Moral

19 отговора 296 прегледа
#1

Moral

Kakuv spored vas e bil moralut na drevnite rimliani ili moralnoetichnite im razbirania i cennosti (kazano po=malko po drug nachin)?
Po kakvo se rzalichava toi ot po=kusnia hristianski takuv (srednovekoven i moderen)?
Kakvi principi sa opredeliali desitviata im?

Da budesh purvi na vsiaka cena (kompetitivnost do kraina stepen), loialnost kum Rim i tradiciite, chuvstvo za prinadlezhnost kum civilizovanata chast na sveta, chuvstvo za spravedlivost i zakonnost ....

"In umbra, igitur, pugnabimus"
Отговор
в отговор на errata #2

Re: Moral

Не мисля, че е особено коректно да сравняваме морала на древните хора със съвременните. Това, което от гледна точка на модерното общество е морално, не означава, че се е възприемало така и от римляните. Човек е мерило за всичко. Например моралните ценности на в Рим са били почит към родината и традициите, смелост и презрение към слабите и страхливите. При християните основният императив е милосърдието и взаимопомощ.
Да разгледаме гладиаторските игри от гледна точка на един римлянин и християнин. За римлянина това зрелище символизира мощта и величието на империята, то го учи да е безстрашен пред лицето на смъртта. За християнина това е варварска жестокост и безсмислено кръвопролитие. Въпрос на гледна точка.
Друга тема са доносите - морално ли е да предаваме доверилия се? За римлянина нямало нищо срамно или унизително да пише доноси - съдебно дело се възбуждало само при предоставяне от страна на римски гражданин на информация за престъпление. Така че от римска гледна точка например Юда не е предател - той просто е показал на властите къде да намерят човек, обвиняван за идеологически престъпления. За християните пък да издадеш човек, който ти се е доверил е най-голямият грях. Ето защо Константин е предпочел последните...

Ad majorem pharmacie gloriam!
Отговор
в отговор на Last roman #3

Re: игрите

извини ме, но това "това зрелище символизира мощта и величието на империята, то го учи да е безстрашен пред лицето на смъртта" ми звучи малко прекалено "на едро".
не бяха ли игрите погребален фестивал преди да се превърнат в любимо зрелище и за започнат да се устройват по-редовно?

ние, тантристите агностици
Отговор
в отговор на firefox #4

Re: игрите

Е, той именно за морала на зрелищата говори. Той ги прави такива. А погребалните игри са просто едно минало по онова време. И забележи, че не са фестивал, а игри.

Отговор
в отговор на firefox #5

Re: игрите

От погребален ритуал имаме градация във най-популярното забавление на народа...

Ad majorem pharmacie gloriam!
Отговор
в отговор на Last roman #6

Re: игрите

Може и да имате градация от погребален ритуал, но фестивал става чак в августово време, преди това са игри, погребални, религиозни и сакрални, а не карнавали и фестивали, които стават, но чак когато стават и зрелища.
Иначе ми се струва по-правилна дума в случая, че е деградация. Заради горното обяснение.

Отговор
в отговор на lutom #7

Re: игрите

гладиаторските игри 'излизат на мода' още към края на 2в. пр. н. е., когато всеки политик, мечтаещ за бляскава кариера /и разполагащ с нужните финансови средства, разбира се/ организирал гладиаторски игри / с целта гражданите да гласуват за него на изборите/... имаме масово откриване на школи в които робите се обучават на гладиаторски изкуство... най-известните такива били в капуа и помпей.

Ad majorem pharmacie gloriam!
Отговор
в отговор на Last roman #8

Re: Moral

Не мисля, че е особено коректно да сравняваме морала на древните хора със съвременните.

Ne e korektno da sravniavame moralno=etichni pravila na povedenie na razlichni hora, ako se opitvame da opredelim koi sa "po=dobri" i koi "po=loshi". No da tursim kachestveni razliki mezhdu tiah ne mislia, che e nekorektno.

