Коледа
24 отговора
578 прегледа
Коледа
Коледа наближава и започва да ме тормози следния въпрос : откъде се е появила именно тази дума ? Има ли нещо общо с латинското Kalenda ? На румънски пък Colinda означава коледна песен, това значи че дума с този корен има и в романските езици. Друга версия на старите хора, която съм чувал пък, е че Коледа е "Коледа", защото тогава колели животните, въпреки всичко последната ми се вижда доста неправдоподобна... Други идеи ? Още хипотези ?
Re: Коледа
V polskia sushto ima Koleda, makar che kato se proiznasia zvuchi malko kato kolenda. Mozhe i da ne e latinski.
OK proverih v etimologichnia, polski rechnik i eto kakvo otkrih:
ot latinskoto calendae, koeto znachi: purvi den ot meseca.
Imalo e i t.nar. festum Calendarum ili nova godina. V klasicheskia Rim nova godina e bila na 24 Ianuary i s priemaneto na hristianstvoto se transformira v rozhdestvo hristovo.
Ima i po=malko populiarni teorii, svurzani s kolene (Slovenia) i s koliano.
Po natatuk stava mlko obirkano.
Samite koledni pesni i pozhelania obache sa ezicheski, panslavianski i dokolkoto mi stana iasno za pruv put zapochvat da se asocirat s koleda ili rozhdestvo Hristovo na Blkanite (predi tova sa bili samo novogodishni pesni).
"In umbra, igitur, pugnabimus"
OK proverih v etimologichnia, polski rechnik i eto kakvo otkrih:
ot latinskoto calendae, koeto znachi: purvi den ot meseca.
Imalo e i t.nar. festum Calendarum ili nova godina. V klasicheskia Rim nova godina e bila na 24 Ianuary i s priemaneto na hristianstvoto se transformira v rozhdestvo hristovo.
Ima i po=malko populiarni teorii, svurzani s kolene (Slovenia) i s koliano.
Po natatuk stava mlko obirkano.
Samite koledni pesni i pozhelania obache sa ezicheski, panslavianski i dokolkoto mi stana iasno za pruv put zapochvat da se asocirat s koleda ili rozhdestvo Hristovo na Blkanite (predi tova sa bili samo novogodishni pesni).
"In umbra, igitur, pugnabimus"
Re: Коледа
Кои са тези общоизвестни фонетични закони? Явно едното е тоталното неколкократно омешване на о/а, така любимо в споровете с автохтонските славяни (чисто религиозно понятие 
). А как стои въпросът с изчезването на н-то / замяната на носовката с е? Мислиш за промяната старобългарски > някои новобългарски диалекти > книжовен български ли? Би било интересно да се види къде и кога за пръв път е използвано Коледа (в какъвто и да е фонетичен вариант). *
Както errata е казал, думата я има и в полския, само че значи коледна песен, което макар и да не изключва напълно версията за произход от "коля", поне я прави доста по-малко вероятна - коледарските песни не звучат много-много като песни за фон на заколение
.
*Между другото, според този речник календар на чешки е календа[рж]
). А как стои въпросът с изчезването на н-то / замяната на носовката с е? Мислиш за промяната старобългарски > някои новобългарски диалекти > книжовен български ли? Би било интересно да се види къде и кога за пръв път е използвано Коледа (в какъвто и да е фонетичен вариант). *
Както errata е казал, думата я има и в полския, само че значи коледна песен, което макар и да не изключва напълно версията за произход от "коля", поне я прави доста по-малко вероятна - коледарските песни не звучат много-много като песни за фон на заколение
.
*Между другото, според този речник календар на чешки е календа[рж]
в отговор на rpaдcko чeдo
#5
Re: Коледа
- Това, което са го записвали с "о" е било отворено и е звучало по-скоро като сегащното "а" (и тогавашното латинско "а"). Това може да се установи от много заемки в балканския славянски- комин - caminus ,basilicum- босилек, paganus-поганец, acetum-оцет. Веднъж влезли в славянския, мандалото е хлопнало и а-то в тези думи бавно се е променило в "о" заедно с същия звук в "родните" думи.
- Имало е закон е за отваряне на сричката, т.е. че всяка сричка е трбвало да свършва на гласен звук. По този закон всичко, което е имало -ом и -он е станало на носово о-голяма носовка, а -ем и -ен - малка носовка. Голямата носовка има в думи като ръка, мъка, път и т.н. които са звучали като РОнКА, МОнКА, ПОнТъ и т.н. Малката носовка в българскяи е станала Е.
