42 ?!?

Абе в края на 3-тата книга пишеше,че отговора на Живота Вселената и всичко останало е шест по девет.Да ама шест по девет не е равно но 42?!?
Някой ако може да ми го поясне щото не мога да разбера къв по дяволите е този отговор.

Биха се до последния човек а останалите продължиха

Явно си чела някоя друга книга...Отговорът е 42...

А въпроса няма какво да очакваш някой да ти го поясни,когато го разбереш сама,ще видиш,че 6х9 е едно нелошо предположение ( във всеки случай доста по убедително от повечето такива )

Това,което може да се измери,е обхватно;това,което не може-е безкрайно

Съмнявам се!Няколко пъти съм чела книгата,няколко пъти на компа и няколко пъти в хартиен вариянт.......
Та това за отговора мисля,че си прав.

Биха се до последния човек а останалите продължиха

Правилно си чел(а) правилната книга.
Да, отговорът на въпросът е "42", а самият въпрос, който Форд и откриват в края на "" е "Колко прави 6х9?"

И 6х9 не прави 42, прав(а) си - 6х9 си е 54. Има два варианта за обяснение - първият е, че всъщност няма никаква връзка м/у въпроса и отговора и в стила на цялата книга са си напълно безсмислени.
Опит за добро обяснение дава един разказ за Мечо Пух, който твърди, че 6х9 е 42, но в тринадесетична бройна система... Go figure както се казва:) Аз лично не съм убедена доколко е истина.

А между другото, откога поредицата има смисъл?
Нали знаеш приказката за Смисъла

Съгласна съм със първия вариянт на обяснениеТо тоя въпрос ме мъчеше доста отдавна,отдавна,отдавна откакто прочетох книгата и все като попитам някой той или не знае,или ще го обясни по най-сложния за мен начин.Така,че мерси

