Самотата след 40...

Страшно е, страшно е да останеш сам/а!
Страшно е, когато децата, в името на които си жертвала младостта си, порастнат и поемат пътя в живота си, а ти оставаш сам/а.
Сам/а, защото не си искал да нараняваш чувствата им, когато видят до теб не майка/баща си а някой друг.
Сам/а, защото си живял/а с единствената мисъл за тях - да се чувстват добре и непренебрегнати.


Когато дойде момента, в който децата поемат пътя в живота си, осъзнаваш, че за тебе е вече прекалено късно. Може и да не е късно, но желанието за нова връзка е "умряла" завинаги. Може би има изключения, но те са вероятно в романите и филмите...

Да, децата не са отговорни за нашите решения.
Те си имат свой живот и свои пътища, точно както и ние сме имали нашите, несъобразявайки се с никакви родители и техните изживявания.
Изборът да си стоим сами си е лично наш, независимо от съображенията.
Освен това е и въпрос на късмет - някои срещат някого, други - не.
Какво остава, освен да се постараем да си запълваме времето с неща, които ни допадат, да се срещаме с приятели, да не се крием от нови хора, да установяваме контакти, ако ни е по сърце, а ако се чувстваме уморени, просто да останем сами със себе си - това невинаги е лоша компания, а често е и за предпочитане пред нечия друга.
Едва ли наличието на връзка е единствената мярка да се чувстваме добре в кожата си. Неразумно е да мислим за живота си единствено като възможност/невъзможност да създадем връзка - сякаш с това ще се решат като с магическа пръчка всичките ни проблеми. Аз лично, залагам на това, че ще си създадем допълнителни...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Живота продължава кураж и смело напред каквото и да ти струва децата са деца но те в определени моменти живеят в свой собствен свят и ежедневието приятелите за тях са по важни - само на моменти и това е добре та по малко да ги притесняват наште отношения както и аз си мисля надяваме се че живота продължава и ние трябва да го усетим ---странно нали!!!

Napravo da ljagame i da umirame! I bez tova vegetirame samo!
Ako chovek iska da se depresira, prichini bezbroj! Za usmivka - sashto!

... ми е до болка познато, но в много по-остра и стигащо до крайност форма. Аз се измъкнах от този ужас и знаеш ли как? Просто като си изградих собствен свят, където всички, абсолютно всички имат своето достойнство и себеуважение. Останалият свят няма никакво значение и аз се движа по моите собствени правила, според моят мироглед.

Дрънди, децата имат значение в живота на един човек, но когато те порастнат справедливо е да бъдат оставени сами да определят начина си на живот, да издигат или принизяват своят морал, да вършат добро или да станат чудовища. По същият начин и ние сме правили. Какво е станало от нас ще разберем миг преди краят, когато човек си прави равносметката и затваря очи щастлив или огорчен от себе си.

Новата връзка - тя има смисъл само ако човек я желае и има нужда от нея. А когато човек иска нещо винаги може да намери начин как да го постигне. Това зависи единствено от усещането за собствена личност, като с това не се пренебрегва правото на другите да бъдат такива. Друго условие в природата няма.

Късмет!
======

Дрънди, ще бъде страхотна Коледа, нали? Сняг, усмивки, музика и вятър в комина.... Дрънди, идва Коледа - символа на новото начало, на възраждането в природата. И ние сме частица от нея. Усмихни се!


=============
Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!

Еййй, смрачи се малко времето , застудя и се почнаха теми в унисон с метеорологията)))....хайде сега е време за хоби, за някой курс (аз мога да ти предложа много интересни - по грим, лично ще ти ги водя!!!)))), за нови запознанства...мани ги децата, те ще се оправят, ти сега се позанимавай със собствената си персона! Като за начало може и една екскурзиика я до Италия, я до някъде другаде...що пък не!

на коледа и нова година сам?-така се очертава
съде е новото начало

И аз съм в тази възрастова група и чакам с нетърпение детето ми да порастне още малко, защото имам много планове за себе си. И сега имам свой живот, но по-късно ще трябва да се съобразявам по-малко с нуждите на детето си. Обичай себе си, не се отдавай изцяло на друг човек дори и собственото си дете/ца. Има интересни хобита, добри приятели, нова работа и др. Аз може би ще емигрирам, защото за мен ще е интересно ново начинание да се приспособя към нова среда на живот. Човек има нужда от разнообразие, стимули, предизвикателства, това го води напред и го кара да се развива. Успех!!

