Ноам Чомски
5 отговора
158 прегледа
Ноам Чомски
2005-12-18 12:01
Интересувайте се от света и не си създавайте илюзии
Мартин Карбовски
Ноам Чомски
Ноам Чомски, лингвист
Мартин Карбовски: Здравейте, господин Чомски, как се чувствате?
Ноам Чомски: Благодаря, добре.
Мартин Карбовски: Запознат ли сте със ситуацията в България?
Ноам Чомски: Не много добре.
Мартин Карбовски: До колко сте запознат с проблемите на страните от бившия социалистически блок?
Ноам Чомски: Следя ги, но не в голяма дълбочина и не отблизо както централна Америка.
Мартин Карбовски: Според вас сред малките страни като нашата разпространен ли е ефектът на слънчогледа? Интересът в каква посока е - от САЩ към България или от България към Съединените щати/
Ноам Чомски: САЩ има невероятен интерес относно тези страни, иска да ги привлече към себе си. Както, предполагам знаете, Горбачов се съгласи заедно с президента Буш Старши да позволи обединението на Германия, поемайки голям риск. Това е голяма стъпка от страна на Русия, защото практически Русия сама е разгромявала Германия три пъти през 20-ти век. Условието, което бе поставено тогава на САЩ беше, че НАТО няма да бъде разширявано на Изток. Русия напредна в развитието си, въпреки че Съветският съюз се разпадна в последствие. През 1994 президентът Клинтън отстъпи от обещанието и започна да интегрира източноевропейските сателити на Русия и разшири НАТО в близост до Русия. Това беше нарушаване на условията. От друга страна и САЩ с нетърпение очакват страните от Източна Европа да се присъединят към съюза, защото основните врагове на Щатите са могъщи страни от Европа като индустриалните центрове Германия и Франция. Това винаги е било така още от Втората Световна война. Приемането на тези източни страни елиминира влиянието на Франция и Германия. Страните от Източна Европа са слаби сателити на Европа и е по-логично да са зависими от САЩ. Определено тези малки страни играят важна роля в стратегията на Щатите. Ситуацията много иронична. Не точно за България, но за Румъния – тя току що подписа военно споразумение със САЩ за 5 военни бази. САЩ и Великобритания обичаха Чаушеску, който беше най-ужасното чудовище. САЩ продължаваше да ги подкрепят и в последствие, затова не е скандално, че се договориха с Румъния за бази.
Мартин Карбовски: Според Вас, България страна-слънчоглед ли е, която се води от Щатите? Позициите на Великите сили ли са причина България пак да търси към кого да се обърне?
Ноам Чомски: Можем да видим какви са позициите на Великите сили. САЩ и Европа ще се опитат колкото се може повече да разпространят влиянието си в Европа и Евразия. Ат друга страна, съществува Азиатски блок, който бавно с сформира. Отначалото това бяха само Русия и Китай, на сега те се опитват да привлекат към себе си и други страни от Изтока. Те се приближават до нещо подобно на организацията на НАТО –създават друг военен блок, който ще бъде съсредоточен главно в Китай и Русия. Това се отнася именно и за друг вид организация, която да осигурява независим контрол на енергийните ресурси, за да са независими от американските запаси. От друга страна САЩ се опитват да изолират Иран. Те се опитват да сплашат инвеститорите, за да спрат те да инвестират в страната и донякъде успяват, защото Бритиш Петролиум прекратиха изследователските си мисии в Иран. Китай обаче не може да бъде сплашен. Затова ако Иран се присъедини към тази евентуална източна организация, тя ще разполага със стабилни резерви от петрол и природен газ.
Мартин Карбовски: Един друг проблем, малко по-локален: Знаете ли, че например на Балканския полуостров много хора започват да изповядват исляма поради демографски причини. Откъде идва това влияние?
Ноам Чомски: Доста трудно е да си говори за това. Повечето екстремистки държави, като например Саудитска Арабия, са съюзници на САЩ. Саудитска Арабия все още е съюзник на Щатите. Настоящите джихади, ядрото на ислямските терористични организации, бяха сформирани от САЩ и Великобритания през 80-те години на миналия век с цел да тероризират Русия. По същото време Пакистан беше управляван от много зъл диктатор, който по това време създаде обучителна система за радикални религиозни екстермисти и талибани. Това нямаше да се случи без помощта на Щатите. Пакистан по това време също създаваше ядрени оръжия, за които САЩ се преструваше, че не знае. Можем да кажем, че след като Пакистан обучи религиозните екстремисти и терористи, сега разполага и с ядрено оръжие. Това не е чак толкова стара история – тези същите хора сега са във Вашингтон.
