Теб

Как искам да мога без теб!
Как искам да мога без теб,
но не мога
да правя от огъня лед!
Проклет да е този огън,
от който плътта ми бушува
в деветия кръг на ада,
макар и да знам-не си струва
така за любов да се страда!
Сред дивата хорска мъгла
опитвам се друго да зърна,
но виждам отново това-
как тръгна и гръб ми обърна
с миражно развети коси-
завинаги тъй ще те помня…

Когато желаеш-мини!
Аз своята стая бездомна
тогава ще съм прередил,
в кашони ще съм опаковал
желания, чувства, мечти…

Как искам без теб, но не мога!

Цял живот гоним химери,
борим се, страдаме явно и тайно,
търсим, намираме, губим, печелим...
Желания, чувства, мечти,
щом опаковаш,
може би тя ше се върне...

Как исках да не можеш без мен
и как се молех - това да се случи!
Но ти ме погледна с поглед смутен,
усмихна се: Нямало как да се получи.
Изтъкна ми причини безброй:
разстояние, семейство и съвест.
Съжалявам, но ти се предаде без бой
и днес аз не мога към теб да се върна!...

Хареса ми! Излято е. Звучи искрено, а искрените стихове няма как да не са добри. Поздрав от мен!

къв ти бой бе женке,
мъжествеността и борбата му са тва да ти откаже като има семейство
схвана ли?
+ съвест например.
ужас, много сте зле такиви

Сили за бой нямам!
Имам сили за обичане.
Боят е една измама
няма ли привличане!

Ще мина неочаквана
и нежна с вечерта,
остави отворена вратата
и сенките на миналото
затвори във шкафа,
ще дйда с новата луна
прегърната от листопада,
не ме оставяй вън сама
от ада ти вечеря ще направя....

това е много болезнено , особено когато знаеш , че си безсилен да направиш каквото ида било, понеже изтърканата стара приказка, че на сърцето не можеш да заповядаш важи с пълна сила в този случай
Разбирам те и мисля, че стиха ти е много искрен

оуу много е хубаво и много искрено написано. Личи си, че си го изживял емоционално