Имам ли право...?

Предложиха ми работа в чужбина. Добра, добре платена. Засега за година, след това, ако потръгне, ще ми продължат договора. Още не съм я приела формално, но съм доста напред по пътя към назначаването, т.е. дотук съм изразявала мълчаливо съгласие и желание, това определено.

Нямам намерение да гурбетчийствам - искам си и семейството с мен. По принцип не би трябвало да имам материални проблеми да си взема децата още от есента и да ги запиша на училище там. Мъжът... ще видим, най-малкото ще пътува често къмто нас като начало, после - ще го измислим. Мъката ми в момента е за децата.

Абе, майка му стара, имам ли аз право да карам малкото дете да пропише и просрича на чужд език, а не на български? Имам ли правото да откъсвам голямото, предпубертетче вече, от приятелите, училището, средата, страната му? И за чий?

Плюсове - ок, ще научат езици, ще видят свят, ще си разширят кръгозора. Впрочем, не смятаме да емигрираме. Става дума за 4-5 години максимум, или поне сега така си го представям.

Минуси - горе изтъкнах част от тях. Плюс луд стрес за всички.

Много ви моля - дайте акъл, дайте съвети, разкажете ми вашия опит. Особено ценно за мен ще бъде последното.

От няколко дена насам просто не мога да спя по нощите... будя се и се треса от нерви ей с такива мисли, каквито ви разказах по-горе... Страх ме е. Тук не живеем никак зле. Да, много ми е интересна въпросната работа в чужбината. Ама имам ли право така да разбишквам живота на най-близките и най-скъпите си?
Очаквам реакциите ви, че ще полудея.

Имаш право "така да разбишкваш живота на най-близките и най-скъпите си". Имаш и задължения към себе си. Представи си, колко разбишкани ще са нервите ти след тия 4- 5 години, ако НЕ заминеш. Хващай си шапката и си поемай по своя си хълм. Уесно нема

Eeх магарице, пред същата дилема е и нашето семейство. Само че, основното перо "ЗА" за мен са точно децата. За тях това е добре и полезно. И ние живеем добре тук и поради тази причина са ни колебанията, чужбина си е чужбина. Оставам с впечатлението, че някъде наблизо ше ти бъде работата - в Европа?
Хич не му мисли - за децата това ще бъде супер. По-голямото може да помрънка известно време, но е важно как ще го подготвиш.

Децата се справят бързо с чуждия език и лесно се приспособяват. Колкото са по-малки, толкова е по-лесно. По-големите имат повечко трудности, но ако са талантливи и има кой да ги подкрепя и окуражава се справят и те блестящо.
Зависи и коя е чужбината, в която имаш намерение да ги закараш. Зависи от селището и квартала, в който попадаш, зависи от нивото на самото училище - за какви деца е за богати или за бедни, за умни или за по-посредствени. Общо взето няма правила.
Разбира се, че е много хубаво да поживеете известно време сред една чужда култура. Децата си отварят кръгозора, стават по-адаптивни. От друга страна, ако си сама с тях и няма да има кой да ти помага ще ти е доста тежко да им обърнеш достатъчно внимание. В началото особено те ще имат нужда да си непрекъснато до тях, докато свикнат, а на тебе едва ли ще ти е до тях..
Освен това в повечето страни я няма българската целодневна детска градина, няма ги бабите. Бавачките искат майка си и баща си като заплащане и не е прието децата да се оставят сами в къщи, в някои страни като Канада даже е наказуемо от закона.
В крайна сметка проучи всичко в детайли за училищата, за условията които ще имате там и тогава взимай съдбоносни решения.

така на твое място: оставям децата при бащата/бабата за месец докато се ориентирам в обстановката там, намеря жилище, училище, детска градина и т.н. и тогава ги взимам.
Но от тази възможност не бих се отказала. Мисля, че и децата няма да допуснат да пропуснат тази възможност. Е, зависи и от държавата, където ще бъдете, но в повечето случаи за подрастващите самата дума "чужбина" е магия.
Действай смело. Иначе цял живот ще се чудиш какво би станало, ако беше заминала.
Има и друго - работодател, на когото откажеш вид, ще те счита за "бита" карта - след като са ти предложили, значи имат сериозни намерения и в един момент ще се окаже, че трябва да си търсят нов човек, което ще забави проекта (или каквото там е). От тук нататък те и да не искат - ще те гледат с по-различно око и второ - няма да ти предложат никога ново повишение (ако приемем, че сегашното предложение е такова).

Според мен, се опитваш да вземеш решение, без да имаш необходимата за това информация.
Възможността е прекрасна. Това, което трябва да обмислиш обаче, е дали е реалистично и примливо да направиш тази стъпка. Животът в чужбина не е най-лесното нещо на света, много хора го подценяват, и не си дават смитка какво коства, а обръщат внимание само на определени страни от офертата.
Аз живея в Щатите от няколко месеца, напуснах много добра и добре заплатена кариера в България, и дойдох за да бъда със съпруга си. Подцених много неща тук. Ние нямаме деца, така че не мога да кажа за тях, но те съветвам да помислиш за следните неща
Прецени доколко заплатата, за която се договаряш ще ви стигне да живеете нормално с децата и съпруга ти. Приеми, че или не можеш да разчиташ на доход от негова страна, или поне не веднага. Това значи да събереш информация за стандарта на живот в конкретното населено място, където отиваш, а също така и цената на всички фиксирани разходи, които няма как да избегнеш (при нас те са на стойност 2500 долара, което е ужасно много за други части на страната). Това значи да изкарваш минимум 4000-4500-5000 долара чисти, т.е. след данъци, за да живеете нормално.
Мака те е посъветвала правилно - тук я няма българската целодневна детска градина, нямаш помощ отникъде, а си задължена по закон да не ги оставяш сами, ето тук разхода ти е минимум 1000 долара за бавачка.
Помисли за детски градини, училища, проучи всичко в детайли за училищата, за условията.
Културния шок е огромен, особено за хора, които са неподготвени за него.


