За кончето

Кръстих кончето Соколе (ударение на Е). Програмата й е такава: всеки ден след като се върна от работа я пускам да пасе в двора срещу нас, после получава овес и ябълки или захарно цвекло (моркови не обича), а за през нощта голяма порция сено. Сутрин й давам овес и сено. Вода й оставям в една кофа да пие колкото и когато си иска. В почивните дни имам повече време да се занимавам с нея. Оказа се, че не е толкова кротичка, колкото ми се струваше в началото. Една вечер реших да я изведа извън двора. Поведох я с въжето, а тя се разигра и едва я удържах. Както и да е заведох я до една ливада в очертанията на селото. Там тя се разтича и аз опитах да тичам с нея, както беше вързана с въжето. Беше вече тъмно, само уличните лампи светеха, но до ливадата светлината почти не достигаше. Затова аз ходя с една лампичка върху шапката, подобна на онези миньорските, само че с ластик. Както си тичахме, по едно време шапката ми се закачи за клона на някакво дърво в средата на лидавата, фенерчето ми падна, изпуснах въжето, а кончето цвилейки продължи в галоп към пътя. Аз моментално побягнах в обратна посока (“кучешкия” номер, който беше описан в “Цивилист”). Обърнах се, но видях, че никой не тича след мен и се върнах в тъмното да си търся шапката и фенерчето. Соколе не се виждаше, нито пък се чуваше. Когато се наведох да вдигна шапката, тя дотърча в галоп срещу мен. Толкова се зарадвах! Напрегръщах я и я нагалих, хванах въжето и поехме обратно.
Миналата седмица в сряда реших да опитам да я заведа на по-широко място, за да потича на воля, без опасност от коли. Дотогава не смеех да я пускам през деня, защото се страхувам, че ще тръгне след някой друг кон и няма да мога да я върна. Когато минават коне или магарета покрай двора, където пасе, тя реагира много бурно, тича успоредно с тях край оградата и цвили. Реших да рискувам и да я пусна свободно да потича. Закарах я до една голяма ливада на края на селото и я пуснах. Тя потича малко след мен и изведнъж се изстреля обратно към селото в бесен галоп, цвилейки. Помислих, че пак ще избяга в ливадата, където пасеше с майка си и се запътих нататък. Не преставах да я викам и да я търся с поглед, за да видя накъде ще отиде. За моя огромна изненада, тя дотича скоро при мен. Забелязах, че следи гласа ми и се ориентира по него. Дадох й ябълка за награда и продължихме нататък към гората. Веднага след ливадата имаше малък напоителен канал и аз го прескочих, а след мен и тя. По пътя не искаше да пасе, само душеше любопитно всичко. На няколко пъти отново се разиграваше и тичаше като луда. Разходих я по един път покрай борова горичка, от другата страна имаше поляни, обрасли с къпини. Тя тичаше и от време на време прескачаше по-големите къпини.
В неделя повторихме свободната разходка. Всичко се повтори: отначало изтича като пощуряла към селото, после се върна при мен и продължихме към гората. Този път реших да минем през един път в самата борова горичка, а не покрай нея. Не се страхуваше от “сенките на гората”, този път дори започна да пасе в самата гора. Нагоре се влачеше едва-едва след мен, а надолу тичаше и трябваше да внимавам да не ме прекатури по тесния път. С всяка разходка става все по-дива.
Един съсед ми предложи да я пускам в неговия двор, докато реши да го оре. Кончето беше във възторг от все още зелената трева там. В другия двор вече почти всичко е изпасано. Освен това в новия двор има много повече място за тичане и не се налага да “забива спирачки” рязко, може да си прави големи кръгове. Тази вечер като отидох да я прибирам, тя ме приветства с бурно цвилене от другата страна на оградата, а като отидох при нея на два пъти се опита да се изправи срещу мен на задните си крака. Това май за пръв път го прави и малко ме стресна. Скарах й се, но не знам доколко й пука. Освен това се бута с главата като непослушно биче. Изобщо умираше си да си играе, обаче аз умирах за сън (беше вече 22.00 ч. след тежък работен ден) и се наложи да я вържа и да се приберем. Тази неделя пак ще има разходка, ако не е твърде лошо времето. Снимките са готови и съм дала във фотото да ми ги прехвърлят на диск. Остава да ги кача на някой сървър и ще можете най-после да я видите.