Мартин Карбовски: Какво ще кажете за Ирак – има ли алтернатива на официалната пропаганда – наистина ли искат иракчаните това военно присъствие?
Ноам Чомски: Ние знаем горе-долу какво искат иракчаните. Американците провеждаха анкети сред местното население, но наскоро спряха или поне спряха да ги публикуват, защото имаше резултати, които не удовлетворяваха целите им. Най-важната анкета беше правена от британското министерство на отбраната. Искаха да остане скрита, но имаше изтичане на информация и анкетата бе публикувана в Англия. Стана ясно, че почти 80 процента от населението искат окупаторите да напуснат Ирак. 1 процент са на мнение, че окупаторите ги пазят. 45 процента са за атакуването на окупатори. Това са повечето неща, които знаем за мнението на иракчаните.
Мартин Карбовски: Любопитно ми е, къде са американците, когато други американци нарушават човешките права на други хора?
Ноам Чомски: За да нападнат Ирак, правителството на САЩ и медиите трябваше да проведат невероятна пропаганда, в която се казваше, че Ирак и Саддам са огромна заплаха за сигурността на Щатите. Пропагандата започна през септември 2002 година и много хора повярваха, че Ирак е ужасяваща страна. През септември хората намразиха Саддам, но никой не се страхуваше от него – дори в Кувейт и в Иран. САЩ бяха уникални с този страх и ужас, който всяваха. И с помощта на този страх, Щатите имаха възможността свободно да окажат натиск в опит за самозащита. Мисля, че в България подкрепата на войната беше нещо от сорта на 10 процента. И всъщност това е така и в международен мащаб. Но в Щатите хората бяха много по-уплашени – там процентите бяха 60. Това показва колко лесно е да манипулираш хората с помощта на страха – това се прави от много време.
Мартин Карбовски: Като говорим за Ирак, какво можете да кажете на семействата на загиналите български войници в Ирак?
Ноам Чомски: Изразявам своето съжаление за тях – войниците никога не може да се винят. Съжалявам за войниците, съжалявам за семействата им.
Мартин Карбовски: Да, но какво ще кажете на техните семейства, които са загубили своите деца и родители?
Ноам Чомски: Това, което ще им кажа е – съжалявам за това което се е случило с децата ви. А ако става дума за политика – то тогава ще кажа, че те са служили на зли, брутални и властни империалисти, които нападнаха Ирак по лични причини. България беше заедно с тях, защото подкрепя Щатите. Какво друго мога да кажа? Това не им помага с тяхната мъка по загубата.
Мартин Карбовски: Бъдещите и настоящите желания на чичо Сам?
Ноам Чомски: Зависи кой чичо Сам имате предвид. Хората мислят за САЩ като за демократично общество. Но това е така, само защото не познават добре страната. Официално Щатите все още са демократична държава и все още е една от най-свободните страни в света. Но всъщност няма и друго подобно общество. Да вземем като пример изборите от ноември 2004. Само 10 процента бяха запознати с позициите на кандидатите по важни проблеми. Тук изборите се създават от телевизията – тя не дава информация, тя създава илюзии. И причината за това е, че и двете политически партии искат да са сигурни важните въпроси да не се повдигат. Ние го знаем, защото общественото мнение много прецизно се изследва в Щатите, но повечето изследвания се държат в тайна. Нарочно обществото се държи в неведение. Наскоро например имаше конференция за глобалното затопляне в Монреал. Това, което, предполагам, сте чели и в България , че САЩ се опитаха да прекратят срещата.
Мартин Карбовски: Можем ли да говорим за демокрацията като да продукт на западната цивилизация, който не може да се приложи във всички граждански общества, имайки предвид и Ирак?
