След колко време.........

Здравейте щастливи майки:-)))
От два месеца правим опити с моята половинка да забременея и на два пъти търпя разочарования. Знам,че е прекалено рано да се притеснявам и да се тормозя с тъжни мисли, но все пак ми е доста неприятно:-((Бих искала да ви попитам след колко месеца успяхте да забременеете. Има ли такива които от първия опит са успяли?
малко ми е тъжно днес, но се надвам, че ще е за кратко:-)))
А на вас здраве и щастие с хубавите бебчета:-))

След 6 месеца опити,като си броях и подходящите дни.И аз така се разочаровах,като не стана от първия път.Спокойно,имаш много време.До 2 години е нормално да се чака,така че 2 месеца са нищо.Опитай се да се успокоиш,да не мислиш само за това и всичко ще се подреди.Един съвет - след секс не ставай,леж си до сутринта.Успех.Ще стане,стискам палци.

При нас стана сравнително бързо - на третия месец. И аз се изненадах, че стана толкова бързо, защото се пазихма 3 години със съпруга ми, а и преди това съм се пазила още няколко.
Не го мисли толкова и ще стане по-бързо. Човек като си навие нещо и мисли само за него ми се струва, че става по-трудно. Пък и няма повод за притеснение на втория месец опити
Ще ти стискам палци другия месец да видиш двете чертички

При нас стана на 2-я месец опити. Но първия месец и аз бях много разочарована. Спокойно както ти е казала Blondi няма място за притеснения.

ОООО чакай само два месеца са минали , при нас след повече от половин година стана така , че няма страшно ще стане . И аз като теб бях се разбързала и чак си мислех че нещо не ми е наред ама не ми е било наред само в главата

Здравей,аз нямам опит но мога да те посъветвам да не се притесняваш и да чакаш защото имаш време , всичко е божа работа,когато най-малко очакваш ще стане,поне при мен беше така.Без опити стана и сега съм много щастлива,така че имай търпение

Аз на втория месец, обаче стана много интересно. Понеже сватбата ни беше септември,отидохме в Турция на медени 10 дена. И яко секс без да се пазим. И като се прибрахме - хоп цикъъъл. И си викам - ааа то значи няма да стане толкова лесно, понеже и мои приятелки са ми казвали че при тях след минимум 4 месеца опити, а някои дори си изчислявали овулацията. След това даже забравихме че ще правим бебе, понеже почнахме работа сл. отпуските и така, когато се сетим. И явно началото на октомври е станало, но аз имах нещо като цикъл, а и по принцип ми е 3 дни и много оскъден и въобще се се усъмних. Усетих се чак когато ми почнаха разни симптоми края на ноември, за малко да вляза в трети месец без да знам.
А най-забавното от всичко беше мъжа, който само повтаряше - ама то от два пъти става ли . Явно става.
Та не се притеснявай, както ти казват другите мами, когато най-малко очакваш ще стане и ще си много щастлива. А ако ти стане фикс идея ще си и загубиш радостта от изненадата като разбереш. Желая ти от все сърце да се включиш по-бързо в нашият клуб

има и такива, забременели случайно и неволно
При мен стана от 2-я път. Малко се стреснах когато първия път не стана. Ама втория като се получи реших, че е станало прекалено бързо. Бех се стегнала поне за 6 месеца. Божа работа си е това.

Психическата нагласа оказва голямо значение! Отпусни се и не мисли за това. При нас стана от първия път и по-скоро на шега решихме един единствен път да не ползваме предпазни средства, но съм сигурна, че ако си го бях навила на пръста и бях мислила, че в момента правим нашето бебе, нямаше да стане веднага.
Успех!

Спокойно! Всичко е до психическа нагласа. При нас девет месеца - нищо. Решехме да отидем на лекар да видим какво всъщност става и докато изчакаме запазения час за преглед - и ето ти две чертички!!!

