защо е така ?

Защо не можем да си помагаме?
Защото не се разбираме ли?
Защото не се обичаме ли?
Защото можем да мислим само за себе си ли?
Не искаме ли?
Какво значи все повече хора да ти казват че не могат да ти помогнат?
Знам че има неща в, които никой не може да ти помогне но въпреки това е друго да чувстваш , ако не помощ ,то поне подкрепа ,но и ако нея я няма? Защо е така? Каква е причината да нямаш истински приятели?

Еми истинските неща са по принцип малка част от съществуващите неща. Трудно се изграждат, а са много крехки и трудно се рушат. Продълиелното им съществуване е малко чудо и изисква ежедневна поддръжка и доста време. Последното е доста кът в технологичната цивилизация от западноевропейски тип.
При подходът , който ние следваме - да копираме формата на неща без да се опитваме да вникнем в съдържанието им броя на истинските неща бързо ще намалява. Та добре дошъл/а в света на сурогатите.
Дано да съм в грешка.

rpm -i homo homini ....

писах, че не е така, ама нетът ми се противеше

"Hi, I'm empty
So tell me you care for me"

не, ама да
при този ужасен дир в ммента това едва ли ще излезе, но ......

rpm -i homo homini ....

нетът има цензура излизат само не-тата

"Hi, I'm empty
So tell me you care for me"

Според една теория за тихата агресия беше се провокира от въпроси зададени "от упор" точно такива, започващи със "защо".
В такива случаи се създавало натиск и най-често в конкретната ситуация реакцията е да се измъкнеш с лъжа, да се откопчиш с някакво увъртане или отлагане или като проявиш агресия с "отложен старт"...
Могат ли въпросите да се преформулират? Опитай да облечеш с думи моментното ти състояние, усещанията си, мислите си.
Въпросите в случая (най-вероятно) са породени от нещо точно определено, а такива обобщения са с висок % грешка.

--


_________________________________
Ту лоша, ту добра... ту и двете заедно.

няма тиха агресия, има пасивна агресия и това е мълчанието.
а въпросите тук са вече провокирани от.
аз продължавам да твърдя, че това не е вярно. всеки извод е крайност, обобщение и изкривява.
мисля още и че темата е - само се нервничи.

"Hi, I'm empty
So tell me you care for me"

п.п. а въпросите, зададени не "от упор", с посредник ли са?

"Hi, I'm empty
So tell me you care for me"

Нима?
Преди години да се говори за автоагресия също беше доста странно...

И какво като ти твърдиш изброените неща? Всеки може да "твърди". По-трудно е да убедиш някого...

---


_________________________________
Ту лоша, ту добра... ту и двете заедно.

Въпросите започващи със "защо" имат ефект на натиск и принуда да се дават обяснения, да се аргументира определено поведение...
Това имах предвид.


_________________________________
Ту лоша, ту добра... ту и двете заедно.

Защото няма нищо случайно на този свят, никои случки или човек не са ни нито приятел нито враг- те са наши Учители.
Затова!
Началото на учението са въпросите.
Учението и Учителите създават предпоставките за въпросите, това е началото.
Всички твои защо са само предпоставки за въпроси.
В мигът в който осъзнаеш отговора на въпросите , то ще има с кого да си помагате, да се разбирате, да се обичате и ще имаш истински приятели. По- късно ще разбереш че решаването на едно защо не е нищо друго освен предпоставка за следващото защо, което винаги е по- трудно от предшестващото, което пък разбиране може да те доведе до състояние да оценяваш съвършенството на сътвореното и това да те направи щастлив човек...знам ли

Че кой друг, ако не ние?

казвам, че децибелите не дефинират агресията, а проявлението на поведението. бих могла и да ти резна гърлото тихо.
както и да е.
като каза авто... та бих могла да ти отговоря със същото, което ти ми казваш на мен. но... никой на никого не е длъжен! както и за темата. надали на автора на темата някой е обещавал да направи нещата, за които авторът просто се е издразнил, а не че не знае как стоят нещата. не си спомням дали беше жена или мъж, та затва - авторът.

"Hi, I'm empty
So tell me you care for me"

Всеки въпрос е за обяснение!
Като имам нещо предвид, то е в думите, аз затова ги използвам.

"Hi, I'm empty
So tell me you care for me"

Дано и днес тази цензура да не продължава.

Това , че усмивките ти са излезли ме окуражи да пробвам да пусна това.
Еми, сега в края на годината ти желая повече усмивки през новата 2006. И най-хубавото е, че усмивките ти контрастират с наскоро смененото ти мото , дано не е перпето.


rpm -i homo homini ....

