Как мислите..
19 отговора
971 прегледа
Re: Как мислите..
Зависи за какво. Но оределено има резон в думите й. В смисъл, че можеш дори да се заблудиш ден или нощ е, а когато е намесен и човек е още по-лесно. Той винаги може да ти каже нещо, което да те заблуди - за него, за ситуацията, за реалността дори ... Пораблемът идва от това, че ние хората (като несъвършени същества) вярваме на това, което виждаме, чуваме и усещаме (на допир), а понякога сетивата лъжат. Много са малко хораат, които могат да усетят вътрешно дали нещо е така, или не. Всеки може да те излъже. Ако ти си вътре и навън грее слънце, някой може да ти каже, че е много топло, а всъщност да е -5 градуса ...
Re: Как мислите..
Майка Тереза е казала наистина много хубави мисли!
Самото Й име е символ на доброта,а добрият човек наистина лесно може да бъде заблуден,поради факта че подхожда към всеки добронамерено!
Но има и заблуди,които властват в световен мащаб понякога доста дълго,докато някой не ги опровергае и на тяхно място не се настянят нови!
Самото Й име е символ на доброта,а добрият човек наистина лесно може да бъде заблуден,поради факта че подхожда към всеки добронамерено!
Но има и заблуди,които властват в световен мащаб понякога доста дълго,докато някой не ги опровергае и на тяхно място не се настянят нови!
Re: Как мислите..
добре си го казала за майка Тереза
добрият човек наистина лесно може да бъде заблуден,поради факта че подхожда към всеки добронамерено!
ето това съм аз нескромната
Но има и заблуди,които властват в световен мащаб понякога доста дълго,докато някой не ги опровергае и на тяхно място не се настянят нови!
а това са онези които от седмица ме заблуждават и пълзят по нервитеми
добрият човек наистина лесно може да бъде заблуден,поради факта че подхожда към всеки добронамерено!
ето това съм аз нескромната
Но има и заблуди,които властват в световен мащаб понякога доста дълго,докато някой не ги опровергае и на тяхно място не се настянят нови!
а това са онези които от седмица ме заблуждават и пълзят по нервитеми
Re: Как мислите..
Дамм, много си права за всичко.
Но като каза.."много са малко хората,които
могат да усетят вътрешно..."
точно това визирах аз...всъщност,
не си ли мислим много често, когато
правим или не правим нещо, че ..това
усещаме и затова така действаме,
Но тогава..ако хората правим
това, което усещаме, как тогава можем
да се заблудим? Та нали усещането
ни за нещата е най-верния пътеводител
на душата?........
Но като каза.."много са малко хората,които
могат да усетят вътрешно..."
точно това визирах аз...всъщност,
не си ли мислим много често, когато
правим или не правим нещо, че ..това
усещаме и затова така действаме,
Но тогава..ако хората правим
това, което усещаме, как тогава можем
да се заблудим? Та нали усещането
ни за нещата е най-верния пътеводител
на душата?........
в отговор на Kultivirana
#7
Re: Мисля
Защо намалява? Мъдростта ли е условието,
за да Не се заблудиш?
А защо 10 сентенции? Не съм ги броила, но
списъка ми се струва дълъг:)
за да Не се заблудиш?
А защо 10 сентенции? Не съм ги броила, но
списъка ми се струва дълъг:)
Re: Как мислите..
Аз се замислих за Моите Заблуди и стигнах до Интересен Извод.
Заблудите са всъщност - просто ПРЕкомерно желание. Да Вярваш в нещо / някого.
Когато Реалността Не ти дава ' достатъчно ' - то, за да ' обслужиш ' Собствената си Нужда от Вяра в Конкретно нещо, подсъзнателно си ' набавяш количеството ', изменяйки Погледа си към нея ( Действителността ).
Т.е Никой Не Може да те Заблуди за нещо, за което - Ти Нямаш някаква Първична Нужда да го Вярваш.
И в този ред на мисли, Аз Не мисля, че ' Заблудите ' са нещо Ужасно, че някои дори ги преписаха Основно на Добрите хора. ( Каквото И да означава Добър човек, защото аз Вярвам, че Всеки човек е И Двете, НЕзависимо доколко си Признава ' Лошото '. И ВЪОБЩЕ Не ми се спори на тази тема, с който и да е. Всеки да Вярва, в каквото Може и Иска. )
Просто Заблудите са Различни. Като Хората.
Но Не мисля, че някой е по - Склонен от Друг към Заблуди. Към Конкретни Заблуди - може би. Но към Заблуди Изобщо - Не.
А най - Лесната Заблуда е да си Вярваш, че Никой и Нищо Не Може да те Заблуди.
Заблудите са всъщност - просто ПРЕкомерно желание. Да Вярваш в нещо / някого.
Когато Реалността Не ти дава ' достатъчно ' - то, за да ' обслужиш ' Собствената си Нужда от Вяра в Конкретно нещо, подсъзнателно си ' набавяш количеството ', изменяйки Погледа си към нея ( Действителността ).
Т.е Никой Не Може да те Заблуди за нещо, за което - Ти Нямаш някаква Първична Нужда да го Вярваш.
