нещо

сънувах.., не беше неприятно, но не беше и особено приятно,
едва се събудих, очите ми още не щат да се отворят, а главата ми ясна, празна и само две мисли се гонят из нея,
едната, че привличаме като с магнит в живота си всичко, което е в мислите ни,
а другата - не се очаровай, за да не се разочароваш
защо точно тези мисли? откъде накъде?
сега има да мисляяя...
и какво точно ще привлека с мислите си и аз не знам...
особено ако се пазя много да не се очаровам в мислите си,
и с това ще се предпазя тотално да не привлека разочарованията

вие какво точно и с какви мисли го привличате?
ако мислите ви са добри/да не казвам очароващи/ и искате да ги споделите как ги пазите от тези, които не им се радват и се чудят как да ви ги заменят с други

е не ми казвайте, че никой не може да ви ги замени
пожелавам ви добро утро

dream

Здравей!

Хехе
"Приличното се привлича"... хм ще цитирам по памет: "Искай и ще ти се даде, хлопай и ще ти се отвори" - как да ти кажа това е наистина така... просто някои неща трябва да се вокализират... а иначе "В началото бе Словото..."

А за втората пак ще напиша как го разбирам: Не очаквай... много е важно... вложиш ли очаквания и...

,,бодърствай за да спиш добре,,-с лекокрили стъпки идва съня ,и ни открадва мислите само ако вече сме на ръба ,и няма накъде !да това е съня който ражда ,,деца ,,-Лошо се спи без малко имане и с лошо име,,;богоугоден да си е съзвучие със добрия сън ;настъпи ли нощта аз хубавичко се пазя да не позова съня !той не обича да го викат,той е господарят ,и решава къде и кога !но влезе ли във нас веднъж -безсилен е пред нашите съдби ,мечти и блянове !тогава няма Не и Да -това сме ние без лъжа !да сънуваме е най голямата истина на света - всичко останало е лъжа !

моля те, сега сякаш най - малко нужда имам от мъдрости
усилното битие така ме е превзело, че съвсем не мога да повярвам, че в съня ми е била истината...и каква истина може да е това?
и защо точно с тези мисли се събудих, според товите мъдрости, след като нямаха нищо общо със съня ми?...наистина с тях се събудих, а съня ми беше като всички сънища - странен, и малко смешен, и малко неудобен

dream

ееех, ти пък....къде виждаш в очарованието очакване?
аз това, днес когато имах малко свободни минути за мислене си го изтълкувах като "бъди безчувствена", а това хич не ми харесва...
ще гледам когато имам време да измисля, нещо, което ще ми хареса повече

dream

Привет,
Не зная знаеш ли този цитат от Кастанеда:

"Учи изкуството на прикриването, така че никой да не узнае, че си предрешен. За целта трябва да си безжалостен, лукав, търпелив и благ. Запомни добре:
1.Безсърдечността не трябва да бъде- грубиянщина.
2.Лукавството- жестокост.
3.Търпението- безгрижие
4.Благостта- глупост.
Прикриването е изкуството за използване на поведението по оригинален начин за определени цели. "

Ако имаш цели... доколкото разбирам, ти питаш как да покажем красивото и нежното без да го поругаят поругателите, да приложим красивото в действие?

Че кой друг, ако не ние?

Пътнико... Ти ще ме убиеш...

Имаш предвид че налучках твоя отговор с цитат от Кастанеда ли ?
Има и по- лошо, от друго учение
Ние ще направим точно което трябва едва тогава когато нямаме друг изход?

Че кой друг, ако не ние?

А защо се храним, като пак ще огладнеем ?
Или като децата, защо да се мием, като пак ще се изцапаме ?

Не бива да се отказваме от очарованието, и без това е толкоз крехко.
По-скоро само да внимаваме да не прилепваме към него, щото тогаз ,разочарованието идва, за да ни събуди

Ако мислите ни са магнити, то откъде ли се взема електричеството ?
Ами аз сменям поляритета си веднага, за да ги объркам

