как?

как се казва на пубер, че си срещнал нов човек? аз се крия като партизанин засега ама все така ли ще продължава? ама нали съм разведена и все още млада :)
обаче много ме е страх как ще реагира , вие как постъпихте?

времето ще си покаже

Ами не знам, моето е още малко, та за тинейджъри изобщо не мога да се изказвам. Но се сетих преди време нещо писах в една подобна тема. За това как всеки си мисли, че на другите им е по-лесно. С малките, че са малки и не разбират, с големите, че са големи и разбират.
дано ти отговори някой който наистина е минал през това, но аз друго си мисля. Трябва да има начин да се каже на детето, да му се покаже, по начин по който то ще може да те разбере. Да не се почувства наранено, заплашено от новия партньор, или още по-лошо, пренебрегнато и изоставено. Казва ли ти някой какво може да се върти в една детска глава. То в нашите какви ли не глупости виреят, какво остава в техните.
Интересно ми е, какво би станало ако си поговориш с пубера /не помня дали твоето беше момче или момиче/ някак така по-общо, теоретично. Така съм чела да съветват, да се вметне това и онова, да се подготви детето. Също така, сигурно зависи от това как сте живели дотогава. Аз сериозно се притесних когато сина ми завръщайки се от лятната ваканция при баби и дядовци, ме уведоми, че не иска аз да се женя, защото "той е свикнал да сме си само двамата". И се запитах дали нещо съм сгрешила, или е нормално да ме иска само за себе си. Но именно защото не искам да ставаме болезнено зависими един от друг, не мисля че е редно да нямам свой живот. С тинейджър това едва ли е на дневен ред, те вече се опитват да се отделят някак от родителите. Но дали няма да е кофти момент, да се почувства детето, че не се интересуваш от него. Както казах, какво ли им се въди в главите. На мен ми идват на ум например "Мама си е намерила гадже, аз вече не я интересувам, тя само за него мисли, аз и преча, не ме иска повече, не ме обича, би предпочела да ме няма". Така де, много тъпи филми гледам явно, но тов аса крайности, които дано не се стига до тях. По-хубаво би било ако в главата му се завъдят мисли като "О, супер, мама най-после си намери с какво друго да се занимава, тъкво малко ще ме остави на мира. Пък и напоследък е станала някак различна, по-спокойна е, по-усмихната, изобщо радвам се за нея". Тов авторото си признавам, че съм го чувала от моя приятелка, но пък тогава вече самите ние вече бяхме майки. А това мисля е важен фактор. Във всеки случай моята приятелка искрено се радваше за майка си, че е намерила човек на когото държи и който също държи на нея.
Та за да не приказвам повече наизуст, мисля, че е добре да си помислиш как ще го направиш, да подготвиш някак детето си и просто да се довериш на неговата доброта и обич към теб и да му кажеш истината. Не вярвам да има дете което да не се зарадва на щастието на майка си. Но май и тук като с ново бебе в семейството, трябва да се показва постоянно на детето, че продължаваме да го обичаме, че никой не може да го измести от сърцето ни и че любовта ни към него е неповторима и не може да се сравни с никоя друга. Не знам как се прави това с голямо дете, при мен все още минава силната прегръдка придружена с "Много те обичам, винаги ще те обичам". И после почваме да броим колко звезди са равни на моята обич и колко на неговата. винаги на него се пада поне една галактика повече

Успех и се довери на инстинкта си. Ти си познаваш детето, ще намериш верния начин. Обичта е най-хубавото нещо което имаме в себе си и можем да споделим с хората около нас. Не би трябвало да се страхуваме да я показваме и да споделяме, че я има. Не и с тези на които държим. Прекрасно е, че имаш нов човек в живота си. Желая ти много щастие!

Festina lente - Бързай бавно!