И в този ред на мисли, Аз Не мисля, че ' Заблудите ' са нещо Ужасно, че някои дори ги преписаха Основно на Добрите хора. ( Каквото И да означава Добър човек, защото аз Вярвам, че Всеки човек е И Двете, НЕзависимо доколко си Признава ' Лошото '. И ВЪОБЩЕ Не ми се спори на тази тема, с който и да е. Всеки да Вярва, в каквото Може и Иска. )
Просто Заблудите са Различни. Като Хората.
Но Не мисля, че някой е по - Склонен от Друг към Заблуди. Към Конкретни Заблуди - може би. Но към Заблуди Изобщо - Не.
А най - Лесната Заблуда е да си Вярваш, че Никой и Нищо Не Може да те Заблуди.
в отговор на Loneliness
#11
Re: Как мислите..
Съгласна съм:) И аз се замислих и като че ли,
човек най- често бива заблуждаван в моменти
и ситуации, от които сам има нужда да...види
и усети такива, каквито е възможно да съшествуват,
но ги няма за момента. Заблудата е нещо,което
сами допускаме или искаме или...задържаме при себе си.
С желанието обаче да се превърне в..реалност:)
човек най- често бива заблуждаван в моменти
и ситуации, от които сам има нужда да...види
и усети такива, каквито е възможно да съшествуват,
но ги няма за момента. Заблудата е нещо,което
сами допускаме или искаме или...задържаме при себе си.
С желанието обаче да се превърне в..реалност:)
в отговор на Loneliness
#12
Re: Как мислите..
Ако това което пишеш е по принцип, а не в точно определена област,не съм съгласна изцяло.
Няма да се впускам в подробности от моето мислене, понеже "И ВЪОБЩЕ Не ми се спори на тази тема, с който и да е".
"Но Не мисля, че някой е по - Склонен от Друг към Заблуди" - а аз мисля
"Но към Заблуди Изобщо - Не. " - не разбирам тук мисълта ти /ако ти кажат,че слънцето изгрява от запад,това ли е Изобщо?/
А с последното съм абсолютно съгласна
Какво от това, че те няма.
Нали мога да те измисля.
Няма да се впускам в подробности от моето мислене, понеже "И ВЪОБЩЕ Не ми се спори на тази тема, с който и да е".
"Но Не мисля, че някой е по - Склонен от Друг към Заблуди" - а аз мисля
"Но към Заблуди Изобщо - Не. " - не разбирам тук мисълта ти /ако ти кажат,че слънцето изгрява от запад,това ли е Изобщо?/
А с последното съм абсолютно съгласна
Какво от това, че те няма.
Нали мога да те измисля.
Re: Как мислите..
Въобще Не е Задължително да Си Съгласна. Всичко, което пиша е МОЕ мнение. И Единственото Задължително е, То да е Вярно За Мен и Според Мен. След, като го Изразявам, като Мое.
Няма как да Разбереш Мисълта ми, ако Изваждаш Изречения Избирателно. И Игнорираш Останалото, което ги Свързва. И Обяснява.
" Но Не мисля, че някой е по - Склонен от Друг към Заблуди. Към Конкретни Заблуди - може би. Но към Заблуди Изобщо - Не. "
А ' Изобщо ' в контекста на написаното, означава, ' Като Такива ', ' В Цялост ' и т.н.
Иначе да, Не Искам Спорове на Тема ' Добри И / Или Лоши хора. .
След, като И Двете понятия ( Добро и Лошо ) са СУБективни, значи Обективно Всеки Човек е И Двете. Според, според, според...
ФАКТ.
А, че някой е ' Сраснал ' със Собствената си Представа за това, ' какъв ДОБЪР човек съм ' е съвсем Отделен въпрос.
ДА, може И да си ДОБЪР човек. Но Кога, според Кого и Какво? Винаги, според Всички, за Всичко?
ДА, може И да си ЛОШ човек. Но Кога, според Кого и Какво? Винаги, според Всички, за Всичко?
И разни такива неща, които предпочитам да НЕ продължавам.
А Ти Моля, ако смяташ да Продължиш - да НЕ е с ' Анкетни ' Отговори, като ' Съгласна съм ', ' А аз мисля ', ' Не съм Съгласна '.
Продължавай И с ' Защото... ' Иначе все едно Нищо Не ми Казваш.
Няма как да Разбереш Мисълта ми, ако Изваждаш Изречения Избирателно. И Игнорираш Останалото, което ги Свързва. И Обяснява.
" Но Не мисля, че някой е по - Склонен от Друг към Заблуди. Към Конкретни Заблуди - може би. Но към Заблуди Изобщо - Не. "
А ' Изобщо ' в контекста на написаното, означава, ' Като Такива ', ' В Цялост ' и т.н.
Иначе да, Не Искам Спорове на Тема ' Добри И / Или Лоши хора. .
След, като И Двете понятия ( Добро и Лошо ) са СУБективни, значи Обективно Всеки Човек е И Двете. Според, според, според...
ФАКТ.
А, че някой е ' Сраснал ' със Собствената си Представа за това, ' какъв ДОБЪР човек съм ' е съвсем Отделен въпрос.