Ти май не ме разбра ,но надявам се сега да те- убедя във твойта правота!Тебе те е страх,страх те е да се довериш на чуствата си и да си признаеш че те са -твойте -деца-родени от нощта! Причини житейски много, сигурно имаш зад които да се скриеш ,но нима - когато си сама в съня - няма нужда се разочароваш,очароваш и моделираш - ,,по угоден на някой модел,,мъчейки се да не повториш грешка - , ,тотално разочаровние, , - правиш грешка - да катализираш сраха в теб !Истината във съня е че там ,отстрани - не си ти ,а твойте вътрешни потребности! Мислите наши са наште лъжи ,зад който удобно си правим стени ,крепости - без да правим сметка че това нас отвъре руши ни ! Мислите наши - са наште лъжи , не си се събудила с тях -С тях оправдаваш себе си - пред себе си единствено ти . Хареса ми обаче как описваш съня-,,всичко което сънувах-не беше неприятно ,но не беше особено приятно!
-Да това е толкова искрено ,лично,красиво-това е СЪНЯ !
Опеделено мисля че ти , си способна да се пребориш със страха и да почустваш че ,,НЕЩОТО,, има смисъл на сутринта .
Теб те е страх от светлината не от тъмнината ,както м/у другото е при хората !
Не се опитвай да мислиш;Доверявай се повече на чуствата си !
Незнам на колко си ,но знам че няма време - повярвай ми !

добро утро,
благодаря ти, че толкова си се потрудил,
в първия постинг трябваше да спомена, че аз не вярвам на сънищата, които сънувам докато спя, вярвам само в тези, които сънувам с отворени очи
тази нощ пак сънувах...ама този път на сън повторих една моя огромна житейска грешка и сега направо не мога да се освободя от лошото чувство...не че ми е лошо настроението, но се уплаших, че наистина може да я повторя

Теб те е страх от светлината не от тъмнината ,както м/у другото е при хората !
с това какво искаш да кажеш? как е при хората?...не знам..., кажи ми,
но докато ми отговориш аз се сетих за това:

Повечето нощни хора бяха прекрасни хора. Повечето нощни хора обичаха да говорят. Тези, които смятаха, че сме луди или направо глу­пави, бяха малцина.
Отделяйки се от една група нощни хора по време на разходките ни, Ана забеляза:
- Не е ли странно, Фин, всички нощни хора имат имена.
Това бе истина. Натъкваш се на група нощни хора, събрали се около огън, и преди да успееш да попиташ „Как е баща ти'?", вече ти предста­вят всеки поотделно, „Това е Лил. Леко е чалната, но иначе си е наред." „Това е Стария Запаликремък." Истинското му име беше Робърт някой
си, но всички му викаха Стария Запаликремък.
Може би това се дължеше на факта, че нощните хора имаха повече време да разговарят или че просто не се престараваха „да бъдат много добри". Каквато и да бе причината, нощните хора говореха и говореха, споделяха и споделяха.

..........
- Наистина, наистина. Моята причина да предпочитам тъмнината
е, че на тъмно трябва да се опишеш. На светло другите те описват.
Разбираш ли това?
Ана се усмихна, а Стария Уди протегна сбръчканата си стара ръка и леко затвори очите й. После леко взе ръцете й в своите и там по­стави една своя вътрешна черта.
Това малко място в Лондон приличаше на съборетина през деня, но в този момент, в светлината на огъня, то беше абсолютно вълшеб­ство.
Силният и плътен глас на Уди заговори на своя Бог, на Ана и на цялото човечество:
"- Наистина, с очите си не мога да те любя аз,
защото хилядите твои грешки те съзират,
но моето сърце съзира туй, което те презират."
Кафявият му смях прекъсна магията.
........
Може би самият факт, че с Ана се бяхме срещнали през нощта, правеше нощите толкова вълшебни за нас. А може би причината за това бе, че нощите толкова често бяха изненадващи. Изобилието от гледки и звуци на деня се смаляваше до поносим размер през нощта. Нощта и звуците ставаха нещо отделно, не се объркваха с всичко останало и тогава, на тъмно, се случваха неща, които не можеха да се случат на светло. Не беше невъзможно да си побъбриш с уличната лампа през нощта; направиш ли го обаче през деня, ще те откарат издокаран в усмирителна риза.
............
- Слънцето е хубаво - казваше Ана, - но толкова силно осветява
нещата, че не можеш да видиш много надалеч.
Съгласих се, че понякога слънцето бе толкова ослепително, че в някои случаи би могло да замъгли зрението. Но тя не искаше да каже това,
- Душата ти не отива надалеч през деня, защото спира там, докъдето
виждаш.
Това пък какво означава?
- Нощта е по-добра. Душата може да се протегне чак до звездите. А
това е много далеч. През нощта не е нужно да си стоиш вкъщи. Също
като ушите. През деня е толкова шумно, че не можеш да чуваш. А през
нощта можещ. Нощта те разтяга.


