КонКуРс

за този който го прочете докрая - трета награда
за този който постави препинателните знаци - втора награда
за този който [попълнете тук] - първа награда

и така - от цикъла Помогни си сам

Ода за КуРнишона

Тръгнах аз за курнишонче
Към нашето мазе
Със ракийка и джоланче
Страхотно е мезе

Подредена е софрата
Смелост призовал съм
Слизам доле във тъмата
Кат некой таласъм

Курнишонче, курнишонче
С теб сто кила ракия
От родата във бидонче
Аз сладко ще си пия

Тъй нахъсан храбро бързам
Славя синузита
И съседа славославям
И жена му Гита

Край с претаканото зеле
Мисията има край
До старото микро-веле
Откривам битов рай

От бурканите наднича
Пъстро зеленей се
Слюнката ми май потича
Бърша я, но нейсе

Със курнишонче във ръце
Нагоре път поех
Да възрадвам мойто небце
По дор две стълби взех


посвещава се на петък, с извинение

снегът, това е пърхот, който дядо боже ръси...

...тва излиза от габарита на монитора ми. Нищо не печеля. Пак.

If I could fly .... see the world though my eyes...

За този който оправи стъпката, ритъма и римата - 0.5-та награда.
Ама какви са наградите? Ако са в течност - да не са от Варна!

мани, ма ти да не го чете
а бе ако кажеш каква точно награда искаш, може да поразмисля - намира ми се една дъвка и - по желание на клиента - много косъм, много нещо

снегът, това е пърхот, който дядо боже ръси...

еее сега, що се заяждаш - има рима, ако го четеш правилно - ми то е за четене, не за рецитация - чак толкоз не ми се изпростява
пък и след вчера предпочитам ракията с шаран
споко - нема да има ода за шарана - поне не днес
а иначе мога да ти донеса прясно изцедена течност от варна, ама не вярвам много да ти хареса, тъй де

снегът, това е пърхот, който дядо боже ръси...

Правих си сама туршия
и в мазето ще я скрия.
С морковчета, карфиол.
Сложих им оцет и сол.

Че когато дойде зима
и за куклите да има,
че на мене те приличат -
киселичко най обичат.


Първа награда е за този, който ми обясни как го помня това от детската гадина.

знаех си, че нещо ми липсва, знаех си [с туй искъм да кажа, че ривъ, не че и не откачам]
а то кво било - деЦката градна [ пак ривъ]
изобщо колко тъжен е животът - другите отрано са ги светнали за царската туршия а я се бъхтим с краставички


снегът, това е пърхот, който дядо боже ръси...

явно обичаш туршия

decata pomnqt mnogo dobre. tova im e rabotata - da u4at za cql zhivot.

i az oshte ne moga da se opravq ot nqkoi raboti, primerno:

s leninski istini sgrqta
nashata druzhba cyfti cyfti.
partio, nie sme smqna
nie sme smqna
nie sme smqna
smqna na gordi bashti
smqna na gordi bashti

ima i melodiq, koqto oba4e ne moga da napisha.