Споделете опит, моля...

Почти 8 години сме заедно, имаме 5-годишен син. Нямаме подписан брак.
От няколко години любовта я има само на думи.
Не искам да се залъгвам повече, не искам и да бъда лъгана.
Предложих да се разделим. За пореден път.
И за пореден път ми предложи да си събирам багажа и да се махам. Сама.
Това няма да стане. Казах му, че щом поставя нещата така, тогава ще се съдим.
Няма да изоставя детето си, то има нужда от мен.
Да, зная, че има нужда и от него. Никога няма да попреча на близките отношения между тях двамата.
Единственото, което искам и което след няколко години компромиси се убедих, че е необходимо, е да се разделим като зрели хора и да намерим щастието си в две различни посоки. Очевидно е, че нямаме обща.
Тъжно ми е и тежко. Не искам да коментирам вина, жертви и прочие емоционалности.
Интересува ме дали някой от вас е преживял семейна раздяла, без да е имал брак с човека. Рових из семейния кодекс, но там се говори за съпрузи. Ние не сме съпрузи, имаме фактическо съжителство само. Какво да правя?
Моля ви, посъветвайте ме как максимално да улесня ситуацията така, че да бъде възможно по-малко болезнена и за двама ни, най-вече за хлапето.
Благодаря предварително.



Винаги има още един вирус!

Не съм преживяла точно такова нещо, но що се отнася до детето, ако то е припознато от бащата, има същите права като дете родено в брак, т.е. издръжка, един ден онаследяване и т.н., тоест всичко онова, което си прочела е валидно и за твоя случай.
Наистина, ако според теб, нещата не вървят и се задава очевидна раздяла, най-добре би било да е цивилизована.
В твоя случай, предполагам, ще се наложи да го съдиш за издръжка, не защото той може и да не я дава, но все пак интересите на детето ще са по-сигурно защитени един ден /който може и да не настъпи, но ти трябва да помислиш за обратния случай/. Консултация с адвокат по предварително набелязани въпроси само ще ти е от полза.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

В тази ситуация нещата ще минат през съда. Иска е за предоставяне на родителски права, за определяне режим на личен контакт на бащата с детето и за месечна издръжка. Друг начин няма. Друг е въпросът взела ли си го като категорично решение?

Късмет!

Казваш личен контакт на бащата с детето. Как да разбирам това... че практиката сочи, че родитеските права над детето в повечето случаи се присъждат на майката ли?
И още нещо, ако можеш да ми кажеш: какви са критериите, по които се определя на кой от двамата родители да се присъдят родителските права?



Винаги има още един вирус!

Човекът правилно ти го е казал - ставай и се махай..., освен ако жилището не е твое собственно, ако сте под наем - какво тогава - просто ще смениш едно тъпо място с друго тъпо място - голяма работа.Да се съдите за родителските права над детето можете и от разстояние, а да се съдите и едноивременно с това да живеете заедно - не ти го препоръчвам - много е гадно, аз самият в момента се пържа на тоя огън и не го препоръчвам на никого.Не е лошо преди да се захванеш с тая работа да си осигуриш финансова и приятелска подкрепа - сама ще ти е адски трудно, а и няма да носиш отговорност само за себе си, а и за детето.Хубаво си премери силите преди да се захванеш с тая работа - то е като торнадо - веднъж почне ли, докато не опустоши всичко не спира...

"Решавай сложните проблеми докато са още прости!"

Osem godini jiviah taka,deteto mi e 8 god.Purvite god.mi se kazva6e-otivai si v rodnia grad i ostavi deteto.Kato stana 3-4 godi6no i vidia 4e to ne moje i den bez men,spria pudeneto uj na 6ega. Taka 4e im raslika mejdu prikaski i realnost.
Ako ne moje da se rasberete-samo 4res suda.Iznasia6 se.Toi zavejda delo da go vijda i koga.Ne sam pravist.
Pri men se rasbrahme kogato moje da vijda deteto.Zasega e 1-2 puti mese4no.Da dava 100 lv (po bankov put iska6e toi)-dava 80 i iska ot4et za kakvo sa.Iska da vodia 4esto as deteto do Sofia- putiat e 50 lv za moi smetka.
Ne sujaliavam i se 4udia za6to sam se poddavala na zaplahite predi.Sega ima drugi problemi,no taka 6te e.Jelaia ti uspeh!

ще споделя какво мисля по въпроса. 8 години са дяволски много. Аз например си имах "редовен" брак, който се разпадна на 7та година. Изглежда 7та- 8та година в една връзка е момента на главното препятствие.
Освен това имате дете. На цели 5 години! За мен това си е толкова сериозно колкото и да имаш сключен брак по СК. Вашата раздяла със сигурност няма да е по-лесна от раздялата на което и да е друго семейство с дете, със или без брак. Така че мисля аз, подхода трябва да е същия, защото последиците ще са същите. Особено що се отнася до детето.

Ех, аз пък си мислех че именно брака разваля семейната връзка. И не само аз, много хора с които съм говорил си мислят че бракът кара хората да мислят неправилно, да се чувстват самодоволни, уж че окончателно са отгърнали някаква страница в живота си и следва време за отпускане и мърлявщина. Кажи ми че причината е друг човек а не просто изстиването на взаимоотношенията, че съм на път да се отчая.



Искам повече от света, но не съм кисел мърморко.

С риск да те отчаям напълно, не мога да те излъжа. Няма друг човек. Няма и желание за друг човек. И при двама ни. Някой може да ме обвини, че това не мога да го твърдя със сигурност, но... факт. Няма.
Взаимоотношенията ни се изчерпаха от страната на красивото. Първоначално си забелязвахме и отбелязвахме гласно, после се карахме, после забелязвахме, но спряхме да го отбелязваме, а накрая даже не си забелязваме. Студено. Ледено. Няма ги и компромисите даже. Освен основният компромис - със себе си. Защото чувствам, че не съм аз... че съм само празна роля... че съм само изпразнена от съдържание семейна функция. Кому е нужно.
Стана малко емоционално, съжалявам. Исках само да кажа, че свободата от подписа в някои случаи може да бъде по-голямо заробване.



Винаги има още един вирус!