Ноам Чомски: Всъщност в държавите, в които с изповядва Исляма, отдавна се опитва да се наложи със сила демокрацията. Ирак е доста добър пример за това. Потисниците в Ирак, а именно САЩ и Англия се опитваха при всеки възможен начин да предотвратят изборите. Накрая просто трябваше да отстъпят поради преобладаващите ненасилствени настроения. Те можеха да убиват хора, но след като нямаше размирици – това нямаше как да се случва Там се проведоха прекрасни избори. И сега иракското правителство ще иска окупаторите да се оттеглят. Но САЩ и Великобритания казват напоследък, че няма да дадат срок за оттегляне на войските. Това е опит да обезсмислят изборите. Те искат да направят от Ирак страна като вашата по време на Руснаците. България се управляваше от българи, но не беше контролирана от руската армия. На заден план може би да, но руската армия беше контролирана от българските секретни служби, но разбира се, Русия си оставаше в сянка. Това е начинът да сформираш колонии и начинът, по който САЩ се опитват да завладеят Централна Америка.
Мартин Карбовски: Какъв ще бъде Ирак след Джордж Буш младши?
Ноам Чомски: Демократите не вадят никаква полза от всички проблеми, в които се въвлича Буш - войната в Ирак, скандалите за корупция, ураганът Катрина, защото всъщност не са опозиционна партия. По принцип те са съгласни с всичко и не вадят полза от големите грешки на републиканците. А по отношение на Ирак те заемат същите позиции като на Буш. За тях изключително опасно да подкрепят каквато и да е форма на суверенитет на Ирак и затова си има добра причина. Нека си представим, че Ирак стане независима и отчасти демократична държава – каква ще е нейната политика? Като мнозинство от шиити, те ще предпочетат да имат приятелски отношение с Иран – друга шиитска държава. Затова ще се придвижат напред към осъществяването на по-близки връзки с Иран. Всъщност, отношенията им вече са много близки. Затова те ще заздравяват връзките си с Иран – не точно това, което искат Щатите. Също така и в Саудитска Арабия има шиитско насилие, което беше подтискано от подкрепяните от Щатите тирани. Но ако Ирак си ориентира към по-голяма независимост, сигурен съм, че той ще се ориентира към местата, засилени с шиити. Така че, това, което се очаква е тясна връзка на шиитски заселените страни и независимо сътрудничество с Шатите, контролирайки повечето петролни залежи на света и може би пристъпване към по-близки връзки с Изтока. А за Вашингтон това ще е най-ужасният кошмар. Затова САЩ е против суверенитет и демокрация в Ирак, а това което им се иска много е Ирак да стане като България спрямо Русия или Индия спрямо Обединеното Кралство – управлявани от местните власти, зад които обаче стои велика сила.
Мартин Карбовски: Кой има по-добър подход към проблема с Иран - ЕС или САЩ?
Ноам Чомски: Съединените Щати искат да накажат Иран поради основателна причина. Той се управлява повече като мафия. А ако вие сте босът на мафията и някой не си плаща парите, с които гарантира сигурността си, вие ще трябва да докажете силата си. В международните отношения това се нарича “запазване на правдоподобността”. Какво се случи в Иран? През 1953 САЩ и Великобритания свалиха тогавашното правителство и качиха на власт зъл тиранин, който държаха на власт до 1979. Той имаше пълната подкрепа на Щатите. След това иранците го свалиха от власт. Те не знаеха, че не трябва да го правят, защото по този начин нарушават правилата. От тогава Щатите наказват Иран – като подкрепяха Саддам Хюсейн и войната му срещу Иран. Спонсорираха произвеждането на биологични и химически оръжия в Ирак - от тогава не спират да наказват Иран. Европейският съюз се опита да включи Иран към Обединените нации, но САЩ не искаше. Европа е подтисната от САЩ.
Мартин Карбовски: САЩ имат ли троянски коне в Евросъюза?
Ноам Чомски: Американският контрол над Съюза е сигурен...
Мартин Карбовски: Примерно Великобритания и Турция?
Ноам Чомски: Великобритания практически е сателит на Щатите. Положението с Турция е по-особено. Щатите силно подкрепят Турция. Там бяха разрушени хиляди кюрдски села през 90те години, стотици хиляди бяха изселени. Всички тези пари идваха от Клинтън – той подсигуряваше 80 процента от армията на Турция. Сега Турция иска да се присъедини към Евросъюза. Щатите искат Турция да влезе в съюза и причината отново е, че ще бъде сателит на САЩ. Когато Турция стане част от ЕС, тя ще подкрепя политиката на САЩ и това ще отслаби силата на центровете на Европа – Германия и Франция.
