24 часа???

Просто едно денонощие!!!Страшно малко... и невероятно страшно много, ако сте непрекъснато заедно/примерно пътувате!!!/за да опознаеш един човек и да разбереш-"свирите ли заедно на една струна, или дори дали е в "оркестъра?"
Приятел ли става или враг?


Усещам го много скоро, но ми трябват тези останали до 24 часа, за да се убедя!!!

Вие как мислите, приятели?!

24 часа са твърде много и същевременно твърде малко време, за да опознаеш човека, а още повече неговата същност.
Има хора, които познавам от ден-два, но така си "пасваме", сякаш се знаем от години. Има и такива, които познавам от 10 години, но са си изградили някаква защитна стена и не те допускат до себе си и за теб остават напълно непознати.
Не съм сигурна, че само още 24 часа ще са ти достатъчни...
Успех!

Не знам, колко време ми трябва за да опозная човек, зависи от човека, колко е готов да се разкрие извън черупката си. Има хора с перфектни роли и маски, те ме плашат. В общия случай първите ми впечатления са най-верни, но съм правила и грешки в едната и другата посока. Най-вярвам на поговорката с торбите сол.

повечето хора са добри!

24 часа са напълно достатъчни за всичко, но само, ако си еднодневка...На нас са ни нужни много повече от 24 часа, често и цял живот не стига да опознаеш човека до себе си, пък и не рядко разбираш, че въобще не го познаваш.Затова - живей за мига, тук и сега!

"Решавай сложните проблеми докато са още прости!"

Няма да отговоря на въпроса ти докато ти не отговориш на моя.В една друга тема (вероятно не си забелязала) попитах защо си мислиш,че си чела именно мои неща и ме познаваш ? Не се заяждам,важно ми е. Я си представи,че някой студент вземе,че ме разпознае по подобен н-н.Тогава какво ?

Здравей, скъпа, наистина съм чела твои стихове и ми харесват, дори в интерес на истината, една вечер плаках на едно от тях.Точното място, където съм ги чела е клуб"Поезия".Аз ти пуснах бележката, както се бяхме разбрали веднъж, дано си я получила!Да ти кажа, и че много бих се радвала да се запознаем, дано стане в тоя живот!Успех!


Аууу..."Дира" отново ме" раздира," три пъти ти отговарям...

Ми то и аз три пъти го писах онова предходното,сега да видим с това как ще се получи.Никогага не съм писала в клуб поезия.Нямам такава потребност.Дори се впрягам(разбирай обиждам),когато ме нарекат поетеса.По призвание,по душа и по професия съм си психолог,това че пиша понякога не променя моите приоритети.Но как да ти обясня,публикуването за мен си е чиста проба прежалване.Не ми е кеф да разголвам душата си публично.Та,ако ми дадеш някакъв мейл,ще ти изпратя нови неща,но наистина не искам и не мога на всеуслушание.
P.S.: Нямам бележки от теб( все още),ама пък дира си е дир - нали ?