Когато чакам...

Поглеждам през прозореца...
Вали.
Декември е...
Студенината пак ме плаши.
Да чакам...
Може би- напразно.
Гласът ти-пак мълчи.
А тишината е убийствена,
Нали?
Не се научих
Как да чакам.
Когато чакам
Ме боли...
Но свикнах
с болката-и тя
е част от мене,
тебе и света...
Декември е.
Когато чакам
Януари...

curiousity keeps the cat alive

недей ме чакай ,
а ела като неканен гостенин
ще отворя моята врата
и всичко мое ще е твое
научи се през мъгла
да бъдеш пътя
върху който аз вървя
докосвайки те с топлите си устни...
има те и мен ме има
протегни ръка
знаеш, че си струва
макар и миг във вечността

Върви по пясъка
Пустинен.
Следите ти ще
Следвам аз,
За да открия
Друга част-
От себе си...
От нечия врата
Ключа изхвърлих-
Да не ми тежи,
И чужди устни
Не докосвам вече...
Макар и топлината
Да ме блазни.
Ръката ми е все така-
Протегната и наранена-
Навън е студено...
И в мен е студено.

curiousity keeps the cat alive

Навън е студено, когато във теб
ледът оковал е сърцето ти младо
Във теб е студено,защото и ти
обвърза се със зимното огледало..
Почакай... поспри..,
виж погледа влюбен
усети огънят в него
тази длан е за тебе протегната..
Туй сърце е обречено още от люлката
да обича невъзможното,
което споменът извиква..
Но пътят продължава
и се пресича с други пътища
все някой ден отново ще откриеш
трепета на истинската любов..
А ключът ще бъде в теб
Счупи огледалото..

Огледалото отдавна счупих,
нямаше какво да губя вече...
пътища различни се пресичат,
някои ме водят надалече...
Погледът влюбен познавам,
той не ме топли обаче -
вече не мога да вярвам,
вече престанах да плача...

Да обича невъзможното?

Обичам те.
Обичаш ме.
Късно е.
Звездите спят.
Петлите вече пяха.
Денят донесе- свое
Огледало.
Стъпки във твоите стъпки...
Оставям.
Не плача, и не се
Усмихвам.
Но знам, че още
Те обичам...

curiousity keeps the cat alive