Естебан

Докато шиеха, насядали в кръг и между един бод и друг все поглеждаха трупа, стори им се, че вятърът никога не е духал толкова силно и Карибско море никога не е било толкова неспокойно, както тази нощ, и предположиха, че тази промяна има нещо общо с мъртвия. Представяха си, че ако този прекрасен мъж, живееше в тяхното село, неговата къща щеше да е с най-широките врати, с най-високия таван и с най-твърдия под, а рамката на кревата му щеше да е скована от най-дебелите дъски, с железни болтове, и жена му щеше да е най-щастливата. И такава власт щеше да има, мислеха си те, че щеше да вади рибите от морето само като ги извика по име, и с такъв мерак щеше да върши всичко, че извори щяха да бликнат изпод ръцете му дори от най-сухите камъни и цветя щяха да поникват на скалите. Скришом го сравняваха със своите мъже и си помислиха, че те за цял живот не можеха да направят онуй, което е способен да направи той за една нощ, и накрая ги зарязваха мислено като най-кльощавите и жалки мъже на земята. Тъкмо се лутаха из лабиринтите на въображението си, когато най-старата от жените - която заради старостта си гледаше удавника повече със състрадание, отколкото със страст - възкликна и рече:

- Както го гледам, Естебан се казва.

За да избегнем спорове - това е от Ремарк, и аз само мога да мечтая да пиша като него.

Истина беше. За повечето от жените беше достатъчно да го погледнат още веднъж, за да се убедят, че не може да се казва другояче. Най-упоритите - те бяха и най-младите - продължаваха да си представят, че като го облекат и го сложат да легне, окръжен от цветя, обут с лачени обуща, може да се казва и Лаутаро. Само че това беше празна илюзия. Платното не стигна и лошо скроените и още по-лошо ушити панталони излязоха тесни, а скритите сили на сърцето му караха копчетата на ризата да отскачат. След полунощ воят на вятъра изтъня и морето потъна в тежък вторнишки сън. Тишината разсея последните съмнения: Естебан си беше човекът.

(Не е Ремарк, Маркес е)

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Съжалявам, мисля за няколко неща едновременно, разбира се че е Маркес.
'Най-красивият удавник на света'.

Май четем една и съща книга

Пърпъл не е отговора.

Или сме чели.

Маркес се познава отдалече. Него или го обичаш, или го намразваш, средно положение няма.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Зависи на кой въпрос.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Chan Cahn, или

Безбрежност.
И обикновени хора обясняващи как се обича, и защо се обича.
Ибрахим Ферер.
Стар човек с панамка и с пура.
Вози се с в мерцедес модел 'преди много години', шегува се и обича свободата.
Но преди всичко обича Куба. И по-точно - свободата.
С която пееш ел кариньо или чан чан..
Че Гевара
Милиони носят неговото лице на тениските си.
От тях само стотици са фенове
Приятелят му ръководи болница в Хавана
Той има своята революция
А ние?