ДА, може И да си ДОБЪР човек. Но Кога, според Кого и Какво? Винаги, според Всички, за Всичко?
ДА, може И да си ЛОШ човек. Но Кога, според Кого и Какво? Винаги, според Всички, за Всичко?
И разни такива неща, които предпочитам да НЕ продължавам.
А Ти Моля, ако смяташ да Продължиш - да НЕ е с ' Анкетни ' Отговори, като ' Съгласна съм ', ' А аз мисля ', ' Не съм Съгласна '.
Продължавай И с ' Защото... ' Иначе все едно Нищо Не ми Казваш.
в отговор на Loneliness
#14
Re: Как мислите..
Единственото, което исках да кажа е, че /за мен/ти си разгледала заблудата от гледна точка на любавта. Преднамерени или не, заблудите могат да бъдат "просто ПРЕкомерно желание. Да Вярваш в нещо / някого. "За себе си приемам, че преднамерените заблуди са нещо ужасно. Да, прекомерното ми желание може да ме вкара в заблуда, но то самото не е заблуда.
Мисълта на майка Тереза третира заблудата изобщо като такава. Затова казах,че ако е по принцип, не съм съгласна.
Парадокс е, че и аз не харесвам анкетните отговори, но се подхлъзвам да ги давам. Ще се огранича само с два конкретни примера като следвам логиката ти.
Аз имам първична нужда да вярвам, че мога да бъда добра майка.Заблуда ли е прекомерното ми желание да имам свои деца. И тъй като реалността не ми дава достатъчно, за да обслужа собствената си нужда от вяра, аз си "набавям количеството "/самозалъгвам се/ като се грижа за деца-сираци /биологични и социални/ и пренебрегвам най-безцеремонно действителността, че не мога да имам деца. Излиза, че аз се самозалъгвам,водена от прекомерното си желание и "играя" ролята на майка. А децата се явяват моя заблуда в първичното ми желание да вярвам в майчинството. Не съм съгласна,ако някой мисли, че живея в една голяма заблуда, тъй като "подсъзнателно си набавям количеството и не гледам реално на нещата".
Друг пример: Имам първична нужда да вярвам, че дадена работа може да бъде свършена както трябва. Защо да имам прекомерно желание някой да ме заблуди като ми иска 500 лв. за работа, която тепърва ще трябва да свърши до край. Следвайки първичната си нужда, аз подхождам добронамерено и вярвам в човека /знам,че е клише/. Накрая се оказва, че съм проявила прекомерна вяра в някого, защото съм оптимистка. Човекът е искал съвсем преднамерено да ме вкара в заблуда, разбирайки, че не познавам добре нещата в тази област. Да, вкара ме в заблуда с цел измама.
Познавам хора, които трудно могат да бъдат заблудени за повече от 5 минути.
Факт е, че скалата на доброто и лошото е променлива величина.
Ако твоите заблуди са били само във вариант на "просто ПРЕкомерно желание", заслужаваш аплодисменти.
Какво от това, че те няма.
Нали мога да те измисля.
Мисълта на майка Тереза третира заблудата изобщо като такава. Затова казах,че ако е по принцип, не съм съгласна.
Парадокс е, че и аз не харесвам анкетните отговори, но се подхлъзвам да ги давам. Ще се огранича само с два конкретни примера като следвам логиката ти.
Аз имам първична нужда да вярвам, че мога да бъда добра майка.Заблуда ли е прекомерното ми желание да имам свои деца. И тъй като реалността не ми дава достатъчно, за да обслужа собствената си нужда от вяра, аз си "набавям количеството "/самозалъгвам се/ като се грижа за деца-сираци /биологични и социални/ и пренебрегвам най-безцеремонно действителността, че не мога да имам деца. Излиза, че аз се самозалъгвам,водена от прекомерното си желание и "играя" ролята на майка. А децата се явяват моя заблуда в първичното ми желание да вярвам в майчинството. Не съм съгласна,ако някой мисли, че живея в една голяма заблуда, тъй като "подсъзнателно си набавям количеството и не гледам реално на нещата".
Друг пример: Имам първична нужда да вярвам, че дадена работа може да бъде свършена както трябва. Защо да имам прекомерно желание някой да ме заблуди като ми иска 500 лв. за работа, която тепърва ще трябва да свърши до край. Следвайки първичната си нужда, аз подхождам добронамерено и вярвам в човека /знам,че е клише/. Накрая се оказва, че съм проявила прекомерна вяра в някого, защото съм оптимистка. Човекът е искал съвсем преднамерено да ме вкара в заблуда, разбирайки, че не познавам добре нещата в тази област. Да, вкара ме в заблуда с цел измама.
Познавам хора, които трудно могат да бъдат заблудени за повече от 5 минути.
Факт е, че скалата на доброто и лошото е променлива величина.
Ако твоите заблуди са били само във вариант на "просто ПРЕкомерно желание", заслужаваш аплодисменти.
Какво от това, че те няма.
Нали мога да те измисля.
Re: Как мислите..
Казала съм, че Заблудите ( ВСИЧКИ ) всъщност са Просто ПРЕкомерно желание.
Но Не съм написала НИКЪДЕ, че ВСЯКО Прекомерно Желание Е Заблуда.
