Сърцето още боли

На улицата, на работа, в кенефа дори, когато говоря с други хора дори - навсякъде (за леглото да не говорим) - продължавам да мисля за него. А така искам да го забравя...

да не съжаляваш за нищо е началото на всяка мъдрост

А ЗАЩО ИСКАШ ДА ГО ЗАБРАВИШ-искаш да зачеркнеш част от живота си ли.
по-добре де остане някъде там вътре в тебе независимо че боли. Това означава че дишаш и живееш.

какво да ти кажа. или ще ти мине или няма. ще знаеш след време.за мене си вече знам че е "няма". нищо не можеш да направиш, еле пък ако е несподелена любов, невъзможна любов, и секви други "не"-любови

За очакванията стана ли въпрос?
Май всички сме го преживели малко или много - кофти е когато си от тази страна, но така е в живота. Пожелавам ти следващия път да има взаимна любов

едва ли ще ти хареса това което ще ти кажа, но аз се опитвам да потуша тая болка и да го забравя вече 5 месеца и не се получава, всеки казва забрави го, но как като го помнят, сърцето, очите, устните.......така че те разбирам мила, дано успеем.

Ako e bilo isstinska lyuboov.nyama da go zabravi6 do setniya si duh_po4vay da svikva6 s tazi misul i karay natatuk:(

при мен е по-лошо : Колкото повече време минава - толкова повече я искам, толкова повече ми липсва ТЯ, толкова повече продължавам да я обичам, толкова повече..... Чувствам се като жена! Може ли един мъж да се държи така? Никога не съм вярвал, че мога да изпитвам някога това, което ми се случва. Без нея се чувствам празен, незавършен, осакатен и неспособен. Не съм мотивиран да правя каквото и да било сериозно и енергоемко. Чувството е уникално гадно, но въпреки това ми остават щастливите спомени и не бих се отказал от тях ако и да трябва да го търпя с години!!!

Единствен той ще ги сбере...

taka 6te bude,moite suboleznovaniyya:(Ne gi sluшай те не знаят,научи ssе да jivee6 s tazi misul ни ш то не се зabravya.Ostavi mjasto v surcetto si samo za neya i изживей останdлите си дни nyakakk si:(

каквото и да ти кажа - ще ме прочетеш но едва ли ще можеш да направиш нещо. така че единственият изход е да стоиш и да чакаш.
времето лекува. в смисъл не че забравяш а че нещата се изчистват - остава само същественото и приятното. Така че стискай зъби и оставяй времето да тече и да лекува.
пример от опит: 10 години по-късно с две деца и жена аз все още обичам силно някои от предишните жени с които съм бил, обичам и жена си.
Не забравяш обичта си, но болката от сурова става някак си сладка с течение на времето. В сърцето на човек има място да обича повече от един човек. много повече.
ако някога стария човек се върне при теб, а това се случва често в живота - и на мен се е случвало, тогава ще видиш че ще си изправена пред интересен избор и решението за твоя изненада ще бъде отрицателно спрямо човека.

"колкотоповече-толковаповече"

Не е вярно. Никой не се е родил да живее някак си. - И ако някой допринася за това в живота ти, значи дори не заслужава да мислиш за него. Времето лекува всичко ... и знаеш ли, как ? Помага всичко да изкристализира и да видиш истината. Само се моли да не загубиш много време - това е най-лошото.
Всеки трябва да работи над себе си, да изяснява и развива критериите си.

Напълно съм съгласна с мислителите, които смятат, че от най-ранна възраст човек трябва да се старае да намери отговор на въпроса: с какво иска да се занимава през живота си? Какви са интересите и целите му? Какво обича , какво иска ? Какъв е живота и как да вземе максимума от онова, което за него.
Защото когато започнем да търсим отговорите с зряла възраст, обикновено сме изпуснали по-голяма част от живота ... и даже не ни стига времето.
Разбира се, за последното трябва да имаш и просветени родители, които да те насочат, когато си малък.