благодаря ти за милият и дълъг отговор. това наистина е много деликатна тема за деца на всякаква възраст. още ховече при тийнейджъри, които днес може да изглеждат като мило слънчица, а та следващия ден по-добре да не си наблизо, щото и те не са наясно със самите себе си. а плюс това един родител винаги се старае да защити детето си. винаги съществува смнението дали този човек е истинският, ами ако утре нещата приключат иди обяснявай на детенце. май ще трябва да почакам докато съм напълно сигурна ама то с моя опит май никога няма да съм сигурна.
говорили сме теоретично, че такъв човек може да се появи. ама отговора беше - майка ми, не си ли стара за такива неща. това направо ме потресе, та аз съм на 31 ама в нейните очи май съм праисторическо полезно изкопаемо, което трябва да пере и да готви. а като види, че говоря с някой мж , придобива суров вид и ми казва, майка ми кво се лигавиш на тия години. и това при положение, че мисля че съм съвременна майка, имаме добър диалог и обсъждаме нейните т. нар. гаджета.
още не съм наясно как да постпя но много ти благодаря за отговор и милите думи
желая ти всичко най-хубаво

времето ще си покаже

Олеееееееее, дупе да ти е яко тогава
Не знам, признавам си че доскоро и аз гледах на 30 като на някаква граница на старостта. Едва през последната година си дадох сметка, че ставайки на 30 няма да метна забрадката и да спра да живея. Да не говорим като бях на 14 колко мумифицирано стари ми се струваха 30 годишните. Та от там идват нещата сигурно. Щерка значи, интересно ми е, ние жените не сме ли някак солидарни, дали не може някак да я подхванеш на тема женска суета дори. Така де, тя няма да иска един ден да спре да е харесвана и желана, защо ти да го правиш. Сега ми идва наум и нещо друго. Май идва един момент в живота на децата, когато искат да се изживяват като родители на родителите си. Да им казват как да се обличат, как да се държат, може би е част от това да докажат че са вече порастнали. И според мен тук е тънкия момент, да успееш така да направиш, че да не оставиш детето да ти ръководи живота. Аз поне много се притеснявам от подобно развитие, още повече, че имам момче. А те май си падат малко шефове.
Та не знам какво ще ти помогне, но дано намериш начина. Защото наистина ти си човек и имаш право да имаш свой живот, свои радости и емоции, несвързани с детето ти. Зараи твое и нейно добро. Защото иначе, ами сещаш се какво би станало след някоя и друга годинка - Аз заради теб, а ти сега така. Страшно е. Тя може би още не го вижда така, не осъзнава нещата, но трябва по накакъв начин да и ги покажеш. Макар че и това не е лесна работа, защото аз съм полудявала от приказката на баща ми "като минеш от другата страна на барикадата, ще видиш". Защото докато не минеш, наистина не виждаш. Затова трябва да има друг начин да се обясни, но честно, идея нямам какъв е

встрани от въпроса ти, ама честно казано се учудвам, че няма други отговори. Не за друго ами се замислям напоследък че много са редки темите за "новото начало", за това как продължава живота ни след развода, за срещането на нов човек. Не че няма тук хора, намерили нова любов, но някак си май тази емоция и преживяване се пазят по-ревниво от болката. И сигурно така е редно, болката като се сподели, напише, разкаже, се изчистваш от нея. Докато щастието си го къташ в сърцето си и го пазиш "от лоши очи". Интересно, да.

Още веднъж - от мен късмет и щастие. Щом обичаш, можеш да се справиш с всичко. Вярвай в себе си и всичко ще е наред

Festina lente - Бързай бавно!

Какво толкова има в това, че си срещнала нов човек? Ако ти се притесняваш да бъдеш откровена с детето си, значи дълбоко в себе си и ти чувстваш, че това е "нередно", а то НЕ Е.
Не бива да насърчаваш естествения детски егоизъм да обсебва всичко и да се стреми всичко да му е на разположение - това е вредно за изграждане на характера му.
Колкото по-спокойно и нормално говориш с "пубера" за тези неща, толкова по-лесно ще схване базисната истина, че човек не бива да остава завинаги сам без другар, нито пък завинаги заложник/слуга/жертва на детето си.

Друг е въпросът доколко този "нов човек" не е някой бърз влак, който само се разминава с твоя влак и поспирането му при теб не е само оптическа илюзия.
В такъв случай няма защо да намесваш детето в тези мимолетни контакти.
Такива хора е по-добре да бъдат държани настрана от ценното в живота ти изобщо, не само от детето.

