Аудио пик лимитер

61 отговора 1127 прегледа
#1

Аудио пик лимитер

[линк]
[линк]
[линк]
[линк]

някой има ли впечатление от тези схеми .. правил ли е нещо подобно за ограничаване на силата на звука преди усилвател до определено ниво с цел да се избегне претоварването и горенето на някоя тонколона :)

просто и лесно
Отговор
в отговор на sheki #2

Re: Аудио пик лимитер



Отговор
в отговор на Alegra_Baby #3

Re: Аудио пик лимитер

много дабър начин да убиеш звукът

[линк]
Отговор
в отговор на sheki #4

Re: Аудио пик лимитер

Вършат работа, но е по-добре защита от постоянно в изхода да ти пази колоните...така се предпазваш не само от прекалено високи нива, но и от повреда в усилвателя.
Посочените от теб лимитери са много удобни при настройка на входното ниво на усилвател, когато колоните вързани към него са по-маломощни. Настройваш го да не пуска нива причиняващи прекалено голям изходен сигнал. Много е полезно, ако с апаратурата раборят хора, който незнаят какво пипат:)

Отговор
в отговор на quad #5

Re: Аудио пик лимитер

леко ви заблудих като дадох неподходящ пример няма да е точно за усилвател а за аудио модулатор с цел да не премодулира

просто и лесно
Отговор
в отговор на sheki #6

Re: Аудио пик лимитер

Зависи какви цели си поставяш!
С този принцип на ограничаване на сигнала - внасяш големи нелинейни изкривявания!
По принцип , ако нивото на сигнала е такова , че се получава насищане , премодулиране и т.н. - то с този начин на ограничаване сигнала се осакатява по същия начин , по който би се осакатил от съответното премодулиране , или насищане!
Ползата е само , че може би че съответната апаратура няма да се шашка - пращи , забива ... и т.н.
Иначе качеството на сигнала се осакатява по същия начин!

По елегантния вариант е следната схема:
сигнал - АЦП - Процесор.
Когато сигнала надмине някакво прагово ниво , тогава се изработва един коефициент на делене и всички стойнисти (цифровизирани) се разделят на него!
Сигнала си излиза същия по форнма , но намален ( а не ограничен).
В тази схема също има различни алгоритми на работа на микропроцесора!
Най качествения е , при който на практика няма никакви изкривявания , но има "забавяне" на сигнала от поряъка на 10 милисекунди!

Ама зависи какви качества преследвш!

Ако ограничаваш по този начин (който предлагаш) аудиосигнал и го слуша някой аудиоманиак (хайфист) - ще получиш нещо тежко по главата!

Отговор
в отговор на elektromer #7

Re: Аудио пик лимитер

Ако имаше някаква представа от схемотехника щеше да видиш че тези схеми реализират точно това което предлагаш само че аналогово. Тези схеми са класика и се ползват къде ли не. Допълнителните изкривявания спрямо цифровия вариант са само от нелинейност на характеристиката на регулиращия елемент които при ниски нива на сигнала не са големи. А аудиоманиаците са последните хора от които бих тръгнал да се уча на ум и разум.
Не съм правил ТОЧНО тези схеми а подобни - работят си съвсем нормално. Имай предвид обаче че много от схемите имат инертност (например първия линк) и могат да пропуснат кратък пик с по-високо ниво докато сработят (докато се зареди кондензатора).

Отговор
в отговор на Limiter #8

Re: Аудио пик лимитер

Лимитерченце Аудиофилите са последните хора които ще дават съвет на аматйорче като теб

