И аз за самотата.

Мисля си, чудя се, та даже се страхувам от това, че ще остана сама. Всъщност май думата не е точна-сама не е страшно, понякога човек има нужда да си почине сам. Истинският страх е май от самотата, който при мен идва от това, че не си вярвам вече, че съм се обезценила и незнам дали мога да срещна друг човек, с който да имам някаква близост. А и като се замисля как ли става това с 2 деца!? Кой къде срещна новият си партньор-питам просто така за кураж:))

Към всяко нещо има много различни погледи!

Няма страшно...много мислиш, ще те заболи главата! И аз така мислех, пък после от емоции не мога да почина)))...Е аз бях с едн акукла, вече съм с две)))
Последния съпруг)))...хе хе как звучи, та него го срещнах в нета преди 5 години!)))
Настъпваш ICQ-то яко, чаткаш лафиш ама ей така за купон...и то си става)))
Има ли кой да ти помага за децата понякога, ама близък човек, майка? Защото не бива да се занемаряваш само с ролки и анцунг у дома с пальовците)))

Кой къде....Хубав въпрос!
Ами аз срещнах много нови парньори за тези почти 3 години от развода - на най различни места и бяхме партньори в най-различни работи.. не само в секса.
На практика почти навсякъде, където минах, за да се порадвам на живота и да се огледам откривах по някой интересен човек, на когото пък аз бях интересна... Като се почне от Морската Градина , мине се през библиотеката, латино танците, плажът, сбирките на стари приятели или съученици, интернет, разбира се - сайтове за запознанства, Кю, клубове... дори някой друг съсед...хм...
Само с пациент не ми се е случи... явно професионална деформация.

Но Майстора си го намерих съвсем случайно в интернет...
Беше си купил компютър само преди седмица, горкия и без време налетя на мен...
Така и не успя да огледа другите моми на хорото!

Non nova, sed nove.

Аз имам 1 дете, с моя приятел се срещнахме на един семинар, но още не сме женени. Познавам жени, които са се омъжвали с по 2 и с 3 деца, една чужденка с 5. Мисля че, няма ограничения в тази посока. Но за мен факта, че имам/имаш деца прави нещата малко по-сложни.

повечето хора са добри!

От вече отговорилите, аз имам най-малко опит, но това което ми помага е да откривам дребни неща, на които да се радвам - има ги във всичко: тогава, когато детенце най-спонтанно ми казва мамо, много те обичам или пък дори факта, че едиси кое цвете, което било почти погинало изведнъж се съживило и започнало да се развива много добре, мечтая си и работя по достигането на краткосрочни цели. Давам си сметка, че в момента съм недостатъчно устойчива психически, за да предприемам сериозни стъпки по каквото и да било отношение и за това се успокоявам с изказването на една моя приятелка:
"Не се притеснявай, ей това тук ще те измъкне от калта" "Ей това тук" е детенце и много обича да си говори със всеки срещнат.

Така че на първо време открий дребните радости!
Желая късмет на теб и на всички нас - Сега съм в период Уча се да съм влюбена в себе си, така че прибавям и себе си към пожеланието

Извинявай за опита да продавам краставички на краставичаря, но си припомни урока за обгрижване на себе си. И още нещо: твоя поне е имал доблестта да се изнесе от къщи, а пък моя хубавец почти две години искаше време, като това не му пречеше междувременно да си ходи на почивчици с "каката", 'щото бил много изморен де, да не мислисх, че заради нещо друго.

Здравей Allia,

Споко! Статистиката е на твоя страна - сигурно е, че ще срещнеш много нови хора, вероятно сред тях ще откриеш и партньор(и). Така че ако е само за куража - ми ще стане бе. Ще имаш много хубави моменти занапред. Всякакви ще имаш - статистика. :) Но спирам със статистиката, щото тя - понеже е безмилостна , ще вземе да те наплаши още повече. :)

Но пък знаеш ли - ще бъдеш по-силна, по-знаеща какво и как го искаш - със сигурност и по-успешна в постигането на желанията. Вярвай в себе си и от страх - не се страхувай!

Новият партньор ще го срещнеш, когато си готова да го забележиш, там където ще си способна да го видиш. За всеки е различно, но винаги е тъй.

Късмет!

_____ Сайт на разведените _____
Бъди звезда, небе ще се намери!

Преди 1,5 год. организирах на два пъти пикник в клуба. На втория дойде само тя. Сетне - пак, палатка и т.н. Оттогава живееме заедно. Тя също има две деца, но те вече са големи (22-26 год.)