Тя И Амбицията сама по себе си Е ПРЕкомерно желание, но едва ли някой би я определил, като Заблуда.
И въобще, защо Първо Не кажеш Какво и Кое е Заблуда за Теб?
И оттам да Започнем Диалог. Който е Базиран на Конретност някаква, а Не на Констатации от рода на ' Ти си разгледала Заблудата от Гледна точка на Любовта '.
Може И да е Вярно. Но СЛЕД като, ТИ Определиш ' Параметрите ' й, според които го Твърдиш. Защото за МЕН, Заблудата ВИНАГИ е ПРЕкомерно желание. НЕзависимо КЪМ какво е. Дали ще е от гледна точка на Любов, Отношения, Очаквания и т.н. Защото, ако ТЯ се Променя ( като Какво е ), според това ЗА Какво е - ВЕЧЕ И се превръща в нещо ДРУГО. И НЕ е Заблуда.
Като гледам примерите, които си ми Дала - Говорим за Съвършено Различни неща.
Първо, защото аз мисля, че НЕ е Първична нужда да Вярваш, че Можеш да си Добра Майка - докато НЯМАШ Деца.
Второ, защото това, което ТИ наричаш ПРЕкомерно желание да имаш Деца, за Мен е Инстинкт. Майчински.
Трето, защото са Съвсем Различни неща ' нуждата ти да вярваш, че Ти Можеш да бъдеш Добра Майка ', ' Желанието ти да имаш деца ' ' и това да Вярваш в Майчинството '.
ТИ МОЖЕШ да Вярваш в Майчинството и БЕЗ да Вярваш, че ТИ ще си Добра майка. И БЕЗ да Имаш и Искаш Деца.
ТИ Можеш да Вярваш, че ще си Добра майка и БЕЗ да Вярваш в Майчинството.
Четвърто, ако ТИ наистина се грижиш за деца - СИРАЦИ, водена от Желанието ти да се Грижиш за Деца и Действителността, че Не Можеш да Имаш Свои е много ясно, че Компенсираш това, което Не Можеш да Имаш с това, с което Можеш да го Заместиш. И да, в Този Смисъл - НЕзависимо дали Ти харесва или НЕ - ТИ ' подсъзнателно набавяш '.
Всъщност, какво толкова Лошо Има в това да си ' набавяш ', че едва ли НЕ се гледа на това, като на Престъпление. ВСИЧКИ го правим в някаква Степен. ( Нищо, че Почти НИКОЙ Не си го Признава, ама какво да се направи ) Имаш Нужда от Нещо, НЕ можеш да го Получиш - значи ако Можеш ще си го Вземеш Сама. По Друг начин.
Какво Лошо Има да се Грижиш за Деца - Сираци, след като Не Можеш да Имаш Свои, примерно. Нужда Срещу Нужда. Ти Имаш Нужда от Тях. И ТЕ Имат Нужда от Теб. ОСВЕН, дотолкова да си си Повярвала, че го Правиш ЕДИНСТВЕНО и САМО за ТЯХ ( т.е от Чист Алтруизъм, БЕЗ да Съзнаваш, че НУЖДАТА е Двупосочна ), че в мига в който Осъзнаеш ( или Някой ти подскаже ), че го правиш И Заради Себе си ( защото Е И Заради това ), ще ти се Смачка Ореола, в който Вярваш? И вече Няма да Искаш да го Правиш ( да се Грижиш за Тях ) , защото това вече Няма И да ти го Подхранва ( Ореола ) ? Точно Обратното - ще ти Подсказва Твоята Собствена Нужда, която си Приемала за нещо Друго ( естествено, НЕ казвам, че е на Съзнателно ниво ).
УжасТ. То да Излезеш от такава Заблуда - Верно ще е Убийствено. ( Макар, че аз Лично Не вярвам, че Някой е Способен да Изкара Друг от Собствените му Заблуди. Човек или Излиза Сам. Или Не Излиза. Защото, каквото и да си говорим Заблудите са Ужасно Дълбоко нещо. Или поне Повечето. )
Ама кой е казал, че Излизането от Заблудите - НЕ БОЛИ.
Или, че Излизаме ( защото Трябва, Искаме или Можем ) от Всичките си. Някога.
И пак стигаме до въпроса - КОЕ Е Заблуда за ТЕБ?
Защото за МЕН, онова ИЗвън ' ПРЕкомерно - то желание ', ( и за което ми казваш ' аплодисменти ) просто Не е Заблуда.
Винаги съм се чудила как в Разни теми всеки ( Включително И АЗ ) говори за Разни неща и Никой Не ги Формулира, като Какво Е. Както в момента - всеки говори за ЗАБЛУДИ, ама Какво Разбира под Заблуда Той ( Конкретно ) Не е ясно за Никого. Изразяваме Съгласия, НЕсъгласия, Мнения, Позиции. Ама Същността, или това Около което Построяваме онова, което казваме - почти Никога Не е ясна. И Накрая - всеки завърта Чуждата Сянка около Собственото си Разбиране за Същността ( защото Чуждата остава НЕизразена ) и така...Понякога СПОРИМ за ЕДНАКВИ неща. А понякога се СЪГЛАСЯВАМЕ за РАЗЛИЧНИ. Ама Не Знаем. :-)))
П.С
Не те познавам, заради това ' ТИ ' го приемай съвсем Условно, моля.
