Нямам нерви!!!
13 отговора
1317 прегледа
Нямам нерви!!!
Имам нужда от помощ. Имам детенце на 3 години. Много го исках, родих го, давах и му давам цялата си любов. Не знам как стана, но вече се задушавам от неговото присъствие около мен. Нямам лично пространство, нито лично време когато детето е при мен. Всеотдайна съм била винаги и той е свикнал на това, да ме има на разположение когато пожелае (момче е). Спим глава до глава, на една възглавница. Вече не издържам. Не знам как да се справя. Нервите ми никакви ги няма - тази сутрин щях да го пребия, защото не ме чуваше, когато му казвах да остави намира косата ми. Дърпаше ми лентата за глава и викаше, че е негова, като през това време аз го обувах и си мислех че отново закъсняваме за градина. Казах му да ми остави лентата на главата, защото ми е трудно да я нагласям пак - той продължи да посяга и да хленчи че е негова, аз пак го помолих - така три пъти и не издържах - започнах да го бия и да крещя, че никога за нищо не ме чува какво му казвам... След това стана тих и послушен. Тогава пък се разтревожих, че с това мое поведение мога да го деформирам в "покорен мамин син" което изобщо няма да му е в полза, когато стане зрял мъж...
Страхувам се от изблиците си - много са начесто и не мога да се въздържа и при дребните поводи. Всички те са свързани с неговото поведение. Сякаш нещо в мен е преляло и напира да излезе. Губя контрол върху реакциите си.
Ужасена съм, че така ще се съсипя съвсем и след време изобщо няма да съм в състояние да се грижа за детето си адекватно.
Знам, че вината е в мен, осъзнавам грешките, които съм допуснала. Детето не обвинявам за нищо.
Баща му не ми помага в тази насока, много рядко се намесва и успява да предотврати моето избухване.
Имам чувството, че ще се побъркам. Въртя се в омагьосан кръг и имам нужда от помощ. Има ли начин нещо да ми даде силата да се справя с този проблем?
Страхувам се от изблиците си - много са начесто и не мога да се въздържа и при дребните поводи. Всички те са свързани с неговото поведение. Сякаш нещо в мен е преляло и напира да излезе. Губя контрол върху реакциите си.
Ужасена съм, че така ще се съсипя съвсем и след време изобщо няма да съм в състояние да се грижа за детето си адекватно.
Знам, че вината е в мен, осъзнавам грешките, които съм допуснала. Детето не обвинявам за нищо.
Баща му не ми помага в тази насока, много рядко се намесва и успява да предотврати моето избухване.
Имам чувството, че ще се побъркам. Въртя се в омагьосан кръг и имам нужда от помощ. Има ли начин нещо да ми даде силата да се справя с този проблем?
Един практически съвет с няколко следствия:
Съвет: Сложи таткото да спи на мястото на детето.
Следствия:
1. Детето ще спи отделно и ще стане по-самостоятелно.
2. Таткото ще изпълнява "съпружеските си задължения" и ще си по-малко нервна на сутринта. Знаеш как е, предполагам. Предполагам, щото не знам как е.
3. Не се сещам, но се надявам, че и две не са малко.
Имам още няколко. Като ги преброя, ще ви уведомя. Обещавам!
Следствия:
1. Детето ще спи отделно и ще стане по-самостоятелно.
2. Таткото ще изпълнява "съпружеските си задължения" и ще си по-малко нервна на сутринта. Знаеш как е, предполагам. Предполагам, щото не знам как е.
3. Не се сещам, но се надявам, че и две не са малко.
Имам още няколко. Като ги преброя, ще ви уведомя. Обещавам!
Re: Нямам нерви!!!
Само ти знаеш защо е неприложим съвета,който ти дадоха,но явно има проблем с таткото.На твое място бих си взела отпуска ,да кажем седмица,оставям детето на баща му и заминавам някъде.Има страхотен ефект,повярвай ми,говоря от опит,но трябва да преодолееш страха за детето,докато те няма.Бъди сигурна ,че нищо няма да му се случи.А ако продължаваш по този начин има опасност и за теб и за детето.
Re: Нямам нерви!!!
Не съм лекар ,но смятам ,че не трябва да си внушаваш ,че имаш депресия.Предполагам ,че в теб се е натрупала умора и обида,които са предизвикали временна нестабилност на психиката.Това лесно се оправя с една хубава почивка.
За таткото, ти знаеш какъв е проблемът и ще вземеш решението,това е твърде деликатна тема и външен човек не би трябвало да взима отношение.
Не се колебай да заминеш ,след като си го мислила вече,още повече ,че това ще подскаже и решението на основния проблем.
За таткото, ти знаеш какъв е проблемът и ще вземеш решението,това е твърде деликатна тема и външен човек не би трябвало да взима отношение.
Не се колебай да заминеш ,след като си го мислила вече,още повече ,че това ще подскаже и решението на основния проблем.
Re: Нямам нерви!!!
Нормално е да те нерви детето,особено ако нямаш баба под ръка,аз нямам.Не го бий,гадно е и ще увредиш психиката му.Като съм в подобно състояние му удрям един здрав рев....и продължавам нататък,чакайки порасването на децата ми.Трудно е да си родител,брачен партньор,добър професионалист....бе лесно няма,всичко в въпрос на гледна точка и на някаква надежда за по-добро и спокойно бъдеще.Вярвам,че ще се справиш по най-добрият начин,успех.