защо?

защо сме мазохисти в любовта? забравяме по-трудно тези които са ни наранили в любовта

не сме мазохисти само в любовта...
защо обичаме повече тези, които ни нараняват?

Защото е така...Раната дълго боли, а хубавото бързо се забравя.

а може би, когато ни боли, даваме повече от себе си, влагаме повече повече душевни усилия и за това по-бавно забравяме

Не знам защо е така при вас.
Аз примерно забравям най-трудно тези, които аз съм наранила и съм съжалила за това. Тези, които съм уважавала най-много и чиито качества съм намирала за позитивни.
Но при всички е различно. Не може да се определи еднозначно кое е правилно и кое грешно. Характери.

Ne е вярно.

Не съм забравила нито една добра усмивка, нито една протегната ръка.



И изобщо не помня лошите неща. Изобщо

Защото сме влюбени в себе си и се възхищаваме на това колко сме наранени.
Някой ако ти говори за това колко е наранен от някой,то последното нещо,
което може е да обича.

За щастие има и изключения макар и малко.

Аз също. Не забравям доброто към мен, дори когато е неволно направено.
Мисля че когато обичаш истински боли и забелязваш всичко дори това което при други обстоятелства не би забелязал и не би те наранило. Затова не забравяш тези които са те наранили по-силно по простата причина , че тях сме обичали. А когато обичаш някого той си остава в сърцето сигурно за винаги.