И Извинявай за Дългият постинг.
Но Не съм написала НИКЪДЕ, че ВСЯКО Прекомерно Желание Е Заблуда.
Тя И Амбицията сама по себе си Е ПРЕкомерно желание, но едва ли някой би я определил, като Заблуда.
И въобще, защо Първо Не кажеш Какво и Кое е Заблуда за Теб?
И оттам да Започнем Диалог. Който е Базиран на Конретност някаква, а Не на Констатации от рода на ' Ти си разгледала Заблудата от Гледна точка на Любовта '.
Може И да е Вярно. Но СЛЕД като, ТИ Определиш ' Параметрите ' й, според които го Твърдиш. Защото за МЕН, Заблудата ВИНАГИ е ПРЕкомерно желание. НЕзависимо КЪМ какво е. Дали ще е от гледна точка на Любов, Отношения, Очаквания и т.н. Защото, ако ТЯ се Променя ( като Какво е ), според това ЗА Какво е - ВЕЧЕ И се превръща в нещо ДРУГО. И НЕ е Заблуда.
Като гледам примерите, които си ми Дала - Говорим за Съвършено Различни неща.
Първо, защото аз мисля, че НЕ е Първична нужда да Вярваш, че Можеш да си Добра Майка - докато НЯМАШ Деца.
Второ, защото това, което ТИ наричаш ПРЕкомерно желание да имаш Деца, за Мен е Инстинкт. Майчински.
Трето, защото са Съвсем Различни неща ' нуждата ти да вярваш, че Ти Можеш да бъдеш Добра Майка ', ' Желанието ти да имаш деца ' ' и това да Вярваш в Майчинството '.
ТИ МОЖЕШ да Вярваш в Майчинството и БЕЗ да Вярваш, че ТИ ще си Добра майка. И БЕЗ да Имаш и Искаш Деца.
ТИ Можеш да Вярваш, че ще си Добра майка и БЕЗ да Вярваш в Майчинството.
Четвърто, ако ТИ наистина се грижиш за деца - СИРАЦИ, водена от Желанието ти да се Грижиш за Деца и Действителността, че Не Можеш да Имаш Свои е много ясно, че Компенсираш това, което Не Можеш да Имаш с това, с което Можеш да го Заместиш. И да, в Този Смисъл - НЕзависимо дали Ти харесва или НЕ - ТИ ' подсъзнателно набавяш '.
Всъщност, какво толкова Лошо Има в това да си ' набавяш ', че едва ли НЕ се гледа на това, като на Престъпление. ВСИЧКИ го правим в някаква Степен. ( Нищо, че Почти НИКОЙ Не си го Признава, ама какво да се направи ) Имаш Нужда от Нещо, НЕ можеш да го Получиш - значи ако Можеш ще си го Вземеш Сама. По Друг начин.
Какво Лошо Има да се Грижиш за Деца - Сираци, след като Не Можеш да Имаш Свои, примерно. Нужда Срещу Нужда. Ти Имаш Нужда от Тях. И ТЕ Имат Нужда от Теб. ОСВЕН, дотолкова да си си Повярвала, че го Правиш ЕДИНСТВЕНО и САМО за ТЯХ ( т.е от Чист Алтруизъм, БЕЗ да Съзнаваш, че НУЖДАТА е Двупосочна ), че в мига в който Осъзнаеш ( или Някой ти подскаже ), че го правиш И Заради Себе си ( защото Е И Заради това ), ще ти се Смачка Ореола, в който Вярваш? И вече Няма да Искаш да го Правиш ( да се Грижиш за Тях ) , защото това вече Няма И да ти го Подхранва ( Ореола ) ? Точно Обратното - ще ти Подсказва Твоята Собствена Нужда, която си Приемала за нещо Друго ( естествено, НЕ казвам, че е на Съзнателно ниво ).
УжасТ. То да Излезеш от такава Заблуда - Верно ще е Убийствено. ( Макар, че аз Лично Не вярвам, че Някой е Способен да Изкара Друг от Собствените му Заблуди. Човек или Излиза Сам. Или Не Излиза. Защото, каквото и да си говорим Заблудите са Ужасно Дълбоко нещо. Или поне Повечето. )
Ама кой е казал, че Излизането от Заблудите - НЕ БОЛИ.
Или, че Излизаме ( защото Трябва, Искаме или Можем ) от Всичките си. Някога.
И пак стигаме до въпроса - КОЕ Е Заблуда за ТЕБ?
Защото за МЕН, онова ИЗвън ' ПРЕкомерно - то желание ', ( и за което ми казваш ' аплодисменти ) просто Не е Заблуда.