Разбирам ти мислите много добре. Само се опитай да събереш информация, преди да вземеш решение.

По другите ти въпроси - според мен, няма по-добро нещо в момента за децата ти от това да научат език, да се сблъскат с чуждото, различни култури, да им се отвори кръгозора и да видят различните неща. Няма по-ценно което можеж да им дадеш, за да им поможнеш за в бъдеще. Не ги мисли откъм приятели, среда, т.н., ще се адаптират.

Благодаря на всички за мненията и съветите. Окуражихте ме, без да ми разказвате розови сънища за прекрасен живот ъброд. Осъзнавам, че ще имам проблеми. Може пък да е за добро. Стресът нали също бил полезен егати. За себе си съм наясно, че това е възможност, която не искам да пропускам. Дано и за децата да се окаже такава добра възможност.
Още веднъж благодаря.

За първи път чувам, че точно в Щатите няма целодневна детска градина! Има разбира се. Освен, че децата са по цял ден на училище има и преди училище и след училище програми, а когато са във ваканция - лагери. Може да се гледат деца!
За стандарта и за разходите - трудно мисля може да събере обективна информация, трябва да се види/опита.

Не съм казвала, че не могат да се гледат деца. Изразих личното си мнение, че такива решения се взимат на база информация, а не на принципа "проба-грешка". За стандарта - всеки мери със собствения си аршин.
Нямам за цел да спорим, а да споделим мнения.

Това ти ще си решиш.

А относно децата.

Ще ти разкажа накратко моят опит.

Дъщеря ми е родена в Германия, аз нямам мъж, баща й е българин, но не сме заедно.
Според възпитателката, детския лекар и психолог най-добрия вариант е аз да й говоря на немски, а някой друг на български. Важното е определени хора да говорят само 1 език.
Ако никой не говори на съответния език на съответната държава има опасност детето да закъса в училище, най-малкото......или да помислят че нещо не му е наред (Виж темата за срамежливото дете.[линк]

Доколкото разбирам едното ти дете е малко.Ако се съобразяваш със стандарта на отглеждане на деца, то вероятността да проговори чуждия език е много голяма, поради факта, че българския е труден.Има много Ш-Щ-Ч-Ж- звъци един след друг и децата не могат да изговарят думите.

А да не говорим за разликата в системата на образование и как ще стане връщането в България.

Даммм трябва да си прецениш кое какво си заслужава.Трудно....



by himbeer

Аз не споря, казах само, че има целодневни детски градини. Ти сподели, че нямаш деца, пък убедено казваш, че няма целодневни детски градини. Съжалявам, ако ти е прозвучало като заяждане. Ето, аз и ти и даваме противоречива информация за детските градини! Аз съм отгледала две деца по такива заведения в Щатите....

Грешката е моя, казала съм че я няма българската целодневна детска градина. Нямам това предвид, имах предвид, че условията не са като в България, по отношение на детските градини, и не само.

А иначе, аз съм последния който може да се изказва по тема деца в Щатите , никакъв опит нямам, информацията ми е повече от откъслечна, така че със сигурност ти знаеш повече.

V mnogo gradove ima balgarski nedelni uchilishta.Maika mi e uchitelka i e organizirala bezplatni kursove prez sedmicata i ima dvaiset uchenici.Predi vakanciata i se obadiha ot sasednoto gradche,che tam se sabrali 11 balgarcheta ta dali mozje da hodi vednazj v sedmicata da im dava klasove.
Zavisi kade otivash,ne e zadalzjitelno da skasvat korenno s balgarskoto obrazuvanie,za da ne im se stori trudno ako se zavarnete v BG niakoi den.Uspeh

Тук няма такова училище


А и докато тръгне на училище не знам как ще е с българския

Малката има 2ма човека, които говорят само български с нея, но до сега не съм чула 1 нормално изречение на български.

by himbeer

Здрасти, когато бях малка баща ми получи същото горе долу предложение... Аз бях на 4години, когато отидохме за 4 години в Москва. Брат ми на 6. Беше голям стрес, особено ходенето на детска градина с неговорещи бг език(въпреки че руския е много близък и бързо го научих). Въпреки разни отрицателни работи, все още сънувам как се връщам там ...
Каквото и да решиш, ще е най-доброто за всички!

И аz zапо4нах работа в 4ужбина. Много мислих , много се тормоzих, кое е правилното ре6ение. Да вzема ли 15 г. си син или не? Остана в Бг. Там у4и в елитна гимнаzия, харесва му, отли4ник е и има много приятели. Не можах да се ре6а да го подложа тук (Европа) на тоzи стрес, да свиква с нов еzик, ново у4или6те, без приятели. Но сьрzето ми се кьса... Винаги 6те има + и - страни,
каквото и да ре6и6. Успех!