Биха се до последния човек а останалите продължиха

ГЛАВА 33

На около една миля навътре в гората Артър Дент бе толкова погълнат от това, което правеше, че не чу приближаването на Форд Префект.
А това, което правеше в момента, беше доста любопитно н се състоеше в следното. върху един голям и плосък камък бе надраскал очертанията на квадрат, разделен на сто шестдесет и девет по-малки квадратчета, по тринадесет на всяка страна.
Освен това бе събрал цяла купчина мънички плоски камъчета и върху всяко бе надраскал някоя буква от азбуката. Около големия камък седяха навъсено двама от оцелелите туземци, на които Артър се опитваше да обясни интересната идея, заложена в тези камъчета. Все още нищо не бяха схванали. Пробваха няколко дали стават за ядене, други понечиха да заровят в земята, а останалите - да изхвърлят. Най-сетне Артър успя да насърчи един от тях да постави две камъчета върху очертания от него квадрат. В сравнение с предния ден днес се справяха дори по-зле. Изглежда, бързата деградация на духа на тези същества се съпътствуваше от също тъй бърза деградация на интелектуалните им способности.
За да ги окуражи, Артър сам нареди няколко букви върху импровизираната дъска и после се опита да ги поощри и те да сложат някоя буква до неговите.
Нищо не се получи.
Застанал наблизо до едно дърво, Форд го наблюдаваше безмълвно.
- Не така - каза Артър на единия от туземците, който бе разбъркал буквите в пристъп на дълбоко отчаяние, - "К" носи десет точки, а на това място те се утрояват. Ето така... нали ви обясних правилата... но
моля ви, оставете тази челюст... Е добре, ще започнем отначало. Но този път внимавайте.
Форд опря лакът на дървото и положи глава върху дланта си.
- Какво правиш, Артър? - тихо попита той.
Артър се сепна и погледна нагоре. Изведнъж осъзна, че погледнат отстрани, сигурно изглежда смешен. Как можеше да обясни, че тази игра бе имала чудно въздействие върху него, когато беше малък. Но тогава всичко бе тъй различно, по-точно, щеше да бъде тъй различно.
- Опитвам се да науча пещерните хора...
Те не са пещерни хора - поясни Форд.
- Но приличат на пещерни хора.
Форд реши да не влиза в спор.
- Даа - каза той.
- ...Но това е непосилна работа - заяви Артър уморено. - Единствената дума, която знаят, е ХЪМ, но и нея не могат да напушат.
Той въздъхна и се облегна назад.
- И какво се опитваш да постигнеш? - попита Форд.
- Трябва да им помогнем да се развият! Да еволюират! - избухна Артър.
Надяваше се, че унилата въздишка и последвалото гневно избухване ще неутрализират донякъде измъчващото го в момента остро чувство, че е попаднал в глупаво положение.
- Представяш ли си как би изглеждал един свят, създаден от онези... кретени, с които пристигнахме? - попита той.
- Да си представя? - каза Форд, извивайки вежди нагоре. - Не е нужно да си го представяме. Ние с теб сме го видели.
- Но... - Артър започна отчаяно да размахва ръце.
- Видяхме го - каза Форд - и нищо не може да се направи.
Артър ритна едно камъче.
- Каза ли им какво сме открили? - попита той.
- Хммм? - каза Форд който бе престанал да го слуша.
- Норвегия - подсети го Артър. - Автографа на Слартибартфаст в ледника. Каза ли им?
- Имаше ли смисъл? - каза Форд. - Щяха ли да разберат нещо?
- Нещо ли? - каза Артър. - Нещо? Ти много добре знаеш какво трябва да разберат. Трябва да разберат, че тази планета е Земята! Това е моят дом! Тук съм се родил!
- Родил ли?
- Добре де, ще се родя.
- Да, след два милиона години. Защо не отидеш сам да им разправиш това. Върви и им кажи: "Извинете, искам само да ви уведомя, че аз ще се родя след два милиона години на няколко мили от това място." Виж тогава какво ще ти отговорят. Ще те погнат тъй, че да се качиш на някое дърво и после ще го запалят.
Мъка стегна сърцето на Артър, докато слушаше това.
- Излишно е да се заблуждаваш - продължи Форд - Ей онези смахнати типове са твоите прадеди, не тези нещастни същества пред нас.
Приближи се до мястото, където питекантропите побутваха апатично каменните букви. Поклати глава.
- Откажи се от тази игра, Артър - каза той, - тя няма да спаси човешкия род, защото от тези същества тук няма да стане хора. Понастоящем представителите на човешкия род са се разположили отвъд този хълм и правят документални филми за себе си.
Артър се сви като ударен.
- Но все нещо можем да направим - каза той
Ужасна мъка разтърси цялото му тяло при мисълта, че се намира тук, на Земята, същата Земя, която бе загубила бъдещето си след една необяснима, чудовищна катастрофа, а сега бе на път да загуби и миналото си.
- Не - каза Форд, - нищо не можем да направим. Не разбираш ли, това не променя историята на Земята, защото именно това е историята на Земята. Независимо от това дали ти харесва или не, вие сте произлезли от голгафринчънците. След два милиона години вогоните ги унищожават. Разбираш ли, никой не може да промени историята, в последна сметка всяко нещо си отива на мястото. Странно нещо е животът, нали?
Вдигна от земята буквата "К" и я метна към един далечен храст, където удари един млад заек. Заекът се уплаши н търти да бяга, не спря, докато една лисица не го нападна и изяде. Тя пък се задави с един кокал и умря на брега на едно поточе, което отнесе трупа й надолу по течението.
През следващите няколко седмици Форд Префект преглътна гордостта си и се сприятели с една девойка от Голгафринчъм, работила навремето в отдел "Кадри", но скоро ужасно се разстрои от внезапната и кончина, настъпила в резултат на това, че пила вода от един вир, замърсен от трупа на мъртвата лисица. Единствената поука, която може да се извлече от тази история, е, че човек никога не бива да хвърля буквата "К" към далечни храсти, но за жалост понякога това е неизбежно.
Като повечето наистина съдбоносни неща в живота, и този низ от събития остана напълно незабелязан от Форд Префект и Артър Дент. Вниманието им беше насочено към единия от туземците, който навъсено ровичкаше из останалите букви.
