Оргазмът !

На ПътНИК само:
Не ми вярвай, но знай че може би,някой ден ще разберем-че не напразно сме били родени ! НО ако не спрем ние , няма кой да ни спре .Не търси а намери себе си!Няма значение по кой път.Знам че знаеш че няма да ти е лесно но виждам не търсиш лесното.Прочети само една книга-моята библия:,,Книга за всички и никой,,-сигурен съм че знаеш за коя става въпрос.Само това мога да ти дам,но ти го заслужаваш.След време АЗ ще те намеря.Надявам се тогава Ти да ме познаеш.Научи се да играеш -тогава ще те поканя на Блус-обещавам !
Знам че няма да ме разбереш погрешно затова ще ти дам още нещо>
Не бъди жесток към другите и не прави компромиси към себе си!
Не говори на хората така,както искаш,ако мислиш това да правиш-хора много не всички ще те разберат даже повечето ще те заклеймят,но ще има и който някой ден ще ти потърст сметка! - О тогава не искам да съм на тази Равносметка.
Прави каквото правиш, но винаги не искай от другите да бъдат съпричастни.
Не търси приятели - а врагове - само те няма да те заблудят и предадат,защтото Ти няма да им дадеш шанс .
Някой ден ще те навестя за да видя имало ли е смисъл това-бързо ще разбера ако все още не си прочел моята библия,но да знаеш няма да ти простя ако продължиш само ей така.Не е жалко а осъдно да се разпиляваш и раздаваш само >стани овен а не овца -тогава ще сплетем рога,това да бъде твоята мечта ако държиш естествено на това да намериш Смисъла !Трябва да си готов да платиш цената и на тишината!Да отрежеш езика на философа е се едно да изгориш на птицата крилата,но както тя така и той това не ще ги спре да намерят път към небесата дори да лазят като змията за да се насладят отново на свободата
Не гори за да осветяваш пътя на останалите-изостанали назад,така и ти изоставаш.Намери смисъл на пътя по който Ти вървиш.Не се опитвай да се оправдаваш че има смисъл да помагаш на другите,на теб тогава кой ще ти помогне?,,Аз познавам хоратадобре-те не заслужават,,-Добре ,много добре !Не носи с тях тяхното бреме,защото то ще стане и твое - нямаш време да си го позволиш ! Не прави неща за които рано или късно ще съжаляваш-теб няма кой да те съжали.Колкото и да даваш на хората - те повече ще искат.По - добре им взимай по- малко,така по - ще си им от полза,отколкото да им даваш много.а искаш ли да те четат-пиши със собствената си кръв-и дори тогава не очаквай да те разберат.Можеш и да не си силен но не избирай да бъдеш слаб.Умри ако трябва за това.Повярвай че друг щом може да постигне това - за теб ще е детска игра !
Извинявай че ти отнех последната дума,но само осъдините имат право на нея - съжалявам !

....кви 5 лева???Стегни се и продължи да пишеш.....какъв ти е проблема?

Съжалявам драга,но мисля че нямам право - а аз добре си знам правата .
Но това не е края ,повярвай ми .За добро или зло семето е вече посято ще се върна наесен по жътва - бъди сигурна !
Знам че малцина ще са тук но аз повече и не искам -освен злътните класове надигнали глава над плявата с натежали от мъдроста си чела и чакащи сърпа .чест ще бъде за мен той тогава да бъде в моята ръка-с радост ще им отнема бремето на глупоста и ще им помогна да се възрадват на мъдроста си !
време трябва на слънцето да превземе сянката - няма как .

Моля ти се,недей.Защо искаш да жънеш,не мога да разбера....не ти ли стига ,че си"посял"?

повярвай ми това не е игра-да търся във ноща -оргазъма.като крадец съм аз , и мойте стъпки отекват глухо тук сега -не са готови още хората да признаят мойта правота .но когато дойде време аз ще разбера и не ще се въздаржа !

Че ти и сега не се въздържаш.......за кво "после"става въпрос?

И теб бих посъветвал да не се въздържаш защтото само тогава ще стигнеш до оргазъма ,но не ме моли да продължа защото ще го направя - а не мисля че семето тук е още в сърцата -за да влезе и в душата на хората които заслужават а знам че има такива ! Нека да им дадем време да се осъзнаят .
не че им го дължа , но мисля че така по на мен ще ми е от душа-да говоря на хора които ще ме разберат !
P.S. не се притеснявай -бързо идва есента !