Единствено в полския носовките са си останали носовки и затова еррата каза, че звучало "малко като коленда".
Er muoz gelichesame die Leiter ibewerfen, so Er an ir ufgestigеn
ist...
- Имало е закон е за отваряне на сричката, т.е. че всяка сричка е трбвало да свършва на гласен звук. По този закон всичко, което е имало -ом и -он е станало на носово о-голяма носовка, а -ем и -ен - малка носовка. Голямата носовка има в думи като ръка, мъка, път и т.н. които са звучали като РОнКА, МОнКА, ПОнТъ и т.н. Малката носовка в българскяи е станала Е.
Единствено в полския носовките са си останали носовки и затова еррата каза, че звучало "малко като коленда".
Er muoz gelichesame die Leiter ibewerfen, so Er an ir ufgestigеn
ist...
Re: Коледа
За Колад, трети крал илирически
След Бладилий дойде трети крал на име Колад в годината от сътворението на света 4745 /763 преди Христa/. Той беше много нечестив, зъл, сластолюбив, блудник, суров и, просто да кажа, баща на всяка неправда, а най-много мъчител немилостив. Поради това сатаната го залюби и го постави отдясно на себе си, отдавайки му чест, достойна за делата му. Когато се смесиха с елините и римляните, иллирийците видяха, че те имат кумири и идоли и им се покланят. И Колад пожела да бъде бог и да му се покланят като на бог, а не като на крал. И роди два сина: името на първия бе Болг или Боу; и когато се роди първият му син Болг, заповяда на народа си по цялата негова земя да тържествува, сиреч да празнува в месец декември, 24 ден - да ядат и да пият и да пеят песни сиреч "Болг се роди, Коладе, тази вечер, Коладе", и прочие /словa/ повтарящи многократно и споменаващи името Колад. Даже и до днес има такъв празник у българите. Ако и да се покръстиха, българите не забравиха този дяволски обичай.
[линк]
След Бладилий дойде трети крал на име Колад в годината от сътворението на света 4745 /763 преди Христa/. Той беше много нечестив, зъл, сластолюбив, блудник, суров и, просто да кажа, баща на всяка неправда, а най-много мъчител немилостив. Поради това сатаната го залюби и го постави отдясно на себе си, отдавайки му чест, достойна за делата му. Когато се смесиха с елините и римляните, иллирийците видяха, че те имат кумири и идоли и им се покланят. И Колад пожела да бъде бог и да му се покланят като на бог, а не като на крал. И роди два сина: името на първия бе Болг или Боу; и когато се роди първият му син Болг, заповяда на народа си по цялата негова земя да тържествува, сиреч да празнува в месец декември, 24 ден - да ядат и да пият и да пеят песни сиреч "Болг се роди, Коладе, тази вечер, Коладе", и прочие /словa/ повтарящи многократно и споменаващи името Колад. Даже и до днес има такъв празник у българите. Ако и да се покръстиха, българите не забравиха този дяволски обичай.
[линк]
Re: Коледа
В отговор на:Това, което са го записвали с "о" е било отворено и е звучало по-скоро като сегащното "а" (и тогавашното латинско "а"). Това може да се установи от много заемки в балканския славянски- комин - caminus ,basilicum- босилек, paganus-поганец, acetum-оцет.
В примерите, които даваш, о-то е е неударено. Съвременните руснаци и помаци също казват "а", когато о-то е неударено - Масква.
Обаче в "Коледа" о-то е под ударение. Как тогава от calendae е станало "Коледа" ?
веб страната
в отговор на »№*ы{}lЏї©®™
#10
Re: Коледа
ми, явно не винаги е било ударено?! :)
щото горното цитатче от монаха, въобще не е в опозиция на римско-календарната версия, а преводът спокойно може да е
"Бог се роди!, (припев:) Ден Първи (е)!", което хем се връзва литературно, хем и смислено, защото слънцестоенето е начало на слънчевата година и наистина на този ден се ражда слънцето, по което броим първи ден.
ние, тантристите агностици
щото горното цитатче от монаха, въобще не е в опозиция на римско-календарната версия, а преводът спокойно може да е
"Бог се роди!, (припев:) Ден Първи (е)!", което хем се връзва литературно, хем и смислено, защото слънцестоенето е начало на слънчевата година и наистина на този ден се ражда слънцето, по което броим първи ден.