[линк]
Отговор
в отговор на fullrange #9

Re: Аудио пик лимитер

a vseizvestno e che audiofilite ne razbirat ot zvuk :)
taka che - te ne mogat da dadat mnenie po vaprosa.
Kompresorite bivat dva tipa - pikovi i za efektivna moshtnost.
Pikovite se polzvat da namalqt silata na signalite v momenta kogato te nadminavat nqkakva stoinost. Obiknovenno se namalq lineino s predvaritelno zadadena strumnost - kato ima i takiva s logaritmichna zavisimost. Za da ne se chuva "gluho" kompresiraniq signal se slagat verigi za zabavqne kakto na predniq front taka i na zadniqt. V protiven sluchai ostri signali se chuvat prekaleno gluho. Za vreme na ataka se polzvat vremena ot 1 do nqkolko desetki milisekundi a za fall time- ot 50 milisekundi do nqkolko sekundi. Kompresora vinagi generira nelineini izkrivqvaniq. Do tuk pisah za pikoviq kompresor koito e nai chesto sreshtaniqt variqnt na kompresor. RMS kompresora se polzva mnogo rqdko v edinichni sluchai.
Drugo mnogo polezno neshto v sluchaq e limitera. Toi ne vkarva izkrivqvaniq v signala kogato ne raboti a kogato signala dostigne niva za limitirane rezultata ne e tolkova paguben i draznesht. Za nekompresiran signal - primerno choveshka rech ili nqkakuv instrument 6-10 decibela moje da se limitira, kato 3 decibela izobshto ne se useshta ot choveshkoto uho. Za razlika na 3 decibela kompresirane - vednaga se useshta izkrivqvane v zvuka.

a za elektromercho shte kaja: tova sa procesi koito mogat da budat izsledvani s normalen elektromer, 2 transformatora, 2 dioda, 1 potenciometar i slushalka ot telefon :) probvai da svurjesh tezi elementi i da proverish kak kompresiraneto/limitiraneto draznqt choveshkiqt sluh kato izmenqsh THD ot 0.0001% do 0.5 ta dori i do 1%

uspeh :)

Отговор
в отговор на Limiter #10

Точно ти ли говориш за схемотехника?

Виж сега ....
Не е достатъчно да прочетеш "презентацията" , краткото описание за работата на схемата , за да твърдиш че разбираш от нещо!
Освен това да говориш по тази тема , да разбираш от схемотехника не е достатъчното условие!
Трябва и още нещо!
Ако не се страхуваш да надминеш границите си , може и да се съгласиш с някои неща!
Тези схеми работят , като на един полеви транзистор се използва за променливо съпротивление!
Ето например ако полевия транзистор намали съпротивлението си , то на сигнала ще намалее амплитудата , нали така!
До тук е схемотехниката!
От тук нататък е "философията" на управлението на този полеви транзистор , чрез въздействие на гейта!
Когато философията се изясни - веднага се обръща в схемотехника , няма проблем!
1.Можеш да направиш по - инертна схема , която ще има следния недостатък:
Както каза , ще се пропуснат първите няколко "пика"!
Ама ако разбираш малко от математика , ще осъзнаеш че не само първите няколко... Ако сигнала съдържа високи , краткотрайни "пикчета" а в същото време не са на гъсто - между тях има достатъчно време - схемата изобщо няма да заработи! Тези "пикове" ще се отрежат от следващите стъпала "устройства" и ще заприличат на правоъгълници!
2. Нека сега за да не се случи точка 1 , да намалим достатъчно времеконстантата. Тогава пък ще стане следното - нашата интегрираща верига ще е с достатъчно малка времеконстанта , че нискочестотните сигнали ще са с по-голям полупериод и за тях "осредняването на напрежението" няма да важи!
Резултата - при тези нискочестотни сигнали схемата ще се окаже че следи почти моментните стойности и пак ще лимитира като "реже" от върховете на амплитудите! - Пак правоъгълници ....

Но преди да спориш за схемотехника , за да не превръщам спора в "бръщолевене" - ще оформя всичко това само в математика и физика.
Интересно ми е какво би казал за това:
По т.1. имаме поредица по "синусоидални полупериоди" , като продължителността на полупериода е 0.1 ms , а паузата м/ду два поредни полупериода да е 1 милисекунда.
Все едно през 1 милисекунда се повтарят импулси (полусинусоиди) с коефизиент на нзапълване по време 10%.
За да свърши работа подобна схема , трябва времеконстантата на интегриращата верига да е под 1 ms.
Т.е. инертността на схемата да е под 1 ms ,защото иначе средната стойност няма да бъде такава че да заработи схемата , но иначе пиковете ще са достатъчно големи и ще се "срязват" от по нататъшните схеми.
С други думи - все е дно го няма лимитера!
По т. 2 обаче за да не се "срязват" нискочестотните сигнали - трябва инертността(времеконстантата) да жъде по-голяма от примерно времетраенето на 50 херцов полупериод , което е 10 ms.