Нищо не си жертвала. Щом си решила да го направиш, значи така ти е харесвало повече. И недей да обвиняваш децата за това. И недей да говориш като деветдесетгодишна, моля. Само за справка ще ти кажа, че баба ми и на 80 години си имаше обожатели и един старец искаше да се ожени за нея. Тя обаче му отказа, щото "да бе, ще ида да му пера и да му готвя у тях, като тук си ме гледат". "Тук" беше старческия дом. Та, я по-бодро!

Стига простотии бе, тате!

В допълнение на Аромат и Полуидиотчето/Боже мой, как можа да се кръстиш така, не че аз нещо по-умно съм измислила, ама ти "изби рибата" с тоя ник/ искам да ти кажа, че животът , пардон реалната възможност да срещнеш и усетиш истинската любов е , когато децата пораснат/ и с допълнение на моя приятелка-" и ти умре домашния любимец", много ми е трудно да го приема, но...май е права/.

Та...мисълта ми беше:"Какво са 40 години?"

Аз, баби, съм вече на сто/години!/ и унуките ми викат:"Бабо, къде хоииш?Стой си у къщи!!!Като искаш да идеш някъде, просто ни се обади, ний шъ дойдим, шъ тъ разходим и после шъ тъ върним!!!Стара си, веке!!!

То, хубоо, баби, ама те си мислят, че съм стара, пък аз, кат видя бай Петку /комшиятъ/, докът ми рече:"Здрасти!" и се му гледам у гащите!!!

Е...Кой стар?!!Стара риба има ли?!

Та..да си дойдем на думата-намери си любимо занимание, работа, ангажимент или каквото там още си измислиш, защото животът започва и завършва, САМО, когато ние пожелаем!!!Бог е всемъдър и милостив и ни е дал това право!Затова и аз казвам/може би като някои други:Не надеждата, МЕРАКЪТ умира последен!Все пак това е ЕДИН живот- и ние сме от "Миропомазаните", защото имаме този шанс, да го изживеем-по-своя си и неповторим начин! Направи ГО и ти!!!


А любовта ли? Непременно ЩЕ ТЕ СРЕЩНЕ, само като я видиш, не и викай:"КъШ!"


Усмихвай се и ОБИЧАЙ!!!


Другото идва САМО!!!


Успех от мен!

Дано успях да те успокоя, много ми се иска!!!

хахахахахаха
бе, колко ти е голяма дупката, бре, геврек?!
баси, накара ме да се усмихна

Какво са наистина някакви си 40... Нищо, в сравнение с тези, които живеят по 100 и няколко отгоре, само дето те живеят някакъв си свой живот, далече от цивилизацията и нейните проблеми.

Но, в крайна сметка животът ни е такъв, какъвто ние сами си го направим, така, че... донякъде съжалявам, донякъде не, че в изблик на слабост споделих някакви свои мисли.

Или ще се оправя, или не - средно положение няма...



П.П. Дрънди е галеното от Дръндолета.

дали своето мнение по темата.

Специални благодарности на... той си знае...

И още как!!!Щастие, любов, секс, секс, секс....мммм...какво беше това...разбира се, че се справяме страхотно е и питаш ли ме/ питам те!!!/как ги отпращаш!!!


А...бе, който ГО може, ГО може!!!

да са ти лъснати обувките


Много сме, силни сме!


Хайде да си направим партия на разведените...
А?!

Дръндолетааа, я аз да ти припомня, нали хората разправят, че където е текло пак ще тече .. та припомни си, миличка, преди 3 години в една вкусна кръчма, от един "стар" клуб, кой с какво гадже беше, м? Усмихни се, иначе няма да бъдеш ти! :)) Глей къде те намерих .. живот, а? :)

Аз на 40 реших да емигрирам с дъщеря си и ето сега на 42 сякаш живота започва отново.И не говорете ,че на 40 живота свършвал,защото е смешно.На 40 животът ЗАПОЧВА.Много предизвикателства и радости има в него.Зависи от нас да им дадем шанс да ни се случат.
Тук често казват: "Превърни недостатъка в предимство".Сега като ги няма децата около теб имаш повече време за други неща.Използвай го вместо да се вайкаш колко си остаряла.