Добре,няма да се притеснявам

мое момиче си , да знаеш -браво ! Но да знаеш аз не искам много _ аз искам всичко !
Аз ще те намеря ако продължиш така - не се плаши- продължи !
но не тук а там където няма нужда от това - да се самозалъгваме сега - ОБЕЩАВАМ , а аз си държа на думата -можеш да разчиташ на това ;аз само нея имам ,тук сега за сега !

Гледам постовете ти и се чудя: Някой някога, даже в средното училище да ти е казвал, че шпация (интервал, дългия клавиш на клавиатурата) се бие след препинателен знак, а не преди него?!
НЕ:

В отговор на:

---

то , защтото

---

ДА:

В отговор на:

---

то, защтото

---

Кажи ми и ще забравя; Покажи ми и ще го запомня; Остави ме сам да го направя и ще те уча.

“Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно познание за всички неща и такава силна вяра, че и планини да премествам - щом любов нямам, нищо не съм. И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне - щом любов нямам, нищо ме не ползва”

и хиляди оргазми...все тая

Че кой друг, ако не ние?

Ще се унижа ,и ще ти отговоря -но не с :да и не !
Когато четеш :така и така ;това и това -нима накрая не правиш пауза } - или четеш ,,точка ,, , ,,запетайка,, , ,,удивителна,, .А след това продължаваш !В паузата е скрито , времето което ти оставям да осмислиш -изречението преди да продължиш нататък .Аз не пиша художествена литература -и мога да си позволя -волноста ,да не съм фонетично класно построен !Аз пиша говоримо,а ти се научи да ,,четеш между редовете,, ,ако искаш да ме разбереш .

P.P.>ако неразбереш ,,Паузата,, , никога няма да ме чуеш !

Паузата е хубаво нещо......аз я оставям ето така:

В отговор на:

---

хубаво нещо......аз я

---

По-прегледно е, нали?

А на нейтральной полосе цветы -
Необычайной красоты!

,, ПЪТНИКЪТ
Около полунощ Заратустра се отправи на път по скалата на острова,за да може рано сутринта да стигне до другия бряг ,защтото там искаше да се качи на кораб.Имено там имаше добро пристанище,в което и чужди кораби хвърляха охотно котва.Те взимаха и пътници със себе си,които искаха да пътуват от блажените острови през морето.Когато се катереше сега тъй по планината,Заратустра си припомняше пътюм много самотни скитания от младини и колко много планини и скатове ,и чуки е вече прехвърлил.
- Аз съм пътник и планинар-говореше той на сърцето си,-аз не обичам равнините,и изглежда,че не мога дълго да се заседя на едно място.
И каквото и да ми е отредено сега като съдба и преживелица - в него положително ще има скитание и катерене по планина:всъщност човек в края на краищата изжевява сам себе си.
Изтече времето ,когато можеха още да ме срешнат случайности:а и що би могло още да ми се случи,което да не е било вече моя собственост ?
То само се връща, то най сетне се прибира у домаси - моето собствено ,,Аз,, и това от него,което дълго е било в чужбина,пръснато между всички неща и случаи.
И още нещо зная :аз стоя пред своя последен връх и пред онова,което досега ми беше спестено.Ах ,предстои ми най трудния път нагоре!Ах ,започвам най самотното си пътишествие !
Но човек моего рода не може да избегне такъв час:часът,който му говори: ,, Едва сега ти ще прекрачиштвоя път на величието ! Връх и бездна - сега те са се слели ведно !
Ти прекрачи твоя път на величието:сега стана твое последно убежище това ,което досега се зовеше твоя последна опасност !
Ти крачиш по твоя път на величието:сега трябва да ти вдъхне най голямата смелост това,че зад теб не съществува вече никакъв път !
Ти крачиш по пътя на твоето величие:тук никой не ще дебне след теб! Самия ти крак заличи пътя зад теб,а над него стои надписът :,,Невъзможност,, .
И ако сега ти липсват всякакви стълби,ти трябва да умееш да се катериш и на своята собствена глава:как иначе би искал да се изкатериш нагоре?
На своята собствена глава и над собственото сърце! Сега трябва дори най разнеженото в теб да се превърне в непоклатима твърдост .
Който винаги се е щадял много,той заболява най сетне от прекомереното си щадене.Хвала на онова което закалява!Аз не хваля страната където тече -мед и масло.
Необходимо е да се научиш да отвърнеш поглед от себе си,за да видиш множеството-тази твърдост е необходимост за всеки планинар.
Ала който като познаващ е с нагли очи,как би могъл той да види нещо повече в нещата освен техните външни основания?
Ала ти ,о ,Заратустра,искаше да видиш дъното на всички неща и техните скрити основания:затова ти трябва да се изкатериш над самия себе си,нагоре,на възбог,докато дори твоите звезди останат под теб !
Да!От висината да виждам под мен самия себе си и още моите звезди:едва това би се зовало мой връх,единствено то остава още за мене -мой последен връх !

