Твърди пръсти

Някъде се отваряха и затваряха врати. Майсторът седеше все така самовглъбено и не виждаше маргаритките. Пръстите му, с изгризани нокти, късаха едно по едно листенцата, с небрежна съсредоточеност. Мърмореше нещо под нос, не можех да го чуя. Беше тихо, тъмно. И валеше олио.

отивaм зa рибa, ти сложи тигaнa ... под небето

Приготвих всичко, завъдИ още малко чар и се прибирай! После ще се блещим от коя страна на въдицата е рибката.

Твърдостта на пръстите компенсира намалена твърдост някъде другаде... В характера примерно. Като да каже "ДА" и то да съвпадне с последното листенце на твоята маргаритка- "Обича ме".. Вместо това "Да"-то се хлъзка като сърце по лед и никога не е окончателно... (от олиото ще да е!)..

Тръшвай вратата; има авариен изход

Светът , може и да не спре да се върти. когато листенцата свършат...
Ти може и да не разбереш, какво иска Майстора от теб...

Едно наметало ще скрие лицето ти.
Никой няма да разбере какво има в сърцето ти.

Къде се е скрила твоята нежност

При всичкото ми въжбражение, това олио ме разби!

Don't let Yoursefl be hurt this time (или поне не намагнетизирай стружките)