Дали е възможно!?

Чудя се тези дни дали е възможно да имаш доверие на бившия си партньор по отношение на децата? Много негативни истории съм чувала, много излъгани очаквания съм виждала в хората. Вярно е, че всичко е индивидуално, но сега когато съм на прага на развода си мисля дали мога да се доверя на човека, на който до сега съм вярвала сляпо? Ей тази загуба на доверие много ме тормози!

Към всяко нещо има много различни погледи!

Хубавото е, че приказката, кръвта вода не става, е вярна до голяма степен. В повечето случаи отношението на мъжете към децата след развода е по-добро отколкото преди това. Ако се налага да търсиш подкрепа за децата си и след развода обикновенно най-много можеш да разчиташ на бившият си съпруг, защото всеки друг човек би бил страничен и не толкова ангажиран с проблема.

повечето хора са добри!

... за случай, когато баща зарязва дъщеря си, която е на тинейджърска възраст, в държава която точно в този момент е била в гражданска война. Той - бащицата си грабнал самолета за америка заедно с приятелката си, а това, че детето му остава само в този град с куршуми - е Бог да го пази....!

Това се е случило през 1968 год. в Прага. Тази история зная лично от това същото момиченце, което все пак е успяло някак си да се добере до България.

Кръвта вода става. Става понякога и на отрова.

=============
Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!

Е, чак сляпо доверие не бива никому да имаш - не само на бившите!
Но едно умерено, подковано с предпазни мерки, информираност и съответните предупреждения по отношение на възможните рискове -доверие - да!

Почни от малките неща...
Ако се касае вземането на детето при бившия за няколко дни - бъди конкретна в исканията и очакванията си, кажи му точно какво се очаква от него и не говори с недомлъвки!
Разбира се, първо му го дай за няколко часа...нищо чудно да се справи превъзходно и детенце да се върне преяло с бургери и сладки лакомства, отрупано с дребни подаръци и омърляно до неузнаваемост.
Това е класическото социално явление " неделен татко" ...

Non nova, sed nove.

съгласна съм с Aromat. Мисля, ча когато са извън семейството бащите стават някакси по - добри. Но бога ми!!!! До ден днешен не мога да си го обясня. Дали е от гузна съвест....? или от друго - какво ли?
Не зная, но е факт и при мен. Твърдо мога да кажа, че мога да разчитам на него за детето а дори и за себе си в някой случаи вече съм разчитала на него. И съм благодарна и на двама ни за такива отношения. Струваха ни скъпичко, но си заслужаваше.

мен е напълно възможно. То си зависи от хората.. в моя случай има доверие, не сляпо, но достатъчно.
А и все ми се струва, че наличието или липсата на доверие не се основават на някакви подписани хартии.. пак според мен, разбира се..

recovering

...След като Ви обезпечи с жилище завинаги за теб!!!, с обзавеждане, с кола, със захранена банкова сметка, която ще бъде винаги в добро запълнено състояние!!, с договорени суми за издръжка. И гледай да уредиш тези неща преди да получите заветния документ: "В името на народа..."..
Въобще гледай да го държиш в шах относно неговите лични интереси за да не забрави бързо обещанията си и да вземе да не изпълни някое от гореизброените условия!)))
Естествено подхода ти да е елегантен и учтиво ЙЕЗУИТСКИ!!!
ТИ ЗНАЕШ КАК!)))