Тъй говореше Заратустра на себе си ,катерейки се по планината,като се опитваше със сурови мъдрости да утеши сърцето си:защото сърцето му беше дълбоко наранено както никога до сега.А когато стигна билото на планината,ето че пред взора му се изпречи разстлано другото море и той застана безмълвен и дълго мълча.А нощта беше студена и ясна на тази височина и звездите на небето светеха с ярък блясък.
,,Аз познавам жребия си-рече най сетне той с тъга.-Добре тогава!Аз съм готов.Току -що започна моята последна самота.
Ах,това чемерно, горестно море под мен!Ах,тази чревата нощна начумереност!Ах,жребий и море!При вас долу трябва аз сега да сляза!
Пред своята най висока планина стоя аз и пред най дългото си странствуване:затова трябва по напред да сляза долу по дълбоко,отколкото съм се възкачвалкогато и да е било:
-по дълбоко в болката,отколкото съм се възкачвал когато и да е било,чак до нейната най - чмерна глъб!Тъй иска моя жребий!Добре тогава!Аз съм готов.
,,Откъде идат най - високите планини! ,,-тъй питах някога.Тогава се научих, че идат от морето.
Това сведение е написано по техните морени и камени стени на върховете им.О т най дълбоката глъб тръбва да се издигне най високото до своята вис. ,,
Тъй рече Заратуста навръх планината,дето беше студено!Ала когато наближи морето и най сетне застана сам между скалите,се почуства уморен от пътя и изпълнен с по неопределим копнеж отпреди.
-Сега всичко още спи - рече той,-също и морето спи.Пияно за сън и чуждо гледа окото му към мен.
Ала то диша топло,чуствам това.И чуствам още че то сънува.То се мята в съня си на корави възглавки.
Чуй,Чуй!Как стене то от лоши спомени!Или може би от лоши предчуствия?
Ах,аз тъгувам заедно с теб,о,мрачно чудовище,и заради теб се сърдя сам на себе си.
Ах,защо ръката ми не е достатъчно силна?На драго сърце,наистина ,бих те изтръгнал от лошите сънища !

И като говореше тъй,Заратустра се засмя с тъга и горчевина над самия себе си.Как , Заратустра,неужели ти искаш да утешиш моретос песента си?
Ах, ти , любвеобилен глумецо Заратустра,о,ти,преблажен наивнико!Ала ти винаги си бил такъв!Винаги си престъпвал изпълнен с доверие към всяка страхотия .
Всяко чудовище си искал дори да погалиш.Малко лъх от топло дихание,малко нежни къдрички по лапата - и тоз час си готов да го обикнеш и прикоткаш.
О б и ч т а е опасност за най -самотния,обичта към всичко, стига то да е ж и в о ! За смях е наистина моето глумство и моята скромност в любовта ! ,,




Y.

Е, това е достойно за писане и четене, но трудно се разбира.
Благодаря за усилията които положи
Не са напразни, това е семе , което ще поникне.

Че кой друг, ако не ние?

Да!Но - Аз не искам да ме разбират -приятелю,аз искам всеки сам да разбере себе си ! Нима можеш да искаш подобно нещо ,от когото и да е било.Не!
Но като дъж сега ще трябва да се преродя>дъждовен облак над нивата,и слънцето и дъгата :да бдя -това което е сега под снега -да го не вземе плаха ,защото гладното око -лошо гледа ,а семето дълбоко във земята -ще тръгне нагоре,единствено ако усети -топлината !А после с радост ще се излея над оцелелите -в играта на СЕБЕДОМОГНАТИТЕ СЕ !И зелинината -ще бъде моята награда.От нея друг облак -ще се създаде >а после и той като мен ще се раздаде .Такава е съдбата на хората достигнали небесата !