Колкото до това как аз постъпвам - синът ми е само бегло наясно, че не се лишавам от мъж(е) в живота, но никога не го запознавам с любовниците си, нито пък ги допускам в дома си. И то не защото той ще се разстрои от съприкосновението, а просто на мен така ми е по-удобно.



* We call first truths those we discover after all the others * Camus

Здравей zuzunq,

Малко на теория ще ти пиша :), ама като прочетох и уточнението ти - мисля си най-малкият проблем е да кажеш на пуберчето :), че си срещнала нов човек. Предстои ти да се еманципираш спрямо детето и да му покажеш/убедиш, за да приеме, че и ти си човек. Че не само не си стара, ами напротив - сега си точно в началото на един дълъг разцвет на силите и възможност за много щастие, което пък е добре и за самото дете. И въобще - хич и не му позволявай да ти се качи на главата - тъй както и ти няма да му се качваш, нали?

Щото и на нея току, току предстои, ако не и да са започнали вече да прехвърчат трепети и тръпки - все си е друго - да знаете и разбирате и двете, че подобен е огънят, на който се печете :). Така де - има даже и дълбок педагогически смисъл (ти сама си пример, по-който е възможно тя да създава и управлява своите връзки в живота) и въможност, която да използваш и да станеш близка по един нов начин с вече порасналото хлапе - полувъзрастен човек.

А колкото до това, че искаш да чакаш със запознаването и приобщаването, докато си сигурна, че нещата няма да приключат - виж сега - нещата могат да приключват по една или друга причина, в едно или друго време и не непременно поради или въпреки отношенията с децата. Двете неща са сравнително независими и единственото общо нещо (като необходимост) е отговорността, която носиш за физическата и психическа цялостност, както и за възпитанието на децата. Мислиш ще е лошо да се изгради някакъв контакт, а после ако евентуално настъпи край на връзката и как ще реагира детето? Ми замисли се колко хора срещаме в живота си - някои ей тъй мимиходом, други за по-дълго, трети постоянно... Но сред всички тия категории по време - има човеци, които много, малко или никак не са ни повлияли - тъй също е и при децата. С други думи - ако преценяваш, че човекът си струва, дори сега и за момента, дори просто като опит или тест твой да видиш как ще се справи и с това предизвикателство - ми не се колебай дали да го направиш... Единствено въпрос остава КАК да стане. Дано други дами (с опит) да ти споделят стратегии и тактики.

Но пак да кажа - по-важното в момента е да постигнеш свободата си. Може да си праисторическо :), но все пак полезно изкопаемо!!! :) :)

Стискам ти палци и няма да се даваш на недораслите! :) :)

_____ Сайт на разведените _____
Бъди звезда, небе ще се намери!

за това положение:
Колкото до това как аз постъпвам - синът ми е само бегло наясно, че не се лишавам от мъж(е) в живота, но никога не го запознавам с любовниците си, нито пък ги допускам в дома си. И то не защото той ще се разстрои от съприкосновението, а просто на мен така ми е по-удобно.

И аз бях в същото добре уредено и удобно положение само допреди няколко месеца... и си мислех, че така ще отиде цял живот.
Не знам да се радвам ли или да съжалявам, че нещата се промениха и се появи човек, който доказа, че обича и двете с дъщеря ми.
И колкото и да се залъгвам - ключа от палатката вече не е само мой.
За добро или лошо загубих пълния контрол върху ситуацията...
И сега ми остава да се моля - дано да съм се доверила на правилния човек.

Затова за миг ти завидях..., като си спомних, колко доволна бях от себе си в старото положение....
Променям ли се? Вероятно...

Non nova, sed nove.