- Горкият пещерен човек... - каза Артър.
- Това не са..
- Какво?
- Нищо, няма значение - каза Форд.
Жалкото същество издаде сърцераздирателен вик и удари по камъка.
- Излиза, че досега просто са си губили времето, така ли? - каза Артър
- Ъх ъх ъргххххх - изломоти туземецът в отново удари по камъка.
- Изпреварени са в развитието си от телефонни хигиенисти.
- Ъргх, грр грр, гръх! - настоя туземецът, като продължи да блъска по камъка.
- Защо постоянно блъска по камъка? - попита Артър.
- Доколкото разбирам, иска да продължиш играта с него - каза Форд. - Сочи към буквите.
- Навярно пак е написал КРЗЙГРДЪЛДИЪДК, сиромахът. Хиляда пъти му казах, че КРЗЙГРДЪЛДИЪДК се пише само с едно "Г".
Туземецът пак удари по камъка.
Погледнаха през рамото му.
Очите им щяха да изскочат от орбитите.
Там, сред бъркотията от букви, се виждаха четиринадесет, подредени в права линия.
Те образуваха две думи.
Думите бяха следните:
"ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДВЕ".
- Гррръргх гъх гъх - поясни туземецът и като разпиля гневно буквите, се оттегли под едно дърво и се излегна до колегата си.
Форд и Артър се загледаха след него. После се спогледаха.
- Там наистина ли пишеше това, което ми се стори, че пишеше? - изрекоха и двамата едновременно.
- Да - отговориха и двамата.
- Четиридесет и две - каза Артър.
- Четиридесет и две - каза Форд.
Артър изтича при двамата туземци.
- Какво се опитвате да ни кажете? - изкрещя той. - Какво означава това?
Единият от тях се затъркаля на земята, изрита няколко пъти във въздуха, отново се претърколи и заспа. Другият се покатери на дървото и започна да замеря Форд Префект с диви кестени. Това, което имаха да казват, вече го бяха казали.
- Знаеш ли какво означава това? - попита Форд.
- Не съвсем.
- Четиридесет и две е числото, което Дълбока мисъл обяви за Вечния отговор.
- Да.
- А Земята е компютърът, който Дълбока мисъл конструира и построи, за да изчисли Въпроса на Вечния отговор.
- Това се опитваха да ни внушат.
- И живи организми са били съставна част от него.
- Щом казваш.
- Казвам го. Това означава, че тези питекантропи са органична част от компютърната програма, докато ние с голгафринчънците НЕ СМЕ!
Но пещерните хора измират и очевидно тяхното място ще бъде заето от голгафринчънците.
- Именно. Сега разбираш ли какво означава това?
- Какво?
- Пълна каша.
Артър се огледа.
- Която на никого не се услажда - забеляза той.
Няколко секунди Форд нищо не можа да измисли.
- И все пак нещо трябва да е излязло от цялата тази работа - каза той накрая, - защото Марвин каза, че е видял Въпроса, закодиран в мозъчните вълни, които ти излъчваш.
- Но...
- Най-вероятно е грешният въпрос или изопачен вариант на правилния. Но все ще ни отведе до някоя следа, ако го научим. Само че не виждам как може да стане това.
Мълчаха унило известно време. Артър седна на земята и започна да скубе тревички, но скоро откри, че това не е занимание, което може да погълне цялото му внимание. В тревички не можеше да вярва, дърветата нищо не му говореха, хълмовете наоколо не бяха нищо друго освен хълмове, а бъдещето му изглеждаше като тунел, през който трябва някак да изпълзи.
Форд се залови да върти копчетата на своя Суб-Ета-Сенс-О-Матик. Той мълчеше. Въздъхна и го прибра.
Артър вдигна от земята едно от камъчетата с изписана върху него буква. Оказа се "О". Въздъхна и отново го остави долу. Буквата, на която попадна след това, беше "Н". Двете заедно правеха "НО". Подхвърли още няколко букви до първите две. Те пък се случиха "Г'", "О" и "В" По някакво странно съвпадение думата, която се получи, съвсем точно отразяваше виждането му за нещата в този момент. Взира се в нея известно време.
Не беше го направил нарочно, беше плод на чиста случайност. Мозъкът му бавно включи на първа скорост.
- Форд - внезапно каза той, - слушай. Ако онзи Въпрос е закодиран в мозъчните ми вълни, но аз не го осъзнавам, значи трябва да е скрит някъде в подсъзнанието ми.
- Да, предполагам.
- А може н да има начин да то измъкнем оттам.
- О, така ли?
- Да, като въведем някакъв произволен компонент и оставим подсъзнанието да го оформи.
- Как например?
- Например като вадя със затворени очи букви от една торба.
Форд скочи на крака.
- Гениално! - каза той.
Измъкна хавлията от чантата си и с няколко изкусно направени възела я превърна в торба.
- Чиста лудост - каза той, - абсолютна глупост. Но ще опитаме, защото е гениална глупост. Хайде, побързай!
Слънцето почтително се скри зад един облак. От небето паднаха няколко тъжни дъждовни капки.
Събраха всички останали букви и ги пуснаха в торбата. След това ги разбъркаха.
- Готово - каза Форд, - затвори си очите. Сега вади. Хайде, хайде, хайде!
Артър затвори очи и пъхна ръка в пълната с камъчета хавлия. Поразклати ги малко, измъкна пет н ги подаде на Форд една по една. Форд постави буквите една до друга в същия ред, в който ги бе получил.
- К - каза той, - О, Л, К, О... Колко!~
Премигна.
- Мисля, че става! - каза той.
Артър му бутна още три.
- Щ, Е, С... Щес, О, май че нищо не става - каза Форд.
- Ето още няколко.
- Е, П, О, Л, У... Ще се полу... Страхувам се, че няма смисъл.
Артър измъкна още две букви от торбата. Форд ги нареди по местата им.
- Ч, И, щесеполучи... Ще се получи! - извика Форд. - Става! Невероятно, но наистина става!
- Ето ти още! - Артър вече ги изхвърляше една след друга с трескава бързина.
- А, К, О... - каза Форд - У, М, Н, О, Ж, И, Т, Е... Колко ще се получи, ако умножите... Ш, Е, С, Т... шест... П, О, по, шест по ... колко ще се получи, ако умножите шест по... Д, Е, В, Е, Т ... шест по девет... - Настъпи кратка пауза - Хайде, дай следващата!
- Ъъъ, повече няма - каза Артър, - това е всичко.
Облегна се назад, силно озадачен.
Още веднъж претършува вързаната в торба хавлия, но повече букви не откри.~
- Няма ли други? - попита Форд.
- Нито една.
- Шест по девет. Четиридесет и две.
- Точно така. Това е всичко.





