Класиката...
54 отговора
2675 прегледа
Класиката...
Мъжете смятат:
Жените са тъпи... или курви... или и двете. Никога не знаят какво искат.
Жените смятат:
Мъжете са боклуци. Не могат да обичат, мислят само за секс.
Това ли е истината?
В началото на една връзка, винаги е розова тръпка и цветя. После бодлите ни водят до горните две тези.
Къде е проблемът?
Твърде много се вживяваме в себе си и собствените си желания и потребности.
Твърде много преиграваме в себеувереността си и вярваме, че нашите ценности са съвършени или поне по-добре от чуждите ценности.
Очакваме другият да се сеща сам, без да се замисляме, че той/тя не е длъжен за това.
С две думи, обожествяваме своя егоизъм.
Започваме да говорим за вина, но тя никога не е в нас, а в другия.
Започваме да говорим за болка и тя винаги е по-силна в нас, отколкото в другия.
Измислена илюзия за уникалност, докато всъщност е налице безлично повторение на класиката...
Няма добро и лошо, правилно и грешно, хора.
Няма щастие/любов без споделяне, отдаване... на другия... безрезервно.
Кой може да се похвали, че обича безрезервно? Кой може да каже, че обича без компромиси?
Всички сме егоисти... глупави егоисти... и любовта винаги ще минава, без да остане.
Винаги има още един вирус!
Жените са тъпи... или курви... или и двете. Никога не знаят какво искат.
Жените смятат:
Мъжете са боклуци. Не могат да обичат, мислят само за секс.
Това ли е истината?
В началото на една връзка, винаги е розова тръпка и цветя. После бодлите ни водят до горните две тези.
Къде е проблемът?
Твърде много се вживяваме в себе си и собствените си желания и потребности.
Твърде много преиграваме в себеувереността си и вярваме, че нашите ценности са съвършени или поне по-добре от чуждите ценности.
Очакваме другият да се сеща сам, без да се замисляме, че той/тя не е длъжен за това.
С две думи, обожествяваме своя егоизъм.
Започваме да говорим за вина, но тя никога не е в нас, а в другия.
Започваме да говорим за болка и тя винаги е по-силна в нас, отколкото в другия.
Измислена илюзия за уникалност, докато всъщност е налице безлично повторение на класиката...
Няма добро и лошо, правилно и грешно, хора.
Няма щастие/любов без споделяне, отдаване... на другия... безрезервно.
Кой може да се похвали, че обича безрезервно? Кой може да каже, че обича без компромиси?
Всички сме егоисти... глупави егоисти... и любовта винаги ще минава, без да остане.
Винаги има още един вирус!
Re: Класиката...
Известно е, че когато не можеш да разбереш, за какво става въпрос и как стоят нещата, се гледат ФАКТИТЕ. Те са тези, които осветляват нещата. "Дърветата се познават по плодовете, хората по постъпките ".
свободна птица
свободна птица
Re: Класиката...
И къде остава правото на различния поглед, на тълкуването? Или фактите са задължително еднозначни... винаги?
Любовта не се гледа, не се тълкува, няма факти в нея... разбираш ли?
Винаги има още един вирус!
Любовта не се гледа, не се тълкува, няма факти в нея... разбираш ли?
Винаги има още един вирус!
Re: Класиката...
Разбира се, че има факти в любовта, както и във всичко останало. Тълкуването не може да е ненормално различно.
Или според теб, например ако мъжа ти те осакати, той всъщност е искал да ти направи добро ??? Ще се появи някоя тълкувателка като теб, която ще започне да говори глупости на такава жена? - Бъди сигурна,че ще бъдеш изхвърлена и то с основание, заедно с демагогиите си.
свободна птица
Или според теб, например ако мъжа ти те осакати, той всъщност е искал да ти направи добро ??? Ще се появи някоя тълкувателка като теб, която ще започне да говори глупости на такава жена? - Бъди сигурна,че ще бъдеш изхвърлена и то с основание, заедно с демагогиите си.
свободна птица
Re: Класиката...
Радваш ме колко си контрастна...
Жалко, че не се впечатлявам.
Диалог няма да се получи, защото очевидно си прочела нещо различно от онова, което съм написала. В превод - опитай пак.
Винаги има още един вирус!
Диалог няма да се получи, защото очевидно си прочела нещо различно от онова, което съм написала. В превод - опитай пак.