Писаниците са всъщност остатъчен продукт. Изхвърлиш го от себе си и ти олеква. Какво като не ти се разбират приказките...

Разказах ли ти как в Белово хората се запасяват с тоалетна хартия?! Защо, а, ПЪТник? Знаеш ли, че един приятел (докато бяхме в гимназията) отиде и се върна на автостоп до Пловдив (да опознава хората по пътя :)) и през цялото време, докато пътувал си водил бележки на тоалетна хартия... Получих ги вместо ежедневното писъмце в пощенската ми кутия. Още ги пазя. С въпросния хулиган ходихме до Балчик по подобен начин. Излъга ме тогава и му се вързах, но карай...

Абе на теб да не са ти ампутирали половия член? Сякаш искаш чекия ама няма с какво, с ташаците не става, с чесане не става, хайде със словоблудства.



"C бездействие ще намаля загубите"

Ще си позволя да цитирам безмълвния,защото знам че няма да се разсърди на това мое самоволие .Знам че може и да ви отекча -но това е моята мечта :отегчавайки се от другите -да се намерите -сами себе си !
Като децата на брега на океана вдигате замъци от пясък със старание, та после да ги сринете със смях.
Ала докато градите пясъчните си кули, океана докарва още пясък на брега и когато после ги рушите, той се смее с вас.
Истина ви казвам, океанът винаги се смее с невинните.
Ала какво да кажем за ония, за които животът не е океан и човешките закони не са пясъчни кули,
но за които животът е скала, а законът - длето, с което искат да я издялат по свой образ и подобие?
Какво да кажем за хромия, комуто танцувачът е омразен?
Чувал съм ви да говорите за някой съгрешил така, сякаш той не е един от вас, а е чужд вам и натрапник във вашия свят.
Но аз ви казвам, че както святите и праведните не могат да се издигнат над най-висшето, което е във всеки от вас,
така и грешниците и слабите не могат да паднат по-ниско от най-низкото, което също е във вас.
И както листът не пожълтява самичък, а с мълчаливото знание на цялото дърво,
тъй и злосторникът не вЧувал съм ви да говорите за някой съгрешил така, сякаш той не е един от вас, а е чужд вам и натрапник във вашия свят.
Но аз ви казвам, че както святите и праведните не могат да се издигнат над най-висшето, което е във всеки от вас,
така и грешниците и слабите не могат да паднат по-ниско от най-низкото, което също е във вас.
И както листът не пожълтява самичък, а с мълчаливото знание на цялото дърво,
тъй и злосторникът не върши зло без тайното съгласие на всинца ви.
И вие вървите заедно в шевствие към своето Божествено Аз.
Вие сте пътят, вие сте и пътниците.
И ако някой от вас се препъне и падне, той пада като предупреждение за онези, които идат след него, че има камък.
Да, той пада и поради това, че вървящите отпреде му, които, макар и по-бързи и по-уверени в нозете, не са отместили камъка от пътя.

И това помнете, макар то да ляга тежко на сърцата ви:
убитият също ще дава сметка за убийството,
ограбеният не е без вина за постигналия го грабеж.
Праведният не е невинен за делата на кръвника,
неопетненият не е чист от деянията на злия.
Да, нерядко виновния е жертва на пострадалия
и много често осъденият мъкне бреме вместо безукорния и непокварения.
Не можете да разделите правите от кривите и злите от добрите,
защото те стоят наедно пред лика на слънцето, тъй както бялата и черната нишка са втъкани в едно.
И когато се скъса черната нишка, тъкачът трябва да огледа цялото кросно, дори да види дали станът му не къса.
И ако някой иска да осъди невярната съпруга,
то нека той постави на везните и сърцето на съпруга и и да премери душата му с всякакви мерилки.
И който иска да нашиба с камшици сквернословника, то нека той се вгледа и в сърцето на обидения.
И ако някой иска да накаже в името на благочестието и замахне с брадвата по хилавото дърво, то нека той погледне корените;
истина ви казвам, той ще намери корените и на доброто, и на злото, на плодното и на безплодното, сплетени в едно в безмълвната гръд на земята.
А вие, съдии, които искате да съдите право,
каква присъда ще издадете на тогова, който, макар и честен по плът, е крадец по дух?
И с каква казън ще накажете оногова, който убива плътта, но сам е убит духом?
И как ще съдите тогова, който постъпва като измамник и подтисник, ала сам е подтиснат и ограбен от живота ?