Мартин Карбовски: Няма ли така да се получи рамка от поддръжници на американската политика?
Ноам Чомски: Турция е лоялна към САЩ, но не както Англия. Доста е близо до позицията на щатите. В Европа ситуацията е объркана. Затова може би първо Турция ще трябва да приеме хартата за правата на човека, защото в последните години имаше проблем с това в държавата.
Мартин Карбовски: Дали ще ни остане време да обърнем внимание на корпоративните и индустриални проблеми - ...
Ноам Чомски: Съжалявам, но мисля, че времето ни изтече.
Мартин Карбовски: Тогава последен въпрос – в края на нашия разговор – макар и да не сте запознати добре със ситуацията в нашата страна, пожелайте нещо на нашите политици и на обикновените хора.
Ноам Чомски: Не мисля, че България има нужда от съвет отвън.
Мартин Карбовски: Напротив, има.
Ноам Чомски: Съветът ми е – внимавайте в личните си контакти, интересувайте се от света, учете за него, не си създавайте илюзии и правете най-добрите за вас избори, за да не се налага да търсите съвет отвън.
Мартин Карбовски: Америка ли е илюзията за България?
Ноам Чомски: Илюзията? Трябва да сте много внимателни и да не приемате илюзиите, които са създадени от властните системи. Без значение дали това е САЩ или Русия. Най-добре мислете за себе си.
Мартин Карбовски: Благодаря Ви за това интервю. Накрая, честит рожден ден от целия екип на Дарик радио. Наистина беше ценно да чуем вашите идеи в едно такова интервю.
Ноам Чомски: Благодаря ви и аз, беше удоволствие да разговарям с вас.
* Интервюто преведе Христо Митов
[линк]
Интересувайте се от света и не си създавайте илюзии
Мартин Карбовски
Ноам Чомски
Ноам Чомски, лингвист
Мартин Карбовски: Здравейте, господин Чомски, как се чувствате?
Ноам Чомски: Благодаря, добре.
Мартин Карбовски: Запознат ли сте със ситуацията в България?
Ноам Чомски: Не много добре.
Мартин Карбовски: До колко сте запознат с проблемите на страните от бившия социалистически блок?
Ноам Чомски: Следя ги, но не в голяма дълбочина и не отблизо както централна Америка.
Мартин Карбовски: Според вас сред малките страни като нашата разпространен ли е ефектът на слънчогледа? Интересът в каква посока е - от САЩ към България или от България към Съединените щати/
Ноам Чомски: САЩ има невероятен интерес относно тези страни, иска да ги привлече към себе си. Както, предполагам знаете, Горбачов се съгласи заедно с президента Буш Старши да позволи обединението на Германия, поемайки голям риск. Това е голяма стъпка от страна на Русия, защото практически Русия сама е разгромявала Германия три пъти през 20-ти век. Условието, което бе поставено тогава на САЩ беше, че НАТО няма да бъде разширявано на Изток. Русия напредна в развитието си, въпреки че Съветският съюз се разпадна в последствие. През 1994 президентът Клинтън отстъпи от обещанието и започна да интегрира източноевропейските сателити на Русия и разшири НАТО в близост до Русия. Това беше нарушаване на условията. От друга страна и САЩ с нетърпение очакват страните от Източна Европа да се присъединят към съюза, защото основните врагове на Щатите са могъщи страни от Европа като индустриалните центрове Германия и Франция. Това винаги е било така още от Втората Световна война. Приемането на тези източни страни елиминира влиянието на Франция и Германия. Страните от Източна Европа са слаби сателити на Европа и е по-логично да са зависими от САЩ. Определено тези малки страни играят важна роля в стратегията на Щатите. Ситуацията много иронична. Не точно за България, но за Румъния – тя току що подписа военно споразумение със САЩ за 5 военни бази. САЩ и Великобритания обичаха Чаушеску, който беше най-ужасното чудовище. САЩ продължаваше да ги подкрепят и в последствие, затова не е скандално, че се договориха с Румъния за бази.
