Колина

Преди десетина дни Пиерлуиджи Колина наруши едно табу. Той си позволи да каже пред всички на кой отбор симпатизира, като призна, че от дете стиска палци на Лацио. Веднага в съзнанието на хората изплува онзи майски следобед през 2000 г., когато се игра мачът Перуджа - Ювентус. Проливният дъжд наводни терена и срещата, водена от прикрития тифозо на Лацио Колина, бе прекъсната за повече от 45 минути. В крайна сметка Перуджа спечели с 1:0 и подари титлата на Лацио, който вече беше спечелил своя последен мач.

За повечето футболни хора детската клубна привързаност днес може да доведе до конфликт на интереси. Затовa повечето от тях предпочитат да не споделят на кой отбор симпатизират. Колина обаче направи първата крачка. И други го последваха. "Кориере дело спорт" предизвика откровенията на много футболни личности от Италия за първата им футболна любов. Доста от тях отговориха честно, дори неочаквано честно, а други предпочетоха да избегнат скандали.
За един истински професионалист любовта към даден отбор едва ли ще доведе до по-слабо представяне срещу него. "Аз винаги съм бил тифозо на Интер, но съм вкарал много голове на нерадзурите, дори и на "Сан Сиро" - признава Джиджи Рива. - Дали ми е било мъчно? Напротив. Винаги съм изпитвал невероятно щастие", допълва легендата на Каляри, известен като Ромбо ди Туоно (Гръмотевицата).
А какво да кажем за Паоло Роси? Героя от световното в Испания през 1982 г., който често с екипа на Ювентус вкарваше голове на любимата Фиорентина? "От дете съм от виолетовите. С баща ми сме ходили на всички мачове от сезон 1968/69, когато станахме шампиони", признава Роси. Невероятно, нали? Но е факт. Всичко е истина. Всъщност Паблито е един от малкото бивши ювентинци, който е обичан във Флоренция.
Друг пример? Джанкарло Антониони, символ и знаме на същата тази Фиорентина. Човекът, който завинаги е №1 в сърцата на флорентинците. Той обаче е фен на Милан, защото в семейството му всички са от росонерите. А съдиите? Или по-добре бившите съдии. Защото сегашните никога няма да си кажат. Трима последваха примера на Колина и разкриха душата си. Един от тях - Грациано Чезари, обясни: "Аз винаги съм подкрепял Дженоа, но това го знаят всички. Това е обществена тайна. Всяка неделя след моя мач се прибирах да гледам Дженоа, ако тяхната среща бе вечерта. Винаги се радвах, когато Дженоа вкараше гол. Но привързаността ми към тима никога не съм я смесвал с работата."
Но стига с бившите величия. Какво е положението с настоящите. Кого подкрепят треньорите в Серия А? Понякога любовта към даден отбор звучи скандално спрямо настоящия ти работодател. Предпочитанията на двайсетте треньори от калчото не се различават много от тези на цялата нация. Интер, Ювентус и Милан са отборите с най-много поддръжници.
Някои треньори са привилегировани. Те имат щастието да работят в клуба, който обичат. Между тях е и Фабио Капело. Треньорът подкрепя Ювентус от малък, а не e от Рома, както мислиха всички, докато работеше в Рома и се бореше със зъби и нокти срещу Юве. "Фен съм на Ювентус от дете. Но като пораснах, се привързах към всички отбори, в които съм работил", призна Капело. Естествено на първо място е Милан, следват Реал (Мадрид) и Рома. Но от година и половина Дон Фабио е треньор на Ювентус, отбора, който обича от дете.
Изненадата обаче идва от "Апиано Джентиле". Оказва се, че също и
Роберто Манчини, треньорът на Интер, е (или е бил) ювентинец
Това е може би единствената им обща черта с Фабио Капело.
Техният колега Луиджи дел Нери пък показва, че може да си фен на два отбора едновременно, пък били те Интер и Ювентус. В противен случай може би феновете на нерадзурите можеше да не приемат много добре симпатиите на Манчини.
Подобна е ситуацията и с Карло Анчелоти, който съвсем наскоро при едно посещение в затвора "Сан Виторе" си призна чистосърдечно: "От дете съм фен на Интер." Не последва публично скастряне от Берлускони, но ако един ден Анчелоти остане без работа, нерадзурите може да проявят интерес към човека, който води Милан, играл е много години в Рома и е тренирал Ювентус.
Сред чистите интеристи са Валтер Новелино, Марко Джампаоло и Недо Сонети. Или в превод Сампдория, Асколи и Каляри. И човек веднага си помисля: "Добре де, но къде, по дяволите, са миланистите?!" Спокойно, тук са. И то цели трима. Начело с треньора на Фиорентина Чезаре Прандели, "защото се възхищавах на Ривера", откровен е той. Роберто Донадони (Ливорно) пък като играч спечели всичко с Милан. А Марио Берета (Парма) е родом от Ломбардия.
Двама от наставниците в Серия А са с виолетови сърца (Фиорентина), като и двамата са родом от Тоскана. Единият е Лучано Спалети, отдал днес силите и сърцето си на Рома, а другият е Валтер Мацари (Реджина).
Римските отбори имат по един привърженик сред треньорската гилдия. Куриозното е, че нито един от двамата не е роден във Вечния град. Серсе Козми, който, докато водеше Перуджа срещу Лацио, скандализира публиката с вик "Форца Рома", докато напускаше "Олимпико"
Преди да поеме Удинезе, Козми беше близо до поста в Рома. Делио Роси пък е от малцината щастливци, които работят в любимия клуб. "Викам за "орлите" от времето на Маестрели", или казано по-просто - от дните на първата титла на Лацио.
Наполи, Аталанта и Тревизо също си имат своите почитатели. За небесносините от Неапол стиска палци Джиджи де Канио (Сиена). "Аз съм човек, роден на юг", е простото му обяснение. Мотивите на Бортоло Мути (Месина) също са географски. Макар почти винаги да е работил в клубове от юга, той е роден в Бергамо. Подобен е случаят и с Алберто Кавазин (Тревизо), който пое дебютанта в Серия А наскоро. Кавазин е фен на Тревизо още откакто е играл там като дете.
Марио Сома пък отказа да разкрие отбора на детството си, като посочи сегашния си тим Емполи. Колегата му от Лече Силвио Балдини не даде отговор на въпроса.
Естествено, свои любими отбори имат и треньорите, които гледат Серия А отвън. Включително и националният селекционер на Италия Марчело Липи. Той стиска палци на Сампдория, където е станал футболист. "Бях на 15 г., когато пристигнах в Генуа. Самп остана в сърцето ми завинаги", признава Липи. Треньорът на младежите Клаудио Джентиле е ювентинец, както почти всички национали, станали световни шампиони през 1982 г. Като почнем от вратаря Дино Дзоф, преминем през Антонио Кабрини и стигнем до Марко Тардели.

