя се съхранява лесно, устойчива е и умее сама да се възпроизвежда. Ако тя не притежаваше тази висока биологична енергия, то тя нямаше да просъществува 221 години преди Христа.
Гъбата плува в чая като медуза. Тя е дебела, слузеста пихтия с жълто-кафяв цвят. Тя плува в подсладен чай, за да се "храни".
"Гъбата е удивителен пример за съжителство на два различни вида организми - дрождевидни гъби и оцетно-кисели бактерии, които образуват огромна колония, приличаща на медуза.
Горната част на колонията е блестяща и плътна. Тя нараства отдолу. Там са разположени многобройни висящи повлекла. Именно там става превръщането на обикновената захар и чаената запарка в комплекс полезни за човешкия организъм вещества", обяснява д-р Атанас Михайлов.
Под влияние на дрождите захарта ферментира и са образува етилов спирт. Бактериите от своя страна преобразуват спирта в оцетна киселина, а захарта в глюконова киселина. Успоредно с това се образуват и други полезни вещества - лимонена и пирогроздена киселина, ферменти, витамини С, В1, Р и дори антибиотици.
Затова напитката, приготвена с чаена гъба, действа като мощен биостимулатор.
Веселина Мончева
Медузинът по-ефективен от антибиотик
д-р Атанас Михайлов
Гъбата съдържа жизнено необходими за организма вещества - витамини, органични киселини и ензими. Съдържа и естествен антибиотик, който съперничи по ефективност със синтетичните.
Витамините са много - С, D, РР и от В-групата. Органичните киселини - оцетна, ябълчна, глюконова, лимонена и млечна, прочистват организма. Те отмиват вредната шлака и участват в цикъла на Кребс, който зарежда организма с енергия.
Ензимите каталаза, амилаза и протеаза, участват във всички физиологични процеси.
Чаената гъба е един от най-полезните физиологични разтвори, който осигурява естествена защита на организма срещу болести. Препоръчва се за профилактика и лечение на хипо- и авитаминозите. Чаеният квас има доказани противомикробни свойства. Ако се пие редовно, за 7-8 дни в организма се натрупват достатъчни количества от антибиотика медузин. За разлика от синтетичните антибиотици той не понижава имунитета и не уврежда организма. Затова може да се приема без ограничение на доза и продължителност. Ефектът от медузина по нищо не отстъпва на синтетичните антибиотици.
Чаената гъба потиска развитието на болестотворните организми дори и при 50-кратно разреждане. Тя подобрява апетита и храносмилането, премахва главоболието, понижава холестерола. Може да се пие от деца и възрастни.
Как да я отгледаме
Гъбната закваска се взема най-често от познат. Той отделя от гъбата майка долния слой. Остава вие да го сложите в 3-литров буркан и да го залеете със слаб чай. Приготвя се като 2-3 чаени лъжички черен чай се запарват в 2 литра вода и се добавя чаша захар. Оставя се да се охлади, прецежда се и се сипва върху гъбата. Два-три дни гъбата лежи на дъното на буркана, после изплува на повърхността. Издига я образувалият се при ферментацията въглероден двуокис, който газира напитката. След около седмица първата порция е готова за пиене. Гъбата се държи на топло, не много осветено място. Обича кислород, затова е добре отворът на буркана да се покрие с марля и да се закрепи с ластик. Когато гъбата порасне и "надебелее", от настойката може да се пие редовно. Достатъчно е да се долива охладен и подсладен чай. Ако течността се излее в съд, след 1-2 седмици на повърхността се образува тънък прозрачен слой. Това е колонията от микроорганизми, която след време ще се превърне във възрастна гъба. Ако я забравим, течността ще се изпари. Тя обаче оживява, щом се залее със сладка вода или чай. През зимата течността трябва да се излива на 5-6 дни, а през лятото на 2-4. Гъбата се промива периодично с преварена вода на 3-4 седмици.
Вирее и в настойка от билки и шипка
Чаената гъба може да вирее не само в черен и зелен чай, но и в билкови
настойки. Към основния състав от 1-2 чаени лъжички черен чай може да се добави чаена лъжичка липов или бъзов чай, цвят от жълт кантарион или листа от ягода. Не могат да се използват богати на етерични масла растения като риган, салвия, невен, лайка. На един литър вряла вода се запарват 2-3 чаени лъжичка билка. До един час чаят трябва да се прецеди.
Много вкусна и полезна напитка се получава от шипки. Тя е подходяща за деца и възрастни със слаба имунна система и при анемии. Препоръчва се в сезона на простуди и грип.