И така , стигнахме до заключението , че за да е вярно това което твърдиш , то времеконстантата на схемата (инертността) трябва да е по голяма от 10ms , и да е по-малка от 1 ms.
Е това е не възможно!
Схемата е компромис , който е някъде по средата , а компромиса е голям!
Колкото по добре е направиш във високите честоти , толкова повече разваляш сигнала при ниските и обратно!

Затова не ми разправяй глупости от рода "ако разбираше .... тези схеми работели по същия начин ... "
Ако разбираш от тези неща и можеш да смяташ - не виждам какъв ще е проблема да разбереш всичко това!

А нещата които не разбираш - не ги отричай , повярвай за твоя сметка си е!

Айде весели празници ....

Отговор
в отговор на elektromer #11

Re: Точно ти ли говориш за схемотехника?

Много ме развесели . Вярно казват - понякога е по-добре да си мълчиш и хората да помислят че си некомпетентен вместо да се обадиш и да ги убедиш че наистина е така. Твоята математика и физика включват ли супер-пупер най-хай високи технологии като верига от резистор и диод например? Защото долу-горе това е достатъчно за да се направи времеконстантата различна при атака и затихване. Пифчо дори специално е написал че се ползва различна времеконстанта, ама къде ти като това го няма във формулата която си учил по електротехника.

Отговор
в отговор на Limiter #12

Re: Точно ти ли говориш за схемотехника?

а като го гледам забравя и дооста други неща, като например думичката АНАЛОГОВ сигнал, ред на фурие, спектрана мощонст на звуковия сигнал и най-важното - ЧЕСТОТНА ЛЕНТА. А да не забравяме все пак че става дума за звук - който се възприема от УШИТЕ - един електронен елемент с по "шантави" характеристики дето не се ползва в електромерите :)
Електромер4о не си прав. В аналоговия сигнал няма импулси и коефициенти на запълване. Това са синосоиди с различна фаза и честота, затова нещата не се разглеждат каакто в цифровите схеми. Ако трябва да сме идеалисти е по интересно да разглеждаме преходните процеси в различните видове полупроводници за да изберем конкретно схемно решение. А за времената и принципа на работа - те хората са го открили. Правят го и масово на всякъде се ползват тези устроиства. Отиди в кой дае музикален магазин и ще ти тзвадят поне 5 вида комп/лимитери и всякакви динамични процесори.
И да почерпиш 1 аирян за лекцията

Отговор
в отговор на Pif $ #13

Re: Точно ти ли говориш за схемотехника?

намерих още един линк по въпроса но е малко от по лесните :) изпълнения
[линк] ще има ли съществена разлика от другите схеми по горе

просто и лесно
Отговор
в отговор на sheki #14

Re: Точно ти ли говориш за схемотехника?

страхотна теорийка. Хайде електромерчо да чете там и да не споро много много.
В много апаратури се ползва диодният вариянт.
Ако искаш по "меко" клипване ползваш светодиоди.
Налепи 1 схемка и го чуй.
Много бързо по слух ще се ориентираш какво ти трябва.

Отговор
в отговор на Pif $ #15

Re: Точно ти ли говориш за схемотехника?

Ако беше прочел по-внимателно поста на електромер, при наличие на минимални познания по електроника (писаниците в лъскавите брошури и беглите ти спомени от едно време не се броят Pif $), щеше да си наясно, че интерпретацията, която беше направена е достатъчно точна за да бъдат представени разглежданите явления. Ако не си схванал нещо, питай по-културно и можеш да се надяваш на отговор.
Диодите са елементарен вариант, вършат работа, но в непретенциозни апаратури. Определено варианта с полевак, като регулиращ елемент е по-добър, но настройката на времеконстантата е компромис. Това обясни електромер, виждам че не всички са го разбрали, жалко обяснението е добро.

Отговор
в отговор на Pif $ #16

И до двамата

Що не си прочетете постовете , които написахте!
Вие комплексирани ли сте , или какво!
Що се ежите , ако имате нещо да казвате , кажете го!
Та с кое не сте съгласни сега!
Значи схемете за които говорите могат да бъдат с времеконстанта , могат да бъдат и без времеконстанта!
В първия случй режеш като с "нож" и изходния сигнала по форма се различава значително от входния сигнал.
Пък дори и ножа да е тъп и да се получава "меко клипване"!

