Мърляво ми е

на душата.
Дали заради идващите празници или заради снимката на бившето гадже с което се обичахме или заради настоящата си 'куха" връзка подчинена само на секса -май не е за мен.
Реве ми се.
Извинявайте за кофти препратката.

Нямам сигнатура.

Охх .... не че нещо ще ти помогне....ама и аз съм така, по да речем 95% същите причини.......и не мога да се хвана нещо в ръце и това е

НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ – ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ

[линк]

Не знам защо , докато ви четях, ми хрумна да ви изпратя това.

Сменете посоката на мислите си, хм?

Тва вчера го писах на Аромат-ката, щот на нея вчера и беше мърляво.. пък на мен и вчера и днес, ма няма да угаждам на мърлявостта и да измислям нови оплаквания, затуй ви го поствам и вас или да се наревете и да ви мине или да се изхилите, като са видите отстрани колко сте смешни.. и аз де

Ееееей, ма наистина... много си права за днес!!!

Ега ти кофтия ден!

Много ми се искаше да те утеша, ма не мога, щот наистина и на мен ми се случиха всякакви гадости!

Блазе ти, че поне ще се наплачеш... а, аз така се спекох, че даже и не мога да се разрева като хората с два реда сълзи и 4 реда - сополи...

Освен да взема да гледам някой сърцерздирателен филм, като "Бродяга" и "Майка Индия"... казват така си ревяло на тях, че не само гадостите през деня ще си изплачеш, ами и джигеря мож да си изревеш...

Хайде.. таз вечер като се напъвам да рева и си помагам със сълзливосополиви филми и инхалации със ситно нарязан лук, ще си мисля и за теб ...

...както казваше един Чудомиров герой "Реви Марко, реви братко двама да ревеме. Ти на двора, аз в обора, да се радва Дечо порът"!

Ми то винаги има за какво да ти е мърляво, както има и за какво да ти е гот... Зависи кое ще натежи и на кое ще разрешиш да те завладее - малко невнимание от твоя страна, а си изпуснала фронта и отиваш задълго в мърлявото - то има гадната способност да те всмуква и да те поглъща и после зор, докато се измъкнеш...
Борбата е още в началото - щом го усетиш, да го изтикаш в ъгъла безмилостно. Съзнателно да не му позволиш да те омотае...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Тц, хайде, не сме свръх-човеци.

Не сме.
Именно защото сме човеци можем.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Здравей, напълно те разбирам, трудно е, когато наближават празници, защото цялото обществено пространство, медиите, традициите и личните очаквания на хората се зареждат с надежда за нещо хубаво и весело което трябва да ти се случи - непременно по време на празничните дни. А то понякога ни се случват сиви, невесели, че и понякога гадни работи. Но пък хубави нещица ни се случват не само по празниците, така че да си гледат работата дето ни надуват главите...
А да се похваля тази сутрин ми се случи малко чудо - дребно нещо, ама усещането беше хубаво и много специално и това ще е най-хубавия ми коледен подарък.

повечето хора са добри!

Ох, така е, когато идват празници, а липсва любовта и топлината на споделената близост е много тежко. Обаче колкото и цинично да е, погледни това, което имаш-по-добре е, отколкото пълната самота. Мисля си, че трябва да оценяваме това, което имаме, а не все да преследваме липсващото ни, това ни прави нещастни. Все ще дойдат и хубави дни с нашата собствена помощ

Към всяко нещо има много различни погледи!

Добре че идва чисто нов ден, който не е мърляв:)

Каквото и да правиш, гледай да се радваш, и аз ще гледам, де:)

Нямам сигнатура.

Не ревах:) щото и на мен не ми се отдава нещо напоследък.
Между другото имам приятелка дето си има специална книга за рев:) и все ми я предлага в такива моменти.
Добре че не ме държи много много:)

Нямам сигнатура.

Права си.
Аз имам друга тактика обаче за разправяне с мърлявите настроения - отдавам им се изцяло за ден - два и после - чао чао:)
Колкото повече се съпротивляваш на нещо, толкова повече енергия му даваш.

Нямам сигнатура.

Ами честито за дребното хубаво нещо и браво че си го усетила:) Не всеки го може.

А иначе - яко ни манипулират отвсякъде - еленчета, чорапи, пламтящи огнища и други коледности разни:)

Нямам сигнатура.

В отговор на:

---

Мисля си, че трябва да оценяваме това, което имаме, а не все да преследваме липсващото ни, това ни прави нещастни.

---

Колко добре звучи, но е толкова трудно изпълнимо

Непрекъснатият стремеж за развитие, който ни е заложен в гените и благодарение на него сме се издигнали на върха на хранителната пирамида ни играе лоша шега, като не ни позволява да се задържаме на едно място.

Не ми връзва!.....Понякога

Старая се да поскрия този постинг, за да не развалям и вашето настроение, но няма на кого да кажа...
През последните години преминах през доста трудности и тази Коледа всичко трябваше да е наред - няма да сме в болница с детенце, или пък нямаме да решаваме и да се справяме с кой знае какви неприятности (като изключим едно грозно бракоразводно дело), а изведнъж се оказва, че ще си прекараме Коледната вечер двечките с мъничка.
Всъщност всичко си беше наред, наредих програмата за бъдни вечер, дори мислено подредих подаръчетата под елхата и си представях как грее нейното личице, когато ще открие, че е получила от Дядо Коледа подаръка, за който си е мечтала.
Но снощи се "появи" свекито и .... по-добре е да ви спестя поне тази част. След това обаче се замислих и за приятелите в нужда и т.н.