Мартин Карбовски: Според Вас, България страна-слънчоглед ли е, която се води от Щатите? Позициите на Великите сили ли са причина България пак да търси към кого да се обърне?
Ноам Чомски: Можем да видим какви са позициите на Великите сили. САЩ и Европа ще се опитат колкото се може повече да разпространят влиянието си в Европа и Евразия. Ат друга страна, съществува Азиатски блок, който бавно с сформира. Отначалото това бяха само Русия и Китай, на сега те се опитват да привлекат към себе си и други страни от Изтока. Те се приближават до нещо подобно на организацията на НАТО –създават друг военен блок, който ще бъде съсредоточен главно в Китай и Русия. Това се отнася именно и за друг вид организация, която да осигурява независим контрол на енергийните ресурси, за да са независими от американските запаси. От друга страна САЩ се опитват да изолират Иран. Те се опитват да сплашат инвеститорите, за да спрат те да инвестират в страната и донякъде успяват, защото Бритиш Петролиум прекратиха изследователските си мисии в Иран. Китай обаче не може да бъде сплашен. Затова ако Иран се присъедини към тази евентуална източна организация, тя ще разполага със стабилни резерви от петрол и природен газ.
Мартин Карбовски: Един друг проблем, малко по-локален: Знаете ли, че например на Балканския полуостров много хора започват да изповядват исляма поради демографски причини. Откъде идва това влияние?
Ноам Чомски: Доста трудно е да си говори за това. Повечето екстремистки държави, като например Саудитска Арабия, са съюзници на САЩ. Саудитска Арабия все още е съюзник на Щатите. Настоящите джихади, ядрото на ислямските терористични организации, бяха сформирани от САЩ и Великобритания през 80-те години на миналия век с цел да тероризират Русия. По същото време Пакистан беше управляван от много зъл диктатор, който по това време създаде обучителна система за радикални религиозни екстермисти и талибани. Това нямаше да се случи без помощта на Щатите. Пакистан по това време също създаваше ядрени оръжия, за които САЩ се преструваше, че не знае. Можем да кажем, че след като Пакистан обучи религиозните екстремисти и терористи, сега разполага и с ядрено оръжие. Това не е чак толкова стара история – тези същите хора сега са във Вашингтон.
Мартин Карбовски: Какво ще кажете за Ирак – има ли алтернатива на официалната пропаганда – наистина ли искат иракчаните това военно присъствие?
Ноам Чомски: Ние знаем горе-долу какво искат иракчаните. Американците провеждаха анкети сред местното население, но наскоро спряха или поне спряха да ги публикуват, защото имаше резултати, които не удовлетворяваха целите им. Най-важната анкета беше правена от британското министерство на отбраната. Искаха да остане скрита, но имаше изтичане на информация и анкетата бе публикувана в Англия. Стана ясно, че почти 80 процента от населението искат окупаторите да напуснат Ирак. 1 процент са на мнение, че окупаторите ги пазят. 45 процента са за атакуването на окупатори. Това са повечето неща, които знаем за мнението на иракчаните.
Мартин Карбовски: Любопитно ми е, къде са американците, когато други американци нарушават човешките права на други хора?
Ноам Чомски: За да нападнат Ирак, правителството на САЩ и медиите трябваше да проведат невероятна пропаганда, в която се казваше, че Ирак и Саддам са огромна заплаха за сигурността на Щатите. Пропагандата започна през септември 2002 година и много хора повярваха, че Ирак е ужасяваща страна. През септември хората намразиха Саддам, но никой не се страхуваше от него – дори в Кувейт и в Иран. САЩ бяха уникални с този страх и ужас, който всяваха. И с помощта на този страх, Щатите имаха възможността свободно да окажат натиск в опит за самозащита. Мисля, че в България подкрепата на войната беше нещо от сорта на 10 процента. И всъщност това е така и в международен мащаб. Но в Щатите хората бяха много по-уплашени – там процентите бяха 60. Това показва колко лесно е да манипулираш хората с помощта на страха – това се прави от много време.
Мартин Карбовски: Като говорим за Ирак, какво можете да кажете на семействата на загиналите български войници в Ирак?
Ноам Чомски: Изразявам своето съжаление за тях – войниците никога не може да се винят. Съжалявам за войниците, съжалявам за семействата им.