и ти ли се питаш защо е така
та помисли!!!!!!!!!!!

хора пред нас са живяли
след нас също ще има

за нещо велико се мислим
ЕДНОДНЕВКИ човеци

в
младоста си
семейство,дом и деца

и после
борба с ежедневйе сиво

потеклото саздадено !!
да опзим в живота

години летят
от живота ни наш

децата отлитат
да повторят нашия път















Познавах , човек..
На възраст бе.
Семеeн,
красавици три дащери..
В ден минал,
аз на възраст христова..
Вапрос ми зададе!!!!
За какво бе цялото ЧУДО: ...
Тъпо го гледах.
Замалча, замисли се.
След малко, с тъга сподели..
За това
ЧУДО ЖИВОТА
те питам младежо..
ДВАМА ЗАПОЧНАХМЕ,
ДВАМА ОСТАНАХМЕ...!!!!!
Деца, дом, имане
в ЧУДОТО ЖИВОТ
се нейиде изгуби..
Отдавна на влака,
от перон първи замина човека ..
Прехварли ми топката, вапроса ..
Години летяха, отговор дирех..
А, всичко толкова просто било..
ВЕЧНОСТ се казва.

Дрънди , моят случай е същия. Живеех с проблемите на сина ми , на 47год съм, разведена. Тази пролет обаче нещо се обърна в мен и за това ме насърчи сина ми. няма да забравя думите му:"Мамо престани да мислиш само за мен. Помисли вече за себе си. Моят живот си е мой. Твоят живот си е твой." Благодарна съм му. Колко е прав!

Абе, не че не се случва често, ама защо сте направили децата си центъра на света? Сигурно ще ми се обидиш, ама искренно се надявам да си късна мама и сина ти да е на има няма 20, щото така както си го мисля да е към трийсетте ... бе нямате ли си друга работа. "Живеех с проблемите на сина ми" / "Да не ги огорчаваш с друг човек до себе си" ... Ох, сигурно е лесно отстрани, ама някак много ми е страшничка мисълта да си огранича живота до детето.
От друга страна, тия с малките деца ревем, че нямаме свободно време щото няма кой да ни гледа децата, тия с големите деца реват, щото имат време, ама нямат какво да го правят. Изобщо, нещо сбъркано има в цялата работа май.

Така де, не е лесно май на никого. Ама няма начин, да няма начин. Нали така се казва. Желая ви усмивки и късмет.

Ох, направо като прочета такова нещо и ми идва да натупам изричащия го, като брашнян чувал .. белким му поизтърся прахттттта на самосъжалението и се сложи край на жалкия хленч...

Шегичкаааа...

Снощи по стечение на обстоятелствата бях на предкколедно парти с една организация на онкоболни. 100 човека... на всякаква възраст.. но повече от половината над 40-тте. Е, отдавна на такова нещо не бях свидетел. Народът се веселеше до припадък, като на Дионисиев празник и като за последно.. Може би всички тези хора, понеже се бяха докоснали до смъртта, виждаха и оценяваха живота по съвсем различен начин.. Сред тях имаше хора без партньор, но не и самотници. Имаше такива, на които близките им са починали.. имаше втори бракове. Една от водещите фигури - жена над 50-тте, имаше страхотен "втори" партньор, с когото се бяха събрали след нейната опреция от рак на гърдата. Този, човек просто я обожаваше. Бяха влюбени.. личеше им отвсякъде.. и децата и внуците им ги гледаха с възхищение..

Така, че ти явно просто можеш да си позволиш лукса да тънеш в самосъжаление при положение, че си здрава, никой не е умрял около теб, децата ти са пораснали и най-после да им дадеш да разберат, че е време да помислиш за себе си, както намериш за най-добре..

Аз лично не мога да си позволя такъв лукс.

С най-добри чувства!