свободна птица

за бях първи - изпреварих те с 4 минути,
странно как повтаряш моите думи


"колкотоповече-толковаповече"

Ами сега, какво ще правим ?




свободна птица

просто това е повод джаза да се замисли
явно си е житейска истина

"колкотоповече-толковаповече"

Едва ли съм добрия пример-7 г.се опитвам да го забравя.Пробвах какво ли не.Срещах се с други мъже, и знаете ли-след всеки сякаш повече заобичвах него...Пробвах и да не го виждам-и това не помага...Просто изчакваш да дойде времето на мъничкото разум, и решаваш-да, макар, че винаги ще го обичаш, трябва да помислиш за себе си и се озърнеш.За някой, който ще те обича толкова, колкото и ти него!

Тъпо , но вярно - клин клин набива и друг набива т.е. ВРЕМЕ Е ЗА СЛЕДВАЩИЯ

Мъдростта е баланс между знанията, интелекта и човечността.

Wake Me Up When September Ends :)

Единствен той ще ги сбере...

Плануван живот, а планувана смърт?
Живот е всичко онова, което се случва извън нашите планове...

E, всички го приехте по-сериозно отколкото е, но все пак ви благодаря. Не си права, че няма да го забравя щото като поразсъждавам хладно субекта ама изобщо не си заслужава вниманието. Доста ограничено и неуверено същество, но ... сърчицето си има своя собствена логика понякога

да не съжаляваш за нищо е началото на всяка мъдрост

Ето ти моето мнение. Какво боли? Един ден и мен така докато ме болеше си зададох този въпрос. И почнах да си отговарям - корема, сърцето, душата, буцата в гърлото. Колко често боли? Мен ме болеше непрекъснато? И особено кога? Когато съм сама, когато гледам филм в който хората са щастливи заедно, когато чета нещо хубаво, когато ям, пия, слушам музика, когато се събуждам, когато заспивам и т.н. ЗАЩО ме боли? Защото него го няма ли? Не. Той си е тук, живее някъде около мен, в този град, даже в този квартал, диша, здрав е, само дето не е с мен. Не е с мен! Защо не е с мен? Ами защото аз съм специална, защото заслужавам повече, защото любовта ни е невъзможна, защото той има отговорности, защото не му стигат парите, защото дрън-дрън-дрън, дотук всичко бяха негови цитати. Причината чисто и просто е, че го беше страх, че ще ме загуби, че ще даде всичко, а в замяна не беше сигурен, че ще ме получи или поне не завинаги.
Връщам се назад и си задавам въпроса, ЗАЩО боли? Защото той е страхливец? Не, не, вече не боли. Ето няма я буцата, по-скоро се спуска надолу по гърлото бавно. Корема, сърцето, душата - те имат за задача да се посветят на нещо по-съществено от един страхливец. Е да все още нещо трепва, но вече гъделичка, не дразни.
И все пак дали наистина ме боли все още? Не. Дори и когато остана самар дори и когато гледам филм в който хората са щастливи заедно, когато чета нещо хубаво, когато ям, пия, слушам музика, когато се събуждам, когато заспивам и т.н. НЕЕЕЕЕЕ. И не, "не той умря за мен" както гръмко пишат някои в този фором. Чисто и просто вече не съществува любовта ми към него, а когато нещо е мъртво и в него нищо не тупти, не боли. А ако искаш да те боли, ще те боли колкото си искаш. От теб зависи. Но не си губи времето. Усмихни се и си представи колко хубави неща предстоят и още колко момчента и мъже ще влизат и излизат в живота ти. И нищо не е завинаги, но винаги има още за черпене от тоя живот. Голям мръсник е понякога, но пък понякога е жесток пич!

Патило,
И аз вече 7-ма година стискам зъби, искам да я забравя и да продължа... и ето ме на - 4.15 сутринта без да съм мигнал цяла нощ ми иде да си разбия главата в стената от мъка.