Мартин Карбовски: Да, но какво ще кажете на техните семейства, които са загубили своите деца и родители?
Ноам Чомски: Това, което ще им кажа е – съжалявам за това което се е случило с децата ви. А ако става дума за политика – то тогава ще кажа, че те са служили на зли, брутални и властни империалисти, които нападнаха Ирак по лични причини. България беше заедно с тях, защото подкрепя Щатите. Какво друго мога да кажа? Това не им помага с тяхната мъка по загубата.
Мартин Карбовски: Бъдещите и настоящите желания на чичо Сам?
Ноам Чомски: Зависи кой чичо Сам имате предвид. Хората мислят за САЩ като за демократично общество. Но това е така, само защото не познават добре страната. Официално Щатите все още са демократична държава и все още е една от най-свободните страни в света. Но всъщност няма и друго подобно общество. Да вземем като пример изборите от ноември 2004. Само 10 процента бяха запознати с позициите на кандидатите по важни проблеми. Тук изборите се създават от телевизията – тя не дава информация, тя създава илюзии. И причината за това е, че и двете политически партии искат да са сигурни важните въпроси да не се повдигат. Ние го знаем, защото общественото мнение много прецизно се изследва в Щатите, но повечето изследвания се държат в тайна. Нарочно обществото се държи в неведение. Наскоро например имаше конференция за глобалното затопляне в Монреал. Това, което, предполагам, сте чели и в България , че САЩ се опитаха да прекратят срещата.
Мартин Карбовски: Можем ли да говорим за демокрацията като да продукт на западната цивилизация, който не може да се приложи във всички граждански общества, имайки предвид и Ирак?
Ноам Чомски: Всъщност в държавите, в които с изповядва Исляма, отдавна се опитва да се наложи със сила демокрацията. Ирак е доста добър пример за това. Потисниците в Ирак, а именно САЩ и Англия се опитваха при всеки възможен начин да предотвратят изборите. Накрая просто трябваше да отстъпят поради преобладаващите ненасилствени настроения. Те можеха да убиват хора, но след като нямаше размирици – това нямаше как да се случва Там се проведоха прекрасни избори. И сега иракското правителство ще иска окупаторите да се оттеглят. Но САЩ и Великобритания казват напоследък, че няма да дадат срок за оттегляне на войските. Това е опит да обезсмислят изборите. Те искат да направят от Ирак страна като вашата по време на Руснаците. България се управляваше от българи, но не беше контролирана от руската армия. На заден план може би да, но руската армия беше контролирана от българските секретни служби, но разбира се, Русия си оставаше в сянка. Това е начинът да сформираш колонии и начинът, по който САЩ се опитват да завладеят Централна Америка.
Мартин Карбовски: Какъв ще бъде Ирак след Джордж Буш младши?
Ноам Чомски: Демократите не вадят никаква полза от всички проблеми, в които се въвлича Буш - войната в Ирак, скандалите за корупция, ураганът Катрина, защото всъщност не са опозиционна партия. По принцип те са съгласни с всичко и не вадят полза от големите грешки на републиканците. А по отношение на Ирак те заемат същите позиции като на Буш. За тях изключително опасно да подкрепят каквато и да е форма на суверенитет на Ирак и затова си има добра причина. Нека си представим, че Ирак стане независима и отчасти демократична държава – каква ще е нейната политика? Като мнозинство от шиити, те ще предпочетат да имат приятелски отношение с Иран – друга шиитска държава. Затова ще се придвижат напред към осъществяването на по-близки връзки с Иран. Всъщност, отношенията им вече са много близки. Затова те ще заздравяват връзките си с Иран – не точно това, което искат Щатите. Също така и в Саудитска Арабия има шиитско насилие, което беше подтискано от подкрепяните от Щатите тирани. Но ако Ирак си ориентира към по-голяма независимост, сигурен съм, че той ще се ориентира към местата, засилени с шиити. Така че, това, което се очаква е тясна връзка на шиитски заселените страни и независимо сътрудничество с Шатите, контролирайки повечето петролни залежи на света и може би пристъпване към по-близки връзки с Изтока. А за Вашингтон това ще е най-ужасният кошмар. Затова САЩ е против суверенитет и демокрация в Ирак, а това което им се иска много е Ирак да стане като България спрямо Русия или Индия спрямо Обединеното Кралство – управлявани от местните власти, зад които обаче стои велика сила.