И как ще накажете ония, чиито угризения надвишават тяхното злотворство?
Понеже не е ли съдът на съвестта най-висшата проява на закона, на който драговолно служите?
Ала вие не можете нито да докарате угризения на невинния, нито да облекчите с тях сърцето на виновния.
Съвестта иде неканена посред нощ и буди хората, за да се вгледат в себе си.
А вие, които търсите да разберете правдата, как бихте го постигнали, ако не огледате всички дела на ярка светлина?
Само тогава ще узнаете, че правият и падналият са един и същ човек, застанал в здрача помежду нощта на пигмейското си Аз и деня на божественото си Аз.
И че камъкът, който увенчава фронтона на храма, не е по-високо от най-ниско положения камък в основите на храма.

И вие вървите заедно в шевствие към своето Божествено Аз.
Вие сте пътят, вие сте и пътниците.
И ако някой от вас се препъне и падне, той пада като предупреждение за онези, които идат след него, че има камък.
Да, той пада и поради това, че вървящите отпреде му, които, макар и по-бързи и по-уверени в нозете, не са отместили камъка от пътя.

- На градските порти и край вашите огнища съм ви виждал да се изтягате и да се кланяте на волността си,
както роби се кланят пред тирана и го прославят, макар да ги затрива.
Да, дори в сумрака на храма и в сянката на крепостта съм виждал и най-волните сред вас да носят свободата си като ярем и пранги.
И моето сърце кървеше в мен;защото можете да бъдете свободни само когато дори желанието ви да сте на воля стане за вас хомот и когато престанете да говорите за свободата си като за цел и крайно достижение.
Защото ще сте истински свободни не когато в дните ви липсва грижа, а в нощите ви - нужда или скръб,
но когато всички те опасват живота ви и въпреки това вие се издигате над тях, голи и необвързани.

Но как ще се издигнете над дните и нощите си, ако не строшите веригите, с които в утрото на своето съзнание сте оковали часа на своето пладне?
И наистина, това,което наричате свобода, не е ли най-яката от веригите ви, макар брънките и да сияят на слънцето и да ви заслепяват?

И какво ще трябва да захвърлите, за да станете свободни, ако не част от себе си?
И ако тогава трябва да отхвърлите несправедлив закон,
то този закон е бил написан със собствената ви ръка на вашето чело.
Не ще можете да го изличите, дори да изгорехте всички кодекси или да умиете челата на съдиите си с всичката вода на морето.
И ако трябва да свалите от трона някой деспот, първо разрушете трона му, издигнат вътре в самите вас.Защото как би могъл тиранът да владее над гордите и свободните, освен ако в собствената им свобода няма тирания и в собствената им гордост- срам?
И ако трябва да отхвърлите грижа, тази грижа сте си я избрали вие, никой не ви я е стоварвал на гърба.
И ако трябва да се отървете от някакъв страх, този страх е заседнал в сърцето ви, не е в ръката на оногова, от когото се боите.
Истина ви казвам, всички тия неща се спотайват във вас в постоянно единение - желаното и страховитото, отблъскващото и лелеяното, преследваното дълго и със страст и онова, което не можеш да избегнеш .
Тия неща са вътре във вас като светлини и сенки, сдвоени, слети.
И когато сянката избледнее и престане да е сянка, светликът, който е останал, става сянка на друга светлина.
Така и вашата свобода - отърси ли веригите си, самата се превръща във вериги на друга, по-голяма свобода

----------------------------------------------------------------------

Какво да кажем и за вола, комуто яремът е мил и комуто овенът и горският елен се струват диви скитници?
Какво да кажем и за старата змия, която вече не може хвърля кожата си и вика на всички по-млади "голи безсрамници"?
И какво да кажем за оногова, който пръв пристига на сватбено пиршество, но когато си тръгне, преял и препил, говори, че гуляите са скверни и всеки гуляйджия тъне в грях?