Винаги има още един вирус!
Re: Класиката...
мда, избрани моменти от класиката:-) Много добре си ги синтезирала. браво!
...and our time will come...not today, but soon enough...
...and our time will come...not today, but soon enough...
Re: Класиката...
Мъжете - егоисти? Аз никога не съм мислила така.За мен мъжете са много нежни и романтични същества, по-романтични от жените.И кой знае как винаги съм поподала именно на такива.А дали мислят само за секс не зная, защото аз обикновено мисля за това повече от тях...
И така полека - лека
стигаме до корена на злото - греховната човешка същност. Всички проблеми в крайна сметка идат от нея. Но ако си прощаваме и се стараем да не правим на другите това, което не искаме и на нас да правят - може да живеем заедно и всичко да е хубаво (поне 80 % от времето). Искам също да отбележа, че и мъжете и жените като се заядат и от дребнавост не искат да простят грешката на другия - от там тръгва лавината на недоразуменията и като се замислим много е глупаво това - ако се опитаме с добро сърце да гледаме на нещата и хората около нас - няма да има почва за такава лавина. Но трябва добро желание и старание и от двете страни.
Re: Класиката...
Аз говоря за живота, ... ти не знам за какво говориш.
свободна птица
свободна птица
Когато пътя свърши
"Няма добро и лошо, правилно и грешно, хора.
Няма щастие/любов без споделяне, отдаване... на другия... безрезервно.
Кой може да се похвали, че обича безрезервно? Кой може да каже, че обича без компромиси?
Всички сме егоисти... глупави егоисти... и любовта винаги ще минава, без да остане."
Но си даваме сметка за това едва когато пътя свърши! И тогава на прага, си спомняш за всеки миг, когато от болка и обида, а може би и от наранено самолюбие, не си се обърнал първи да подадеш ръка, не си казал първи "извини ме - обичам те!", и си пропилял в глупави спорове и пусти мълчания, шанса да си доставиш най-голямото щастие - да видиш на лицето на любимия щастливото облекчение, да може без страх да те прегърне и да плаче от щастливо облекчение на рамото ти. И си спомняш за всички ония мигове когато си можел да го/я направиш щастлив/а, ей така без особен повод, но не си - защото не е имало повод! И се проклинаш за всички дребни мънички налагания над неговото его - донасящи ти перверзното чувство за самодоволство, че си "над" него, че ти командваш парада. И бавно осъзнаваш, че всъщност болката и обидите си причинявал най-вече на себе си защото когато обичаш някого, всъщност разширяваш периметъра на най-исконния и първичен страх - страха за собствената кожа, с този, за още една кожа - неговата/нейната. Бавно обръщаш поглед към себе си и не виждаш нищо, не виждаш онова "ох колко съм обиден/а и наранен/а, тя/той каква е кучка/мръсник" което е подпирало жалката ти нужда от оправдание пред самия себе си за причинената на другия болка. Точно тогава, точно в този момент разбираш, че всъщност няма ад, най-големият ти ад е да си в рая без другия до себе си!
Няма щастие/любов без споделяне, отдаване... на другия... безрезервно.
Кой може да се похвали, че обича безрезервно? Кой може да каже, че обича без компромиси?
Всички сме егоисти... глупави егоисти... и любовта винаги ще минава, без да остане."
Но си даваме сметка за това едва когато пътя свърши! И тогава на прага, си спомняш за всеки миг, когато от болка и обида, а може би и от наранено самолюбие, не си се обърнал първи да подадеш ръка, не си казал първи "извини ме - обичам те!", и си пропилял в глупави спорове и пусти мълчания, шанса да си доставиш най-голямото щастие - да видиш на лицето на любимия щастливото облекчение, да може без страх да те прегърне и да плаче от щастливо облекчение на рамото ти. И си спомняш за всички ония мигове когато си можел да го/я направиш щастлив/а, ей така без особен повод, но не си - защото не е имало повод! И се проклинаш за всички дребни мънички налагания над неговото его - донасящи ти перверзното чувство за самодоволство, че си "над" него, че ти командваш парада. И бавно осъзнаваш, че всъщност болката и обидите си причинявал най-вече на себе си защото когато обичаш някого, всъщност разширяваш периметъра на най-исконния и първичен страх - страха за собствената кожа, с този, за още една кожа - неговата/нейната. Бавно обръщаш поглед към себе си и не виждаш нищо, не виждаш онова "ох колко съм обиден/а и наранен/а, тя/той каква е кучка/мръсник" което е подпирало жалката ти нужда от оправдание пред самия себе си за причинената на другия болка. Точно тогава, точно в този момент разбираш, че всъщност няма ад, най-големият ти ад е да си в рая без другия до себе си!