Ако се пие редовно, напитката премахва умората, подобрява работоспособността, нормализира работата на стомаха, помага при гастрит, колит и хемороиди. Благодарение на силните бактерицидни свойства, чаената гъба предпазва от ангини, фарингит и възпаление на горните дихателни пътища.
Ферментиралият разтвор е богат на органични киселини и витамини
Дори да не се сетите името на гъбата комбуча, като я видите, ще я познаете веднага. Ще си спомните, че навремето баба ви е получила от съседката буркан с кафява течност, в който плува нещо като медуза. Вероятно силно ви е агитирала да пиете от течността, защото е много полезна. "Модата" на тази напитка идва на талази у нас, като името й варира от чаена гъба през комбуча до манджурска гъба и руски квас.
Първите сведения за чаената гъба са отпреди повече от 2 000 години и идват от Китайската империя. Името Kombucha е японско. В превод означава настойка, подобна на чай (cha), от кафяви морски водорасли (kombu). Този японски чай обаче не е ферментирал и няма нищо общо със съвременния Kombucha tea. Допуска се, че грешката идва от 1900 година, когато описание на японската Kombucha се свързва с друг вид напитка, която е ферментирала.
Предполага се, че гъбата първоначално е култивирана в Китай. Досега обаче никой не е установил дали тя вирее в естествени условия. В древността е била добре позната в Мексико. Там обаче не са я размножавали в чаена запарка, а в разтвор, в който плували ситно нарязани парченца от смокиня.
В Англия, Франция и Германия използвали гъбата за производство на оцет, не само в домашни условия , но и в масовото производство. Във фабриките я отглеждали в специални дървени съдове, в които тя стигала гигантски размери - до 100 килограма.
В Русия чаената гъба идва през 1900 година след Руско-японската война. Тя е пренесена от войниците, които се връщат от фронта по родните си места. Става особено популярна като "японска" или "манджурска" гъба.
У нас за първи път чаената гъба е описана от големия български учен проф. Асен Златаров. Той е изследвал нейния състав и я описва като "японска чаена гъба".
Гъбата се предава от древността от човек на човек, от семейство на семейство. Тя е символ и знак на приятелство и доброжелателство.
Тя се съхранява лесно, устойчива е и умее сама да се възпроизвежда. Ако тя не притежаваше тази висока биологична енергия, то тя нямаше да просъществува 221 години преди Христа.
Гъбата плува в чая като медуза. Тя е дебела, слузеста пихтия с жълто-кафяв цвят. Тя плува в подсладен чай, за да се "храни".
"Гъбата е удивителен пример за съжителство на два различни вида организми - дрождевидни гъби и оцетно-кисели бактерии, които образуват огромна колония, приличаща на медуза.
Горната част на колонията е блестяща и плътна. Тя нараства отдолу. Там са разположени многобройни висящи повлекла. Именно там става превръщането на обикновената захар и чаената запарка в комплекс полезни за човешкия организъм вещества", обяснява д-р Атанас Михайлов.
Под влияние на дрождите захарта ферментира и са образува етилов спирт. Бактериите от своя страна преобразуват спирта в оцетна киселина, а захарта в глюконова киселина. Успоредно с това се образуват и други полезни вещества - лимонена и пирогроздена киселина, ферменти, витамини С, В1, Р и дори антибиотици.
Затова напитката, приготвена с чаена гъба, действа като мощен биостимулатор.
Веселина Мончева
Медузинът по-ефективен от антибиотик
д-р Атанас Михайлов
Гъбата съдържа жизнено необходими за организма вещества - витамини, органични киселини и ензими. Съдържа и естествен антибиотик, който съперничи по ефективност със синтетичните.
Витамините са много - С, D, РР и от В-групата. Органичните киселини - оцетна, ябълчна, глюконова, лимонена и млечна, прочистват организма. Те отмиват вредната шлака и участват в цикъла на Кребс, който зарежда организма с енергия.
Ензимите каталаза, амилаза и протеаза, участват във всички физиологични процеси.
Чаената гъба е един от най-полезните физиологични разтвори, който осигурява естествена защита на организма срещу болести. Препоръчва се за профилактика и лечение на хипо- и авитаминозите. Чаеният квас има доказани противомикробни свойства. Ако се пие редовно, за 7-8 дни в организма се натрупват достатъчни количества от антибиотика медузин. За разлика от синтетичните антибиотици той не понижава имунитета и не уврежда организма. Затова може да се приема без ограничение на доза и продължителност. Ефектът от медузина по нищо не отстъпва на синтетичните антибиотици.