Звучи наистина невреоятно... Много е ценно това, което имаш... Много!
Нямам търпение да видя малката Соколе (страшно ми харесва името, което си избрала. Както я описваш, много й отива.)

Live your dreams, don't dream your life!

Изправя се,защото те така си играят.Не иска да те уплаши или да те нарани.Янтар се изправяше така срещу мен много често.И вървеше съвсем свободен,никога не съм го вързвала,дори и от първите пъти.Ако минеше някоя каруца,просто отиваше наблизо и душеше ,но не се доближаваше много до други коне.Връщаше се при мен.Не съм му давала захар или ябълки,когато сме били навън-само в двора съм го хранила,но то си свиква с тебе и без лакомства и като те свързва със сигурност,ти се доверява и те следва.
Радвам се много за вас двете!

For just a stolen moment...

Много хубаво име си и избрала ! Явно е голямо диваче - както я описваш , но е и напълно нормално - все пак е някъде към 4 месечно конче- кипящо от енергия и с желание за игри и щуротии
Много е хубаво , че така добре се разбирате ! Продължавайте все така !
Нямам търпение да я видя на снимките

Наистина страхотно звучи.Беше истинско удоволствие да прочета тази история.Чакаме снимки.А ти каде живееш?

Ето тук:
[линк]

Ехаааа,и това май е Страж на първите снимки,нали?Колко е готииин!

дид
какво е тва долу...


дето уж спи

Драконче.Едно от колекцията ми.Сложих го на коледната звезда оня ден и му направих малко снимки Снимах още два образа от колекцията:





Много си ги обичам.

Звучи страхотно ! Явно се разбирате все по - добре ...А като е за бебета , днес ме ухапа едно ...Е , ощипа ме през две блузи , ама ми направи синка де ...
Между другото - и Мери не обичаше моркови - въобще ! Голди ги яде , но ако му вземаш всеки ден по кило , се ояда и почва да ги оставя ...Аз затова чму вземам по един - два през няколко дни , че да му се ядат . Горе - долу и с ябълките е така . Само круши ядеше по няколко килограма всеки ден , докато имаше - и не му омръзваха . Имаше две круши в двора и всеки ден събирахме поне по 2 килограма , а ако имаше вятър , до към 5 - и тогава раздавахме наред на всички коне ...

Бе море , то да се изправя , ама да те пази ! Гигантик като бебе горе в конезавода сцепи веждата на Тишо ...И аз още тогава му казвах , че малкото конче като играе , е като горещ картоф - ако го задържиш по - дълго в ръце , ще се опариш . Силни са и не си знаят силата .

Сладурана е . Напомня ми на Веско , дето го яздих 2000-2001- ако й беше баща , нямаше така да си приличат ...Ама той беше кастрат де ...

На мен пък ми стана интересно защо точно него си избрала ...На мен всичките са ми сладки и би ми било трудно да си харесам някое конкретно !

Ми другите или реват,или са с вкиснати физиономийки,или са тъжни.А това е едно такова весело тумба4е.Онова с книжката е малко и не се вижда много ясно(че я е обърнало наобратно,ама се прави че чете),а другото си го пазех за по-нататъшна сигнатура.

Ами от нашите кончета всичките ни пазеха.Само Звездин има един случай като беше бутнал едни деца,ама той даже на скорост ги е бутнал,не се е изправял.Ама и те са си го заслужавали де.Не знам дали помниш случая-дето се размахвали с някакви пръчки из Дупката и го дразнели и той накрая се засилил отгоре и бутнал едното с гърдите.Там малко-Каквото повикало-такова се обадило.
А че не си знаят силата-не я знаят-вярно е това!

Аха , защото съм ги виждала и другите и са ми сладки ...Даже и вкиснатите !
За книжката наистина не се вижда ...Но ми напомни един колега - той така четеше вестника - наобратно ...Ако има картинки , се ориентираше по тях , ама ако няма ...

Да беше видяла днес Голди в падока ! Голям идиот е на моменти ! Така мина край мен , че просто се свих и прегърнах камерата , за да я предпазя ...На косъм профуча , само дето не се отърка о мен ...