Това е мъчително

Ужасно е всеки ден. Получава се нещо като цикъл-единия ден си мисля в безсилие " не искам раздяла, обичам човека до мен" следващият ден си казвам " е, колкото и да го обичам и точно заради това трябва да го оставя да намери себе си, както иска" Да де, ама къде да се скрия от чувствата си.?

Към всяко нещо има много различни погледи!

Няма къде да се скриеш от чувствата си. Трябва да ги понесеш във всичките им фази - острата /в момента/, озлобената /по-после/, самосъжалителната и т.н. докато се изчерпят по естествен път. Има такива моменти в живота на всеки - кой би могъл да се похвали, че никога не му се е случвала раздяла, че никога не е изпадал в положение да не разбира причината на случващото се, да не приема онова, което предстои, душата му да плаче при всяка мисъл - без значение дали е за минало, настояще, или бъдеще - те се сливат в една черна топка, която засяда на гърлото. Дори предметите са срещу теб, природните явления, да не говорим за хората - всичко е свързано, болезнено е и сякаш излизане няма - омагьосан кръг, в който изглежда живееш, макар и да не ти се струва възможно с толкова мъка да се живее...
Но, щом някой не те иска - изпрати го по живо по здраво.
Нямаш избор.
От това, че би останал, нищо добро няма да следва - временно би било и удължаване на агонията на взаимоотношенията ви.
И няма да излекуваш колапса, само ще го отложиш.
И пак ще изживееш това, което вече си започнала и докарала донякъде.
"Орисия, чедо" - казваше баба ми.
Дано успееш бързо да намериш себе си, а иначе, колкото до изживяванията - спасение няма - има постепенно облекчение.
Кураж!

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

сопри се.То си е мъчително и без ти да му додаваш.Какво печелиш като се самоизмъчваш,ако тоя същия пост ти го напише някой твой клиент,какво ще му отговориш.И остави сега шивача намира.Влез с друг ник и отговори на поста си,моля те,искам да видя какво ще се получи.В психодрамата тази техника се нарича "огледало". Ще вляза в пощата си да ти метна една моя статия за психодраматичните техники и ще разбереш за какво ти говоря.

Не се скривай от чувствата си!!!
Никога и при никакви обстоятелства!

Но като мислиш и чувстваш - прави го от собствената си, от личната си гледна точна, а не от позицията на партньора си!!!
Спри да се поставяш повече на негово място - постави се най-после на СВОЕТО си място , а то е място на ..........

.... на загрижена майка, на млада, умна и чувствена жена, на нежелана съпруга, която обаче има права....на гражданин на вселената, при добро желание...
Бъди себе си и спри да мислиш от името на партньора- той явно мисли достатъчно за себе си и недостатъчно за вас , с детето.

Весели празници преди всичко!

Non nova, sed nove.

Даже започнах да се смея на себе си. Колко сте прави, абе когато отлети рациото ставаш налудничав. А особено Дру5 е съвсем права за огледалната техника- работи много добре снощи без да искам ми се наложи да обяснявам да друг в моето положение. Благодаря Ви

Към всяко нещо има много различни погледи!

Мъчително ама всяко нещо си има граница и си мисля че тази граница може да се премине с един разговор с един поглед в очите с искренност-пробвай за да не се обвиняваш после !!!

Винаги съм била искрена, май дори прекалено. Сега също-той знае за всичко, което мисля и чувствам-това е било част от връзката ни-споделянето и откровенността, но сега това не помага

Към всяко нещо има много различни погледи!

А ти защо изобщо мислиш, че на него му пука за това какво му споделяш в момента...?
Ами ако не само не запомня, какво му говориш с думи, ами направо не го чува... ?
Ами ако просто не си ТОЛКОВА важна вече за него, както преди?
Ами ако твоята откровенност и споделени чувства вече са станали не само досада, но и истинско бреме за него?

Не искам да те натъжавам, а да те накарам да помислиш малко и от тази гледна точка.
Не надценявай споделянето и откровенността - те са позитивни само, когато има взаимни чувства!

Non nova, sed nove.

О, да знам го това, за какво иначе ще си тръгва-заради мен разбира се, заради липса на чувства и интерес. Така че това ми е напълно ясно, не съм вече значима. И затова почнах все по-малко да виждам смисъл в откровеността и споделянето, а не ми се щеше да е така. Все пак децета имат нужда от родители в добри и отношения, макар и разделени. Боже, пак идеализъм май...

Към всяко нещо има много различни погледи!

... но добрите отношения, понякога се крепят, не на близост, откровенност и споделяне, а на адекватна и строго спазвана дистанция!!!
Това е особено валидно след развода.
Не отблъскване, не конфликти, но не и близост... просто дистанция.
След време ще остановиш, че положението дори ти харесва...

Дай си време!!!

Non nova, sed nove.

Тогава щом той не споделя и не помага какво да ти кажа аз съм на обратната страна търсих диалог ,разбиране ,обяснение и нищо само самота абе дай да се съберем па да си споделяме па дано ни олекне