Утре, утре..

Утре..утре ще мина край ореха ,
онзи същият – с едрите ядки;
тротоарът под мен ще говори
неразбрано. И аз вероятно..
вероятно от хладното време
ще загърна душата си в спомен.
Нещо синьо ще мине край мене
по хлапашки наивно. Бездомна
ще е всяка минута от вчера.
По тревата ще има щурци
задължително. И ще пеят
безпощадно.... Дъждът ще мълчи
зад очите на друга утеха.
Пощальонът ще носи писма.
Ще съм сигурно много виолетова
и след мене ще тичат деца .
Утре..утре... Градът ще е слънчев;
може би малко по-носталгичен.
Аз навярно отново ще бързам,
да не мога да спъна очите си
както някога в твоите. Утре
ще порасна завинаги там-
Ще боли много мъничко. Всъщност-
като трудноизстиваща длан..

Страхотно е!

ш махни тея скоби че не знам...

аз си припомних едно специално местенце с твоя стих, много мило ми стана. Наистина е вълнуващ
Благодаря ти

Михаиле, с тоя тон може само да ме накараш да натряскам още малко скоби
Тъкмо се присетих, че бях обещала да ги махна, ама ако обичаш малко по-културно. Интересно ми е какво се случва след многоточието ти..

утре..
ами утре винаги идва-
неизбежно
и почти безнадеждно,
(но само почти)
разпилява опорите,
дето си носим
във дланите,
убеждава, че хората
ще станат почти
непознати,
понеже всяка минута
някъде там
се ражда Вселена
(и всичко, всичко
е променено)...
утре никога
не е същото-
днес дъждът
ще крещи като бесен
на щурците,
а те тротоарено
пеят своята
вчерашна песен
през сълзи -
те не знаят,
че са пораснали...
и единствено пощальоните
всъщност носят в ръцете си
спомени

отплеснах се
но думите ти са толкова хубави и темата толкова близо до мен, че не се сдържах
страхотно пишеш! казвала ли съм го вече:))

Благодаря ти, че си правиш труда да споделиш такива ценни неща с нас.
Много е хубаво, както винаги :)
Очевидно способността ти да пишеш не е моментна муза..

много, много ми хареса... колко е хубаво, 4е има кой да пише тук красиви неща... и твойте и други на които съм попадал... сега ли4но към теб - Благодаря

Много красиво! И много близко до мен. Тъжно ми стана от твоето утре.

болезнено красиво! - какво повече да кажа. Възхищавам се на таланта Ви

болезнено красиво! - какво повече да кажа. Възхищавам се на таланта Ви

Ще боли много мъничко.

Дали?

curiousity keeps the cat alive

..като пробождане от топлийка.
Това е носталгията ... тя е мъничка болка..

П.С Днешното щастие има способност да заличава вчерашните болки.. слава богу

Каквото и да напиша след това ще бъде глупаво.Талантът ти е Божи дар.Не постъпвай егоистично - публикувай!
Толкова си цветна!Оставам смълчана.

Благодаря ти, изпуснала съм да го прочета някъде в декември, усещането за цвят също е сетиво - подарък от Бог....Ритъм, цвят, аромат - все неща, които усещат истинските поети...и ни ги дават, дори тук, и въпреки тук...

благодаря ви
/и на "edna" , която също някъде беше ме помолила да пиша./
Аз пиша само, когато усетя, че иначе не може..само, когато усетя, че искам да кажа нещо..само тогава мога да пиша. Не мога да правя от всяка тревичка, сълзичка или камъче стих..не мога..

Но не съм егоистка, ще пиша пак, когато се "разпилея" и думите трябва да ме съберат ..

бражо, оп браво

Ако искаш да си в он лайн издателство, потърси го..., там е не по-малко полезно.

горкото

М
и
н
а
в
а
щ

••

watch if you're smart!•••

Разкарай се от клуба,заличителю!!!Елементарен си.