Съчуствам ти!Стигнала си до извода сигурно че най трудното нещо на света е да си родител.Кариера пари и всичко останало в живота се постига много по лесно защото зависи от теб.И вярна е поговорката''МАЛКИ ДЕЦА МАЛКИ ЯДОВЕ ГОЛЕМИ ДЕЦА ГОЛЕМИ ЯДОВЕ".Минала съм по твоя път и ми е много трудно сега да ти пиша защото аз имам 2сина на 16 и 17.5години.А ти имаш момиче при тях незмам как е но сигурно пак е трудно.Първо бих ти препоръчала поговори с нея за съучениците и ,за приятелите и ,за техните семейства-разведени ли са родителите им,женени ли са,имат ли други съпрузи, други деца дори и за любовниците им и въобще всичко което се сетиш за семействата им.Ако не си питала досега за тези неща ще останеш учудена от отговорите и и по принцип ще разбереш нейното мнение по въпроса които те вълнува.Покажи и че си млада хубава и харесвана жена.Та на 30 живота не свършва.Аз искам мнението на синовете си за външния си вид и преди всяко излизане отивам при тях и ги питам как изглеждам те са моето огледало,като вметвам че може да ми излезне късмета и на мен-на майтап естествено но все пак разбирам по реакцията им мнението.Изобщо гледай разговорите с нея да са леки като закачка.Децата поне моите се страхуват от сериозните теми и тогава се затварят.А новия човек иска ли да се запознае с нея?Знаеш ли винаги се сещам за случка от моето детство-Родителите на мои съученик се разведоха когато бяхме в 3 клас.На първия учебен ден в 4 клас класната застана сериозна пред целия клас и съобщи че ИВАН се казва вече ПЕТЪР.Всички бяхме втрещени и объркани.Втория му баща не харесвал името Иван и затова го прекръстили на Петър.Незнаехме ние как да го наричаме,тогава не сме осъзнали как ли се е чуствал той и колко ли е бил объркан и засрамен от щялата ситуация.Та ние бяхме едва 10 годишни,така че и тя ще реагира като уплашено зверче ако и го кажеш изведнаж и то със сериозен тон тя ще го приеме все едно настъпва края на света.Незнам дали изобщо всичко това ще ти помогне по някакъв начин,но ти пожелавам успех

Аз имах неблагоразумието да запознавам дъщеря си с всеки уж "истински",който после се оказваше "неистински".Не съм се крила,защото сме си говорили откровено с нея за това,че искам да започна живота си отново.И тя беше наясно че трябва да търсим ако искаме да намерим.Е,разбира се никой не е живял в моя дом,така че нещата са изглеждали по-невинни в очите й.Но ходене на кино,разходки и такива неща са напълно нормални.Просто й представи "новия" като приятел,с който си прекарвате приятно времето.Не й позволявай да се проявява като егоист,защото после ще имаш голями неприятности.

Право в очите. Без шикалкавене. Но, също така - нежно. Имаш нужда от човек до себе си и толкоз!

--

Ееех, едно време какво време имаше, сега дойде време - няма време!

Колкото повече мотаеш нещата, толкова повече ще ти тежат, ще се забъркаш в тях и накрая няма да знаеш какво си казала и как. На този принцип всичко се казва направо. Но не с чувство на вина и нюанс на оправдание, нито с апел за разбиране - тийнчето усети ли някакви нотки, че има пълната власт над тебе, дори да е несъзнателно, но ще се възползва по неприятен за теб начин в неочакван момент...
Според мен нищо не драматизирай излишно - запознаваш ги, все едно това е най-естественото нещо на света /а и то си е/ и не уточняваш нищо за вашите взаимоотношения - нещата ще си протекат сами и ще се наместят.
Много е важно детето да знае границите, които не бива да си позволява да преминава - тези, които касаят твоя личен живот. Но, това е взаимно...има риск значи...
Иначе децата обикновено са доволни, когато родителите им си имат среда, приятели, компания, те също имат своето място там. Най-важното обаче е да разберат, че техният периметър е запазен, независимо от връзките на родителя, че нещата са несравними и изобщо не са в една плоскост - иначе стават ревниви и успешно могат да ти отровят живота, както и да ти съсипят връзката. Убедена съм, че не трябва да се набляга на някакви положителни качества на партньора и неясни переспективи за бъдещето - всичко трябва да си дойде съвсем естествено, ако дойде, разбира се.
В резюме - не се криеш, но и не наблягаш нарочно. Този човек ти е приятел и толкова. Не търсиш мнението на дъщеря си - ако тя пожелае да си го каже - ок, ако не - пак добре. Това е, което бих направила аз и така и съм постъпвала - никакъв проблем от страна на сина ми -всичко си е вървяло плавно и спокойно и също така кротко си е приключвало... Но той няма и капка съмнение, че майка му първо е негова, а после евентуално на някой друг...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Идеално, стегнато и изчерпателно, точно като за заглавната тема.
Абсолютно съм съгласна с теб и съм убедена, че работи на практика.