ние, тантристите агностици
в отговор на »№*ы{}lЏї©®™
#14
Re: Коледа
да, точно така се връзва, само че причинно-следствеността ти куца
и на Кольо и на Коледа ударението е сложено на първата сричка, защото това е характерно за езика ни, и общо взето всяка дума, която го позволява би била произнасяна така
а си е взето от календи, понеже евентуалната карта на сходно до "календи" наименование на празника съвпада с прякото влияние на римската империя и това дава напълно задоволително обяснение
ние, тантристите агностици
и на Кольо и на Коледа ударението е сложено на първата сричка, защото това е характерно за езика ни, и общо взето всяка дума, която го позволява би била произнасяна така
а си е взето от календи, понеже евентуалната карта на сходно до "календи" наименование на празника съвпада с прякото влияние на римската империя и това дава напълно задоволително обяснение
ние, тантристите агностици
в отговор на »№*ы{}lЏї©®™
#15
Re: Коледа
Дръжки.
Преговори си пак коледните песни, да видиш къде е ударението.
Er muoz gelichesame die Leiter ibewerfen, so Er an ir ufgestigеn
ist...
Преговори си пак коледните песни, да видиш къде е ударението.
Er muoz gelichesame die Leiter ibewerfen, so Er an ir ufgestigеn
ist...
Re: Коледа
В отговор на:а си е взето от календи, понеже евентуалната карта на сходно до "календи" наименование на празника съвпада с прякото влияние на римската империя и това дава напълно задоволително обяснение
Не разбрах за каква карта говориш.
И все пак, да приемем, че "коледа" идва от "календи". По кое време е дошло? По кое време тюрко-българите или славяно-българите са били под "прякото влияние на римската империя" ?
веб страната
в отговор на »№*ы{}lЏї©®™
#19
Re: Коледа
много скачаш, без причина :)
коледа е утвърден празник в _познатият_свят_ отдавна при идването на славяни и българи. утвърден е с римското си име, понеже в рамките на империята е празнуван най-дълго, но самия празник произлиза от балканите (за рим), а за балканите май идва от близкия изток. проследяването на култа е по-трудно, защото вече говорим за митология, а не за история, и за културни влияния, а не за исторически факти, така че нещата стават по-размити.
за да те зарадвам, ще кажа, че нищо чудно коледа да е преминала в елада и рим точно от тракия, понеже празникът е свързан с митологията на дионисиевия култ. повече за това можеш да прочетеш примерно в трилогията на И.Венедиков, където има цитирани както археологически артефакти, така и народни песни наследяващи тяхната образност и като цяло звучи доста аргументирано. вероятно е много да ти хареса, защото очевидния извод от примерите в книгата е за това, което за мен означава огромно влияние и богато културно наследство от траките, докато за теб сигурно, ще е потвърждение на автохтонната теория.
в интерес на истината не ми се спори. забелязала съм, че за повечето поддръжници на автохтонната теория вярата в нея е въпрос на необходимост, което едно обезмисля спора и второ - доближава го до религиозен такъв
ние, тантристите агностици
коледа е утвърден празник в _познатият_свят_ отдавна при идването на славяни и българи. утвърден е с римското си име, понеже в рамките на империята е празнуван най-дълго, но самия празник произлиза от балканите (за рим), а за балканите май идва от близкия изток. проследяването на култа е по-трудно, защото вече говорим за митология, а не за история, и за културни влияния, а не за исторически факти, така че нещата стават по-размити.
за да те зарадвам, ще кажа, че нищо чудно коледа да е преминала в елада и рим точно от тракия, понеже празникът е свързан с митологията на дионисиевия култ. повече за това можеш да прочетеш примерно в трилогията на И.Венедиков, където има цитирани както археологически артефакти, така и народни песни наследяващи тяхната образност и като цяло звучи доста аргументирано. вероятно е много да ти хареса, защото очевидния извод от примерите в книгата е за това, което за мен означава огромно влияние и богато културно наследство от траките, докато за теб сигурно, ще е потвърждение на автохтонната теория.
в интерес на истината не ми се спори. забелязала съм, че за повечето поддръжници на автохтонната теория вярата в нея е въпрос на необходимост, което едно обезмисля спора и второ - доближава го до религиозен такъв
ние, тантристите агностици
Re: Коледа
Значи празникът "Коледа" е възникнал в Тракия, оттам се е разпространил към Рим и Елада, в Рим са го нарекли calеndae, после се появили тюрко-българите и славяните от българската група (със "шт" и "жд"), заселили се в Тракия около 9-ти век и възприели латинската дума за празника, като променили "а"-то в "о" и поставили на него ударението.
Няма проблеми
веб страната
Няма проблеми
веб страната