Винаги съм се чудила как в Разни теми всеки ( Включително И АЗ ) говори за Разни неща и Никой Не ги Формулира, като Какво Е. Както в момента - всеки говори за ЗАБЛУДИ, ама Какво Разбира под Заблуда Той ( Конкретно ) Не е ясно за Никого. Изразяваме Съгласия, НЕсъгласия, Мнения, Позиции. Ама Същността, или това Около което Построяваме онова, което казваме - почти Никога Не е ясна. И Накрая - всеки завърта Чуждата Сянка около Собственото си Разбиране за Същността ( защото Чуждата остава НЕизразена ) и така...Понякога СПОРИМ за ЕДНАКВИ неща. А понякога се СЪГЛАСЯВАМЕ за РАЗЛИЧНИ. Ама Не Знаем. :-)))
П.С
Не те познавам, заради това ' ТИ ' го приемай съвсем Условно, моля.
И Извинявай за Дългият постинг.
в отговор на Loneliness
#16
Re: Как мислите..
Добре. За теб заблудата е винаги прекомерно желание.
За мен заблудата е винаги измама. Заблудата разграничавам като съзнателна и несъзнателна. Вече целта на заблудата може да бъде прекомерното желание да задоволиш някаква нужда. Ако задоволиш своя потребност/разбира се,че не е лошо, а е човешко/ като използваш несъзнателно някаква заблуда/т.е. в момента не си даваш сметка,че заблуждаваш или както се казва-сам си вярваш на думите/,
тогава заблудите не са толкова ужасно нещо. Но когато използваш заблудата съвсем целенасочено, съзнателно, да вкараш някого "в капана", в този случай заблудите за мен са нещо ужасно.
"Т.е. Никой Не Може да те Заблуди за нещо, за което - Ти Нямаш някаква Първична Нужда да го Вярваш."
И искаш да ми кажеш, че винаги "вкарания в капана" е имал някаква първична нужда да вярва в нещо и затова е бил заблуден. И искаш да кажеш, че всички хора се оставят съзнателно да бъдат заблудени, защото зад това стои първичната нужда да вярват в нещо, да задоволят своя потребност. И ако човек няма първична нужда да вярва в нещо, не може да бъде заблуден.
Признавам, че ме накара сериозно да се замисля.
Защо "подсъзнателно набавяш". Аз съвсем съзнателно компенсирам. Но компенсацията не означава, че аз изменям погледа си към действителността. Приемам я такава, каквато е и съвсем съзнателно търся начин не да изменя погледа си към действителността, а да уравновеся нещата, за да постигна мечтата си. При децата може да се говори за компенсация на подсъзнателно ниво.
И тъй като съвсем съзнателно използвам компенсацията като средство, аз съм напълно наясно, че нуждата е двупосочна и не храня никакви илюзии относно ореола, за който говориш. Иначе нямаше да се занимавам с това :)
Знам, че се шири мнението - "ако не си раждала, не можеш да бъдеш истинска майка". Да, ако се ръководим от определение като това - жената е майка, защото ражда; земята е майка, защото ражда; в този смисъл аз не съм майка.
И тук истината е относителна. Вярно е, че само жена, която е родила и отгледала дете, знае как се чувства. Аз не знам и не мога да знам. Нямам база за сравнение. Само представа. Но и обратното е вярно. Същата жена няма как да знае, че аз мога да обичам и обичам децата от цялото си сърце. По същата причина - липсва база за сравнение. Може само да предполага.
Щом самата природа е дала възможност за такава компенсация, за мен не е заблуда.
Спирам, защото ми писна да пиша, въпреки че в главата ми продължават да текат много мисли относно заблудата :)
Какво от това, че те няма.
Нали мога да те измисля.
За мен заблудата е винаги измама. Заблудата разграничавам като съзнателна и несъзнателна. Вече целта на заблудата може да бъде прекомерното желание да задоволиш някаква нужда. Ако задоволиш своя потребност/разбира се,че не е лошо, а е човешко/ като използваш несъзнателно някаква заблуда/т.е. в момента не си даваш сметка,че заблуждаваш или както се казва-сам си вярваш на думите/,
тогава заблудите не са толкова ужасно нещо. Но когато използваш заблудата съвсем целенасочено, съзнателно, да вкараш някого "в капана", в този случай заблудите за мен са нещо ужасно.
"Т.е. Никой Не Може да те Заблуди за нещо, за което - Ти Нямаш някаква Първична Нужда да го Вярваш."
И искаш да ми кажеш, че винаги "вкарания в капана" е имал някаква първична нужда да вярва в нещо и затова е бил заблуден. И искаш да кажеш, че всички хора се оставят съзнателно да бъдат заблудени, защото зад това стои първичната нужда да вярват в нещо, да задоволят своя потребност. И ако човек няма първична нужда да вярва в нещо, не може да бъде заблуден.
Признавам, че ме накара сериозно да се замисля.
Защо "подсъзнателно набавяш". Аз съвсем съзнателно компенсирам. Но компенсацията не означава, че аз изменям погледа си към действителността. Приемам я такава, каквато е и съвсем съзнателно търся начин не да изменя погледа си към действителността, а да уравновеся нещата, за да постигна мечтата си. При децата може да се говори за компенсация на подсъзнателно ниво.