Какво да кажем за всички тях? - Само това,че те също стоят в светлината на слънцето, но са му обърнали гръб?
Те виждат само сенките си и сенките им са закон за тях.
А какво е за тях слънцето? - Нищо друго освен този, който хвърля сенките.
Каква полза, ако признаваш законите, но само лазиш и търсиш сенките им по земята?
Ако вие ходите с взор към слънцето, нима ще ви възпрат някакви си сенки по земята?
Вие, които се носите с крилете на вятъра, нима някакъв си ветропоказател ще ви сочи пътя?
Какъв човешки закон ще ви възпре, ако строшите ярема си? - Стига да не го строшите о вратата на нечий затвор.
От какви закони ще се боите, ако танцувате? - Стига да не се препъвате о нечии вериги.
И кой ли би ви повел на съд, ако разкъсате дрехата си? - Стига да не я захвърлите на пътеката на някого.
О, люде орфалезки, можете да заглушите тъпана и можете да скъсате струните на лирата, но кой може да каже на чучулигата:"Не пей!" ?
от > Безмълвен !

ПРИКАЗКА ЗА ЩАСТИЕТО

Както много от нашите съвременници, имало някога един човек, който тръгнал да търси щастието. Той знаел само, че то се намира там, където се докосват небето и Земята. Дълго пътувал. Пустините го изморили, острите кремъци на планините изранили нозете му. Оборил глава скиталецът и се замислил, защото все не достигал там, където небето и Земята си подават ръка. Когато и последните сили го напуснали, дрипав и унил, оборил глава. Сълзи на горест и отчаяние мокрели лицето му. Изведнъж почувствал нечие присъствие. Повдигнал уморено очи и видял пред себе си старец, чийто благ поглед вливал бодрост и успокоение у него.

- Защо скърбиш, синко? - попитал старецът.
- Търсех щастието, страннико - отговорил скиталецът.
- И къде го търсиш?
- Там, където небето и Земята се допират, но те никъде не се срещат.
- Небето навсякъде докосва Земята, синко, тя цяла плува в него и щастието е навсякъде, стига окото ти да не бъде сляпо да го види. Вглъби взор в себе си и виж, че то стои в тишината и те чака. Напусни прашните пътища и поеми пътя към самия себе си и ще видиш, че там, в светлата тишина на твоето аз, живеят заедно небето и Земята. Но преди това ела с мен. Аз ще ти помогна да стъпиш върху Пътя, който ще те отведе там. И словата, които чуеш, ще ти помогнат само ако ги изпълняваш.
Скиталецът седнал при нозете му и се заслушал внимателно.
- Четири са качествата, които трябва да придобиеш, сине: различаване, отсъствие на желание, добро поведение и любов.

Първото качество е РАЗЛИЧАВАНЕ НА РЕАЛНОТО ОТ НЕРЕАЛНОТО. В света има само два вида хора - едни, които знаят, и други, които не знаят, и само това знание е важно.
Каква религия човек изповядва и към коя раса принадлежи, това са несъществени неща. Истинско същественото е знанието на Божия план за човека. Защото Бог има план и той се нарича еволюция.
Между право и криво не е трудно да се направи избор, защото онези, които са пожелали да следват Пътя, вече са решили да се държат за правото. Но тялото и човекът са две различни неща и човешката воля не винаги е в съгласие с желанията на тялото. Когато тялото ти пожелае нещо, спри се и помисли, дали наистина ти го желаеш, защото ти си душа и ти искаш само това, което душата ти иска. Не влизай в заблуждение да мислиш, че ти си тялото. Ти не си нито физическото, нито астралното, нито умственото тяло. Всяко от тях претендира, че е "Аз"-ът, за да придобие това, което желае. Но ти трябва да ги познаваш всичките и да се самоосъзнаваш като техен господар.
Астралното тяло, или тялото на чувствата, има своите желания - и то цял куп. Не че желае да ти навреди, но жадува за силни преживявания, от които нямаш нужда. Затова трябва да различаваш твоите потребности от онези на астралното ти тяло.
А умственото, или ментално тяло, се смята за нещо отделно. То те кара да мислиш за всички онези отделни предмети, от които то има нужда. Ти не си умът, но умът е твое сечиво, с което си служиш, затова и тук се иска различаване.
Не прави компромис между добро и зло. Ти трябва да вършиш добро, та каквото ще да става. И не бива да вършиш зло, та каквото ще да каже невежият. Изучи основно скритите закони на природата и живей съобразно тях, защото, сине, природата забавлява глупавите, умните учи, а на мъдрите разкрива тайните си.
Ти трябва да различаваш не само полезното от безполезното, но и повече полезното от по-малко полезното.

