Днес

Днес можеш да не ми кажеш нито една дума.
Днес всичко ми говори за теб.
Стъпките ни са по безброите улици.
С мен си по алеите в парка,
на дървените пейки в онова кафене.
Ръцете ти са немирни под блузата ми.
Пръстите ти се мушват под колана на дънките ми.
Моите милват шията и косите ти.
Очите ни се сливат в едно общо случване..........
До мен си на онази маса при изпопадалите листа,
със светещата лампа край нея.
Едно листо падна върху бедрото ти.
Взех го и го сложих във джоба си...............
Ти си на високия стол срещу мен в пицарията,
поръчката почти винаги е две ухаещи чаши............
После са меките столчета в кафенето на арабина.
Онази сервитьорка с къса пола е предизвикателна........
Ето го и заведението с увити на рулца
късметчета към кафето ни.
Какво ти се падна, помниш ли?
Случва се, то просто е трябвало............
Стъпките ти са до моите.
Ръката ми е близо до ръката ти,
почти я докосва, взривяват се атоми...............
Друг път седим до смешния пожарникар с бели чорапи
светлината е приглушена, музиката не помня.
Цигареният дим ми люти на очите.
Да тръгваме, а? Имахме ли чадър
по улицата под дъжда?
Хванала съм те под ръка.
Уютно ми е така. Усещаш ли топлината ми?
Бързо в колата. Двигателят още не е запален.
Стъклата се изпотяват от желание.
Усещам те по мен.
Днес обичам червените светофари.
Обичам да ме забавят по нашите улици.
Не е нужно да казваш нито една думичка.
Днес те нося в сърцето си.

красиво е да носиш така някой в себе си
и ти дава спокойствие
и увереност, че каквото и да стане това не се променя

хубави думи си написала
благодаря

Благодаря ти за съпреживяването неточица.
Каквото и да бъде, тези улици ще са си пак там, и кафенетата ще говорят, и всичко това ще го има в сърцето ми. Някъде много дълбоко.

Пожелавам ти и утре да е така и по-утре и най-утре....
Хубаво е, искрено ..

... някакви тръпки минаха през мен ... много ми хареса ... 4ак леки4ко му завидях ... но с бяла завист

Благодаря ти )))))))) Май вчера, докато аз съм писала *Днес*, ти си писала *Утре*.

Бял стих, с бяла завист, ти си един много добър човек, с бяла душа.

не съвсем..Моето "утре" се беше написало доста отдавна.. Просто вчера ми преля от носталгия и реших, че трябва да го оставя да се разлее.. И така ..
Всъщност предпочитам "Днес"

В Индия казват : " Има 2неща, за които не трябва да се трвожим - Смъртта и Утре. Животът се случва днес."

А аз си пазя две мидички...и един жълъд с паднала шапка, така и не му я залепих.

И аз пазя две мидички в джоба на коженото си яке и един жълъд без шапка в чантата си. Също и една зелена запалка, с огънче дето ме топли, и една грозна котка върху оградата.