всичко си е до нагласата!Ели стана без план, след един спукан презерватив !сега от месеци правим опити но все още никакъв резултат!нищо чудно да стане така че да си бременеем заедно

Здравей! Аз съм от тези, които са "успели" от първия път. И то два пъти - с първото ни дете, и с бъдещото. Малко на шега ги направихме тия бебета. Мисля, че не трябва да го приемате като сериозна работа бебеправенето. Още повече, като сте млади, и без проблеми.
Не се натъжавай! Скоро ще се получи, без да му мислиш много. Напр. като коледен или новогодишен подарък. Пожелавам ти го!

Ми аз точно от първия път, макар че не вярвах че ще стане от раз, защото вече бях на 30г., а и преди това не веднъж имах случаи със скъсан презерватив, и то в най-благоприятните дни, но не забременявах... :)))
Но когато решихме, стана веднага пробвахме 5 дни и това беше, но преди това 3 месеца по-рано започнах да пия фолиева киселина.
Не се притеснявай, ще се получи, пробвайте около дните на овулацията ти, тогава е най-благоприятно, успех.

Ще стане, когато му е писано да стане. И при мен не се получи никак лесно ама никак. Незнам точно колко месеца трябваше да минат, но със сигурност беше повече от година опити.
Вече истински се бях отчаяла и мислех да замакна както себе си, така и половинката по лекари да видят "какво ни има". Ситуацията беше особено деликатна и болезнена, тъй като приятелят ми го искаше още повече от мен - след 8 години връзка искахме да придвижим отношенията си напред във времето!), та всеки път, когато аз "цъфвах", той беше видимо по - разочарован. Но никога за разлика от мен не се е отчайвал или мислил глупости от рода, че "нещо ни има" или " не можем" (както аз... )
Получи се много изненадващо, при обстоятелства меко казано неблагоприятни ( с любимия преживяхме две погребения в екстремно кратък срок, свързани със много изтощителни пътувания в провинцията, голям шок и мъка),а се случи точно в този момент, абсолютно неочаквано, като гръм от ясно небе... Направих си тест точно преди държавния изпит, та познай как го "взех"... И все още не мога да го повярвам и осъзная, като знам как съм се тормозила и притеснявала.
Чак бях продънила ушите на майка ми, че "нещо не ни е наред", явно наистина страшно много съм го искала и ми е било идея фикс.

Разказвам ти всичко това, за да те убедя на първо място да не губиш вяра, да се наслаждаваш на отношенията си с човека, с който го искате заедно. ЩЕ СТАНЕ КОГАТО МУ Е ВРЕМЕ, ТОВА Е ПРОВИДЕНИЕ, ВИСША НАМЕСА! Аз си обяснявам нашето забавяне, като факт, че някой ОТГОРЕ е преценил, че не сме били готови все още за това. Но мечтите се сбъдват, рано или късно.
П.П. Когато споделих притесненията си на майка ми, (която също е забременяла трудно с мен и е минала през какво ли не), тя ме посъветва освен да не се вманиачавам прекалено, да не бързам да ставам след секс, последния да се практикува с много любов и един практически съвет - на нея лекар и бил казал след секс да прави свещ за няколко минути, аз пробвах един път на майтап, може и точно това да е помогнало, знаеш ли?
Хайде успех, щастливо "практикуване" и скоро в клуба!

Хей,не се притеснявай.Два месеца не са толкова много
Аз забременях година след като бяхме спрели да се пазим.Тъкмо реших,че нещо не е наред.Даже споделих с гениколожката ми и си правих изследване за хламидии и след ден,два-тест с 2 чертички
Отпусни се и успешно бебеправене!!!

11 месеца след започването на опитите
Споко, имаш време!


чаша бада

Privet!Nova sam vav foruma i imam sashtite valnenia.Kakvo tochno e folievata kiselina?

1 godina :)))

ето малко да прочетеш:

[линк]

[линк]

[линк]

mersi,mersi