късове

-1-

Не мога да пиша –
сама си изхвърлих думите
в пластмасово кошче,
в пепелник с недопушени фасове –
пак ще отказвам цигарите
и пак ще проклинам дните си
нощем до късно на масата
(а всъщност ще търся стихове)...

-2-

Тя не е такава, знаеш ли?
Не прилича на теб,
даже никак –
когато се смее е тъжна
и явно не може да плаче.
Тя е истинско мъжко момиче –
не шие копчета и чорапи –
ако искаш и теб ще научи
как по мъжки
да тръшваш вратата
зад онези –
несбъднати бягства.
Ако искаш и теб
ще сънува -
както мен
и ще бъдеш във бяло,
а после ще се събуди
с твойте очи
в огледалото...

-3-

...с твойте ръце
ме прегръща –
необичана още,
нетръгнала
по онези – не правите
пътища,
а от тях просто няма
да се завърне
и няма да бъде същата.
Чуваш ли?
Тя си изхвърли думите
в дъждовете на
мъртвото лято
и в душите на странници

късно е

Парченца от пъзел –
пътечки
към неминати дни...
Ти не беше ли
просто спомен
от моите залези?

Парченца от пъзел –
тогава
тя дойде
като смътно предчувствие,
като кръв по ръцете ми,
като рана.
Тя дойде
и разби всички планове,
всички схеми
и сложни матрици,
дето толкова дълго
ги правих
и ги пазех
като зеници...
Тя разкъса тапетите
в стаята
и събори стените ми...
Господи!
И крещя,
и руши –
аз не знаех
как да спра
този хаос –
кръстосах я
и запалих две свещи –
помолих се
боговете да слязат
във ада ми,
за да видят с очите си...
После –
аз крещях,
аз руших –
бях кръстосана
и запалиха огън
в душата ми
и направиха клада
от спомени,
и тогава почти
я забравих...

Но почти –
пак си имам
матрици и планове,
сложни схеми,
стени и ключалки,
пак си имам
спасителна вяра
и фалшиви усмивки...
Напразно
всяка нощ
моля страшните идоли
да я върнат
за миг
в самотата ми.

Парченца от пъзел –
понякога
като болка
от кървави залези
тя ме помни...
Но само понякога.

ми беше

толко си може...

Късам....късаш.....
Щастието ми
е "на парцали" ,
някъде захвърлено
в снега -
зъзне под очите
на бездомника
и зад ъгъла на
истеричната мъгла.
Пъплят 20 чифта
спомени,
късам..късаш
всичко бяло
Бъдещето ми
е пак разочаровано.
Късно е.
Парче съм.
От раздяла...

---
винаги ме вдъхновяваш..
Прав е Калински..

И винаги съм предпочитала НЕточките пред точките

на теб???
здравей, как си:)?

"Бъдещето ми
е пак разочаровано."...
знаеш ли, ако не бях сигурна, че не те познавам, щях да си помисля точно обратното:)

благодаря ти за думите, които все успяваш да сложиш на най-точното място
как го правиш?

А това е
просто песен.

Why don't you take me for a little while? Singing me songs, you know, will make me cry!

И повече не искам
да се връщаш
във тази празна
и несподелена къща –
прозорците отдавна
ослепяха,
вратите спряха
тихо да проскърцват,
звънците онемяха
от безмълвие...
Таваните са пълни
с чужди вещи
и спомени от стъпки
по килимите,
стените –
с пожълтелите тапети –
мълчат
и някак все е тъмно
във стаите –
от черните пердета.
Не искам да се връщаш...
Неразтребено –
разхвърлян смях
и смачкани надежди,
а в мивката –
недоизмити грешки,
в чаршафите –
недосънувани съмнения.
В мазето –
куп несподелени тайни,
камината –
с изгасналата обич...
Не се завръщай
в къщата на някого,
на който даже
името не помнят
комините,
протегнали ръце
към бога.

мхм :) като ти казвах, че те няма, имах предвид, че от/ за някакво време не пишеш стихове тук :) и видях, че не само аз следя и чакам да те прочета ;р

здрасти :) аз - все по-добре :)

толко си може...

Чудесна си в изказа и във въздействието! За много малко стихове от форумите мога да кажа, че ме пробождат като с карфица - едно такова хем боли, хем ти настръхва сетивата...Твоята поезия ми влияе точно така.. При теб мисълта се излива много плавно- като че ли е писано на един дъх.. Самата ти поезия е едно вдишване...дълбоко...дълбоко.. Даам.. Не ми се ще да анализирам, макар че някои творби сами си го просят

Иначе сигурно ние с теб сме материалния израз на понятието "сродни душИ"..
Колкото до думите - те са моя подреден хаос ..колкото и парадоксално да звучи.. Някак се погаждам с тях .. когато няма кой друг да ме чуе

-1-

Изтрих я от себе си
и е тъмно-червено
в очите ми.
Пия чай,
пиша стихове,
но всъщност крещя
върху бялото...
Това се е случило вече -
някога,
това е било –
всички думи
са казани,
този танц
сме танцували
заедно-
стъпките са
до болка ясни.
Това се е случило вече
знаеш,
че не можем да върнем
времето,
когато ти ме изтри
от себе си
и в очите ти
беше червено...

-2-

Тя е съпруга на друг.
Той винаги казва:
“Жена ми...”
Тя е безименна,
тя е обект
на Неговото желание.
Нея я притежават,
тя заема пространство
в живота му –
между дивана и масата,
на една ръка разстояние.
За него
тя не е тайна,
той е разбил всички кодове –
гениално и просто решение
на задачата...

-3-

Тя го играе влюбена –
такава е ролята й
в пиесата –
трябва да плаче,
да я боли
и да губи
последната си надежда.
Той режисира спектакъла.
Аз съм единствена публика
и само трябва
да ръкопляскам.
Тя играе.
Той режисира.
После с нея танцуваме
танца си...
Ще я изтрия!
Ще я изтрия!
До тъмно-червено.
После идва антракта.

той мазохизма е нелечим.

стиховете обаче са чудесни.

прекрасно пишеш, чета те с удоволствие-
докосваш ме....не ме изтривай....

(а всъщност ще търся стихове)...

А всъщност те са с теб, около теб, в теб.Търси този, който няма-
ти имаш- за пореден път ти се радвам.
Много красиво и тъжно.

curiousity keeps the cat alive

да ама без мазохизма нямаше да ги има и стиховете
или поне точно тези стихове

благодаря
няма да те изтривам, обещавам:)

благодаря ти любопитна котко:))
че даже си и оранжева

Все още пази тайни
в чекмеджетата
и много шепи плач
от зимните си утрини,
все още крие спомени
в обувките
и две-три капки вяра
в празни куфари.
Все още май
се влюбва във илюзии –
наивница
на двадесет и шест
и носи вкус
на слънчево целуване
и залепени късчета
сърце –
от пъзел ще си
подреди годините.
Все още има
много синьо
в небето си
и цигански лета
и пълнолуния,
и бели зими –
все още не разбира,
че сега
ще я боли
ако е друга,
ако не е същата –
наивница
с измислени мечти.

еее, основателна причина за мазохизъм. как пък не се сетих

Ммм, нали помниш онази детска песничка- оранжево небето и т.н.- та защо
не и котките?
Наивниците на 26 са като на 16 и на 36...

curiousity keeps the cat alive