Та и до сега не ме напуска онова чувство на мноооого LOST. Дори няма как да се скрия и да се нарева едно хубаво, че слънчицето днес има ЕЕЕЕЕЕй такива големи сливици и не е на детска градина.

Малката се заигра с колежката та имах време да постна това, но докато пиша и нещо започнах да се амбицирам: като първа, при това постижима цел, ще взема да си направя едно кафе, пък после ще видим.

Много, много смях и веселие за всички вас!

Малките крачки дават сигурност. И аз се научих като зацикля да правя малки крачки.
Свекървата си е свекърва и не и позволявай да те кара да изпитваш лоши чувства.
Имаш си малко слънчице, и аз си имам две слънчица- не толкова малки:)
Сега ходих за подаръци и утре вечер ще сме си двечките с дъщеря ми:)

Още веднъж - не се разстройвай заради свекърва си.
Весело и топло да ви е утре вечер!

Нямам сигнатура.

Милата тя...
Връщаш ме много назад в годините, когато прекарах Бъдни вечер сама с едно куче, което бях взела два дена преди това, и от което умирах от страх, а и то от мен...
Не си обаче права за приятелите - аз си го мислех тогава същото. Куп народ ме бяха поканили, но аз гордо отказвах, не знам и до днес защо толкова държах да стоя сама и да предъвквам всичките си нещастия. Хората не могат да направят нищо, ако ние не се отворим към тях - работата е в нас, не в приятелите. Какво да сторят за едно напъхало се в черупката си мрачно същество, което ги отбива и отбива? Да не говорим още, че те самите си имат порядъчно много проблеми, за да тръгнат да ни увещават и залъгват сякаш сме бебета... Ако ги потърсим - ще откликнат, сигурна съм в това. Но как да знаят, че точно в този момент имаме нужда от тяхното присъствие? Ама ми трябваха години за да го проумея.
Напълно те разбирам, това чувство на различност от другите, което ми пречеше на мен - аз съм сама, а те са семейства, или там гаджета, какво ще правя с тях, само ще им досаждам с лошото си настроение... За малко да прогоня хората, които и до днес са около мен с идиотските си размисли и разсъждения. Само ако някой ми беше обяснил тогава, ама не...
Всичко минава, детето ще порасне, пак ще бъдеш сама /ако междувременно не рецидивираш в брака/, пак ще има празници, отвреме навреме пак ще бършеш сълзи, но не се изолирай от хората, послушай ме. Може да не прекараш върховно, но поне ще се убедиш, че и другите са прекарали по същия начин и няма да си мислиш, че единствено ти си така, защото ти се е случило едикакво си...
Усмихни се сега...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Ей, я не се вкисвайте!Тези празници са за търговзците, за да ти взечмт паричките, защото всички купуват като за последно! Празникът е и за децата! Като си спомня през целия ми живот - не си спомням нито едно хубаво прекарване, въпреки,че съм била обичана - имала съм и мъже и любовници . Когато очакваш нещо, никога не е толкова хубаво като очакването. А когато го натовариш с много очаквания, тогава - просто забрави! Давате ли си сметка- какво точно очаквате да се случи? Хубаво е само , ако си с ново гадже, но то с ново гадже си е хубаво и без това. Ако си семеен и с деца- блъскаш цял ден за да приготвиш новогодишната трапеза и всичко да е наред, че после, само гледаш да свърши и да си легнеш. Ако си на ресторант- два пъти съм била е още по-тъпо! Даваш толкова пари, пък не получамаш нищо! Може би е най- добре да си на гости-тогава нямаш ангажименти и можеш да подремнеш след обяд! Когато страдате за нещо в общия смисъл, трезво помислете, всъщност какво искате и колко малко общо има това с празниците?Хубавото в празниците за жените свършва, когато се омъжат и имат вече деца!

Ама мноу си противоречиш бе, пък аз толкуз ти са възхиштаах на мотуту и саму цъкъх с изик, ма кат унез швийцарските, нъл ги знаш!- Опит за шега, дано да е бил сполучлив!
Благодаря, че се отзовахте! Вчера не можах да отговоря, защото бях адски заета, обаче днес - ха-ха котката я няма (шефа де)

Аз самата не бях много конкретна в постинга си, пък и по принцип съм човек, на който говоренето не е силна черта - по-скоро действам: където мога да помогна помагам и без много словоизлеяния - макар да разбирам, че не всеки може да бъде пророк и да ми чете мислите в главата. Та гледам си аз постинга и се сещам за думите на сестра ми, която си пада малко поетеса: Ха сега някой да вземе да прави литературен анализ на казаното (написаното) от мен - колкото и да се мъчи, каквито и теми да развива, никога няма да разбере какво точно е "искал да каже поета"

При мен чувството на различност идва не поради факта, че в моето семейство няма да фигурира член "Татко", а по-скоро защото и до ден днешен не мога да проумея защо не съумяхме да се разделим "приятелски" - т.е. по живо - по здраво и всеки по пътя си, вместо това бъдещият бивш прави какви ли не идиотщини само и само да ме унижи, да ме съсипе, да ме размаже тотално - ама и аз не се давам лесно
Не съм се свила в черупката си - да речем че свободно общувам с хората, е ако "черупката" е ежедневието, то тогава може и да си права, но в действителност на този етап, няма как да стане с дискотеките, така че не ги мисля
И за приятелите не си съвсем права - то и там е дълга и широка, но карай да върви.

По-важното е, че си изкарахме много хубава Коледа с мъничка

я намери някой да те изчука и ще ти мине МАРЛЯВОТО!