Когато има времеконстанта , независимо каква е тя:
Каквато и да я избереш , какво ще стане с сигналите , които са с период по-голям от времеконстантата - ще са "отрязани"!
а какво ще стане със сигналите които са с доста по - малки периоди от времеконстантата?
Ами няма да ги "захапе" схемата ако средната стойност не е голяма за да надмине прага!

Кое от написаното дотук не е така!

За реда на Фурие - кой знае и не знае използва тези думички!

Ето сега: Подаваме правоъгълни сигнали на усилвателя с честота 1 килохерц и коефизиент на запълване 10 %
В аналоговия сигнал няма импулси и коефициенти на запълване. Това са синосоиди с различна фаза и честота,
Аз тиказвам че този сигнал е аналогов , или смяташ че не може да е правоъгълен и в същото време да е аналогов?
Точно този сигнал дето отричаш го подаваме на усилвателя!
Ами той ще си го усили , като малко ще позаобли ръбчетата!
И този сигнал не се е зародил , генерирал като сбор от синусоиди , а може да се представи за такъв когато искаме да правим някакъв анализ!
Иначе през усилвателя си минава правоъгълен сигнал и в колоните също влиза такъв - не се е раздробил на синусоиди , повярвай ми!
Коефизиента на запълване не е цифрова величина а количествена! Тя подхожда както на аналоговите , така и на цифровоте сигнали!
Така че не се изказвай неподготвен!

Та какво ще стане с този сигнал , ако амплитудата му надмине границата на насищане?
Ако заработи схемата и "ограничи" - то значи времеконстантата не му е по -голяма от 1 милисекунда!
Е да , ама тогава какво ще стане със сигнала който е 100 херца - ами ще си го отреже все едно няма времеконстанта!
Какво сега тук какваш че не е вярно?
Давай , конкретно за да лъсне некомпетентността ти!

А това с диода , дето е включен в интегриращата верига - ако разбираше малко щеше да усетиш че е включен за да осигури постоянна полярност на напрежението , за елемента който се управлява!
А че диода сменял времеконстантите -- явно времеконстантите не са ти от най силните страни!:))))
Пък и да е сменя - това не е проблема !
Смения на каквато искаш - получението е същото!
Все е голям компромис.


Отиди в кой дае музикален магазин и ще ти тзвадят поне 5 вида комп/лимитери и всякакви динамични процесори.

Това с музикалните магазини е за теб!
Личи си че от там са ти всички представи и знания!
Успех

Отговор
в отговор на quad #17

До quad

Благодаря за оценката!
Тези двамата - нямат вина!
Иска им се без познания да са компетентни , ама не става!
Но ... това е друга тема!
Спомних си че с тебе имаме да пием по една бира!
По едно време си разменихме някоя такава покана!
Лошото е че сме на можеби 400-500 километра един от друг!
Това не пречи някой ден да я изпием тази пуста бира!

Отговор
в отговор на elektromer #18

Re: И до двамата

Ти явно си аудиофил защото виждам характерната религиозна убеденост в собствената правота съчетана с пълна некомпетентност. Отиди и разгледай първия линк, схемата "Figure 2 - Fast Audio Peak Limiter". Ако можеш да разбереш нещо ще видиш че С5 се зарежда САМО през 3к резистор а се разрежда САМО през 3.9М. Така при появата на на силен сигнал, независимо дали е кратък пик кондензатора се зарежда сравнително бързо и транзистора ограничава усилването. След което започва да се разрежда доста по-бавно (твърде бавно в тази схема според мен) и по тази причина не отрязва (както твърдиш ти) следващите върхове на сигнала. Или с други думи прави това което ти много убедено заяви че е невъзможно - да има две различни времеконстанти. Аз разбирам че в твоите среди подобно самодоволна некомпетентност минава и сигурно дори се цени, но тук има хора които разбират тези неща и само ставаш за смях.

Отговор
в отговор на Limiter #19

Re: И до двамата

Оп, направих грешка и веднага си признавам. Зарежда се през 4.7к а не през 3к.

Отговор
в отговор на Limiter #20

Re: И до двамата

А бе Вие що не го обичате "електромера", та го изядохте с тия постове? Ам'че той може и да не работи в енергото, к'во като се Ник-ва "електромер!

Отговор