"In umbra, igitur, pugnabimus"
Отговор
в отговор на lutom #9

Re: игрите

фестивал е в смисъл, че са фест - празник
а иначе отделно са игри първоначално - в смисъл на театрално играене на роли,
а после и в смисъл на "спортна" игра с победител (съответно в единия случай имаш религиозен обред, а в другия - зрелището)

ние, тантристите агностици
Отговор
в отговор на Last roman #10

Re: игрите

интересно ми е, кога излизат ОТ мода? ако въобще това се случва де. :)
примерно, Константин строи в Новия Рим Хиподрум, докато най-голямата атракция на стария е Колизеума. това е доста груб пример, не споря, но дали можем да кажем, че някъде по пътя между двете вкусът на римляните се е променил? и кога?

ние, тантристите агностици
Отговор
в отговор на firefox #11

Re: игрите

когато рим окончателно се христианизира - мисля че беше при грациан гладиаторските игри са забранени...
боевете с диви животни и надбягванията с колесници обаче продължават /особено в константинопол се радват на голям интерес/....

Ad majorem pharmacie gloriam!
Отговор
в отговор на firefox #12

за firefox

А аа уточнявай се! Така май разбрах какво имаш предвид.
Но си мисля, че можем да направим друго. Нека вземем за пример игрите, които урежда Ахил в чест на Патрокъл. Те времево са много древни и могат да бъдат критерий за достоверност по отношение представата за такъв род ритуали, каквито са и гладиаторските игри за Рим. А Омир описва действия, повече приличащи на спортно състезание с награди, отколкото "театрално играене на роли".
Излиза, че твоето схващане за гладиаторските игри е обърнато, спрямо начина за по-доброто им разбиране, който предложих.
Следователно, когато игрите са били погребален обред, са изглеждали "спортно" (по твоята дефиниция), а във времената когато стават зрелище и губят религиознто си значение, придобиват карнавално-фестивални (не по твоята дефиниция) характеристики, което се дближава до "театрално играене на роли" (пак по твоята дефиниция).
Остава въпрсът какво е значението на тоя ритуал в ония времена, когато имал все още религиозни функции, защото предполагам е ясно социално-политическото значение на зрелищата в разцвета на Империята?

Отговор
в отговор на Last roman #13

Re: игрите

имаме масово откриване на школи в които робите се обучават на гладиаторски изкуство
И най-вече военопленниците...

Отговор
в отговор на lutom #14

Re: игрите

военопленикът си е роб по статус, така че смело може да го причислим към "говорещите вещи"...

Ad majorem pharmacie gloriam!
Отговор
в отговор на Last roman #15

Re: игрите

Роб по статут, но военопленник по съдба, се е търсел повече за гладиатор, понеже вече си е бил обучен за битки.
Както и да е, знаеш ли отъкде идва името номади?

Редактирано от lutom на

Отговор
в отговор на lutom #16

Re: игрите

мисля че от нумиди - нумидийци - които се скитали от оазис на оазис....

Ad majorem pharmacie gloriam!
Отговор
в отговор на Last roman #17

Re: игрите

Точно така. И от представата, която възбудили в Рим, латинопишиещите автори успешно създали образа на нискокултулни чергари, които разобличили
римския начин на живот. Виж каква ирония! Столетия по-късно именно номади разяждат римската имперска система и слагат "край" на Рим.
А поетите още тогава интуитивно са усетили угрозата.

Редактирано от lutom на

Отговор
в отговор на lutom #18

Re: игрите

е, готите не били чак толкова нискокултурни - подражавали на Рим /създали и съответните институции/. Но когато оригинала го няма - копието изглежда бледо и ненужно....
Ама темата беше за морала все пак...

Ad majorem pharmacie gloriam!
Отговор
в отговор на Last roman #19

Re: игрите

Косвено засягаме и морала, сравнявайки римляните и варварите.
Образът на варварина в различни времена е създаден според морала на римските писатели.

Отговор
в отговор на lutom #20

Re: игрите

в интерес на истината повечето антични писатели сравнявайки морала на варварите и римляние изкарват първите много по-нравствено чисти и непокварени... Това по-скоро обаче се прави с цел да се посочат недостатъците на римското общество, отколкото е искрена възхита към качествата на нецивилизованните племена, заобикалящи империята...

Ad majorem pharmacie gloriam!
Отговор