Амфети-толеранс

6 отговора 298 прегледа
#1

Амфети-толеранс

Колко време след еднократен прием на амфетамин изчезва напълно толерансът и със същата доза се постига същия ефект? Мерси.

Отговор
в отговор на Shagrath #2

Re: Амфети-толеранс

За първи път чувам за вдигане на толеранс след еднократен прием на каквото и е. Преди години пиех по сесии амфетамин всекидневно, вдигах толеранса след 10-12 дена.

Отговор
в отговор на Джeйн #3

Re: Амфети-толеранс

Добре. Но ако изпия да речем 10 милиграма амфетамин, на другия ден със същото количество ще се постигне ли същия ефект?

Отговор
в отговор на Shagrath #4

Re: Амфети-толеранс

Би трябвало. При мен и колегите ми беше така. Даже май хаповете, които пиехме (производство на "Фармахим" Дупница), бяха с повече милиграми амфетамин - 20 или 25. И странно защо бяха комбинация амфетамин + аспирин. Никой от нас не стана зависим от амфетамина, въприки че 5 години лапахме периодично. Но за това може би значение има и мотивацията. Ние не го пиехме като спийд за удоволствие, а за работоспособност - за да можем да четем по 12-15 часа и да запомняме всичко.

Може би ако човек го пие не като средство за нещо (ефективно учене напрамире), а за да изпита кефа от "вдигането", тогава по-лесно вдига толеранса. Не знам, само разсъждавам.

Но за 10 мг ти гарантирам, че и на другия ден ще ти е все така от същата доза :)

Отговор
в отговор на Джeйн #5

Re: Амфети-толеранс

Абе винаги ми е било малко странно това...мене лично амфетамините ми харесват плашещо много. Обаче не знам защо, но не мога да заформя адиктивна психика. През повечето време просто не мисля за амфетамини или нямам желание за тях. Рядко, някой уикенд примерно се отваря някаква възможност да си взема и тогава ставам неконтролируем. Абсолютно прасе без никаква мярка. Харесва ми начина, по който ме карат да се чувствам някак си много, много по-жив. Светкавичната реакция след назална употреба просто прекалено много ми допада на характера. Чувствам се много по-умен и много по-жив и много по-уверен в себе си. Но въпреки това много добре осъзнавам, че това състояние е фалшиво и че не бих могъл да живея постоянно така по никакъв начин.

Обикновено по някое време, независимо колко много съм употребил, ми се доспива и това става винаги в рамките на същата вечер. И тогава става другия парадокс - просто лягам и заспивам на момента. Не мога да разбера как хората се оплакват от безсъние или си правят някакви няколкодневни безсънни серии, просто като се почувствам уморен (а това става, дори ако шмъркам нонстоп) и преставам, намразвам амфетамините супер много и лягам да спя. Случвало се е да изхвърлям или подарявам амфетамини, които са останали неупотребени същата вечер, просто защото не виждам никакъв смисъл от тях. И никога не държа вкъщи никакви количества, просто тази практика ме изнервя.

Ако не успея поради някаква причина да се наспя наистина след това се чувствам ужасно нервен и понякога депресиран. Но в повечето случаи се чувствам просто леко скапан и някакси празен отвътре. И въпреки всичко нямам желание за повече амфетамини, никакво даже.

Това което ме плаши в амфетамините са на първо място странното привличане което имам към ефектите, на второ място начина по който променя някак си мисленето по начини които не мога да контролирам. Но пак казвам, дори към марихуаната се чувствам доста по-привикнал, въпреки че и нея я пуша рядко, 4-5 пъти месечно.

Забелязал съм, че това ми отношение към амфетамините е константно, т.е не се променя с времето към повече желание за употреба (но от друга страна и нямам засега намерение да ги зарязвам).

Не познавам някого със подобна реакция към амфетамините - повечето хора за толкова време или са се пристрастили или са ги отебали.

Вие как мислите, дали при мен съществува риск от пристрастяване към тях (имайки предвид че принципно обичам стимулантите като кофеин примерно) ???

Имайте предвид, че не съм на 14-20 години и живея доста по-отговорно и по никакъв начин не бих позволил наркотиците да ми се месят в работата и всекидневния живот. Аз и на марихуаната и алкохола не позволявам да го правят. Освен което нямам навика ако съм депресиран/тъжен/угрижен да се лекувам с наркотици. Въобще към всякакви наркотици имам зряло отношение мисля, а употребявам от години насам.

А много искам някой по-запознат от мен да ми отговори: съществува ли за мен риск?


Отговор
в отговор на Джeйн #6

Re: Амфети-толеранс

така е, контекста на употребата е важен

също както например раково болните, които са на морфин почти не вдигат толеранса

Отговор
в отговор на gat3way #7

Re: Амфети-толеранс

Не мисля, че има такава опасност - от пристрастяване, де. Поне от това което си описал - как и колко често ги употребяваш и в какви количества и какви са ти усещанията.
Шокира ме обаче ей това, от написаното: "Харесва ми начина, по който ме карат да се чувствам някак си много, много по-жив. Светкавичната реакция след назална употреба просто прекалено много ми допада на характера. Чувствам се много по-умен и много по-жив и много по-уверен в себе си." Шокира ме, защото дума по дума същото мога да кажа само че за един опиат който употребявам. Просто е буквално това, което усещам аз към него.

А иначе относно "Забелязал съм, че това ми отношение към амфетамините е константно, т.е не се променя с времето към повече желание за употреба (но от друга страна и нямам засега намерение да ги зарязвам).
Не познавам някого със подобна реакция към амфетамините - повечето хора за толкова време или са се пристрастили или са ги отебали" - вече познаваш и аз съм така, а и от други твои постове за амфети съм си направила извода, че почти всички от нещата които казваш, важат и за мен - като начин на действие и отношение, цели и т.н. За себе си не мисля, че някога ще заформя зависимост към амфети, а и самото вещество не предразполага много към зависимост.
Незнам де, дано каже нещо по въпроса и някой по-запознат със случая.

Отговор