А спомените!?

Какво правите с хубавите спомени, със снимките, общата музика, сантименталните вещи. Лоботомия ли трябва!?

Към всяко нещо има много различни погледи!

лоботомия не се препоръчва. Аз си имам любим лаф: "дай си време" , когато пък ме притискат казвам: "дай ми време" и така. Апробирано е - работи.

С всеки миг съзнателно ги отдалечаваме от себе си, отбутваме ги, отблъскваме ги, прогонваме ги, даваме ги на времето...
Вещите ги прибираме най-напред в чекмеджето, после по-горе в някой шкаф, в изхвърлена от употреба чанта, после в мазето, или на боклука...
Но това става чак като е спряло тръшкането, реването, оплакването на умряло, фетишизирането и т.н. и т.н., тоест когато една част от нас си е отишла с тях завинаги. Нещо като хирургическа интервенция - докато се решиш да отидеш под ножа, хем те боли, хем те е страх, хем се колебаеш - а след нея - това, което те е притеснявало го няма /изрязано е вече/, боли още малко докато заздравее и остава белег - обажда се при промяна на времето, например... А може и изобщо да не те подсеща за себе си, просто го има и там, мястото е по-здраво от останалото здраво.
Всъщност говоря само за себе си, при другите не е така, може би. Моите спомени от голямата любов съм ги преотстъпила отдавна на времето, а снимките и другите неща трябва да са в мазето на предишното ми жилище - нямам нужда от тях и не съм ги взела при преместването си.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Пазя ги спомените, и хубавите и лошите. Избледняват с времето, а и аз им придавам все по-малко значение. Не е умишлено, просто ги гледам все по-отстрани. Като гледам да запазвам приоритетно хубавите. Но, то в това, колкото и да се пъне човек, не си е господар на паметта и все пак си струва старанието.
На общата музика, снимки се кефя, ако са готини и си струват кефенето сами по себе си....няма начин AC/DC да звучат зле, нито пък Jesus Christ Superstar.

А за лоботомията...работи, но зависи от специалиста!

Та човек нали живее за хубавите мигове, които след като отминат стават хубави спомени. Подозирам, че ти имаш доста такива за което искрено ти блазьосвам. Радвай се на миналото но не го фатализирвай, защото това може да доведе до отражение в бъдещето.

Късмет и да те оставям, че в момента си подготвям един хубав спомен....

=============
Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!

хаха, развесели ме!Това с диси и Jesus Christ Superstar е супер-всъщност ще си слушам на воля AC/DC , Soundgarden...

Към всяко нещо има много различни погледи!

Създай си нови спомени
направи си нови по-хубави снимки
излизат нови по-готини и ритмични песни
появяват се нови,по-интересни и умни хора
животът продължава!

Какво има толкова да им се церемоним на спомените?
С какво един спомен е по-различен от един красив сън?
Особено по отношение на настоящето и бъдещето.
След като се настрадаш, наплачеш, насамосъжаляваш и изобщо набеснееш от мъка на воля - просто вземаш голямата метла и измиташ абсолютно всичко.
Поне за няколко години.
После, един ден като си припомняш нещата, дори ще ти се струва, че става дума за някой друг, не за теб.
Не се вкопчваш в миналото, това е.



* We call first truths those we discover after all the others * Camus

пази си ги

Не изхвърляш красивата ваза на прабаба си, само защото нея вече я няма, нали?

Помниш хубавото, скатаваш надълбоко лошото... това е начина като погледнеш назад, да се усмихваш.


Ти имаш ли?

Спомените, уви, са в едни друг живот
И снимки не ми останаха, тя си ги взе

Съгласна съм с Hell.
Сега, като минаха почти 2 години от раздялата, вече съвсем спокойно и усмихнато мога да кажа на всеки: Ние имахме прекрасна любов, дълги години живяхме щастливо и това не може да се отрече. За съжаление, нещата се скофтиха и сега всеки си търси късмета отново. Това е.
А снимките си ги разделихме /по негово настояване, аз настоявах да си останат накуп в архив на детето/ - аз имах грижата да подреждам албумите, но след това ми се късаше сърцето като махах снимка след снимка.....:((
А дупките си стоят още...... мисля да ги пренаредя :)))) поне детенце да не ме пита : Мамоооооо, пък тука що има снимка, празно, празно, снимка :))))

"Човек помъдрява, (респективно остарява), когато спомените стават повече от мечтите!")))

познавам жена, която след 14 години раздяла най-сетне закачи на стената снимка, на която са тя с бившия си мъж.

Което за мен означава, че най-сетне й е минало :)
Понеже я познавам от 35 години... мамка му, това е доста време. А си мислех, че аз съм по-чувствителната, уязвимата от двете ни

Е... радвам се за нея и за всички останали, за които животът е нещо прекалено скъпоценно, за да го прекарваме в отричане на миналото :)


Ти имаш ли?

Tova, koeto mi haresva, slagam v grafata moe. Ot ostanaloto se osvobojdavam. Nikak ne e nujno moeto da e obshto. Gledam na predmeta sas sobstvenite si ochi, tezi na dneshnija den, bez da go natovarvam s izlishni emotzii.

И аз смятам като Hell - спомените трябва да се пазят, особено хубавите! Разбира се, не трябва да ги фитишизираме или да живеем единствено с тях! Трябва просто да ги "складираме" някъде в съзнанието си и да ги пазим, за да може в различни моменти от живота ни да се връщаме към тях, както и за да можем след време да ги споделим с внуците си.
Винаги е по-добре човек със спомени, отколкото такъв без! Та ако нямаш спомени, то тогава живял ли си въобще? За мен човек без спомени е жив труп!
Колкото и лош да е бил един брак, винаги е имало поне 1 нещо хубаво, което си заслужава да бъде съхранено! Защото все пак и ние сме взели "участие" в него.
А лошите спомени според мен трябва да ги оставим сами да избледнеят. И да не се връщаме към тях, защото те ни изпълват с лоши мисли и негативна енергия, което не е добре за самите нас. Това е лично мое мнение.

[There`s always sunshine after rain/red]

При мен са много повече хубавите спомени и затова боли:(

Към всяко нещо има много различни погледи!

В другата ти тема имам едно персонално обръщение към теб на 10.12. в 20.48ч.,не че е много важно просто ми се срува,че не си го мернала.

сега ще видя-благодаря

Към всяко нещо има много различни погледи!

Аз дълго време след развода не смеех да отворя семейния албум,защото започвах да плача неистово.Скрих го в един тъмен ъгъл като нещо което заплашваше моето спокойствие.
А после открих,че всъщност бившия ми мъж не е бил нито толкова забавен или грижовен към мен и детето ми ,колкото е трябвало да бъде.Сега съжалявам че не съм имала спомени с друг от младите си години.

Спомените ги остави.....погледни напред и копней за нови истински спомени