Когато се разведох си давах ясна сметка, че човек трудно може да живее сам. Какво ли не правих да намеря подходящ човек - интензивно излизане всред познати и непознати, сайтове за запознанства, чат и т.н. Когато изчерпах всички възможности безуспешно, просто си казах - "До тука!" Точно тогава (преди 2 год.) съвсем случайно попаднах на този клуб. Започнах да влизам без никакви идеи да срещна Човека. Просто влизах, пишех, четях и се оставих на течението. Отидох на 1-2 клубни сбирки (тогава в "Ботуша"), сетне ми хрумна идеята за пикник и т.н.

Сега, когато не съм сам влизам тука точно заради теми, подобни на твоята. Искам всеки да осъзнае своята значимост като личност и да повярва, че за винаги има шанс за щастие.

Късмет!

=============
Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!

:-) Много оптимистично звучи това което си написал.

Хей, здрастииии!!!

Ми то част от отговора ти се съдържа във въпроса ти и още по-хубавото е, че си на прав път и започваш да осъзнаваш някои неща по нов начин.

Наистина в т.н. "самота" се крие голям ресурс и потенциал за обновяване на живота, но кой знае защо го подценяваме и се фиксираме само върху най-неприемливия й аспект. Разбира се, че в само в "самота" човек може да си почине истински, истински да се наслади на миговете и да осъзнае времето, в което живее по друг начин. Да се замисли и усети неща, които в шумната суматоха на ежедневието и сред навалицата от близки и не толкова близки хора, никога няма да усети.

В самота най-добре става преосмислянето и "рекапитулацията" надосегашния живот. Най- добре те "връхлитат" новите идеи засамата теб. Всичко преживяно в самота може да бъде истинско и стойностно. А страхът може да обезсмисли всичко. Когато се пребори човек с него, няма какво да се те плаши повече, защото ти ще си преминала през нея.

Когато се пребориш с нея успешно и съумееш да използваш ресурса и, ще се промени цялото ти излъчване и тогава като по магичен начин от всякакви неподозирани ъгли на живота ще започната да изкачат и да те връхлитат всякакви приятни изненади и сюрпризи!

Желая ти късмет!

Здравей
Точно, когото най-малко очаквах и не се бунтувах вече срещу “неслучващото” “нищо ново”,”нищо различно” дотолкова се изострят сетивата ти, че улавяш малките, хубави неща, не ,че се задоволявам с дребните, просто забелязвам повече...”казваш си трябва да сме му благодарни на живота , защото и по-лошо би могло да бъде”. И когато най-малко очакваш, срещаш човека, за който си мечтала, и след това живота ти вече не е същият. Хубавите неща ни срещат, само трябва да имаме вяра и търпение, да вдигнем глава и да вървим, просто да вървим по пътя, след като се изправиш след падането, като захвърлиш болката и страданието в кошчето, където е била и победата ти, да се отърсиш от миналото, когато усещаш, че дишаш, когато не очакваш нищо, а приемаш всичко – предизвикателствата, изпитанията , които ни готви съдбата и тогава, когато най малко очакваш, съдбата те дарява с това, което до болка си искал. В една обикновена сутрин, пиейки чаша черно, горчиво кафе, може би ще намериш пътя си в утайката на изпитото си кафе. Кой знае!
Това е осъзнаването, осъзнаването, което те кара да промениш отношението си към нещата. Преодоляваш страха, анализираш живота си, търсиш Себе Си! Тогава, когато вече , сърцето ти тупти и усмихнато кажеш “Здравей” казваш “Здравей” на неизвестното, неочакваното - това е Чарът на живота, кара те да си жив и изпълнен с вяра, за утре, а и за след това.

браво на теб че си задаваш тоя вапрос за САМОТАТА - породена от -първопричината БРАК

Познавах , човек..
На възраст бе.
Семеeн,
красавици три дащери..
В ден минал,
аз на възраст христова..
Вапрос ми зададе!!!!
За какво бе цялото ЧУДО: ...
Тъпо го гледах.
Замалча, замисли се.
След малко, с тъга сподели..
За това
ЧУДО ЖИВОТА
те питам младежо..
ДВАМА ЗАПОЧНАХМЕ,
ДВАМА ОСТАНАХМЕ...!!!!!
Деца, дом, имане
в ЧУДОТО ЖИВОТ
се нейиде изгуби..
Отдавна на влака,
от перон първи замина човека ..
Прехварли ми топката, вапроса ..
Години летяха, отговор дирех..
А, всичко толкова просто било..
ВЕЧНОСТ се казва.



ВЕЧНОСТА е важна да предаваме натрупанйя опит , от поколенйе на поколенйе !!!!!!!!!


жалко че едва сега го осазнаваме

завиждам ви !!!!

желая ви от ввсе сарце успех!!!!!!!!!