dream

ох, ПЪТник, мехлем за душата ми си ти
понякога си мисля, че ние с теб нямаме нужда от думите,
и все пак аз имам нужда понякога да ми казваш по нещо такова, за да знам, че някой ме разбира
а това на Кастанеда за вОйна го знам, знам гооо... всичко изчетох/е не всичко де ;-)/ ама се уморявам вече...не искам да бъда войн, не искам да се прикривам, да се пазя, да мисля непрестанно от къде може да дойде някаква опасност и как да се предпазвам..., никога не ми е харесвало

търпелива и блага може би ми се иска да бъда, но е много трудно понякога..., ама безсърдечна и лукава?!...тц


dream

Зная, зная че не ти харесва и не ти се иска да е така, иска ти се да е така както ти се иска да е , ама не е...и затова написах, че ние ще го направим едва тогава когато нямаме друг изход...това последното е още по- болезнено за нас.

Че кой друг, ако не ние?

Не е нужно да вярваш на сънищата през деня.На дневна светлина -те
не са това което са! Сънищтата са това което си Ти : твоите
желания,мечти,емоции и това което те е страх да си признаеш на глас ,
да си го помислиш те е свян а то те изгаря отвътре - без да се налага
да се преструваш . Лекомислено е на сутринта - да обърнеш гръб на съня
!
Просто остани със затворени очи - и не мисли,не говори;почуствай
слънчевите лъчи и се усмихни-тогава стани,отвори очи и се протегни.Не
забравяй- НЕ МИСЛИ.Спонтана бъди-не лъжи!После продължи - щастлива бъди
,не се мъчи кажи : НЯМА НУЖДА ДРУГА АЗ ДА БЪДА-ТАКАВА СЪМ-ТОВА Е
ТОЛКОВА ДОБРЕ,НЕ МЕ ИНТЕРЕСУВА ЧЕ :
- СЪНЯТ МИ БЕ ДОБРЕ,А ДЕНЯТ МИ НЕ ЩЕ ДА Е!
-НЕ МЕ ИНТЕРЕСУВА ЧЕ СЪНЯТ МИ БЕ НЕ ТОЛКОВА ДОБРЕ-ДЕНЯТ ЩЕ Е !
-А АКО СЪНЯТ Е ЗЛЕ -ХЕ,ХЕ -ТОВА ЧЕ БУДНА СЪМ Е ТОЛКОВА ДОБРЕ І
Пусни си <<Dream a little dream of me>> и се кефи ! Не забравяй ти
: родена си> ДА СИ < а не > ДА СИ........< Запомни не играй а
печели ;не се интересувай от другите - важната си ти ! Тогава може би
, сънят ще ти даде крила и тогава през деня светлината ще се слее с
тъмнината и стрха ще стане сянка -не толкова приятна но не и неприятна
! И ще намериш свободата - като птица над нещтата,не ще те интерисува
>какво става там отдолу под дъгата.Не ще желаеш вече във очите им да си
добра ! Ще бъдеш ти различна !Ще бъдеш лошата!Но какво от това ,готова
ще си на таз цена >да не се събуждаш вече /достатъчно си
спалаТогававсеки ще иска да бъде сънуван в твоя ,,сънувания малък сън,,
написах това слушайки ти песента -БЛАГОДАРЯ !
ЛЕКА НОЩ $ДОБЪР ДЕН