Вярвам, че ако умножите шест по девет, ще получите четиридесет и две.

Едно обяснение, което един познат ми предложи, беше това, че всъщност Земята е била разрушена точно пет минути преди да изпълни мисията си. Значи и въпросът не е бил доизкосурен.

А когато аз прочетох тая последна глава /за първи път/, затворих книгата с усещане за някаква неудовлетвореност. Не след дълго ми проблясна. Просто е смешно да търсим отговор. Четеш някаква книга и очакваш тя да ти разкрие тайните на живота, а Пътеводителят е една пародия на цялата тази сериозност. Цялата ти логика се преобръща и накрая си казваш "абе, какво значение има в крайна сметка?"

Да,като се замисля,вярно е че една книга не може да изтълкува всичко което не ни е ясно.Както каза Форд,,Най-вероятно е грешният въпрос или изопачен вариант на правилния...,,Може би това са думите които са нещо.............нещо като кратък отговор на това 42...........или нещо от тоз род.
Да бе все пак е книга,какво повече може да се изка от една книга.Нали?

Биха се до последния човек а останалите продължиха

Доста неща могат да се искат от една книга. Ако искаш смисъл, ще го намериш.

I sit. In my desolate room. No lights. No music. Just anger! I've killed everyone.

"Най-вероятно е грешният въпрос или изопачен вариант на правилния...,,Може би това са думите които са нещо.............нещо като кратък отговор на това 42...........или нещо от тоз род. "

Абе Пранк не им ли каза на компанията, че е невъзможно съществуването по едно и също време в една и съща вселена на Въпроса и на Отговора...

hi do sega nikoi ne e otgatnal kakvo to4no ozna4ava 42 .az moga da ti kaja 4e sum mislila mnogo i otgovora za vseki e razli4en kakto v logikata psihologiqta 4isloto za edni moje da ozna4ava ne6to bojestveno svurzano s bog za vqrva6tite de a za drygi naprimer nevqrva6tite otgovora se krie drygade nie sami trqbva da namerim putq do suvar6enstvoto na dyha ni a ne kakvo kazvat drygite !?!!!!! dano me razbra za6toto ot kakto sum v harmoniq s sebe si i s drygite se durja po dobre i razbirase dobrotata e mnogo vajno ne6to za6toto tq e po golqmata 4ast ot nas.

