Мъ4но ми е...

Задават се празници, а ми е тежко, нямам настроение.
Дале4 съм и ме измъ4ва съвестта 4е баЩа ми не е добре и майка ми се грижи за него, а аз имам своя живот навън и не съм при тях, помагам само морално и се 4уствам виновна.
Бих прелетяла до БГ, но съм в процес на поредното подновяване на документите и като е така не ми се мърда навън.
Ще съм с лЮбимия 4овек, но мисълта ми е с родителите ми.
Не знам дори заЩо го споделям тук...

Знам, че е тежко, и аз съм минавал през подобна ситуация! Накрая обаче всичко свърши добре! Пожелавам ти и при теб да стане така! Нали знаеш, че всяко зло е за добро!

Весели празници!

There is no Dark Side of the Moon really....
Matter of fact is, its all dark.

Всеки е имал подобни угризения но в живота има много изпитания...
бъди силна!Освен морално помагай и материално.
Представи си друга ситуация:да си там и да неможеш да му купиш лекарства заштото недостигат пари...Как би се 4уствала?Също виновна?
Не!Темата е много дълга и може би не на място,но виновни са и наште родители,които търпяха 45г. и ето докъде стигнаха...
Уреди си документите и ще бъдеш ок.И помагай(финансово)колкото можеш.
И прелитай само в мислите си до БГ...ако там беше добре вси4ки ние щахме да сме там...

Хайде усмихни се сега
весела коледа и щастлива нова година!!!

Бих ти казал почти същото като ЗАЙН ГАДОЛ, ама той ме изпревари. Да добавя - дигай телефони по често (или Скайп, Яху и т.п. които са безплатни, ако и там има РС с микрофон и слушалки), това помага да се почувствувате по близко. Поддържай връзка с тях, казвай им и най дребните добри новини за себе си - това ободрява родителите.

Горе главата и весели празници.

П.С. И си поплаквай понякога, не е срамота, казват че облекчава.


PANEM ET CIRCENSES

Благодаря на вси4ки за позитивизма. Нужен ми беШе.
Добре 4е мога да се обаждам, родителите ми са възрастни и дори смс не знаят какво е, камо ли РС...сложна ситуация.

А това ми го изпрати една приятелка:

Surva,surva godina
vesela godina
zelen klas na niva
goliam grozd na loze,
jalt mamul na lоsa
chervena iabalka v gradina
palna kashta s koprina
jivo,zdravo dogodina
dogodina,do amina!

На вси4ки весела Коледа и много, много здраве.

Ako nesto ti kazva, che trjabva da otidesh i ne ti e absoljutno nevazmojno (neudobno ne se broi), idi! Ot lichen opit ti go kazvam. I na men predi 2 Koledi ne mi se hodeshe tochno v BG v studa. Smjatah da otida prez ljatoto. Dobre, che majka pak beshe vljazla v bolnitza i mi svetna lampichkata navreme. Do ljatoto stjah da sam izpusnala i dvamata. Za pogrebenijata ne hodih, no pone prekarahme poslednata Koleda i posrestnahme poslednata za tjah godina zaedno. Sorry, che ne doprinasjam za podobrjavane na nastroenieto ti, no jivotat e takav.

Мило моми4е,имам много проблеми, не пи6а от месец ,но заради откровеността ти, заради страданието ти, искам да ти кажа,4е няма ни6то по трудно от това да си 6тастлив с някого, сама,дале4е, откъсната от семейството ти,но:
1.представи си ако си близо и изнемогва6, какво се полу4ава...старада6тите се увели4авате с един и болката няма да е по малка от сега6ната...
2. сега си 6тастлива и има6 4овек,който оби4а6,какво по хубаво от това? Ако си до родителите си и не си 6тастлива, те 6те усе6тат твоята болка, твоето вътре6но "не6тастие"...кажи ми колко мом4ета си имала като това,което сега е до тебе?И това е късмет, съхранявай го,заслужава си дори и с цената на носталгията..
3. Помага6 материално, "усе6та6 " вина: за какво, 4е си дале4е и работи6 и се ли6ава6 (в 4ужбина съ6то имаме ли6ения) и пра6та6 пари...нима това е малко...ако си в България и заплатат ти не стига само за тебе, какво 6те помогне6 за да лекува6 родителите си? Само лекарствата имат цена колкото една пенсия...
4. Знам колко е мъ4но когато някой страда и то със здравето си, изпитана силна болка,дори и смърт след това преживях и то на много близки хора...и то отдале4е...о6те по мъ4но и търаги4но...но единственото не6то, което ме мъ4и е вероятната възможност(в миналото) да съм по близко...за6то не бях, за6то не помогнах с нежност и т. н....,но когато ми идваха тези мисли, избутвах ги и търсех занимание от голям ма6таб, за да не мисля за миналото...Никой няма вина за 4ове6ките съдби...не винаги близостта спасява болестта...
Създай си ли4ен живот, помагай и когато има6 възможност ходи за по месец...колко българи живят в разли4ни български градове и не ходят при родителите си, скарани и изтормозени...ние, които сме дале4е помагаме и ходим...даваме и оби4аме, радваме се когато радваме близките си...
За радост майка ми е жива и ме разбира, говорим си всяка седмица с 4асове по телефона, даваме си кураж, ...силата на истинската майка и ба6та са в това да разбират децата си когато тези деца се борят да съ6тествуват...друг е въпросът за онези, които пилеят и живеят само за да хар4ат,без следа след себе си...за тях не бих губил време да пи6а...а ти не ми изглежда6 от тях....
Представи си да има6 документи(това е най голямата възможност за един емигрант),после семейство(живот и здраве),после детенце ,после ходения по един два пъти в България...и запомни: не объ6тай внимание на завистниците, ти винаги 6те си пове4е, ако се бори6 с живота и не губи време да се разправя6,просто се усмихвай и продължавай пътя си, твоят път, избраният,желаният...
Важно: няма6 никаква вина,4е си дале4е, дори и да си тръгнала с несъгласие на някого...замислила ли се над това: а тези,които ти казват "за6то ни остави"или" къде си тръгнала и за6то", дали имат право .... и какво правят те за тебе, или какво са направили за да остане6 там....знам,4е и затова няма виновни(понякога има, но в пове4ето слу4аи ситуацията в БГ не позволява6е да се осигури нормално благополу4ие)...
С една дума, карай празниците и изграждай, върви напред и 6те се увери6,4е не си изгубила и 4е няма6 вина...
Единственото не6то,което може би е трудно как да отиде6 да види6 ба6та си 6том си без документи?
Има възможност, виж с адвокат, мисля,4е се дава едно временно разре6ение за тези слу4аи,но зависи от твоят слу4ай на влизане в страната където си...


Весели празници и знай, 4е не само ти с тези боли, но кураж и се ангажирай със сериозни не6та за да не се задълбава6 с тези мисли,които наистина болят...