ПОНЯКОГА КОГАТО ЧОВЕК ОСТАНЕ НА САМЕ ЗАПОЧВА ДА ВИЖДА ПО ДОБРЕ,ТОГАВА НЯМА ИЗБОР ИЛИ РАЗБИРА ИЛИ УМИРА ВЪВ ОБЩЕСТВОТО -ПРИЧИНИЛО ЗЛОТО .ДА ЗНАМ ЧЕ МАЛКО ХОРА ЩЕ МЕ РАЗБЕРАТ , МАКАР ЧЕ ВСИЧКИ СМЕ САМИ НЕ ВСИЧКИ ИМАТ СМЕЛОСТА ДА СЕ ОПЪЛЧАТ НА ВРАГА ВРАГА ПО НЯКОГА ВЪВ НАС СЪЮЗНИК НАШ Е НАЙ ДОБЪР ,ТОЙ РЯДКО ЩЕ НИ ПРЕДАДЕ ТОЙ ВИНАГИ ЩЕ НИ ПРЕВИДЕ ПРЕЗ ЛЪЖАТА ИСТИНАТА И СТЕНАТА ,А КОГАТО СТИГНЕМ ТАМ ,НЕ КАЗВАМ АЗ ДОБРЕ ЗАЩОТО НЯМА ДА И НЕ .СВЕТЛИНАТА РАЗТЪРСВА ТИШИНАТА -ТОВА Е ВЗРИВ ОРГАЗМЕН.А НИМА ОРГАЗМЪТ НАШ НЕ Е ТОВА ,КОЕТО Е !НИМА НЕ НИ Е СТРАХ ,ДА КАЖЕМ ОРГАЗМЪТ МОЙ ТОВА Е САМО ТОЙ.ТОВА Е НАШТА ПОДИГРАВКА СЪС НАШТЕ ЧУСТВА ТОВА Е НАШАТА ИГРА ТОВА Е НАШТА САМОТА.КАКВОТО САМ ЧОВЕКА СИ ПРЕСТОРИ ТОВА ИСТИНАТА -ТЕГОБИ . Y.

ама къде отиде ти бе човече?!?
де го чукаш де се пука
от дума на дума и от рима на рима до оргазми го докара

честно казано трудно следя мисълта ти, и знаеш ли защо...
защото нямам никакво време да мисля, пък и не искам,
за сметка на това сетивата ми се подостриха...
и във виелиците от началото на седмицата отидох до морето/опак човек съм си аз - хората лятото ходят там, а аз в най-големия сняг и студ /...ама съвсем до морето отидох, на брега...
и въпреки, че може да ми кажеш, че си виждал това или си го представяш...и всеки може да си го помисли..., е такава красота аз не бях виждала.., бяло, тихо, чисто, спокойно..., нищо в повече, нищо излишно.., само усещане за съвършенство и пълна хармония...
снега беше покрил всякакво човешко присъствие
в такива случаи си мисля, че ние сме излишни в тази игра - Живота,
с ненужните си мисли и поведение само я разваляме...
защо ли ти го казвам това?
ами сигурно за да те подсетя/помоля/ да го даваш по-простичко.., може и по детски, а не толкова увъртяно и философски...тогава може и да те разбера без много думи

dream

добро утро !
Мислех си, че само аз не разбирам от думи, а имало и други, успокоих се.
Завидях ти за морето, да знаеш. Не че не ме поканиха да отида там за празниците, но като си помисля чак къде е, а и в този студ... Някой друг път ще го видя, обещах си.

Аз съм зиморничав човек. Досега все съм зъзнала... Ти ме накара да забравя вятъра, минаващ през костите ми, за драскащия студ, за меланхолията и самотата, с които свързвам зимата. Винаги досега съм предпочитала да си свия на топло и оттам да съзерцавам.
Благодаря ти за хубавия нов образ на зимното море!Помогна ми да изляза от "клетката" на представите си.

Хей, ти даваш топлина и ново възприятие... И с думите си, с мислите си караш и другите да повярват, че го могат... Винаги ли нашите мисли и поведение са ненужни?! Едва ли...

Толкова искам и аз да мога по-простичко да правя нещата. А все успявам да ги усложня... Излиза, че да се научим да опростяваме, е най-сложното нещо?!