спомни си как започва книгата, там в бара, когато женската се сеща как всичко можело да се нареди и тоя път нямало грешка, и никой повече нямало да бъде приковаван за нищо. тоест земята е разрушена СЛЕД достигане до отговора, тоест до въпроса, а това с 6*9 е само за бъзик. всъщност цялата книга е за бъзик....
но явно има още някой, дори някои, които също са стигали до въпроса - на първо място това е оня прак, на който са били наркотика на истината в съда. той самия явно е научил въпроса когато е бил парламентьор на горските жители. това означава, че принцовете и ония другите също са знаели какъв е въпроса, който там всъщност се проектира като смисъл за водене на войните. те от своя страна не е ясно от къде са го научили....




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

Кво да се прави,че не ги бива с математиката бе човек!




"Dark and difficult times lie ahead Harry!"

Адамсматиката по принцип не е сложна наука. Трябва само да знаеш някои основни правила. Например, панГалактическото умножение на числата. Ще поясня с класическия пример - искаме да умножим числото 6 с числото 9. 6г9=? Процедурата е следната: от второто число се вади половината от първото (9-3=6) /това се прави заради бавното движение на времето, изминало между отделните действия - доказано от известни вогонски учени/; полученото умножаваме по старовремския начин /без корекция/ с първото число (6х6=36). После към резултата прибавяме първото число и получаваме окончателния отговор - 42. Наблюдателните ще забележат. Сега разбирате защо са ни необходими тези мощните компютри. Събирането и изваждането като по-бързи операции не изискват корекции. Делението е малко по сложно. Може би друг път. Дотогава се упражнявайте ...3г5=13.5 ...5г3=7.5 ...

6x9 e 42, и това го казва всеки компютър от ранга на Дълбока мисъл. Може и да се напише програма:


#include <stdio.h>

#define SIX 1 + 5
#define NINE 8 + 1

int main(void)
{
printf( "What do you get if you multiply %d by %d? %d\n", SIX, NINE, SIX * NINE );
return 0;
}




Пояснение: 1 + 5 е 6
8 + 1 е 9
9*6 = 1 + 5*8 + 1 = 1 + 40 + 1 = 42

Който не е доволен от отговора, да се обърне към отдел "Оплаквания" на Сириуската кибернетична асоциация.

Всеизвестен факт е и, че 6*9 прави 42 в тринадесетичната бройна система...

istinata e v edinicite! eto kak naprimer v istoriqta 1+1=3... 1 4ovek- 1individ edinstveno DNK, t.n. otdelno 1 e 4isloto na 4islata ako trqbva da se harakteriziram az sym ednomanka! to si e geniqlno i si e napylno samodostaty4no? vyprosyt e za6to 6 edinici po 9 edinici to4no za6to trqbva da se umnojavat i za6to tova e bil vyprosa. A 42 e vsi4ko, koeto se zapita6 za6toto kogato ima6 otgovora apriore 4ovek si natykmqva vyprosa...kolko sa nivata na piramidite - q 42 zna4i e bojestven otgovor...:) to e kato bambu4a na fantata - navsqkyde e!

Az sega otivam da si izpiq dylgiq sledobeden 4aj na du6ata
a kolkoto do liubimci kita (sys syksiqta s begoniite) i konq ot gorespom. + o6te masa drugi...

NATO- Chorjavon....

книгата е "пътеводител на галактическия стопаджия", а автора е дъглас адамс.




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

spored edna druga kniga na edin ruski ochen lekar pravil expedicii v himalaite, 4islata 3,6,9.vi smisyl spored nego mislite na horata predstavlqvat poredica ot 4isla. i 3,6,9 ozna4avat zli misli. Sy6to taka kato pri4ina za vsemirniq potop se dava tova 4e zemqta se e napylnila s mnogo zli misli v smisyl vsi4ki 4ove6ki misli i v opredelen moment zlite stavat prekaleno mnogo i tq promenq orbitata si s 6666km i severniqta i ujniqt polus izmenqt mestata si. Predi6niqt zemen polus sa bili himalaite. Tyi kato vodata na izmestenite polusi se e topqla po byrzo otklkoto se e zamryzqvala na novite polusi se polu4ava potopa.

я марш в клуб религия и мистика. ше ти дам аз едни руски доктори и едни хималаи, ааамаха.




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM