POMOGNETE! KOLEDA E!

Ave:


Ето сметката на майката на Христо Калинов, 4-годишното дете, болно от миелодисплазматичен синдром, за което писахме по-рано. Костният му мозък не произвежда тромбоцити, хемоглобин и още нещо, което не запомних как се казва. А това са адски важни съставки на кръвта.

Виолета Тодорова Калинова
Стопанска и инвестиционна банка АД (СИБанк)
Банков код: 88898882
Сметка № 4092813002

Открих тази сметка, за да получат Христо и семейството му дарението ни в пълния си размер, без да плащат заплатите на фондационери и без да губят една пета от него за ДДС. Лечението му и поддържането на живота му са адски скъпи, а родителите му са на някакви символични заплати.

Добри клубари, дарете по 10 лв. или който колкото може на това дете!
10 лв. всеки може да прежали, за да спаси живота на едно болно хлапе.
Тази сметка е лична на майката и никой друг не може да тегли от нея.

Христо може да бъде спасен с присаждане на стволови клетки. Майката специално е забременяла втори път, за да може от пъпната връв на още нероденото бебе да се вземат такива клетки и да се присадят на детето, което иначе ще умре. Очаква се раждането да е към средата на януари.

Както вече знаете, клубарите от 30-40 събрахме и дадохме на детето 350 лв.
На клубния купон миналия петък се събраха още 100 лв., които довечера ще занеса на майка му в ИСУЛ.

Детето в момента е с влошено състояние и няма да мога да го видя, но поне ще оставя играчка за него и ще дам картата за сметката на Виолета.


Хайде, клубари! Да помогнем да бъде спасен един детски живот!

Публикувайте текста в други клубове, форуми и пр., в които участвате, моля!
Разкажете на свои приятели, колеги, роднини...
Сред тях сигурно също има хора с широки сърца.

Лек ден и лека работа!

Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.
Бъдете високи!

По принцип съм съгласен, ами другите нуждаещи се???
Не е много честно.

Я най-добре да ги зарежем всички, за да бъдем честни и то (?) да бъде честно.

Благодаря на АВе и на всички хора, които ни подкрепиха
Снощи (7 дни след смъртта на нашето слънчице) най – после набрах смелост и изписах в търсачката: Христо Калинов и за моя изненада освен познатия адрес [линк] ми излезе и този форум.
1. Искам да благодаря на изключителния човек АВе, когото познавам задочно от сестра ми Виолета, майка ми и Ицко. Пожелавам на всеки в живота си да срещне такъв човек като него! Веднага разказах на сестра ми и съпруга й за форума и те се разстроиха от добротата на този човек и от всичко написано тук. Защото постингите на АВе са нещо като дневник, което е много ценен спомен за нас.
2. Искам да благодаря на всички хора, които са помогнали на семейството на сестра ми финансово и са ни подкрепяли в тази трагедия.
И тук е мястото да пожелая на всички здраве и само хубави неща в живота, защото знам, че едва ли някога ще можем да отблагодарим на всеки по отделно за този огромен жест към нас.
Искам да кажа, че сте помогнали на добро семейство. Когато свещеникът дойде на опелото на детето стоя 5 - 6 мин. неадекватен на вратата и “се сбърка” буквално: “ При това семейство ли? На това дете?”. Те непрекъснато посещаваха църквата му (живеят до църквата “Св. Димитър” в гр. Хасково).
Искам да споделя, огромната ни мъка, че Ицко не успя да види братчето си и не се нарадва на много скъпите играчки, които хора му подариха. Тъкмо беше започнал да си играе с играчки (до тогава обичаше да общува само с хора) и се разболя, та майка му все му купуваше играчки от магазини “Всичко за 1 лев” по разбираеми причини – средствата отиваха за по – важните неща в живота.
Ще споделя още, че останахме доволни от проф. Др. Бобев (управител на болница “Царица Йоанна”) и от сестрите и лекарите в това отделение, но не и от трансплантацията и тук ще замълча за лекарката, която я извърши. Детето си отиде не само от злокачественото си рядко заболяване (молехме се горещо да се окаже само левкемия), но и от нашата неосведоменост (много неща остават скрити от обществеността и нещата не са точно такива, каквито ги представят), и от сляпото ни доверие в лекарите.
Ицито си отиде наистина мъжки, макар и само 4 годишен. До последно, когато баба му (майка ми) го питала дали нещо го боли, той клател глава отрицателно или изричал ”Тц”, а агонията е била непосилна и за възрастен човек, но няма да описвам.
Не ни остава нищо друго освен и ние като всички вас да помогнем за спасението на друг човешки живот.

С много, много благодарност и много, много печал: Ваня Тодорова, леля на Ицко и на малкия Мариян (на 24 дни).