Второто качество, сине, е ОТСЪСТВИЕТО НА ЖЕЛАНИЕ. Различаването ти е показало вече, че много желаните от повечето хора неща като богатство, власт не са необходими. Когато това наистина се почувства, а не само да се казва с думи, всички желания за тях от само себе си ще изчезнат.
Помни, че всяко егоистично желание, колкото и да е възвишен неговият предмет, връзва ръцете ти. Когато всички желания на твоя "Аз" са изчезнали, все още е възможно да имаш желанието да видиш резултата от делата си. Помагаш ли някому, ти искаш да видиш колко си му помогнал, навярно би желал и той да знае това и да ти е благодарен. Но и това е желание..., а също и отсъствието на вяра. Всяко твое усилие се увенчава със сполука, независимо дали ти можеш да видиш това или не.
Не се стреми да притежаваш психични сили преждевременно, ти ще ги придобиеш, когато дойде часът.
Пази се също от някои малки желания, присъщи на ежедневния живот. Никога не желай да блестиш, да остроумничиш, не бъди и словоохотлив. Добре е малко да говориш или нищо да не казваш, ако не си уверен, че това, което искаш да кажеш, е истинно, добро и полезно.
Друго желание, което строго трябва да задушаваш, е желанието да се бъркаш в чужди работи. Какво някой прави, казва или вярва, не е твоя работа и ти трябва да го оставиш свободен в мисли, думи и дела, докато не наврежда на друг.

Шест са, сине, отличителните черти на ДОБРОТО ПОВЕДЕНИЕ:
Самообладание в мислите или контрол върху ума, така че мисълта ти винаги да бъде спокойна и ясна. Спокоен ум означава да посрещаш хладнокръвно и с мъжество изпитанията и трудностите. Контролирай мисълта си, не оставяй ума си празен, винаги пази в дъното на душата си благородни мисли, готови да изпъкнат в ума ти, щом той остане свободен.
Самообладание в делата. Ако мисълта ти е правилна, тя безпрепятствено ще се осъществи. И не забравяй, че истинска полза се принася на човечеството само тогава, когато мисълта се превръща в дело. Изпълнявай задълженията си и не се бъркай в работата на друг, освен с негово позволение. Бъди готов винаги да помогнеш, когато е необходимо, но без да се натрапваш.
Имай пълна толерантност към всички и се отнасяй със сърдечен интерес към вярванията на хора от други религии и идеи, с каквато сърдечност се отнасяш към своите едноверци. Защото и техните убеждения, както и твоите са път, който води към съвършенство. Но за да постигнеш тази пълна толерантност, първо трябва да се освободиш от всякакъв фанатизъм и предразсъдъци.
Бъди винаги жизнерадостен, сине. Каквато и да бъде твоята карма, понасяй я с търпение и благодари, че не е по-тежка.
Едноцелност означава, че нищо не трябва да те отбива дори за минута от Пътя, по който си тръгнал - никакви изкушения или светски удоволствия.
Ти трябва да имаш доверие в себе си. Ти казваш, че познаваш себе си много добре. Ако така чувстваш, ти не се познаваш. Нямам предвид твоята външна обвивка, която често е попадала в тинята. Но ти си искра от Божествения пламък, която те прави силен, и няма нищо, което да не можеш да постигнеш, стига да го пожелаеш.

От всички качества ЛЮБОВТА е най-важна, тъй като ако тя бъде достатъчно силна у човека, той ще придобие всички други, а без нея те не биха били достатъчни. В ежедневния живот значението й е двойно: първо, да внимаваш добре, за да не причиняваш вреда и страдание на никое живо същество; второ - във всеки благоприятен случай да помогнеш с нещо, когато можеш.
Съществуват три гряха, които причиняват повече зло от всичко друго в света: одумване, жестокост и суеверие, защото те са престъпления против Любовта.
А жестокостта е два вида: умишлена и неволна. Умишлената жестокост преднамерено причинява болка на друго живо същество. Това е най-големият от всички грехове - дело по-скоро на дявол, отколкото на човек. Всички хора се опитват да извинят своята грубост, казвайки, че това е редно, но едно престъпление не престава да бъде такова само затова, че мнозина го вършат. Който е вече в Пътя, той не живее за себе си, а за другите.
Мъдростта, която те прави способен да помагаш, волята, която насочва Мъдростта, Любовта, която вдъхновява Волята - ето качествата, които ти трябва да придобиеш. Те са трите лица на Логоса и ти трябва да ги проявиш в света...

.......Благодаря ти Shanti ,за хубавата приказка !