Андреа Рамацоти
Роберто Майда

"Кориере дело спорт"

Левски - ЦСКА 7:1
Това го можете само вие.

Интересна статия. Мисля, че е нормално треньорите да симпатизират на отбори, различни от тези, с които работят в момента. Нормално е и съдиите да са привърженици на някой отбор. Много футболисти мечтаят да играят в отбора на мечтите си, но трудно могат да попаднат там.
Просто това е човешко.
То и у нас, макар че, условията се поизмениха, има треньори и футболисти ,които симпатизират на един от двата вечни гранда и съперници : Левски и ЦСКА.
И аз имам отбори ,които ми са симпатични. Понеже става въпрос за Италия, ще спомена Милан, Лацио, Удинезе, Фиорентина, Наполи е и малко Интер

FORZA INTER

Но също така са ми симпатични Фиорентина Сампдория Парма и Наполи.

Нашият капитан (Сан Паоло) признава, че като малък е симпатизирал на Юве, но после покрай баща си е станал росонер. А сега казва, че това че играе за Милан значи много за него и местно момче от Милано, защото знае колко много са момчетата в града, които мечтая да играят за миланските грандове. Оха и ти симпатизираш на Милан, а аз във Форцата те определях към лигата на безпристрастните, е сега разбирам, че въобще не е така.

Левски - ЦСКА 7:1
Това го можете само вие.

Well...така е. Според мен, не е нужно съдиите да признават от кой отбор са. Това може да предизвика негодуванието на хората и да се стигне до сериозни сцени. Аз обаче винаги съм вярвала на съдии като Колина. Не мисля, че повечето издънки на някои "грандове" идват от страна на съдията.

БЪДИ РАЗЛИЧЕН!!!