Коледа е Любов
2 отговора
186 прегледа
Коледа е Любов
ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО!
"Господи, дадеш ли я на мен,
черква ще ти построя от песни"
Загадка, блаженство, лудост, пиянство?!… Кой ли не е тръпнал от нея ?!… Дали затова, защото ТЯ наистина, като че ли, e основният стълб, около който, по-вихрено или по-бавно, се върти всичко останало?!… Колкото и борби да водят хората помежду си, колкото и упорито да гонят те своите цели… колкото и да не им се иска да го признаят…
Дали затова, защото без Любовта техните желания и страсти започват жестока, изтребителна война помежду си, та бързо ги спохожда усещането, че са разпнати - отвън и отвътре - като великомъченици на кръст?!…
И точно това необикновено чувство, властно изтръгващо човека от всичко друго, създава нужната тук гравитация. Почти тъй, както и всеки буйно горящ огън помирява и събира около себе си и най-върлите врагове - за да се стоплят.
Дали затова, защото имено любовта е онзи огън, който помирява и събира около себе си, съчетава и опложда всичко в човека? За да стане то единна и здрава сплав, а той - вътрешно обединен и силен, способен на най-значими дела…
И какво излиза тогава? Излиза че има два най-важни въпроса, на които всеки човек е длъжен да си отговори преди всичко останало: "Способен ли съм да обичам?" и "Мога ли да предизвиквам обич?". И отговорите тук неизбежно определят откъде той може и откъде трябва да започва решаването на всяка своя задача.
"… животът е тъма, освен когато има порив,
а всеки порив е сляп, освен когато има знание,
а всяко знание е суета, освен когато има труд,
а всеки труд е напразен, освен когато има любов!…"
Дж.Х.Джубран
[линк]
Какво от това, че те няма.
Нали мога да те измисля.
"Господи, дадеш ли я на мен,
черква ще ти построя от песни"
Загадка, блаженство, лудост, пиянство?!… Кой ли не е тръпнал от нея ?!… Дали затова, защото ТЯ наистина, като че ли, e основният стълб, около който, по-вихрено или по-бавно, се върти всичко останало?!… Колкото и борби да водят хората помежду си, колкото и упорито да гонят те своите цели… колкото и да не им се иска да го признаят…
Дали затова, защото без Любовта техните желания и страсти започват жестока, изтребителна война помежду си, та бързо ги спохожда усещането, че са разпнати - отвън и отвътре - като великомъченици на кръст?!…
И точно това необикновено чувство, властно изтръгващо човека от всичко друго, създава нужната тук гравитация. Почти тъй, както и всеки буйно горящ огън помирява и събира около себе си и най-върлите врагове - за да се стоплят.
Дали затова, защото имено любовта е онзи огън, който помирява и събира около себе си, съчетава и опложда всичко в човека? За да стане то единна и здрава сплав, а той - вътрешно обединен и силен, способен на най-значими дела…
И какво излиза тогава? Излиза че има два най-важни въпроса, на които всеки човек е длъжен да си отговори преди всичко останало: "Способен ли съм да обичам?" и "Мога ли да предизвиквам обич?". И отговорите тук неизбежно определят откъде той може и откъде трябва да започва решаването на всяка своя задача.
"… животът е тъма, освен когато има порив,
а всеки порив е сляп, освен когато има знание,
а всяко знание е суета, освен когато има труд,
а всеки труд е напразен, освен когато има любов!…"
Дж.Х.Джубран
[линк]
Какво от това, че те няма.
Нали мога да те измисля.
Редактирано от Пapвaти на