Re: Когато пътя свърши
ехххххх, колко е лесно на думи;-) ти успя ли някога да превъзмогнеш егоизма си и да не изпиташ "перверзното чувство за самодоволство, че си "над" него, че ти командваш парада."?
...and our time will come...not today, but soon enough...
...and our time will come...not today, but soon enough...
Re: Класиката...
А към рая ангели летят,
тъй бели,чисти в синевата,
но понякога насън крещят,
присънва им се сатаната. :)))
тъй бели,чисти в синевата,
но понякога насън крещят,
присънва им се сатаната. :)))
Re: Когато пътя свърши
"ехххххх, колко е лесно на думи;-) ти успя ли някога да превъзмогнеш егоизма си и да не изпиташ "перверзното чувство за самодоволство, че си "над" него, че ти командваш парада."?"
Виждам, че ти определено не си успяла да го превъзмогнеш!
Както и да е. Ритай! Паднал лесно се рита. Пък и малко ми е!
Да те пази Господ!
Виждам, че ти определено не си успяла да го превъзмогнеш!
Както и да е. Ритай! Паднал лесно се рита. Пък и малко ми е!
Да те пази Господ!
Re: Когато пътя свърши
;-)))))ако има нещо, което не мога да разбера е как някои хора таят такава злоба у себе си, помнят само лошотията и имат наглостта да се смятат за добри:-)))))Нищо лично!
********************
Аз те питам ти как си го постигнала това, което си описала, а ти ми отговаряш аз какво не съм успяла да превъзмогна:-)За твое сведение-никога не съм преставала да съм егоист и никога не бих се отказала от егоизма си-просто, защото няма как да обичаш другите повече от себе си. Ако някой е успял да го постигне, моля, нека каже как.
Обикновено ме разсмиваш с писанията си, но сега ме натъжи. И да знаеш-не е проблем да паднеш, проблем е , ако не успееш да намериш сили да станеш
...and our time will come...not today, but soon enough...
********************
Аз те питам ти как си го постигнала това, което си описала, а ти ми отговаряш аз какво не съм успяла да превъзмогна:-)За твое сведение-никога не съм преставала да съм егоист и никога не бих се отказала от егоизма си-просто, защото няма как да обичаш другите повече от себе си. Ако някой е успял да го постигне, моля, нека каже как.
Обикновено ме разсмиваш с писанията си, но сега ме натъжи. И да знаеш-не е проблем да паднеш, проблем е , ако не успееш да намериш сили да станеш
...and our time will come...not today, but soon enough...
Re: Когато пътя свърши
Опитвам се да стана. Вкопчвам се във всеки камък от стената на тоя кладенец дето трябва да изпълзя... Чупя нокти... Ама и ти ми помагаш...
Пожелавам ти да се събудиш щастлива утре!
На себе си пожелавам да се събудя...
Пожелавам ти да се събудиш щастлива утре!
На себе си пожелавам да се събудя...
Re: Класиката...
много жени смятат че мъжете са тъпи, мърморят много и са повърхностни и дразнещи, а понякога и доста смръдливички и от вътре душата и всичко.
Re: Когато пътя свърши
хей, ти наистина ми 'звучиш' много тъжно:-(( На мен , пък, понякога ми се е искало хич да не се събудя повече, но добре, че Господ не винаги откликва на молбите ни
...and our time will come...not today, but soon enough...
...and our time will come...not today, but soon enough...
Редактирано от desi69 на
Re: Класиката ...
Ако това, което казваш е вярно и жените са виновни, тогава какво търпят ? И защо човек трябва да "търпи" ?!
Re: Класиката...
Какви демагогии бе Лъчезара?? Много точни неща е казала Мт, и много реални. И какво общо има примера, който ти даваш, с онова, за което тя говори?? Тебе нещо света все ти е крив, и ако няма причина да се заядеш с някой, измисляш си.... искала си да кажеш нещо, дето и не знаеш какво. Но ако ти става по-добре от това.... говори си. 