Чаената гъба потиска развитието на болестотворните организми дори и при 50-кратно разреждане. Тя подобрява апетита и храносмилането, премахва главоболието, понижава холестерола. Може да се пие от деца и възрастни.
Как да я отгледаме
Гъбната закваска се взема най-често от познат. Той отделя от гъбата майка долния слой. Остава вие да го сложите в 3-литров буркан и да го залеете със слаб чай. Приготвя се като 2-3 чаени лъжички черен чай се запарват в 2 литра вода и се добавя чаша захар. Оставя се да се охлади, прецежда се и се сипва върху гъбата. Два-три дни гъбата лежи на дъното на буркана, после изплува на повърхността. Издига я образувалият се при ферментацията въглероден двуокис, който газира напитката. След около седмица първата порция е готова за пиене. Гъбата се държи на топло, не много осветено място. Обича кислород, затова е добре отворът на буркана да се покрие с марля и да се закрепи с ластик. Когато гъбата порасне и "надебелее", от настойката може да се пие редовно. Достатъчно е да се долива охладен и подсладен чай. Ако течността се излее в съд, след 1-2 седмици на повърхността се образува тънък прозрачен слой. Това е колонията от микроорганизми, която след време ще се превърне във възрастна гъба. Ако я забравим, течността ще се изпари. Тя обаче оживява, щом се залее със сладка вода или чай. През зимата течността трябва да се излива на 5-6 дни, а през лятото на 2-4. Гъбата се промива периодично с преварена вода на 3-4 седмици.
Вирее и в настойка от билки и шипка
Чаената гъба може да вирее не само в черен и зелен чай, но и в билкови
настойки. Към основния състав от 1-2 чаени лъжички черен чай може да се добави чаена лъжичка липов или бъзов чай, цвят от жълт кантарион или листа от ягода. Не могат да се използват богати на етерични масла растения като риган, салвия, невен, лайка. На един литър вряла вода се запарват 2-3 чаени лъжичка билка. До един час чаят трябва да се прецеди.
Много вкусна и полезна напитка се получава от шипки. Тя е подходяща за деца и възрастни със слаба имунна система и при анемии. Препоръчва се в сезона на простуди и грип.
Ако се пие редовно, напитката премахва умората, подобрява работоспособността, нормализира работата на стомаха, помага при гастрит, колит и хемороиди. Благодарение на силните бактерицидни свойства, чаената гъба предпазва от ангини, фарингит и възпаление на горните дихателни пътища.
Re: ЧАЙНА ГЪБА - КОМБУЧА
Много хубав и подробен постинг.
Искам само да уточня, че тази гъба всъщност е една от най-нежните, тя доста лесно се разваля, много по-лесно от кефирната например и затова е необходимо да се спазва много стриктна хигиена при отглеждането й. Тази гъба не е за хора, на които "не им се занимава", тя иска повече грижи от кефирната.
Това с доливането на чай не е добре да се прави, освен ако няма специален съд, които да позволява това. Гъбата и чаят трябва да се подменят изцяло всяка седмица, иначе разтворът ще помътнее много бързо.
Когато не върви добре, гъбата не бива да се пие докато не се оправи, защото в такъв момент става не толкова полезна и дори може да бъде вредна.
Водата е жалателно да бъде минерална, в чешмяна не вирее така добре, и водата със захарта трябва да врат 5 мин преди да се сложи чаят.
Не бива да се ползват метални съдове и пробори при приготвянето.
Искам само да уточня, че тази гъба всъщност е една от най-нежните, тя доста лесно се разваля, много по-лесно от кефирната например и затова е необходимо да се спазва много стриктна хигиена при отглеждането й. Тази гъба не е за хора, на които "не им се занимава", тя иска повече грижи от кефирната.
Това с доливането на чай не е добре да се прави, освен ако няма специален съд, които да позволява това. Гъбата и чаят трябва да се подменят изцяло всяка седмица, иначе разтворът ще помътнее много бързо.
Когато не върви добре, гъбата не бива да се пие докато не се оправи, защото в такъв момент става не толкова полезна и дори може да бъде вредна.
Водата е жалателно да бъде минерална, в чешмяна не вирее така добре, и водата със захарта трябва да врат 5 мин преди да се сложи чаят.
Не бива да се ползват метални съдове и пробори при приготвянето.