И тъй като съвсем съзнателно използвам компенсацията като средство, аз съм напълно наясно, че нуждата е двупосочна и не храня никакви илюзии относно ореола, за който говориш. Иначе нямаше да се занимавам с това :)
Знам, че се шири мнението - "ако не си раждала, не можеш да бъдеш истинска майка". Да, ако се ръководим от определение като това - жената е майка, защото ражда; земята е майка, защото ражда; в този смисъл аз не съм майка.
И тук истината е относителна. Вярно е, че само жена, която е родила и отгледала дете, знае как се чувства. Аз не знам и не мога да знам. Нямам база за сравнение. Само представа. Но и обратното е вярно. Същата жена няма как да знае, че аз мога да обичам и обичам децата от цялото си сърце. По същата причина - липсва база за сравнение. Може само да предполага.
Щом самата природа е дала възможност за такава компенсация, за мен не е заблуда.
Спирам, защото ми писна да пиша, въпреки че в главата ми продължават да текат много мисли относно заблудата :)
Какво от това, че те няма.
Нали мога да те измисля.
Re: Как мислите..
Не! Искам да кажа, че е ОПРАВДАНИЕ за Мен ' Как Някой те Заблуждава ', Преди да погледнеш в Себе си и да Разбереш ' Защо си Допуснала да те Заблуди '.
Да, абсолютно съм Убедена, че след като нещо е Станало НЕ по Моите Очаквания - то Вината Винаги е Поне Наполовина И в Мен. Никой Освен Мен, Не е Виновен, че Аз съм проявила Наивност, Глупост, НЕсъобразителност и съм Допуснала някой да се Възползва от това - Заблуждавайки ме. Може да Не ми Харесва да си го Призная ( И то НЕ ми харесва ), но поговорката ' Не е Луд този, който Изяжда Зелника, а Този, който му го Дава ' е Абсолютно Вярна. Като Не Искаш да те Заблуждават, НЕ Позволяваш. А НЕ Позволяваш, когато Първо си Признаеш, че Не Само от това ' Какъв е Другият ', а И от това ' Какъв си Ти ' Зависи това. Да се Случи. Или Не.
Някак си, като Разпределиш Отговорността И Върху Себе си, спираш да се Изживяваш, като Невинна Жертва, която Само е Способна да Изживява Заблудите, в които Някой я Вкарва. Без Никаква Възможност да ги Предотвратява. Понякога.
В този смисъл ми е И Изречението ' Т.е Никой Не Може да те Заблуди за нещо, за което - Ти Нямаш някаква Първична Нужда да го Вярваш. "
Мен Лично ме Побърква Усещането, че нищо НЕ Зависи от Мен. А Само ми се Случва. Защото това означава, че И да Не ми Харесва - Не Мога да го Променя. Заради това И ' Някой ме е вкарал в капана Си ' НИКОГА Няма да си го кажа. Ще си кажа, ' вкарах Се ( АЗ ) в капана на Някой '. Ще се върна Назад и ще си Открия, поне Десет Грешки МОИ, които ако Не ги бях Допуснала Нямаше да съм Там. Т.е съм Там, защото съм Допуснала това, това и това, а НЕ защото Има Капан.
Сигурно, заради това Не Мога да приема Заблудата, като Измама. Това предполага, че единият е Палач, а другият Жертва. А Измама за Мен е Наличието на Обещание, което е Пристъпено. Ако Няма Обещание, а само Очаквания Към Някого, които Той / Тя Не е Оправдал / а - тогава каква Измама е? Или Чия - Наша Собствена или Чужда?
Относно останалото...
Дала си ми Пример и Аз съм ' извадила ' Възможните Заблуди в него, според ' ПРЕкомерно желание ', каквито са ТЕ за Мен.
Не съм казвала, че това е Валидно И за Теб.
Да Изменяш Погледа си към Действителността НЕ Означава да Измисляш Нова
' Реалност '. ( Нали все пак имаме предвид НОРМАЛНИ хора ) А Само, че Завърташ Ъгъла. Тя си е Същата Действителност, но с ПРЕподредени Приоритети.
И ДА, когато Компенсираш нещо с друго - Правиш Точно Това. В случая, Ти си ПРЕподредила Приоритети. Поглеждайки в Условността на Раждането за Усещането да си Майка. И в Удовлетворението, че Можеш да Обичаш И деца, които Не са биологично Твои.
Да си призная, Не Искам да продължавам с Тази тема, защото Не знам доколко Тя е Лична за Теб. И Не ми се Иска да ' бъркам в Рани ', казвайки неща, от които би те Заболяло, евентуално. А аз, дори и Няма да разбера.
Имаме Различно Мнение и Усещане за Заблудата. Това е, което стана Ясно. След ' трактатите '. :-)))
Аз приемам Твоите ' трактати ', като Комплимент за Себе си, защото Знам, че Не обичаш Дълги писания. ( След Този Мой И аз Вече Не ги обичам )
И Благодаря за тях. :-)
Красив ден! Без Заблуди. :-)
Да, абсолютно съм Убедена, че след като нещо е Станало НЕ по Моите Очаквания - то Вината Винаги е Поне Наполовина И в Мен. Никой Освен Мен, Не е Виновен, че Аз съм проявила Наивност, Глупост, НЕсъобразителност и съм Допуснала някой да се Възползва от това - Заблуждавайки ме. Може да Не ми Харесва да си го Призная ( И то НЕ ми харесва ), но поговорката ' Не е Луд този, който Изяжда Зелника, а Този, който му го Дава ' е Абсолютно Вярна. Като Не Искаш да те Заблуждават, НЕ Позволяваш. А НЕ Позволяваш, когато Първо си Признаеш, че Не Само от това ' Какъв е Другият ', а И от това ' Какъв си Ти ' Зависи това. Да се Случи. Или Не.