хм... да не задълбаваме, че това вече ще бъде перпето
не забелязвай бъговете, нито мрежови, нито... матрични

"Hi, I'm empty
So tell me you care for me"

Нарича се егоизъм и е задължително за всеки, който иска да му е добре.
Животът е джунгла, а ние сме хищниците в нея. Ядем се едни други, и ако се съюзяваме, то е за да можем да изядем някоя по-трудна мръвка. Останалото е плод на грешки във възпитанието ни. А както знаем, грешките се наказват от живота.
Друг е въпроса за разума. То това нещо все по-рядко се намира, нищо че сме нация цифрова. Ум и разум са различни неща. Хищниците са умни, за да не умрат от глад. А ако бяха разумни щяха да живеят много лесно и да мислят за други неща, не за насъщната мръвка.
И много важно - разума винаги е надстройка на уредения живот. С други думи, където има глад или други проблеми, разума не пее. Само хитростта и умението да прецакаш другите за да си набавиш каквото ти е нужно.
Нарича се егоизъм и убива всичко за което си струва да живеем - любовта, приятелството, щастието от общуването. В замяна остава едно уредено съществуване. За всеки, който го пожелае. Другите са губещи - неудачници. Въпреки че имат дух и заслужават любов и уважение, получават удари и гинат, неспособни да живеят по законите на джунглата - резултат от неправилното си възпитание. За да се издигнеш над джунглата, трябва да живееш по нейните закони. Едва след това може да си позволиш духовен живот, ако го можеш. Но само там, във висините. С тези, които са стигнали до там и не са просто върха на гнилочта и пикочта :)

Истински приятели - само там и то евентуално. Надолу може да са истински партньори само. И съответно да те продадат за благосъстояние. Ако се самозаблудиш, може и да преживееш много време преди изпитанието което ще ти отвори очите и ще съкрати броя на "приятелите" ти драстично.

Конкретно - щом все повече хора ти казват че не могат да ти помогнат, значи ставаш все по-проблемен човек, от който се дистанцират. То е като слуха за банка, че фалира. Дори да е идеална, всички тръгват да си теглят парите от нея и тя наистина няма как да не фалира. Оптимистичните финали са хубава превземка за свалка. Понеже не те свалям, няма да ти мажа очите с розово масло. Стягай се, уважавай законите на джунглата или се самоубий. Всеки друг вариант те обрича на много повече мъки, отколкото удоволствия и прави равносметката на живота отрицателна. А ако аз знам че ме чакака такъв резултат бих се самоубил веднага, щото не съм мазохист. Единствената причина да живеем е надеждата за хубави преживявания. УредИ си ги с разума за който претендираш. Мисля че тук има достатъчно инфо за целта.

много ти е дълго... но нещо теорията за егоизма ти куца малко...
егоизмът е само и единствено стремеж към собствено удоволствие. и не засяга толкова другите. в смисъл не наранявам и не радвам, ако аз егоистът не получа удоволствие от това. и мразя и обичам, ако аз егоистът получавам удоволствие от това. като удоволствието може да е авто, а може и да е дадено от другите, които третирам. мисълта ми е, че егоизмът не е толкова вързан към другите, колкото към себе си. и не би целял толкова унищожаване на околните, колкото третиране за получаване от тях. накратко, и любовта е егоизъм, и приятелството е егоизъм и егоизмът не ги унищожава, и в тази тема не околните са егоисти, а по-скоро авторът.

"Hi, I'm empty
So tell me you care for me"

Много сложно звучи май :-). Просто човека има нужда от срещи с приятни и позитивни хора :-)

Не бива да забравяме, че и с бой става...

Най-често - няма време.

Времето е винаги заето от дейности които да помагат нашето, а не на някой друг развитие...


Може би не всеки би погледнал на въпроса така -

Ако може да подпомогне нечие развитие (не точно своето) , то придобитият по този начин опит би могъл да бъде използван и за собствена употреба и развитие.

Но пък, от друга страна едва ли хората които искат да им се помогне ще харесат тази идея ако знаят че са опитни зайчета на неумелите и първи опити да се постигне някакво развитие, а когато се постигне способност за реална помощ то тя да бъде пренасочена другаде...

а защо пък не "Господи пази ме от приятели и помощници, от враговете сам ще се пазя"?

...еднакво неточни са стрелата, която надскача целта и тази, която не я достига...