ТРУДНО ЩЕ МЕ РАЗБЕРЕШ ЛИ- НЕВЯРВЯМ !ПРОСТО ЧОВЕШКА СУЕТА ПРИСЪЩА НА ВСЕКИ ОТ НАС ,ДА НЕ ПРИЕМА НИЩО ЗА НЕЩО ОТ ОТВОРЕНА РЪКА-АМИ АКО ТОВА НЕ Е ТАКА!
НО ЩЕ СЕ ПОСТАРАЯ ДА БЪДА ПОНЕ МАЛКО ОБЕКТИВЕН АКО И ТИ НАПРАВИШ СЪЩОТО ЗА МЕН- ДА БЪДЕМ ИСКРЕНИ! ДРУГО АЗ НЕ МОГА ДА ОБЕЩАЯ.
ОТ ТОВА МОЖЕ И ДА ИЗЛЕЗЕ НЕЩО!
ХОРАТА В НАПРЕДНАЛИТЕ СТРАНИ ХОДЯТ РЕДОВНО НА ПСИХОАНАЛИТИК НЕ САМО ЗАЩОТО МОГАТ ДА СИ ГО ПОЗВОЛЯТ НО И ЗАЩОТО ИМАТ НУЖДА ДА ЧУЯТ ОТ НЯКОЙ ДРУГ ЧЕ СА ЖЕРТВА НА САМОВНОШЕНИЕ И ЧЕ ТАМ КЪДЕТО ГИ БОЛИ ГИ БОЛИ ОБИКНОВЕННО ВСИЧКИ ,ЧЕ КРАЯ НА СВЕТА Е ОЩЕ ДАЛЕЧ И ЧЕ КЛЮЧА КЪМ ЩАСТИЕТО Е В ЗАДНИЯ НИ ДЖОБ ПРОСТО КОГАТО ЗАСТАНЕМ ПРЕД ВРАТАТА ТРЯБВА ДА СЕ ПРЕСЕГНЕМ САМО ТОВА Е НАЧИНА ДА РАЗБЕРЕМ ДАЛИ ТОВА Е ТЯ .В ПРОТИВЕН СЛУЧАЙ СМЕ НА НЯКОЙ ДРУГ ЕТАЖ НЕ НА НАШИЯ .
КОЛКО ПРОСТО ЗВУЧИ КОГАТО ГО КАЖЕ СПЕЦИАЛИСТ УЧИЛ ЗА ТОВА ,А ТОВА Е ТОЛКОЗ ПРОСТО И ЛОГИЧНО ЧЕ ЧАК НИ ХВАШТА ЯД ЧЕ СМЕ СЛЕЗЛИ НА ДРУГ ЕТАЖ -ИЗПАДНАЛИ В ПАНИКА И ОБЕЗПОКОИЛИ ХОРАТА НАОКОЛО ,ПА МАКАР И ДА СМЕ СИ ПЛАТИЛИ НА СПЕЦИАЛИСТ КОЙТО СЕ МЪЧИ ДА НИ УБЕДИ ЧЕ НИ Е НАЙ ДОБРАТА ИНВЕСТИЦИЯ ПРЕЗ ЖИВОТА И ВЕРЕН ПРИЯТЕЛ НА КОГОТО МОЖЕМ ВИНАГИ ДА РАЗЧИТАМЕ (ДА НИ ВЗЕМЕ ПАРИТЕ)И ДОКАТО СЕ УСЕТИМ НАИСТИНА СТАВАМЕ ЗАВИСИМИ ОТ НЕГОВИЯ ГЛАС .ДОКАТО НАИСТИНА РАЗПОЛАГАМЕ СЪС СРЕДСТВА ТОЙ Е НАШИЯ БАЛСАМ ,НО КОГАТО УСЕТИ ЧЕ ВЕЧЕ СМЕ НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНИ РЕШАВА ЧЕ ВЕЧЕ Е ВЪПРОС НА ВРЕМЕ ДА СЕ ИЗЛЕКУВАМЕ САМИ И ДОСТАТЪЧНО НИ Е ДЪРЖАЛ ЗА РЪКА- ГОЛЕМИ ХОРА СМЕ ВСЕ ПАК ТРЯБВА СЕ НЯКОГА ДА ПОЕМЕМ ОТГОВОРНОСТА ДА СЕ ИЗПРАВИМ НА КРАКА И ДА ХОДИМ А ЗАЩТО НЕ И ДА ТИЧАМЕ ОТ ВРЕМЕ НА ВРЕМЕ НИМА ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ Е СЪЗДАДЕН ДА ЛЕЖИ УДОБНО ,И ВЗЕМА ПОДСКАЗАНИ РЕШЕНИЯ-ПРАВИЛНИ ИЛИ НЕ -НО ЧУЖДИ ВСЕ ПАК. Е ЕСТЕСТВЕНО ЧЕ Е ПО ЕВТИНО ДА СЕ УЧИМ ОТ ГРЕШКИТЕ И ОПИТА НА ДРУГИТЕ ,