Някак си, като Разпределиш Отговорността И Върху Себе си, спираш да се Изживяваш, като Невинна Жертва, която Само е Способна да Изживява Заблудите, в които Някой я Вкарва. Без Никаква Възможност да ги Предотвратява. Понякога.
В този смисъл ми е И Изречението ' Т.е Никой Не Може да те Заблуди за нещо, за което - Ти Нямаш някаква Първична Нужда да го Вярваш. "
Мен Лично ме Побърква Усещането, че нищо НЕ Зависи от Мен. А Само ми се Случва. Защото това означава, че И да Не ми Харесва - Не Мога да го Променя. Заради това И ' Някой ме е вкарал в капана Си ' НИКОГА Няма да си го кажа. Ще си кажа, ' вкарах Се ( АЗ ) в капана на Някой '. Ще се върна Назад и ще си Открия, поне Десет Грешки МОИ, които ако Не ги бях Допуснала Нямаше да съм Там. Т.е съм Там, защото съм Допуснала това, това и това, а НЕ защото Има Капан.
Сигурно, заради това Не Мога да приема Заблудата, като Измама. Това предполага, че единият е Палач, а другият Жертва. А Измама за Мен е Наличието на Обещание, което е Пристъпено. Ако Няма Обещание, а само Очаквания Към Някого, които Той / Тя Не е Оправдал / а - тогава каква Измама е? Или Чия - Наша Собствена или Чужда?
Относно останалото...
Дала си ми Пример и Аз съм ' извадила ' Възможните Заблуди в него, според ' ПРЕкомерно желание ', каквито са ТЕ за Мен.
Не съм казвала, че това е Валидно И за Теб.
Да Изменяш Погледа си към Действителността НЕ Означава да Измисляш Нова
' Реалност '. ( Нали все пак имаме предвид НОРМАЛНИ хора ) А Само, че Завърташ Ъгъла. Тя си е Същата Действителност, но с ПРЕподредени Приоритети.
И ДА, когато Компенсираш нещо с друго - Правиш Точно Това. В случая, Ти си ПРЕподредила Приоритети. Поглеждайки в Условността на Раждането за Усещането да си Майка. И в Удовлетворението, че Можеш да Обичаш И деца, които Не са биологично Твои.
Да си призная, Не Искам да продължавам с Тази тема, защото Не знам доколко Тя е Лична за Теб. И Не ми се Иска да ' бъркам в Рани ', казвайки неща, от които би те Заболяло, евентуално. А аз, дори и Няма да разбера.
Имаме Различно Мнение и Усещане за Заблудата. Това е, което стана Ясно. След ' трактатите '. :-)))
Аз приемам Твоите ' трактати ', като Комплимент за Себе си, защото Знам, че Не обичаш Дълги писания. ( След Този Мой И аз Вече Не ги обичам )
И Благодаря за тях. :-)
Красив ден! Без Заблуди. :-)
в отговор на Loneliness
#18
Re: Как мислите..
Този път успя да ме развеселиш
Благодаря ти затова.
Постингът ти е толкова подреден, четлив, и ясен (до прозрачност).
В началото ме споходи една безумна логорея, че чак "изписах света" ( дори и трактат за твоите дълги и къси постинги :))) )
В крайна сметка стигаме до: "Просто Заблудите са Различни. Като хората." :)
Не, няма да "бъркаш в рани". Вече приемам другата гледна точка с нескрит интерес, а не с емоционално или негативно отношение (или инат :) )
Скоро едно младо момиче, отгледано в социални институции, буквално ме смая с едно свое изречение. Аз й благодарих и й казах, че следващия път като се видим искам да поговорим повече затова. Искам да кажа, че въпросът ме вълнува повече от гледна точка на психологията, социологията, философията, отколкото емоционална.
Поздрави!
Какво от това, че те няма.
Нали мога да те измисля.
Благодаря ти затова.
Постингът ти е толкова подреден, четлив, и ясен (до прозрачност).
В началото ме споходи една безумна логорея, че чак "изписах света"
( дори и трактат за твоите дълги и къси постинги :))) )
В крайна сметка стигаме до: "Просто Заблудите са Различни. Като хората." :)
Не, няма да "бъркаш в рани". Вече приемам другата гледна точка с нескрит интерес, а не с емоционално или негативно отношение (или инат :) )
Скоро едно младо момиче, отгледано в социални институции, буквално ме смая с едно свое изречение. Аз й благодарих и й казах, че следващия път като се видим искам да поговорим повече затова. Искам да кажа, че въпросът ме вълнува повече от гледна точка на психологията, социологията, философията, отколкото емоционална.
Поздрави!
Какво от това, че те няма.
Нали мога да те измисля.