Мартин Карбовски: Кой има по-добър подход към проблема с Иран - ЕС или САЩ?
Ноам Чомски: Съединените Щати искат да накажат Иран поради основателна причина. Той се управлява повече като мафия. А ако вие сте босът на мафията и някой не си плаща парите, с които гарантира сигурността си, вие ще трябва да докажете силата си. В международните отношения това се нарича “запазване на правдоподобността”. Какво се случи в Иран? През 1953 САЩ и Великобритания свалиха тогавашното правителство и качиха на власт зъл тиранин, който държаха на власт до 1979. Той имаше пълната подкрепа на Щатите. След това иранците го свалиха от власт. Те не знаеха, че не трябва да го правят, защото по този начин нарушават правилата. От тогава Щатите наказват Иран – като подкрепяха Саддам Хюсейн и войната му срещу Иран. Спонсорираха произвеждането на биологични и химически оръжия в Ирак - от тогава не спират да наказват Иран. Европейският съюз се опита да включи Иран към Обединените нации, но САЩ не искаше. Европа е подтисната от САЩ.
Мартин Карбовски: САЩ имат ли троянски коне в Евросъюза?
Ноам Чомски: Американският контрол над Съюза е сигурен...
Мартин Карбовски: Примерно Великобритания и Турция?
Ноам Чомски: Великобритания практически е сателит на Щатите. Положението с Турция е по-особено. Щатите силно подкрепят Турция. Там бяха разрушени хиляди кюрдски села през 90те години, стотици хиляди бяха изселени. Всички тези пари идваха от Клинтън – той подсигуряваше 80 процента от армията на Турция. Сега Турция иска да се присъедини към Евросъюза. Щатите искат Турция да влезе в съюза и причината отново е, че ще бъде сателит на САЩ. Когато Турция стане част от ЕС, тя ще подкрепя политиката на САЩ и това ще отслаби силата на центровете на Европа – Германия и Франция.
Мартин Карбовски: Няма ли така да се получи рамка от поддръжници на американската политика?
Ноам Чомски: Турция е лоялна към САЩ, но не както Англия. Доста е близо до позицията на щатите. В Европа ситуацията е объркана. Затова може би първо Турция ще трябва да приеме хартата за правата на човека, защото в последните години имаше проблем с това в държавата.
Мартин Карбовски: Дали ще ни остане време да обърнем внимание на корпоративните и индустриални проблеми - ...
Ноам Чомски: Съжалявам, но мисля, че времето ни изтече.
Мартин Карбовски: Тогава последен въпрос – в края на нашия разговор – макар и да не сте запознати добре със ситуацията в нашата страна, пожелайте нещо на нашите политици и на обикновените хора.
Ноам Чомски: Не мисля, че България има нужда от съвет отвън.
Мартин Карбовски: Напротив, има.
Ноам Чомски: Съветът ми е – внимавайте в личните си контакти, интересувайте се от света, учете за него, не си създавайте илюзии и правете най-добрите за вас избори, за да не се налага да търсите съвет отвън.
Мартин Карбовски: Америка ли е илюзията за България?
Ноам Чомски: Илюзията? Трябва да сте много внимателни и да не приемате илюзиите, които са създадени от властните системи. Без значение дали това е САЩ или Русия. Най-добре мислете за себе си.
Мартин Карбовски: Благодаря Ви за това интервю. Накрая, честит рожден ден от целия екип на Дарик радио. Наистина беше ценно да чуем вашите идеи в едно такова интервю.
Ноам Чомски: Благодаря ви и аз, беше удоволствие да разговарям с вас.
* Интервюто преведе Христо Митов
[линк]
Че аз това мога и в "Правда" да го прочета
Лошите американци излъгали руснаците и разрешили на суверенните държави от Източна Европа да осъществят едно от основните си права - правото на регионални съюзи.
По нататък не го четох. Явно старите му лъжи и изкривявания на фактите.
"Community, Identity, Stability"
632 A.F. (After Ford)
По нататък не го четох. Явно старите му лъжи и изкривявания на фактите.
"Community, Identity, Stability"
632 A.F. (After Ford)