* We call first truths those we discover after all the others * Camus

...се е тая! Пубера винаги ше те разбере! Еднаж -дваж... И на третия ше ти резне крилцата.. :Мамоо ,не си ли вече дъртичка за авантюрки!?!?
Лесно е с малките! Мойто бебоче още ми издирва подходяща :Татее ,ами тая там харесва ли ти!?

...така...

и без заобикалки. Аз им казах преди да ги запозная с човека. Обясних им, че много си ги обичам, но те са деца, а аз искам да имам възрастен човек до мен, с когото да си споделям и когото да обичам и така. Е, в началото май и до рев стигнаха. После свикнаха и дори дъщеря ми се разбира прекрасно с него. Е, със сина трудно ще се разберат, но те и с баща си си мереха пишките, така че това можеше да се очаква. Така или иначе децата трябва да знаят, че може да са най-важното нещо в живота ти, но не могат да са единственото.

Стига простотии бе, тате!

Изчетох всичко и ...не зная какво остана - освен давай смело напред ама само ако си сигурна. . Вчовека имах предвид. Ама ти кога.....та имаш и пубер. Направо ме шашна. Виждала съм те веднъж или два пъти не помня, но не бих го казала.....Бравус!!! Та....Бъди преди всичко откровена с нея. И аз съм с девойка ама е още малка та сега само ще чета та да знам.

Здрасти, Зузунче!
Мисля си, че най-лесния начин да се съобщи нещо, което хем ти е трудно да кажеш, хем ти се ще да го кажеш, защото е хубаво - е да обърнеш нещата на майтап. Да кажеш истината, смеейки се!
Ние с моите тинейджъри май доста се смеем... И сме установили едни близки отношения, в които всеки от нас признава правото на другите двама да съществуват, да имат собствен живот и да слушат различна музика Това май се постига, като се отпуснеш и им влезеш в тона. Тоест, просто бъди себе си! Дръж се естествено, вместо да се опитваш да поддържаш образа на Великата жертвоготовна майка-девица! Бъди неочаквано-изненадваща!
Аз например обичам да разигравам кратки скечове - на израза "Абе мамо, не си ли дърта за такива работи?", вероятно веднага бих разиграла една сценка на стара баба, подпряна на точилка, дето размахва пръст и с треперлив глас казва: "Ееех, чедо, дърта съм, но и аз имам нужда от любов!!!"
Снощи се прибирам (късничко) и синът ми казва: "Е къде беше!?" Можех и да излъжа, обаче веднага си признах с усмивка - "Амчи къде мога да съм? По срещи ходя, по срещиииии; а ти не ходиш ли по срещи, та ме питаш мене къде съм? М!?"
Всъщност провеждам им всякакво сериозно обучение на сериозни теми съвсем на майтап - така се оказва, че когато водим наистина сериозни разговори, те са много по-отворени и слушащо-чуващи.
Късмет!

Желанията ни трябва да са леки като перце...

Абе, нали ти казвам, че с девойката нямам проблеми. Ще ме прощават мъжете, но момичетата са някак по-мъдри и по-спокойно възприемат нещата от живота. Момчетата ги избива на идеализъм и в момента, в който се дръпнеш от идеала и ореолът ти вземе да става двоен, много тежко го възприемат.

Стига простотии бе, тате!

С моето дете сме приятели и просто споделих, че имам приятел, после си направихме среща тримата извън дома за едно кафе и от тогава се разбират добре. Не че от време на време няма ревност и претенции ама аз съм се научила да балансирам и да въвеждам ред. За сега всички са доволни.