НО КАКВО ЗНАЧЕНИЕ ИМА ТОВА НИМА КРАСОТАТА НА ДЕЦАТА НЕ Е В ИГРАТА.ИМА ЛИ ЗНАЧЕНИЕ ДАЛИ ЩЕ Е ПРАВ ИЛИ НЕ ВАЖНО Е ДА СТИГНЕ ИГРАЧКАТА КОЯТО ГО КАРА ДА СЕ ЧУСТВА ДОБРЕ.
ПРЕКАЛЕНО МНОГО СЕ РАЗТЕГЛИХ НО МИСЛЯ ЧЕ МОЯТА ИСТИНА НЕ СЕ РАЗЛИЧАВА МНОГО ОТ ТВОЯТА И МОЖЕМ СПОКОЙНО ДА БЪДЕМ ОТ ЕДНА ДЕТСКА ГРАДИНА,
ДОРИ И В ЕДНА ГРУПА .
ДА ЗАСТАНЕМ ПРАВИ ГРЪБ СЪС ГРЪБ КАТО ДЕЦА И КАТО ГОЛЕМИ ЗРЕЛИ ХОРА
ДА УСЕТИМ ПУЛСА НА НЕЩТАТА .ДА ПОМЪЛЧИМ И ДА ЧУЕМ В ТИШИНАТА !
ТОВА ЛЯТО КОГАТО БЯХ НА МОРЕ ВСЯКА СУТРИН ЧАКАХ СЛЪНЦЕТО НА ЕДНА СКАЛА ,А ОТДОЛУ САМО ВОДА И МНОГО РАЗКЪСВАЩА ТИШИНАТА ОТ УДАРИТЕ НА ВИЛНИТЕ ВЪВ СКАЛАТА . А ПРИЛИВА ОТКЪСВАШЕ ПОСТЕПЕННО ПОДХОДА КЪМ СКАЛАТА , ,НО ВИНАГИ УСПЯВАХ ДА СЕ ВЪРНА АЗ НАВРЕМЕ , В НАЧАЛОТО ОБЗЕМАШЕ МЕ СТРАХ ЗАЩТОТО АЗ РАЗБИРАХ КОЛКО СЪМ БЕЗСИЛЕН ПРЕД ПРИРОДНАТА СТИХИЯ И ПРИЯТНИЯ ГЪДЕЛ ДА ОСТАВАМ ВСЕ ПОВЕЧЕ ДО КРАЯ МЕ КАРАШЕ ДА СЕ ЧУСТВАМ ПО ЖИВ ОТ ВСЯКОГА - СЪС ЗАТВОРЕНИ ОЧИ АЗ ВИЖДАХ КРАСОТАТА ,КАТО ЗМИЯ ПЪЛЗЕШЕ ПО ГЪРБА МИ ЧУСТВОТО ПОРОДЕНО ОТ СТРАХА ДА СИ ОТВОРЯ АЗ ОЧИТЕ И ДА ВИДЯ ДО КЪДЕ Е СТИГНАЛА ВОДАТА И ДА ТРЪГВАМ КЪМ ЗЕМЯТА . ТОВА Е ТО КОЕТО АКО ПРЕЖИВЕЕШ ЩЕ ЗНАЕШ ЧЕ НИЕ СМЕ ПРАШИНКИ САМО НЕИЗДУХАНИ ОТ ВЯТЪРА НА СКАЛАТА И ДОРИ ДА СМЕ ТАМ ИЛИ НИ НЯМА -ТОВА НЕ ПРОМЕНЯ С НИЩО КРАСОТАТА НА НЕЩТАТА. КОЛКО МАЛКО МУ ТРЯБВА НА ЧОВЕК - ЕДНА СКАЛА ,НА КОЯТО ДА СТОИ .
МНОГО МИ ХАРЕСА ,, бяло, тихо, чисто, спокойно..., нищо в повече, нищо излишно.., само усещане за съвършенство и пълна хармония...
снега беше покрил всякакво човешко присъствие
в такива случаи си мисля, че ние сме излишни в тази игра - Живота,
с ненужните си мисли и поведение само я разваляме... ,,ВИЖДАМ ЧЕ И ТИ ВИЖДАШ - ,,НЕЩО,, !
Y

съжалявам че толкова красива тема -не се дискутира .
А тя е тук неопорочена че чак ме боли !
страх ли ви е да сте искрени или сте верни на себе си да да не ,споделяте сънищата си верни на това наречено - благоприличие ?